№ 130
гр. Разград , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500096 по описа за 2021 година
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, представляван от управителя Я.Я., подадена чрез пълномощник, срещу
разпореждане № 342/3.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 252/2021г. на РС Разград, с което
е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника Е. В. В. в частта за сумата 386,16лв., представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка и в частта за сумата 36лв., представляваща разходи
за извънсъдебно събиране на задължението. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е
неправилно и необосновано. Счита, че в производството по чл.410 ГПК заповедният съд не
може да извърши проверка относно неравноправност на клаузи в процесния договор.
Твръди, че разпореждането е необосновано, тъй като мотивите на съда не почиват на
събраните доказателства, както и незаконосъобразно поради противоречие с материалния
закон. Моли въззивния съд да отмени обжалвания акт и да постанови издаването на заповед
за изпълнение за претендираните суми.
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване
и в законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. № 252/2021 г. на Районен съд Разград е образувано по
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е.В. Вълчева за
следните суми: 815,72лв. главница по договор за паричен заем; 73,12лв. договорна лихва за
периода 18.10.2019г.-1.05.2020г., 386,16лв. възнаграждение по гаранционна сделка, 36лв.
1
разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 48,69лв. мораторна лихва за
периода 2.05.2020г. до 22.01.2021г. и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение № 1
от 3.08.2020г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 2.03.2020г.,
сключен с предходния кредитор – цедент "Файненшъл България“ЕООД, който от своя
страна е придобил това качество вследствие на поръчителство, след изплащане на
задълженията на длъжника към „Изи асет мениджмънт“АД и встъпване в правата на
последния.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваните части, районният съд
е приел, че уговореното възнаграждение по гаранционната сделка (поръчителство) и
разходите за извънсъдебно събиране са неравноправни и съответно нищожни.
От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че на
2.10.2019г. между „Изи асет мениджмънт“АД и Е.В. е сключен договор за паричен заем №
3648360. За сумата 1000лв., размер на двуседмична погасителна вноска 74,07лв., срок на
заема – 30 седмици, съотв. 15 вноски, годишен лихвен процент 35%, ГПР 40,82%. С клаузата
на чл.4 от договора заемателят е поел задължение в тридневен срок от сключването му да
представи на заемодателя едно от три обезпечения: две физически лица – поръчители,
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
На датата на сключване на договора за паричен заем – 2.10.2019г. е сключен и
договор за предоставяне на поръчителство № 3648360, с който е изпълнена третата хипотеза
на задължението за обезпечение на заема. Договорът за предоставяне на поръчителство е
сключен между заемателя Вълчева и „Файненшъл България“ЕООД и за поемане на
задължението за поръчителство е уговорено заемателят да заплати възнаграждение в размер
523,95лв., платимо разсрочено на вноски от по 34,93лв., които ще се дължат на падежа на
погасителните вноски по договора за паричен заем и ще се изплащат по начините, уговорени
в същия договор.
Анализирайки представените доказателства и възраженията в частната жалба, от
правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК, заповедният съд има задължение
да извърши служебна проверка дали искането в заявлението не противоречи на закона и
добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя
произхожда от договор за потребителски кредит. Търси се възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, както и административни разноски.
Ето защо проверката за неравноправни клаузи в договора за паричен заем и
акцесорния такъв за предоставяне на поръчителство между заявителя и длъжника, включва
2
преценката за неравноправност на клаузите, съотв. на част от тях и в този смисъл
възражението в частната жалба, че такава проверка заповедният съд не би могъл да
извършва, е неоснователно. Проверката се извършва на база представените по реда на
чл.410 ал.3 ГПК писмени доказателства, в случая договора за паричен заем и договора за
предоставяне на поръчителство.
При така направените по-горе уточнения, съдът счита, че обжалваното разпореждане
е постановено в съответствие с материалния закон.
Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство в общ размер 523,95лв. на вноски от по 34. 93лв.
на месец за периода на действие на договора за кредит, е неравноправна по смисъла на
чл.143 ал.1 ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая е уговорено
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение на длъжника
или не, като размерът на възнаграждението е над 50% от главницата – предмет на договора
за паричен заем. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради
което тази клауза е неравноправна. Ето защо, заявлението, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 386,16лв., представляваща частично неизплатено
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли и на
основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК.
Въззивната инстанция намира за неоснователни и изложените в частната жалба
възражения относно отхвърлената претенция за разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 36лв. В нормата на чл.10а ал.1 ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите за извънсъдебно събиране на
задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на
потребителя във връзка с договора, а са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл.
по принудителен път. Нормата на чл.10а ал.2 ЗПК изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита.
Разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, представляван от управителя Я.Я., срещу разпореждане №
342/3.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 252/2021г. на РС Разград
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4