№ 4419
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Административно наказателно
дело № 20241110205570 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 23-4332-028500/28.11.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група към отдел
„ПП” при СДВР, на И. М. Р., с ЕГН **********,
за това, че на 09.10.2023 г., около 08:48 часа, в гр. София, по бул. „Цар Борис III“,
управлява лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № ****, регистриран на „Алианц Лизинг
България“ ЕАД, с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Планинец“, и пред
№ 190 при извършена проверка и направена справка чрез ОДЧ 99, се установило следното:
1. Водачът управлява МПС спряно от движение на 05.10.2023 г. по чл. 171, т. 2, б. „М“ от
ЗДвП, с което нарушил чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП; 2. Движи се със значителна техническа
неизправност спукано челно панорамно стъкло (водоравно и хоризонтално, около 40 см.)
пред очите на водача, представляващо опасност за него и пътниците в автомобила, с което
нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което са му наложени следните наказания:
1. по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева;
2. по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от И. М. Р., посредством процесуален
представител, който в подадената жалба моли атакуваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в писмени бележки, депозирани за с. з., се
твърди за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при
издаване на АУАН и НП. Налице било несъответствие между АУАН и НП по отношение на
първото нарушение, което в АУАН било квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от
1
ЗДвП, а в НП – по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Касаело се за два различни състава от ЗДвП, като
опитът на АНО да санира противоречието бил недопустим, доколкото поправката на
техническа грешка била недопустима. По отношение на второто нарушение се сочи, че
напукването на челното панорамно стъкло не било значителна неизправност, поради което
санкцията следвало да бъде по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП. Не се претендират разноски.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Депозирано е писмено становище от процесуален представител, в което се твърди за
процесуална издържаност и обоснованост на АУАН и НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН по отношение на предявеното по т. 1 от НП
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Аргументите на съда са следните:
Както в атакуваното НП, така и в предхождащия го АУАН бл. № 956368 от 09.10.2023
г. е налице непротиворечиво текстово описание на нарушението по т. 1 от НП, а именно:
„управлява МПС спряно от движение на 05.10.2023 г. по чл. 171, т. 2, б. „М“ от ЗДвП“. В
АУАН обаче така текстово представеното нарушение е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр. 1
от ЗДвП („По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани“), която разпоредба визира съвсем
различен състав. На посоченото в АУАН текстово нарушение съответства състава на чл. 5,
ал. 3, т. 2 от ЗДвП („На водача на пътно превозно средство е забранено:… 2. да управлява
пътно превозно средство, спряно от движение.“), а не чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Посоченото несъответствие между текстово описание и правна квалификация безспорно
представлява съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН.
Точно месец след издаване на горепосочения АУАН с докладна записка от 09.11.2023
г., адресирана до началника на ОПП-СДВР, актосъставителят И. И. писмено е заявил, че бил
допуснал техническа грешка в горепосочения АУАН, като вместо чл. 140, ал. 1, пр. 1 от
ЗДвП следвало да се чете чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Съдът намира избрания от
актосъставителя начин на корекция не само за странен, но и за лишен от правни последици,
доколкото обективираната в докладната му записка корекция, освен, че няма нищо общо с
понятието „техническа грешка“, не е доведена по никакъв начин до знанието на нарушителя,
поради което процесуалното нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН не може да бъде прието за
отстранено. Същото не може да бъде отстранено и по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от АНО
(с посочване на относимата правна квалификация в НП), доколкото допуснатата
нередовност е съществена по своя характер и засяга правната квалификация на самото
нарушение. Действията на АНО в НП не санират и необратимо нарушеното право на
възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по т. 2 от НП (чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) АУАН и
наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са
от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от приложено заверено
копие на Заповед № 8121к-13180 от 23.10.2019 г. на министъра на ВР; заверено копие от Акт
за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 на министъра
2
на ВР – всичките относно компетентността на АНО Г.Б, както и Заповед № 513з-
10339/08.07.2020 г. на директора на СДВР относно компетентността на актосъставителя И.
И.); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП, както и
съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата
правна квалификация, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН по
отношение на предявеното по т. 1 от НП нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП са
съществени по своя характер, осезателно нарушаващи правото на защита, което е
достатъчно основание за отмяна на НП в тази му част.
С оглед изчерпателността на собствения си акт Съдът следва да добави допълнителни
аргументи по същество за отмяна на НП в тази му част, поради недоказаност на
субективната страна на нарушението по т. 1. На съдебното следствие бе приобщена
неоспорена писмена справка рег. № 433200-49189/08.05.2024 г.на СДВР-ОПП, видно от която
лек автомобил „БМВ 320Д” с рег. № **** действително е бил спрян от движение на
05.10.2023 г. по чл. 171, т. 2, б. „М“ от ЗДвП – нерегламентирани състезания и пуснат отново
в движение на 13.03.2024 г. Съгласно същата справка обаче, автомобилът е с регистрирани
собственици „Алианц Лизинг България“ ЕАД и Г.П.Т, както и с регистриран ползвател М.В
М.. Това са все лица, различни от жалбоподателя и посочен като нарушител И. М. Р., поради
което твърдението, че същият е знаел, че управляваният от него автомобил е бил спрян от
движение, се базира единствено и само на предположения.
По отношение на вмененото нарушение по т. 2 от НП следва да се има предвид, че по
делото безспорно е доказано, че на 09.10.2023 г., около 08:48 часа, в гр. София, по бул. „Цар
Борис III“, жалбоподателят И. Р. е управлявал лек автомобил „БМВ 320Д” с посока на
движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Планинец“, и пред № 190 същият е бил спрян за
проверка от полицейски служители при СДВР-ОПП, в лицето на актосъставителя И. И. и св.
А. С. Повод за спирането на автомобила било възприетото лично от св. С обстоятелство, че
автомобилът бил със спукано челно панорамно стъкло (водоравно и хоризонтално, около 40
см.) пред очите на водача. Последното се доказва от необорените и в достатъчна степен
убедителни гласни доказателства, изхождащи от показанията на св. С, които Съдът
кредитира. Следва да се има предвид, че жалбоподателят принципно не оспорва наличието
на посочената неизправност, доколкото атакува единствено правната преценка, че същата
била значителна.
С оглед установените горни факти на база кредитираните доказателства, Съдът
намира за безспорно доказано осъществено от водача И. Р. нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1
от ЗДвП („Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:1. технически
изправни“). В случая на водача Р. е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, след като АНО е приел, че същият управлява
технически неизправно пътно превозно средство със значителни неизправности. Съгласно
дефиницията на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, "Значителни неизправности", включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат
да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата,
както и други по-значителни несъответствия. Установената при проверката неизправност,
изразяваща се в „спукано челно панорамно стъкло (водоравно и хоризонтално, около 40 см.)
пред очите на водача“ определено съдържа потенциална опасност както за водача, така и за
пътниците в автомобила, предвид намалената видимост за водача и предвидимата
вероятност от лесно цялостно счупване при досег по време на движение с дребни твърди
тела. Повреденото предно стъкло е сред техническите неизправности, изрично дефинирани в
3
чл. 10, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП. В тази връзка приложената санкционна разпоредба се явява
правилна и в тази част НП следва да бъде потвърдено.
По делото процесуалният представител на жалбоподателя не е претендирал
разноски. В писменото си становище упълномощеният от АНО процесуален представител
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид частичната отмяна на НП
по т. 1 и потвърждаването му по т. 2, Съдът намира, че не следва да присъжда
юрисконсултско възнаграждение. Приложимата в случая разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК
не предвижда хипотезата, в която НП е отменено в едната му част и потвърдено в други, с
които са наложени различни административни наказания. Вярно е, че в тази връзка и по
силата на препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Същественото в случая обаче е дали
действително е осъществено адекватно юрисконсултско съдействие дори спрямо
потвърдената част от НП. Видно е, че упълномощеният юрисконсулт не се е явил на нито
едно от двете съдебни заседания. Депозираните по пощата писмени бележки са общо
формулирани и приложими към всяко друго НАХД, доколкото не съдържат абсолютно
никаква конкретика и въобще не става ясно дали се отнасят до процесното НП. В този
смисъл Съдът не констатира основания да присъжда юрисконсултско възнаграждение,
поради липса на реално осъществено съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-4332-028500/28.11.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник група
към отдел „ПП” при СДВР, на И. М. Р., в ЧАСТТА по т. 1 – за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-028500/28.11.2023 г., издадено от Г.В.Б - началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на И. М. Р., в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – по т. 2.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4