Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 05.04.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.К. , като
разгледа гр.д. №14186 по описа на СГС за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на
КЗ .
В.Г.Н. ЕГН ********** *** иска да се
осъди Застрахователно акционерно дружество „Е. “ ЕИК ******** гр.С. да й
заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ
/отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ ; сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Р. П.Н. при ПТП на
04.09.2014 г на път III-112 между гр.Видин и
гр.Монтана , в землището на с.Д.Д. при км.1+200 м ;
по вина на К.Д.К. , водач на л.а.Нисан Патрол с рег.№******** ; ведно със законната лихва от
04.09.2014 г до окончателното заплащане на сумата .
Ищцата твърди , че на 04.09.2015 г е
настъпило описаното ПТП , при което е загубила съпруга си . От смъртта му
изпаднала в шок , неописуема мъка и тежка депресия , а животът й се преобърнал .
Чувства празнота , безнадеждност и безпомощност и не може да се възстанови и до
настоящия момент от загубата .
Ответникът оспорва настъпването на
деликта , механизма на ПТП и вината на застрахования водач . Твърди съпричиняване от Р. Н. поради движение с превишена или
несъобразена скорост и липса на поставен предпазен колан . Счита , че със заплащане
на застрахователно обезщетение от 10 000 лева е изпълнил задълженията
си за обезщетяване , а претендираната сума е прекомерна и необоснована .
Оспорва присъждането на лихви от датата на ПТП , тъй като претенцията към
застрахователя е предявена една на 15.02.2016 г .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищцата представя постановление за
прекратяване на наказателното производство от 11.01.2016 г по ДП №542/14 г на
РУ на МВР-Лом срещу виновния водач К.Д.К. , поради смъртта му .
Според докладна записка от 04.09.2014 г
на Е.К. , мл.автоконтрольор в МВР Лом ; К.Д.К. , водач
на л.а.Нисан Патрол с рег.№********
се е движел с много превишена скорост на мокър път. Губи контрол върху МПС на
десен завой и удря автомобила на Р. Н. .
Според препис извлечение от акт за смърт
и удостоверение за наследници от 24.09.2014 г на Община Ружинци , Р. Н. е
починал на 04.09.2014 г , като ищцата е един от наследниците му /съпруга/.
Не се спори между страните и е видно от
справка от ИЦ на ГФ , че към датата на ПТП ответникът е застраховател по „ГО“
на виновния водач.
На 15.02.2016 г ищцата е отправила
заявление за заплащане на застрахователно обезщетение от 120 000 лева
от ответника.
Ответникът представя платежно нареждане
, според което на 12.05.2016 г ответникът е заплатил на ищцата сумата от 10 000 лева. Фактът на
плащане се признава от ищцата в допълнителната искова молба.
Според
изслушаната по делото САТЕ на вещото лице Х.И. К.Д.К. , водач на л.а.Нисан Патрол с рег.№******** се е
движел с много превишена скорост от 105 км/ч на мокър път вместо с позволената
скорост от 40 км/ч. Същият губи контрол върху МПС на десен завой и удря автомобила на Р. Н. . Н. бил с
предпазен колан и се е движел на трета скорост , с около 60 км/ч, като за него
ударът е бил непредотвратим .
Според разпитания пред съда свидетел А.К.
, Р. бил добър човек и бил в добри отношения със съпругата си /ищцата/. И
двамата били безработни , но се грижели един за друг . Като разбрала за смъртта
на Р. В. много плачела и не вярвала , че се е случило . Затворила се и не
искала да общува с никого . Отишла да живее в с.Арчар , защото тъстът й я
изгонил , те не били в добри отношения , а сега май се съдели .
Според разпитания пред съда свидетел И. И.
, същият не знае да е имало кавги между Р. и В. . След смъртта на Р. В. много
плачела и все още не е превъзмогнала смъртта му .
Според изслушаната по делото СМЕ на
вещото лице д-р А.М. , причина за смъртта на Р. Н. са тежки травми в гръдната и
коремната кухина и увреждане на жизненоважни органи. Между травмите и ПТП има
пряка и непрекъсната причинна връзка /разкъсване на аортата и черния дроб/. Р. Н.
е бил с поставен предпазен колан .
Според разпитания пред съда свидетел Д.П.
/син на Р. от първия брак/ , Р. и ищцата живеели нормално и без да се карат .
Към момента на ПТП В. била 2-3 седмици в Швеция , но веднага се прибрала . Много
плачела и тъжала . В. имала проблеми със
свекъра си и затова не останала в с.Дреновец след смъртта на Р. .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е иск с правно основание
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ за сумата от 200 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Р. П.Н. при ПТП на
04.09.2014 г .
Претендираното право /обезщетение/ произтича
от следните обстоятелства
: причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се
, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на Р. П.Н. – съпруг на ищцата .
Ищцата е от кръга легитимираните ищци по
Постановление №4 от 25.05.1961 г,
Пленум на ВС за неимуществени вреди от смъртта на Р. П.Н. – същата е
негова съпруга .
Съдът приема , че К.Д.К. , водач на л.а.Нисан Патрол виновно е причинил ПТП, като е нарушил чл.20 ЗДвП
– не съобразил избраната скорост с атмосферните условия /мокър път/ ; както и с
това , че навлиза в завой . Отделно е нарушен и чл.21 ЗДвП като е надвишена
максималната скорост за движение извън населени места , както и не е спазен
пътния знак за ограничение от 40 км/ч . Механизмът на ПТП е безспорно установен
от цитираните по-горе констативен протокол , докладна записка и САТЕ ; между
които няма противоречия .
Не се спори , че ответникът е
застраховател на виновния водач .
Безспорно е установено от СМЕ , че
смъртта на Р. Н. е настъпила от процесното ПТП и е в причинна връзка с него .
Не се доказа от ответника съпричиняване от Р.
Н. на процесното ПТП . Вината е изцяло на К.К. ,
който навлиза с голяма скорост в платното на Р. Н. . Според САТЕ Н. е бил с
предпазен поставен предпазен колан , опитал се е да предприема спасителна
маневра , но за него сблъсъкът с другото МПС е бил непредотвратим , независимо
от избраната скорост .
Въпреки формалните оспорвания на
ответника , последният извънсъдебно е признал , че са налице основания
за заплащане на застрахователно обезщетение ; като е заплатил на ищцата сумата
от 10 000 лева.
Реално спорът между страните и за
размера на обезщетението за
неимуществени вреди . Ищцата извънсъдебно е претендирала 120 000 лева , но
в съдебното производство завишава претенцията си на 200 000 лева .
Съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне
на размера на неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те
не само се
посочат от съдилищата, но се вземе предвид
и значението им за размера на
вредите. Става
въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието
"справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно.
При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено
положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. Според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС съдът трябва да съобрази и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от
развитие на обществото. Съгласно решение
№1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне
на дължимото обезщетение следва да се отчитат
в пълна степен конкретните икономически
условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове: решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на
ВКС, І т.о
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък трябва да
отстранява /доколкото е възможно/ последиците от загубата , като даде
възможност на ищеца за положителни емоции , за да може поне отчасти да се
възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта на близкия . По
мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно , но не следва да
е прекомерно - да е в размер , които
деморализира и ненужно обогатява ищеца ; и който смущава общественото
нравствено чувство .
В
случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на
обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на установени
от свидетелите нормални и близки отношения между ищцата и съпруга й
/многогодишен брак/;
-
изпитана мъка и
болка от загубата ;
-
напускане на
семейното жилище и досегашната социална среда поради противоречия между ищцата
и свекъра й след смъртта на съпруга й.
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
ниско обществено
положение на ищцата и на починалия . Същите са били в добри отношения , но
бедни , безработни и без положителна перспектива в живота ; поради което преди ПТП
ищцата е била принудена да отиде – от нужда и мизерия - на работа в Швеция .
-
напускане от
ищцата на семейното жилище след смъртта на Р. и заживяване в друго село .
Очевидно ищцата съумява да започне нов живот , в друга социална среда . Съдът
не кредитира изцяло показанията на св.И. и св.К. за изключително тежки
изживявания на ищцата след смъртта на съпруга й . Съдът счита , че болките и
страданията са били нормалните в такива случаи .
Като цяло , макар че се касае смърт на
съпруг , не може да се счете , че претендираното обезщетение от 200 000
лева за претърпените неимуществени вреди е справедливо и адекватно . Същото е завишено предвид стандарта на живот , който
те са водили починалият и ищцата . Селата Дреновец и Арчар Област Видин са в
най-бедната част на България , като в тях стойността на живота е много по-ниска
. Обезщетение от 200 000 лева е немотивирано с оглед неблагоприятните
перспективи за съвместен живот , които са имали ищцата и починалият. Такова
високо обезщетение е необяснимо и деморализиращо за местното общество съобразно
местния стандарт , а също така и много по-високо от извънсъдебно претендираното
от ищцата обезщетение от 120 000 лева . Съдът счита , че общо обезщетение
от 80 000 лева адекватно отстранява всички болки и страдания на ищцата от смъртта
на съпруга й . От това обезщетение ответникът е заплатил сумата от 10 000
лева , поради което на ищцата трябва да
се присъди сумата от 70 000 лева .
Налага се
изводът , че искът трябва да се уважи до размера от 70 000 лева и да се
отхвърли за разликата до 200 000 лева . Ответникът дължи и лихва за забава
върху обезщетението считано от датата на деликта . В този смисъл е трайната
практика по КЗ /отм./ , тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на прекия причинител .
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата
са деловодни разноски на ответника /депозити за СМЕ , САТЕ и свидетели , и
държавна такса за съдебни удостоверения/ в размер на 4005,62 лева изчислени съобразно отхвърлената част от иска . Този
размер е определен след като съдът е намалил поради прекомерност адвокатското
възнаграждение на ответника от 6530 лева на 5700 лева . Делото не е с висока
фактическа и правна сложност , но и не е с най-ниска такава .
На ответника трябва да се възстанови
сумата от 320 лева депозит за свидетели по вносна бележка от 04.01.2017 г ,
която сума не е усвоена поради отказ от двама от заявените свидетели .
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, на
адвоката на ищцата сумата от 1935,50 лева адвокатско възнаграждение ,
изчислена съобразно уважената част от иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 2922,50 лева част от държавна такса и депозити за САТЕ и
СМЕ , от които ищцата е била освободена , съобразно уважената част от иска .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Е. “ ЕИК ********
гр.С. да заплати на В.Г.Н. ЕГН ********** *** на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ ; сумата от 70 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Р. П.Н. при ПТП на
04.09.2014 г на път III-112 между гр.Видин и
гр.Монтана , в землището на с.Д.Д. при км.1+200 м ;
по вина на К.Д.К. , водач на л.а.Нисан Патрол с рег.№******** ; ведно със законната лихва от
04.09.2014 г до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 70 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева ; ведно със законната лихва от
04.09.2014 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА В.Г.Н. ЕГН ********** *** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Е. “ ЕИК ******** гр.С. сумата от 4005,62 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Е. “ ЕИК
******** гр.С. да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв
във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв,
на адвокат А.Х.Д. от САК личен номер №********** сумата от 1935,50 лева
а адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Е. “ ЕИК ******** гр.С. да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 2922,50 лева част от държавна такса и депозити за СМЕ и
САТЕ , съобразно уважената част от иска .
ДА
СЕ ВЪЗСТАНОВИ на Застрахователно
акционерно дружество „Е. “ ЕИК ******** гр.С. сумата от 320 лева неусвоен депозит
за свидетели по вносна бележка от 04.01.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: