Р Е Ш Е Н И Е
№ 303/22.2.2022г.
Град Пловдив, 22.02.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Николай Стоянов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 3255 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Дестинация
България” ООД срещу решение № 1684 от 13.10.2021 г., постановено по
а.н.д. № 5481 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 575799-F584255 от 07.05.2021 г.
на директора на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Дестинация
България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Костаки Пеев“ № 5б, ет.2, ап.6, представлявано
от управителя С.И.Ц., на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., вр.
чл.118, ал.3 и ал.4, т.4 ЗДДС.
Според касатора обжалваното решение е неправилно и
необосновано, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът в писмен отговор оспорва касационната жалба
и счита обжалваното решение за правилно, като моли то да се остави в сила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанцион-ното решение като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по
делото доказателства, наказващият орган е компетентен, при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, а
възраженията в тази насока районният съд е приел за изцяло неоснователни.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира с тази, посочена
в наказателното постановление, в АУАН и в наказателното постановление подробно
са посочени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми, съдържат законоустановените реквизити. Като изцяло
неоснователно е преценено възражението, че АУАН е подписан в присъствието на
двама свидетели, които не са били очевидци на установяването на нарушението,
защото съгласно трайната съдебна практика подобни нарушения не са съществени и
се санират по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, стига да не
са се отразили на правилността на установената фактическа обстановка, която в
процесния случай е установена по несъмнен начин от всички събрани гласни и
писмени доказателства. Според районния съд, тъй като представител на
дружеството е присъствал при извършване на проверката, при изготвяне на
констативния протокол и при съставяне на АУАН, то дружеството е разполагало с
всички възможности за защита, включително като направи възражения, оспори
фактическите констатации и ангажира доказателства. Според районния съд при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени
сроковете по чл.34 ЗАНН. Правилен според районния съд е изводът на наказващия
орган за наличие на нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. Като изцяло голословно и неподкрепено от доказателствата е
преценено възражението за пандемичната ситуация, а
като изцяло ирелевантна причината, поради която е допуснато нарушението.
Достатъчно основание за налагане на имуществената санкция според районния съд е
констатираното несъответствие на действителното положение с действащо правно
предписание. Според районния съд правилно е приложена санкционната норма на
чл.185, ал.2 ЗДДС, а наложената санкция е в законоустановения минимум,
съответно не се нуждае от мотивировка. Неоснователни според районния съд са
доводите, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Изхождайки от
легалната дефиниция на понятието маловажен случай по чл.93, т.9 НК, районният
съд намира, че обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая, не са
налице, защото не е доказано нарушението да се дължи на обективни причини, не
са представени доказателства за отстраняване на нарушението в максимално кратък
срок след констатирането му, стойността на контролната покупка няма отношение към
преценката за маловажност, а обстоятелството, че нарушението е за първи път, е
съобразено от законодателя чрез установяването на по-леко наказуем състав на
същото нарушение.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е
направил обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които
касационният състав препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
За яснота на касатора следва
да бъде отбелязано изрично, че на касационна проверка подлежи решението на
районния съд, а не самото наказателно постановление или акта за установяване на
административно нарушение. В тази връзка и с оглед общо заявеното обжалване на решението,
като в касационната жалба са преповторени всички възражения от жалбата до
районния съд, касационната инстанция намира, че при постановяване на
обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, страните са били редовно призовани на съдебното
заседание, събрани са всички относими доказателства и няма отхвърлени
доказателствени искания, събраните доказателства са преценени поотделно и
тяхната съвкупност при постановяване на съдебния акт, правилно е приложен
материалният закон. Всички възражения, идентични с възраженията в касационната
жалба, на дружеството-нарушител са били обсъдени от районния съд и са изложени
мотивирани, подкрепени от събраните доказателства и съответни на закона изводи,
които настоящият състав споделя напълно.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да
бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 80 лева на основание чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не разкрива
фактическа и правна сложност. Конкретният размер на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда (чл.37 ЗПП), поради което без правно
значение при неговото определяне в случая са направената претенция от
процесуалния представител на ответника и представеният в тази връзка списък на
разноските.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1684
от 13.10.2021 г., постановено по а.н.д. № 5481 по описа на Пловдивския районен
съд за 2021 година.
ОСЪЖДА „Дестинация
България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Костаки Пеев“ № 5б, ет.2, ап.6, представлявано от
управителя С.И.Ц., да заплати на Национална агенция за приходите сумата 80
(осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.