Решение по дело №18/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 363
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 21 април 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20201100900018
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………./20.02.2020г.

гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 18 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по с жалба с вх. № 20200102125737 от „К.Р.“ ЕООД с ЕИК *******чрез адв. Т.Т. срещу отказ с рег. № 20191223101731-2/02.01.2020 г., с който длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към Агенцията по вписвания (АВ) – Търговски регистър (ТР) е отказало вписване на данни за адрес на електронна поща на търговеца, поради неизпълнение на дадени указания в срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, тъй като последният е постановен преди изтичане на срока за изпълнение на дадените указания. Иска се съдът да отмени отказа и да върне преписката на АВ за ново произнасяне. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че Заявлението не е придружено от документ за държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, като тази нередовност не е отстранена в срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът като съобрази доводите в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството пред Агенцията по вписвания е образувано по електронно Заявление А4 от 23.12.2019 г., от адв. Т.Т. в качеството на адвокат с изрично пълномощно на „К.Р.“ ЕООД. В него са въведени данни за седалище, адрес на управление и адрес на електронна поща на дружеството.

На 31.12.2019 г. ДЛР дава  указания на заявителя да представи документ за внесена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ в срок по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

На 02.01.2020 г. ДЛР постановява отказ за вписване на адрес на електронна поща на дружеството към данните за „седалище и адрес на управление“, тъй като в дадения срок не са отстранени констатираните нередовностите.

Отказът е изпратен на адреса на електронната поща на заявителя на 02.01.2020 г. На същия ден последният подава процесната жалба, към която е приложен и документ за внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд, пълномощно за обжалване на отказа, договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение за представителство в настоящото производство в размер на 1 000,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата

Подадената от заявителя жалба е процесуално допустима: изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност, представено е доказателство за внесена държавна такса.

Съгласно чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, за да се извърши исканото вписване е необходимо същото да е направено в предвидената от закона форма; заявеното обстоятелство да подлежи на вписване; искането да изхожда от оправомощено лице; да са представени документ, установяващ съществуването на заявеното за вписване обстоятелство, декларация по чл. 13, ал. 4 от закона и документ за внесена държавна такса.

В настоящия случай се иска вписване на обстоятелство по партида на дружество с ограничена отговорност, като е използван предвидената за това форма – образец на Заявление А4 – арг. чл. 19, ал. 1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1), подаден по електронен път.

От приложената по делото разпечатка на електронно заявление се установява, че се иска вписване на адрес на електронна поща на дружеството към данните от поле 5 „седалище и адрес на управление“. Съгласно чл. 4 от  ЗТРРЮЛНЦ обаче обстоятелствата, които подлежат на вписване са предвидени със закона. По отношение на дружествата с ограничена отговорност такива обстоятелства са посочени в: чл. 115, т. 1, 2, 3, 4 и 6 вр. чл. 119, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), чл. 28, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).  Сред изброените липсва адрес на електронна поща на търговеца като самостоятелно обстоятелство, подлежащо на вписване.

От изложеното дотук се установява, че искането е подадено в предвидената от закона форма, от оправомощено лице, заявено е подлежащо на вписване обстоятелство, но тъй като към Заявлението не са приложени декларация по чл. 13, ал. 4 от управителя на дружеството и доказателство за внесена държавна такса по сметка на Агенция по вписванията – Търговски регистър искането се явява нередовно. При това положение правилно ДЛР е дало указания на заявителя за отстраняване на нередовността чрез представяне на липсващите документи.

Съгласно чл. 22, ал. 5, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ обаче тези указания следва да са дадени не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. Ако указанията не са изпълнени до изтичането срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ – три работни дни от постъпването на заявлението в регистрите, длъжностното лице постановява отказ. Когато указанията са оповестени по-късно, вкл. след изтичане на самия срок по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тогава те трябва да съдържат нов изричен срок за изпълнението им, не по-кратък от законовия тридневен срок. В настоящия случай се установява, че указанията са дадени след изтичане на срока по чл. 22, ал. 5, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ – заявлението е подадено на 23.12.2019 г., а указанията са дадени на 31.12.2019 г. и въпреки това в тях не е даден нов изричен срок, не по-кратък от законовия. Ето защо е налице нарушение от страна на ДЛР, което е посочило некоректен срок за отстраняване на констатирани нередовности. Въпреки това отказът следва да бъде потвърден, тъй като нередовностите на заявлението не са отстранени и с подадената жалба.

Отделно от това действията на жалбоподателя представляват очевидна злоупотреба с право, насочени към единствената цел да се даде формален подов за претендиране на разноски от Агенцията по вписванията – Търговски регистър. Аргументите на съда за това са следните:

От извършената служебна справка по партида на дружеството в Агенция по вписванията търговски регистър по повод процесната жалба и последяваща проверка в деловодната система на Софийски градски съд (СГС) и електронната страница на Административен съд – София град (АССГ), се установява, че от 31.07.2019 г. до настоящия момент от името на „К.Р.“ ЕООД с ЕИК *******чрез адв. Т.Т. са подадени 6 бр. Заявления за вписване на данни относно адреса на електронната поща (*54/31.07.2019 г., *31/23.12.2019 г.), телефонен номер (*0229/02.08.2019 г., *1529/26.11.2019 г.), интернет страница (07/02.08.2019 г.,*53/23.12.2019 г.) на търговеца, по повод на които на заявителя са дадени общо 7 бр. указания за прилагане на декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и/или доказателство за внесена държавна такса по сметка на Агенция по вписвания – Търговски регистър в размер на 15,00 лева. Макар и в същите да не е посочен коректен срок за изпълнение, а някои от тях да не са изпратени и на посочения адрес на електронна поща, на заявителя правилно е указано какви документи е необходимо да приложи, за да се извърши поисканото вписване. За тези нередовностите е указвано както в обжалваните от заявителя откази на АВ, така и в постановените по тях решения (по описа на СГС, освен настоящото производство, са образувани 5 бр. дела по  жалби на заявителя – т.д. № 19/20 г., т.д. 1598/19 г., т.д. 1594/19 г., т.д. 2615/19 г., т.д. 158/20г.). Въпреки това всяко следващо заявление страда от пороците на предходното. Нередовностите не се отстраняват с подаваните жалби срещу постановяваните откази, каквато възможност има заявителя съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, в който случай съдът като инстанция по същество е компетентен да постанови вписване на заявеното обстоятелство. Както се посочи за търговеца не е налице задължение за вписване на данните относно телефон, интернет страница и адрес на електронна поща, а за вписването на тези данни не е необходимо подаване на отделни заявления. Образуването на отделните производства пред Агенция по вписванията е изцяло по инициатива на търговеца. В същото време не се наблюдава активност и полагане на усилия от страна на заявителя за вписване на заявените обстоятелствата. Напротив същият използва формални нарушения от страна на ДЛР към Агенция по вписванията, за да инициира съдебни производства, в които да претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева, които от една страна не подлежат на възстановяване, доколкото разноските в охранителното производство са за сметка на молителя – чл. 541 ГПК, а от друга страна техният размер е необосновано завишен с оглед ниската фактическа и правна сложност на производство, като същите надвишават пет пъти минималното възнаграждение от 200,00 лева, съгласно чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След отхвърляне на искането за присъждане на разноски като неоснователно в производството по ЗТРРЮЛНЦ и ГПК се установява, че жалбоподателят инициира производства по реда чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ с цел ангажиране на отговорността на държавата за вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение (в размер на 1000,00 лева) и държавна такса в производството по обжалване на  отменените откази на ДЛР при Агенцията по вписванията – Търговски регистър (в тази връзка по описа на АССГ са образувани 3 бр. дела - адм. д. 9587/19 г., адм. д. 9588/19 г., адм. д. 656/19 г. по описа на АССГ).

Изложеното дотук мотивира настоящия състав на основание чл. 136, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) да сезира Адвокатския съвет при Плевенската адвокатска колегия за извършване на проверка на адв. Т. дали неговите действия не съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗА.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20200102125737 на „К.Р.“ ЕООД с ЕИК: **********, подадена чрез адв. Т.Т. срещу отказ с рег. № 20191223101731-2/02.01.2020г на Агенция по вписванията – Търговски регистър.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Адвокатския съвет при Плевенската адвокатска колегия.

 

 

СЪДИЯ: