Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.11.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 6366 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.02.2020 г. по гр.д. № 28573/18 г., СРС, І ГО, 33 с-в е признал за установено по предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Б.М.И.,
ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. Г. ***, представлявана от кмета на СО Й.Ф., че Б.М.И. е собственик на недвижим имот,
представляващ жилищна сграда с
идентификатор 68134.2822.653.2, със застроена
площ 32 кв.м., находяща се в имот е кадастрален номер идентификатор
68134.2822.653, находящо се в гр. София, ж.к. Модерно предградие, ул. *******,
цялото е площ 818 кв.м., при съседи-имоти с идентификатори 68134.2822.655, 68134.2822.654,
68134.2822.2532, 68134.2822.652,
68134.2822.1719,
68134.2822.2542, 68134.2822.1600.
Отхвърлил предявения от Б.М.И., ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. Г.,
по предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Столична община, с адрес гр. София, ул. „*******представлявана
от кмета на СО Й.Ф., иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено,
че е собственик на недвижим имот,
представляващ реална част от 300 кв.м.
от дворно място с площ 818 кв.м., с кадастрален номер идентификатор 68134.2822.652 находящо се в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“,
ул. *******, цялото е площ 818 кв.м., при съседи- имоти е идентификатори
68134.2822.655, 68134.2822.654, 68134.2822.2532, 68134.2822.652, 68134.2822.1719, 68134.2822.2542,
68134.2822.1600. Признал за установено по иска по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Столична
община, адрес гр. София, ул. *********представлявана от кмета на СО Й.Ф.,
чрез процесуалния й представител П.А.Г., юрисконсулт на СО, район Връбница, срещу Б.М.И., ЕГН **********, със съд.
адрес ***, чрез адв. Г.,*** собственик
на недвижим имот, представляващ дворно място, с кадастрален номер идентификатор
68134.2822.653, находящо се в гр. София, ж.к. Модерно предградие, ул. *******,
е площ 818 кв.м., при съседи - имоти с идентификатори 68134.2822.655,
68134.2822.654, 68134.2822.2532, 68134.2822.652, 68134.2822.1719,
68134.2822.2542, 68134.2822.1600.
Осъдил е на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК Столична община, адрес гр. София, ул. „*******представлявана
от кмета на СО Й.Ф. да заплати на Б.М.И.,
ЕГН ********** сумата от 666,80 лв представляваща разноски по делото. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК Б.М.И.,
ЕГН **********, със съд. адрес ***, чрез адв. Г. ***, представлявана от кмета на СО Й.Ф., сума в размер на 200 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Б.М.И., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат Г.И.Г.,***, в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Б.М.И., ЕГН ********** *** по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че е собственик на недвижим имот,
представляващ реална част от 300 кв.м.
от дворно място е площ 818 кв.м., с кадастрален номер идентификатор 68134.2822.652 находящо се в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“,
ул. *******, цялото с площ 818 кв.м., съответно в частта, в която съдът е признал за установено по
иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Столична община срещу Б.М.И.,*** собственик
на недвижим имот, представляващ дворно
място, с кадастрален номер идентификатор 68134.2822.653, находящо се в гр.
София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. *******, с площ 818 кв.м., с мотиви, изложени във въззивната жалба. Сочи, че
първоинстанционният съд е приел, че договора за покупко-продажбата на
недвижимия имот от 14.09.1956 г. е нищожен, тъй като не е спазена изискуемаата
по закон форма за действителност на договорите за прехвърляне право на
собственост върху недвижими имоти, поради което не е породил
вещно-прехвърлително действие и не е основание за установяване на добросъвестно
владение. На следващо място е посочил, че предвид издадените АОС №
155/10.02.1997 г. и АДС № 1616/16.09.1966 г. по отношение на имота е налице
законова забрана за придобиването му по давност при недобросъвестно владение.
Твърди, че АОС № 155/10.02.1997 г. и АДС №
1616/16.09.1966 г. са незаконосъобразни. Основанието, на което е издаден АОС №
155/10.02.1997 г.-чл.2, ал.2, т.5 ЗОС, че са общинска собственост недвижимите
имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен, е
невярно. От момента на покупко-продажбата на недвижимия имот от 14.09.1956 г. и
до днес, процесният имот е собственост и е владян от П.Д., а след смъртта й, от
сина Б.И.. Позоваването на обстоятелството, че имотът е стар общински, без да
са посочени доказателства, не е основание да се направи извод, че в АДС е
отразено валидно възникнало право на собственост в полза на държавата. Актовете
имат само констативно, а не конститутивно действие, поради което те не
легитимират ответника като собственик на спорния имот. Нещо повече, видно от
АДС № 1616/16.09.1966 г., същият е подписан от кмета, а съгласно разпоредбата
на чл.21 от Наредба за държавната собственост, съставените актове се подписват
от председателя на изпълкома на съответния народен съвет, т.е. не е издаден по
надлежния ред. От събраните гласни доказателства се установява, че майката на
ищеца Б.И. заедно с него е владяла необезпокоявано имота от датата, на която го
е закупила-14.09.1956 г. до настоящия момент, което включва повече от 10 години
владение на имота преди съставяне на АДС 1616/16.09.1966 г. От приетата СТЕ се установява, че описаният в
договора за продажба недвижим имот от 14.09.1956 г. е идентичен с част от
описания в АДС 1616/16.09.1966 г. имот, като за издаване на последния
основанието е „стар общински имот“, доказателства за който липсват. Ето защо
счита, че по делото не е доказано основанието за издаване на актовете, с които
СО се легитимира като собственик на имота. От събраните по делото доказателства
може да се нарави извод, че ищецът Б.И. е придобил правото на собственост върху
реална част от имота, поради което предявеният от него иск е основателен. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части, да
бъде уважен предявения от ищеца иск и да бъде отхвърлен предявения от СО
насрещен иск. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна СО, район „Връбница“, чрез
пълномощника юрисконсулт Г. оспова въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски.
СГС намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени
са положителни, установителни
искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищец по първоначално
предявения положителен установителен иск е Б.М.И..
Същият твърди, че е
собственик на недвижим имот, представляващ реална част от 300 кв.м. от дворно място с площ 818 кв.м., с кадастрален номер
идентификатор 68134.2822.653, находящо се в гр. София, ж.к. Модерно предградие,
ул. *******, цялото с площ 818 кв.м., при съседи-имоти с идентификатори
68134.2822.655, 68134.2822.654, 68134.2822.2532, 68134.2822.652, 68134.2822.1719,
68134.2822.2542, 68134.2822.1600,
ведно с жилищна сграда с
идентификатор 68134.2822.653.2, със застроена площ 32 кв.м. Твърдяното
основание за собствеността е изтекла придобивна давност за периода 14.09.1956
г. - 03.05.2018 г.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК от ответника СО е постъпил писмен отговор, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Предявява насрещен иск за установяване на собствеността му върху процесния
недвижим имот, представляващ дворно място, с кадастрален номер идентификатор
68134.2822.653, находящо се в гр. София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. *******,
цялото с площ 818 кв.м., при съседи-имоти с идентификатори 68134.2822.655, 68134.2822.654, 68134.2822.2532,
68134.2822.652, 68134.2822.1719, 68134.2822.2542, 68134.2822.1600.,
Твърдяното основание за собствеността е изтекла придобивна давност за периода
30.10.1966 г. - 03.12.2018 г.
От
депозирания по делото договор за
продажба на невижими имот, който не е в нотариална форма, а е сключен в обикновена писмена форма, се установява, че на 14.09.1956 г. майката на ищеца П.Т.Д.купила недвижим имот от Н.И. А.и
В.Ц.И., описан като 300 кв.м. в землището полето за сумата 2 000 лв. На 30.10.1966 г. имотът е актуван като
държавна собственост с АДС № 1616/5069,
на основание, че имотът е стар общински имот и е част от имот с площ 5 250
кв.м. Съгласно този акт държавата е станала собственик на имота на основание чл. 6 от ЗС, съгласно който държавата
става собственик на имотите, които придобива по силата на закона, както и на
имотите които нямат друг собственик. Този АДС е съставен за терен е площ 5250
кв. метра, сред които попада и процесния имот. С акт за частна общинска
собственост/ АДС/ № 155 от 10.02.1997 г.
имотът е актуван на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС и описан като „стар
общински имот“ представляващ терен между ул. “Й.П.Дони“, ул. “********съставляващ
5250 кв. м площ. На 28.08.2008 година П.Т.Д.е починала и единствен неин
наследник е останал ищецът Б.М.И., който е нейн син, видно от удостоверение за
наследници изх. № 874/24.06.2015 г., издаден от СО, район „Връбница“. Съгласно
приетата по делото съдебно-техническа експертиза/СТЕ/ процесният имот не е
бил нанесен на стария кадастрален план от преди 1956 г. Според Махленско
свидетелство от април 1989, имот находящ се в гр. София на ул.******собственост
на П.Т.Д.е построена жилищна сграда през 1956 г. По площ и съседи дворното
място с изградената в него къща през 1956г. според махленското свидетелство е
идентично с имота в договора за продажба сключен между П.Т.Д.,Н.И. А.и В.Ц.И..
Архивният кадастрален план е изработен през 1973г. е действал до влизането в
сила на КККР. Процесният имот е к.л. 196 нанесен на е пл. № 653. В Разписния
лист в имот пл. № 653 е записана П.Т.Н. без информация за собственост. Съгласно
заключението на експертизата имотът купен от П.Т.Д., който представлява дворно място с площ 300 кв. м. е без планоснимачен номер, но записаните
собственици на съседните имоти са идентични с тези от разписната книга към
кадастралния план от 1973 година. Описаният в Договора недвижим имот е идентичен с претендирания имот без планоснимачен номер
в кадастралния план от 1973г.-по съседи и площ. Съгласно СТЕ, описаният в
Договор за продажба недвижим имот е
идентичен с част от описания в АДС № 5069/ 30.10.1966 г. и идентичен с част от описания в АОС №
155/10.02.1997 г. По действащия регулационен план тази територия
представява кв.47, УПИ V-653.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелят П.Л.М.заявява, че през 1971 г. е закупил място в квартал Модерно предградие и е построил
имот, който се намира на същата улица, на която се намира процесния имот.
Според него в имота е живеел ищецът Б.М.И., като е влизал в двора на къщата му.
Пред свидетеля Б.И. споделял, че има къщата от дете. Свидетелят е напуснал
имота през 1995 г., но споделя че ищецът Б.М.И. и неговата майка П.Т.Д.продължили
да живеят в имота си. Заявява, че П.Т.Д.е починала през 2008 г., а доколкото
знае Б.М.И. е бил единствения собственик, като единствен наследник на своята
майка. Свидетелят не знае друг да е имал претенции за имота. Свидетелката А.В.Й.твърди, че познава П.Т.Д.и Б.М.И. от 1956 г., които са
строили къщата около 1956-1957г. Заявява, че П.Т.Д.и Б.М.И. са живеели в
процесния имот, като П.Т.Д.е починала през 2008 г. Не знае някой друг да е
предявявал претенции за имота.
От
правна страна:
Относно
празното дворно място от 300 кв.м., ищецът твърди, че то е било закупено на 14.09.1956 г. от неговата
майка П.Т.Д.отН.И. А.и В.Ц.И.. Ето защо, за начало на придобивната давност той
сочи именно датата на закупуване-14.09.1956г. Както бе изложено по-горе, процесният
договор за продажба на недвижим имот, депозиран по делото, не е в
нотариална форма, а е сключен в обикновена писмена форма. Ето защо, същият се
явява нищожен. Като форма за действителност на договорите за прехвърляне на
собственост върху недвижими имоти, нотариалната форма е въведена от
31.08.1910г., когато е изменен чл.219 от ЗЗД от 1892 г. Нищожният договор за прехвърляне
на вещни права върху недвижим имот няма вещно-прехвърлително действие и като
такъв не е годен да направил владелецът собственик /независимо от това дали
владелецът знае за порока на договора/, поради което такъв договор не е
основание за установяването на добросъвестно владение. В този смисъл е
практиката на ВС и ВКС, обективирана например в т.10 от горепосоченото ППВС № 6
от 1974 г. по гр.д.№ 9/74 г., решение № 193 от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 1342 от
2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и др.
От друга страна, според съдебната практика, сключения
в обикновена писмена форма договор за продажба на недвижим имот представлява
предварителен договор за продажба на недвижимия имот. Предварителният договор
за продажба на недвижим имот също не е годно правно основание по смисъла на
чл.70, ал.1 от ЗС за установяване на добросъвестно владение, тъй като няма
вещно-прехвърлителен ефект, т.е. не е годен да направи купувача по този договор
собственик. Действително, съгласно чл.70, ал.3 от ЗС купувачът по този договор
се ползва с правата по чл.71 и чл.72 от ЗС на добросъвестния владелец за
добивите и за направените от него подобрения в имота- предмет на предварителния
договор, но той е недобросъвестен владелец по смисъла на закона и ако не бъде
сключен окончателния договор, може да придобие имота след изтичане на общата
10- годишна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, а не по кратката давност.
В същото време и съгласно чл. 86 от ЗС в различните му
редакции, не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа
собственост /в периода от 1951 г. до
1990 г./, вещ, която е държавна или общинска собственост /в периода от 1990 г. до 1996 г./, а сега след
изменението на ЗС с ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.- вещ, която е
публична държавна или общинска собственост. Давностният срок за имотите частна държавна и
общинска собственост е започнал да тече от 01.06.1996 г. когато влиза в сила
изменението на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996г./, според което давността е изключена
като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска
собственост. Изводът е, че до 01.06.1996 г. не могат
да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996
г., не могат да се придобиват по давност само имоти - публична държавна и
общинска собственост. Следователно за имотите, които са частна държавна или
общинска собственост след 01.06.1996
г. вече не съществува забрана за придобиване по давност. Относно тези имоти
обаче следва да се има предвид, че с разпоредбата на пар.1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността, публ. в ДВ бр.46 от 2006 г. и
многократно след това изменян, в сила от 01.06.2006 г., давността за тези имоти
спира да тече до 31.12.2014 г. На тази дата течението на давностния срок е спряно с § 1
ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането на течението на давностния срок е продължено до 31.12.2017 г. При спор за собственост върху такива имоти до
31.12.2014 г. не може да се приеме, че владелецът е придобил имота по
давност при недобросъвестно владение.
Отделно от това, СО е предприела действия по
прекъсване на давността като е актувала имота с АОС № 155/10.02.1997 г.
Относно развитите доводи във въззивната жалба по претенцията
на СО за собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ дворно
място, с кадастрален номер идентификатор 68134.2822.653, находящо се в
гр. София, ж.к. Модерно предградие, ул. *******, с площ 818 кв.м., настоящата
инстанция приема следното:
СО
претендира, че пробила имота
на основание придобивна давност, която започва да тече от 30.10.1966 г., на която дата имотът е актуван като стар общински
имот с АДС № 1616/5069, а с акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № 155 от
10.02.1997 г. имотът е актуван на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС и описан
като „стар общински имот“ представляващ терен между ул. “Й.П.Дони“, ул. “********съставляващ
5250 кв. м площ. За идентичността на процесния имот идентификатор
68134.2822.653 като част от имота с площ 5 250 кв.м. е налице и заключение на
СТЕ. От 1996 г. до отмяната на чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗДС /ДВ бр.124 от 1998 г./
държавна собственост са били и вещите, които нямат друг собственик, с
изключение на имотите, които стават общинска собственост по силата на чл.2,
ал.2, т.5 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/. Според чл.5 и чл.56 от
ЗОбС от 1996 г. общините удостоверяват правото си на собственост с акт за
общинска собственост. Действително, АОС няма правопораждащо действие, но ако е
съставен по определените в закона ред и форма и е утвърден от посочените в
закона длъжностни лица, той е официален удостоверителен документ. АДС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените
записвания действително са направени, въз основа на предхождащите го актове и
на посоченото в него
основание /в този смисъл е решение № 108/20.05.2011г. на ВКС, по гр.д.№ 931/2010г. на II ГО/.
Предвид изложеното по-горе, не може да се приеме, че
недвижимият имот е бил собственост на П.Д. от 14.09.1956 г., поради което СГС
намира за правилно отразеното в АДС № 1616/16.09.1966 г., че имотът от 5250
кв.м., в който се включва и процесния, е „стар обински имот.“ Действително, по
правната си същност актът има формална доказателствена сила, т.е. съдът не е
обвързан от констатациите за принадлежността на правото на собственост на
общината, като доказателствената тежест за оборване на тези констатации е на
ответника, който в настоящия казус не е представил годни доказателства за това.
С оглед изхода на спора и предявената претенция,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.02.2020 г. по гр.д.
№ 28573/18 г. на СРС, І ГО, 33 с-в.
ОСЪЖДА Б.М.И., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Г.И.Г.,*** да заплати на направените разноски за
настоящата инстанция във вид на СО,
район „Връбница“, с адрес гр.София, район „Връбница“, бул********“, бл.********,чрез
пълномощника юрисконсулт Г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.