РЕШЕНИЕ
№ 4017
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330106492 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Лайт Кредит“ ООД срещу Д. Ц. Ц., с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 880.47
лева, дължима сума по запис на заповед от 06.03.2020 г. с падеж на плащане 06.12.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
01.12.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 19064/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е запис на заповед от
06.03.2020 г. с падеж на плащане 06.12.2020 г. Доколкото ответникът незаплатил
задълженията си по записа на заповед, обезпечаващ договора за кредит ищецът се снабдил
със Заповед по чл.417 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срок, което поражда
интереса от предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника., с който оспорва иска.
Оспорва валидността на представения по делото запис на заповед, доколкото не отговарял
на законовите изисквания за такъв. Излагат се твърдения, че записът на заповед е издаден
като обезпечение на договор за заем, сключен между страните. Счита, че договорът за заем е
недействителен, доколкото в него липсва съдържанието по чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12
ЗПК, поради което не е породил действие и процесния запис на заповед и по него
ответникът не дължи сумите. Иска се отхвърляне на иска..
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
1
Видно от приложеното ч. гр. д. № 19064/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535
ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи редовен от
външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане запис на заповед с
издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Да докаже, че записът на заповед е
издаден като обезпечение на вземанията по договора за заем от ***, включващ главница и
договорна лихва, както и че е предоставил на ответника заем в размер на 750 лева.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване от
страна на ищеца да докаже, че е погасен претендираният остатък от задълженията по
процесния запис на заповед, както и да докаже, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на вземанията по договора за заем от ***, включващ главница и договорна
лихва.
С Определение от 09.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че е
издаден запис на заповед от 06.03.2020 г. с издател ответника, издаден в полза на ищеца за
сумата в общ размер на 880.47 лева, платим на 06.12.2020 г., който запис на заповед е
издаден във връзка с договор за заем от 06.03.2020 г., която сума включва главница и
договорна лихва по договора за заем. Между страните няма спор, че ответникът е подписал
договор за заем ***, сключен с ищеца, както и че по него на ответника е предоставен заем в
размер на 750 лева.
Не се спори, че ответникът не е заплатил търсените от ищеца суми.
Видно от приложения по ч.г.р.д № 19064/2021 г. по описа на ПРС оригинал на запис
на заповед /л.4/ ответникът Д. Ц. неотменимо и безусловно се е задължила да плати на
„Лайт Кредит“ ООД сумата в размер на 880.47 лева без протест и без претенции за разноски
на падежа 06.12.2020 г. Посочено е датата на издаване, място на издаване, място на
плащане, означение „запис на заповед“ в текста на документа, посочен е конкретен
единствен падеж на вземането, подпис на издателя.
Съдът приема, че са налице всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.535
ТЗ и записът на заповед е редовен от външна страна.
В заявлението по чл.417 ГПК ищецът сам въвежда каузално правоотношение, за
обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед, а именно договор за паричен
заем от *** и доколкото такова е въведено, същото става предмет на делото и подлежи на
изследване.
Спорно по делото е дали договорът за заем е валидно сключен.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът представлява финансова
институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
2
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Ответникът излага доводи, че в договора липсва съдържанието по чл.11, ал.1, т.9,
т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, които норми са императивни.
В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.
Видно от договора за заем № *** /л.5 от заповедното дело/, в чл.2, ал1 е посочен
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се
посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия няма и не се прилагат.
Лихвата е във фиксиран размер от 130.47 лева, което ясно личи от посочения общ размер на
вземанията по договора в чл.2, ал.1 от същия, като се направи проста аритметична сметка,
като от общо дължимата сума от 880.47 лева се извади сумата в размер на 750 лева – чистата
стойност по кредита = 130.47 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че не е налице противоречие с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
По довода за недействителност на договора за заем, поради нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит
следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира
следното:
В чл.2, ал.1 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в
размер на 880.47 лева и годишния процент на разходите на заема 48.26 % – реквизити по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая
ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се
променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при
изчисление на ГПР, доколкото такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 48.26 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, които формират и
общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора
няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства
заблуден от посочения ГПР. Дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо
към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения за потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
3
Законът за защита на потребителите също регламентира неравноправни клаузи, като
при наличие на такива в договора, именно самата неравноправна клауза е недействителна, а
не договорът като цяло.
В този смисъл е и цитираната от ищеца Директива и решение на Европейския съд, а
именно, че при неравноправни клаузи са нищожни клаузите, а не договорът като цяло.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Видно от погасителния план /л.33/, подписан от ответника, в него е посочена датата
на всяка вноска, периодичността й, размера на вноската.
Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в
това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени
проценти, каквито не се установяват в случая.
Посочено е и съдържанието по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК в чл.6 и чл.7 от ОУ към
договора.
Наред с горното процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите 48.26 % - чл.2, ал.1, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът – 40 % -
чл.2, ал.1, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /чл.6, т.3 от ОУ към договора/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /чл.6, т.1 от ОУ към договора/, право да се откаже от договора /чл.7
от ОУ към договора/. Посочен е как се формира лихвения процент на ден /чл.7, ал.4 от ОУ
договора/ или 0.11 % - лихвения процент по договора 40 - разделен на броя на дните от
годината 365 = 0.11 % лихва на ден. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.
Наред с това съдът не открива и неравноправен характер на клаузата за
възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на 130.47 лева при
лихвен процент от 40 % годишно, при необезпечен кредит.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
4
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 130.47 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 750 лева, кредитът е отпуснат за срок от 9 месеца – не малък период от
време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че и клаузата за възнаградителна лихва е
валидно постигната.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил сумите по записа на заповед, като
такова доказване не беше проведено, с оглед което исковете се явяват доказани по
основание и размер и следва да се уважат изцяло за сума в размер на 880.47 лева.
Като законна последица от уважаване на исковете ще се уважи и претенцията за
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 01.12.2021 г. до
окончателно искане, за която е издадена Заповед по чл.417 ГПК и се поддържа в исковата
молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Ищецът доказа разноски за заповедното дело, както следва: 25 лева – платена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 75 лева, които ще се присъдят
изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 25 лева, платена
държавна такса.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия.
Общо направени от ищеца разноски в производството са в размер на 125 лева, които
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2, представлявано от Ж. Д. сумата в размер на 880.47 лева,
дължима сума по запис на заповед от 06.03.2020 г. с падеж на плащане 06.12.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
01.12.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 19064/2021 г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Лайт Кредит“
5
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1,
ет.2, представлявано от Ж. Д. И. сумата в размер на 75 лева – разноски по ч.гр.д. №
19064/2021 г. по описа на ПдРС и 125 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6