Р
Е Ш Е
Н И Е №274
гр. Русе 5 .7.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 25.6. през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА
ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА Т.
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д.
№ 166 по описа за 2019 год. за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Г.Ж.
и Ж.Ж. *** обжалвали чрез адв.М.Д.,РАК
решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 1441/2018 г.,с което
предявеният срещу тях иск е уважен.Развиват оплаквания за неправилност на
същото.Искат от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли
предявения иск.
Ответниците по жалбата искат от съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства,прие за установено следното:
По
делото не е спорно,че ответниците по жалбата са
собственици на дворно място-парцел VIII-527 в кв.53
по плана на с.Б.,Р. област,урегулиран от 765 кв.м и неурегулиран от 1340 кв.м.Собственик
на съседното дворно място-парцел IХ-528 в
кв.53 от 2292 кв.м е била П.Р.,която го е придобила през 2013 г.с НА №98/2013
г.През 2015 г.с НА № 33/2015 г.тя го продава на М. Л. и със същия нотариален
акт учредява пожизнено право на ползване на жалбоподателите.
През
2015 г.ответниците по жалбата завеждат приложеното
гр.д.№ 5670/2015 г.на Русенски районен съд,по което предявяват иск по чл.108 ЗС
срещу жалбоподателите като твърдят,че са собственици на 41.047 кв.м площ,които
се владеят от последните и искат от съда да ги осъди да им предаде владението
на тази площ.С уточняваща молба от 27.5.2016 г.са заявили,че спорната площ е 39
кв.м.С влязло в сила решение по гр.д.№
5670/2015 г.на РРС искът е уважен.Няма оттегляне на иска за разликата до
предявената искова претенция и съдът не е постановил отхвърлителен
диспозитив за нея,но решението е влязло в сила.Следва
да се отбележи за яснота,че искът е бил предявен,тъй като жалбоподателите са
поставили ограда между двата имота.
След
влизане на решението по приложеното гражданско дело в сила ответниците
по жалбата са подали искане до Община С.п.,Русенска област за изменение на
РУП-ИПР за УПИ 1024/бивши парцели VII-527 и VIII-527
/в кв.53,на основание което е издадена заповед № 90/9.2.2018 г.за
одобряване на ПУП-ИПР за новия УПИ 1024 и е одобрена новата имотна граница
между него и имота на жалбоподателите.Безспорно е,че тя е определена по
указания във влязлото в сила решение по гр.д.№ 5670/2015 г.начина.Безспорно е
също,че те са изпълнили указанията и са преместили оградата.
В
мотивите на решението по приложеното дело,на основание подробното заключение на
вещото лице Ф./и устното такова/ е прието,че при съпоставяне на данните от
цифровия модел на плана,изработен чрез сканиране и векторизиране
на КРП от 1966 г. и данните от документите за собственост,площта на имота на ответниците по жалбата е намалена със 165 кв.м,а тази на
имота на жалбоподателите е увеличена с 314 кв.м.Искът по същото дело е предявен
за 41 кв.м и уважен за 39 кв.м при прието заключение на експертизата,неоспорено
от страните.
Предмет
на иска в настоящото производство е установителен и ревандикационен иск за
нови 76 кв.м,които в обстоятелствената част на исковата молба са описани
като разлика между площта от 115 кв.,заключена между зелената и светлосинята
линия по заключението на вещото лице от 21.3.2016 г.,депозирано в с.з.от
29.3.2016 г./л.92 от приложеното дело/и уваженият размер от 39 кв.м с влязлото
в сила решение по същото дело.
Предявеният
иск е недопустим по следните съображения:
Силата
на пресъдено нещо е централна последица на влязлото в
сила съдебно решение.Тя има регулиращо действие,защото решението е задължително
за страните и разрешения с него правен спор не може да се пререшава.Действа
едновременно като защита в полза на страна,чието правно твърдение съдът потвърждава
и като санкция спрямо другата страна,когато искът бъде отхвърлен.Спорното
материално право,въведено чрез иска,като предмет на делото,потвърдено или
отречено със съдебното решение е предметът,за който важи силата на пресъдено нещо и върху който се простират нейните обективни
предели.
Когато
искът не е предявен като частичен,какъвто е искът за собственост по приложеното
гр.д.№ 5670/2015 г.на РРС,признатият от съда размер е пределът,който пресича
възможността на ответниците по жалбата/ищци по
делото/,да търсят присъждане на повече с нов иск под какъвто и да е предлог.Силата
на пресъдено нещо на влязлото в сила решение обхваща
и размера на спорното право и е пречка да се пререшава спорът по този въпрос.Цялата
искова претенция от 39 кв.м е била предмет на горепосоченото дело и е уважена
от съда с влязлото в сила решение.В хода на разглеждането му експертът е установил,че
спорното право е в по-голям размер,но искът не е изменен чрез увеличаването
му.Обективните предели на силата на пресъдено нещо на
съдебното решение обхващат спорното право,което е заявено като 39 кв.м и нищо
повече не може да се търси с нов исков процес,както е сторено в настоящото
производство.
На
основание гореизложеното въззивният съд намира предявеният иск
недопустим,поради което и постановеното по него решение се явява
недопустимо.Същото следва да се обезсили и производството по делото да се
прекрати.На жалбоподателите се дължат направените от тях разноски за двете
инстанции в размер на 1475 лв.
По
тези съображения въззивният съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 1954/6.12.2018 г.,постановено по гр.д.№ 1441/2018 г.на Русенски
районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. и М.Н.Д.,съдебен адрес адвокат М.К. РАК да заплатят на Г.Г.Ж. и Ж.А.Ж. ***75 лв.,направени по делото разноски за
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.
Председател:
Членове: