№ 267
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500729 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Т. Х. П., - ответник в
първоинстанционното производство, против Решение № 123/25.03.2024 г. по
ГД № 110/2022 г. на РС-Костинброд, с което е признато за установено, че
дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК .............., 426,47 лева,
потребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.12.2020 г. до
19.4.2021 г. в имот в с. Т. общ. Г., обл. Софийска; 4,63 лева, представляваща
мораторна лихва за забава, считано от 10.2.2021 г. до 26.5.2021 г., законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 10.06.2021 г., до окончателно заплащане на дължимите суми,
за които е издадена Заповед № 388 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 23.08.2021 г. по ч.гр.д. № 717/2021 г. на РС – Костинброд.
В жалбата са развити доводи за неправилност на първоинстанционния
акт поради необоснованост.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е депозирал отговор, с който
излага доводи за неоснователност на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
След анализ на ангажираните по делото доказателства районният съд е
1
достигнал до обоснования извод за дължимост на присъдените вземания. Ето
защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и
с оглед конкретните доводи в жалбата ще отбележи следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. По силата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ тези потребители
ползват електроенергия за ползваните от тях имоти, присъединени към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение. Качеството
"потребител" е дефинирано в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и е
свързано с притежаването на правото на собственост или на ограничено
вещно право върху даден имот. Облигационното правоотношение по повод
доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между
доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без
да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото приемане на
приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия. При ищцовото дружество е открита партида за обект на потребление:
с. Т., с кл. № ............... Доколкото ответникът не оспорва да е бил собственик
на процесния имот през исковия период, въззивният състав приема, че
страните са били обвързани от валидно правоотношение с предмет на
доставката на електрическа енергия в посочения имот.
От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, че за
процесния период ищецът й е доставил електрическа енергия в
претендираните количества. Този извод следва от заключението на СТЕ, което
хармонира с всички писмени доказателства и заключението на ССчЕ. Не
следва да бъдат кредитирани свидетелските показания, доколкото същите не
могат да представляват надлежна доказателствена основа, относно спорните
за процеса факти. Въпреки изразената от свидетеля убеденост, че имотът е бил
необитаем, същият не е разполагал с възможност да проследява
потреблението на електрическа енергия е имота. Доставката на електрическа
енергия за имота и начисляването на цената са били извършени в съответствие
с нормативната уредба в областта на енергетиката. Средството за техническо
измерване (електромер) е било технически изправно, отговаря на Закона за
измерванията, в 6 годишния период на експлоатация и без данни за
манупулации или неточно измерване. Всичко това се установява по несъмнен
начин от заключението на съдебно-техническата експертиза и по този начин
категорично изключва достоверността на показанията на разпитания пред
първоинстанционния съд свидетел.
Ето защо, поради съвпадение на крайните изводи и липсата на
конкретни възражения, които да бъдат обсъдени, решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123/25.03.2024 г. по ГД № 110/2022 г. на
РС-Костинброд.
ОСЪЖДА Т. Х. П., ЕГН ********** да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК .............. сумата от 100 лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3