Р
Е Ш Е
Н И Е №260009
гр.Кюстендил, 01.09.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и втори юли
през две хиляди и двадесета година, в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Вергиния
Бараклийска
с участието на прокурора от КнОП Бойко Калфин
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД № 249
по описа за 2020 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 17/ 10.02.2020 г. на Дупнишкия
районен съд по НОХД № 252/2019 г. по
описа на същия съд подс. В.К.К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК- затова, че на 20.05.2015г. в с.Бистрица, Кюстендилска област, се е
заканил на А.Б.З.от с.с. с престъпление за против личността му и тази закана е
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. За това престъпление
ДнРС му е наложил наказание ЛС в размер на 4 месеца, чието изтърпяване е
отложено с изпитателен срок от 3 години.
С посочената присъда К. е признат за
виновен и в извършване на престъпление по чл.132, ал.1, т.2 НК- затова, че по
същото време и място е причинил на С.Ч.Б. от село Я.,
Кюстендилска област, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
на движението на ляв долен крайник – луксация (изкълчване) на капачето на ляво
коляно, в състояние на силно раздразнение, предизвикана от пострадалия с
насилие срещу негов ближен. За това престъпление му е наложено наказание
ЛС в размер на 3 месеца, чието
изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години по реда на чл.66 от НК. Приложена и разпоредбата на
чл.23 от НК, като е наложено най- тежкото от двете наказания, а именно ЛС в
размер на 4 месеца, с приложение на
чл.66 от НК. Със
същата присъда е оправдан по обвинението по чл.338, ал.1 НК- че по същото време
и място е държал и пренасял огнестрелно оръжие- ловен полуавтомат
(пушка), марка „Берета”, модел А391Xtrema2, кал. 12 с № ******,
като не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в
т. 5 от Приложение № 1 „Правила за безопасност при боравене с огнестрелно
оръжие” към чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № Із-575/02.03.2011 година за
условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие и в чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ: „Забранява се: откритото носене на
оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност“. С
присъдата на подс. К. са възложени и разноските по делото в размер на 260 лева.
Присъдата се обжалва от адв. Ал.Р.-
защитник на подс.В.К. в осъдителните й наказателни части. Развити са доводи за
недоказаност на повдигнатите обвинения в тези им части. Твърди се, че присъдата
е незаконосъобразна и неправилна и следва да бъде отменена в тези й части и
вместо нея се постанови нова, с която подс. К. бъде оправдан по обвиненията
по чл.144, ал.3 НК и по чл.132, ал.1, т.2 НК.
Представителят на КнОП пледира за
потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Защитникът
на подс. К. - адв.Ал.Р. поддържа жалбата и иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подс. К.
бъде оправдан.
Подс. В.К.К. твърди, че е
невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 НПК и като съобрази
релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на
страните, намира същата за допустима, доколкото е предявен от надлежна страна в
наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена
от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия
обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е
попълнен с необходимите материали и е анализиран от първоинстанционния съд
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на делото по същество. От доказателствената съвкупност по
делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и
от въззивния съд:
През 2015г. св.Б. поддържал приятелски отношения със св.Д.К. и често й
гостувал в с.Бистрица, където живее последната.
На 20.05.2015г., Б.
отишъл в с.Бистрица, за да се види с нея. Двамата
се разхождали в селото, когато се срещнали със св.Д., която била с малолетния
син на подс. К.- К.. Св.К. и св.Д. се скарали,
като свадата преминала и във физическа разправа. К. се доближил до двете
момичета и Б. предположил, че ще се намеси в конфликта и го ударил по лицето, в
резултат на което му потекла кръв. Детето изтичало у дома си и се оплакало на
баща си- подс. В.К., като не могло да обясни точно кой го е ударил. При вида на
разкървавеното лице на сина си, подс. К. се ядосал, качил се в лекия си
автомобил и тръгнал да търси лицето, ударило сина му. В автомобила се намирал
приклада от полуавтомат (пушка) м. „Берета", кал.12, който същия ден К. носил за ремонт на св.А.. Минавайки покрай къщата на св.З., подс. К. видял, че
последния разговаря в двора си със св.Р.К. (брат на св.К.). Под
впечатленията от разговора със сина си, че З.е лицето, ударило детето. Видимо ядосан,
слязъл от автомобила, взел приклада от пушката, насочил го към лицето на З. и се заканил,че „ще те гръмна, ти си бил сина
ми", „ще те гръмна", след което го ударил в лицето, от което потекла кръв.
Св. З. се изплашил от вида на насочения приклад, който възприел като
оръжие, както и от ядосания вид на подс. К.. Повторил многократно, че не е удрял детето му и че не знае за какво става
въпрос. Въпреки раздразнението си, подс. К. решил все пак да провери думите на
З., отишъл до дома си, взел сина си и отново се върнал пред къщата на
последния. След като детето му казало,че той не е човека, който го е ударил,
подс. К. се извинил на З.и заедно със сина
си, тръгнал да търси св.Б..
На съседната улица той видял св.К. и св. Б.. След като синът му го уверил, че това е човека, който го ударил, слязъл
от автомобила и започнал да го блъска и нанася удари в лицето му. При блъскането, св.Б. се спънал и паднал в
отводнителната канавка на улицата. При падането лявото му коляно се
усукало и същия изпитал силна болка.
Междувременно, се събрали множество хора и след
отправен сигнал до тел. 112, на място дошли служители на полицията и
Спешна помощ. Св.Б. бил закаран в болнично заведение.
Подс. К. прибрал
приклада на оръжието си у дома си, и изчакал служителите на полицията на
площада на селото. След запознаване със случая, в дома му било
извършено претърсване, при което били иззети инкриминираното оръжие, както и още две ловни оръжия и боеприпаси.
От изготвената на ДП СМЕ се установява, че в резултат
на нанесения от подс. К. побой и
последвалото падане, св.Б. е получил множество
натъртвания и кръвонасядания, разкъсно контузна рана на устата, както и
луксация на колянното капаче на левия крак, което е довело до трайно затруднение на движението на този крайник.
За да стигне до описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими
за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите В.Д., Х. Х., А.З. (разпитан непосредствено от
ДнРС, и след като същият е починал в хода на процеса, на осн. чл.281, ал.1, т.4 НПК, показанията му, дадени пред друг съдебен състав, са приобщени към доказателствения
материал), С.Б., Р.К., Н.О., В.З., Д.К., Л.А., приобщил е по надлежния процесуален ред на чл. 281, ал.5 НПК вр. с ал. 1, т. 2 от НПК показанията на св. Х.Г. и В.Г., приел е по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Съдът е извършил необходимия анализ на гласните доказателства,
като подробно е посочил кои факти от кои доказателствени средства по делото се
установяват; изложил е доводи за причините, поради които ги кредитира (а и
показанията на свидетелите са безпротиворечиви и последователни относно начина
на протичане на случката и се различават в някои отделни детайли, нямащи
отношение към обвинението). Към показанията на всички свидетели съдът е изпълнил
задълженията си по чл.107, ал.3 НПК.
Към този
анализ КнОС се присъединява и отхвърля довода
във възивната жалба, че не са установени отправените към св. З.закани.
Същите се установяват безпротиворечиво от показанията на самия пострадал, на
очевидеца св. К., както и от пок. на св. О. и св. З., които са възприели
непосредствено след скандала следи от кръв по лицето на св. З. (за кръвта по
него свидетелства и св. К., както и
самия пострадал). По отношение на действията на подс.К. спрямо св. Б. също се
отхвърля защитната теза за недоказаност на обвинението, доколкото факта на
нанасяне на удар в областта на лицето на пострадалия З.се установява от
показанията на самия Б., св.Н.К., св.Д.К. и косвено – от заключението на СМЕ,
изготвена от в.л. д-р К., установяваща идентичен механизъм на увреждане-
нанасяне на удари и падане върху земята. В този аспект е несъстоятелно
твърдението, че пострадалият З. сам е паднал в канавката, при което е претърпял
посоченото увреждане. Несъмнено е налице причинна връзка между нанесените
удари по лицето му и последващото му
падане, като същото в никакъв случай не може да се приеме, че е резултат от
самостоятелна злополука.
КнОС не приема единствено констатацията
на ДнРС, че деянието по чл.129, ал.2 от
КК е извършено в състояние на силно
раздразнение. Този извод е напълно голословен и не е подкрепен с никакви
доказателствени средства. Действително, събраните гласни доказателства – пок.
на св. З., З., К., несъмнено сочат, че подс. К. е действал импулсивно, след
като е научил, че малолетния му син е бил ударен от св. Б.. Обективни данни, че
същият е изпаднал обаче в състояние на силно раздразнение по делото (напр.
съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза), не са налице. Отделен е
въпроса, че подобно състояние продължава в сравнително кратък интервал от
време, а в случая подс. Б. се е качил в автомобила, тръгнал е търси лицето,
ударило сина му, взел е приклад от пушка, отправял е закани към св. З.и едва след това е намерил св. Б.,
спрямо когото е проявил агресия. Всички тези действия сочат на целенасоченост,
а не на състояние на раздразнение в
резултат от нанесената плесница на сина му. В този аспект стореният от ДнРС
извод в тази посока не намира доказателствена опара, но настоящата инстанция не
може да го коригира, доколкото този фактически извод е довел и до правен такъв-
за необходимост на приложение на привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.2 НК, който е в интерес на
подсъдимия. Този неправилен извод не може да се коригира поради липса на
протест в тази насока.
В заключение КнОС счита, че
независимо от това ДнРС е дал и обоснован отговор на защитната теза; мотивирал
е вътрешното си убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и
законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да
променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в
това число и относно наличието на виновно извършени от подсъдимия деяния.
При излагане на съображения
досежно наличието на деяние по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК, осъществено спрямо
личността на пострадалия З.ДнРС е изложил правни аргументи, които изцяло се споделят от въззивния съд.
Независимо от това, КнОС намира за необходимо да подчертае следното:
За да се осъществен
фактическия състав на чл.144, ал.3 НПК, е необходимо да е налице изпълнителното
деяние, което се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано
намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него.
Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършването й.
Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална възможност
деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи
оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца. Не е необходимо действително пострадалият да се уплашил, а да е налице
възможност за възникване на основателен страх у него. Тези обстоятелства следва
да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването
на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.
В настоящия случай за КнОС е
несъменно, че фактическият състав на чл.144, ал.3 НК е изпълнен- налице е нищо
неподозиращ пострадал св.З., който не е участвал в предходния скандал, както и
внезапно появяващ се с приклад от пушка подсъдим, който е отправил закани за
убийство към посоченото лице. Несъмнено обстановката, поведението на
подсъдимия, отправените думи, както и последвалия удар с приклада (за който св.
З.обективно не е могъл да знае, че не е годен да произведе изстрел), сочат, че е била налице
възможност за възникване на основателен страх у пострадалия З.в резултат от
посочените действия.
Следва да се
сподели довода на ДнРС, че подс.К. е
причинил на пострадалия св.Б. средно телесно увреждане по см. на чл.129, ал.1 НК. Вследствие на нанесените
удари от страна подс. К. в областта на
лицето му, последният е паднал и е
получил травматично увреждане в областта на лявото си коляно, довело до трайно
затруднение на движението на ляв долен крайник. Несъмнено телесната повреда има
характер на средна по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, доколкото е била
ограничена възможността пострадалият
обективно да извършва действия, свързани с движението на този крайник в рамките
на около 2 месеца. Единствено, както бе отбелязано по- горе, не се споделя
довода за наличие на привилегирования състав на
чл.132, ал.1, т.2 НК, но поради липса на протест не следва да се влошава
състоянието на подсъдимия, респ. да се коригира този довод на съда.
В тази насока
КОС отбелязва и друг процесуален пропуск на ДнРС. Този съд е следвало да се
произнесе по обвинението по чл.129, ал.2 НК, което е било повдигнато с
обвинителния акт, респ. да преквалифицира деянието и да оправдае подс. К. по
първоначалното обвинение по чл.129, ал.2 НК. Това той не е сторил , а директно
е приложил по- леко наказуемия състав на
чл.132, ал.1, т.2 НПК, без да се произнесе по повдигнатото обвинение
по чл.129, ал.2 НК, което е внесено с обвинителния акт и е по- тежко наказуемо.
Този пропуск на ДнРС следва да се отстрани от страна на настоящата инстанция,
която по реда на чл.337, ал.1, т.2 НПК
следва да измени присъдата в тази й част и да оправдае подс. К. по това
обвинение.
Изтъкнатите от
ДнРС доводи относно субективната страна на деянията са съобразени със закона, КнОС се присъединява към тях и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
При определяне вида и размера на
наказанието са съобразени всички обстоятелства, обуславящи наказателната
отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. осъществяването й. Степента на обществена опасност
на деянието е сравнително ниска, като такава следва да се отчете и степента на
обществена опасност на подсъдимия. При определяне на наказанието ДнРС правилно
като смекчаващо отговорността обстоятелства е отчел чистото съдебно минало на
подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице и в
този аспект КнОС се съгласява с доводите
на ДнРС относно параметрите на наказанието- за престъплението по чл.144, ал.3 НК- ЛС в размер на 4 месеца, а
за това по чл.132, ал.1, т.2 НК- ЛС в
размер на 3 месеца, като КнОС намира посочените размери за справедливи. Правилно е приложена и разп. на чл.23, ал.1 НК, като съдът е съобразил, че деянията са в условията на съвкупност. При
преценка на начина на изтърпяване на общото наказание ДнРС правилно е съобразил
и възможността същото да бъде отложено по реда на чл.66 от НК- за изпитателен срок от 3 години
предвид наличието на предпоставките, предвидени в тази разпоредба. Обосновано е счетено, че по този начин ще се
изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция- предупредително-
възпиращо спрямо другите членове на обществото.
По посочените съображения
атакуваната присъда следва да бъде изменена
в частта, в която подс. К. е
признат за виновен в извършване на по- лекото наказуемото престъпление на чл.132, ал.1, т.2 НК, като същият следва да
се оправдае по повдигнатото обвинение по
чл.129, ал.2 НК. В оправдателната част на пирсъдата пто чл.338, ал.1 НК присъдата не е протестирнана
и е влязла в сила.
По тези съображения и на осн.
чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.2 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 17 от 10.02.2020 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НОХД № 252/2019 г. по описа на
същия съд в частта по чл.132, ал.1, т.2 НПК, като ОПРАВДАВА подс. В.К.К. по
първоначално повдигнатото обвинение по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в частите по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК и по чл.132, ал.1, т.2 НК, по
приложението на чл.23 НК, на
веществените доказателства и разноските.
В оправдателната част по чл.338, ал.1 НК присъдата не е протестирана и
е влязла
в сила.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.