О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 27.03.2018 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав в
закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йовка Казанджиева
при секретаря
.................................................................... и с участието на прокурора..........................................................................
като изслуша
докладваното от съдия Казанджиева ЧНД № 136 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
С
постановление от 19.02.2018 г. Иво Йолов – прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Плевен е прекратил
наказателното производство по ДП № Д -80/2015 г. по описа на ОП – Плевен/ЗМ-108/2015
г. по описа на ОД на МВР – гр.Плевен/, водено за престъпление по чл. 123 ал. 1
от НК, тъй като деянието не представлява престъпление от общ характер.
Срещу
така постановения акт е постъпила жалба от Н.В.К., по реда на въззивното
производство в предвидения от закона срок. Счита, че същото е
незаконосъобразно. Сочи, че в хода на досъдебното производство е била назначена
допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза, която е дала становище, че
д-р Боюклиева не е спазила професионалния стандарт за добри медицински грижи,
включващи изискването за достатъчни по обем и насоченост медицински действия,
чрез които да се уточни диагнозата и оттам лечебното поведение. Намира за
неправилен извода направен от представителя на прокуратурата, че не налице причинно-следствена връзка между
медицинското поведение на д-р Боюклиева и настъпилата смърт на С.К., с оглед и
отговорите на въпроси 5,6 и 7 от първоначалната съдебно-медицинска експертиза.
Намира, че ако лекарят е реагирал адекватно и е бил предприел незабавни
действия по назначаване на лабораторни или образни изследвания, действия по
незабавното настаняване на болния за лечение, при положение че е бил запознат
със здравословното му състояние може би това не би довело до леталния изход.
Счита, че като доказателство за немарливо изпълнение на служебните задължения е
и непопълването на никаква медицинска документация, относно прегледа проведе на
09.01.2015 г.
При
горните съображения моли настоящата инстанция да отмени постановлението на
Окръжна прокуратура – гр. Плевен и го върне за допълнително разследване, като
бъде привлечена към наказателна отговорност
д-р Любица Кумановска – Буюклиева за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК.
Настоящата
инстанция като съобрази изложеното с жалбата и в постановлението на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен, както и приложените към делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
Досъдебно
производство № 80/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Плевен е образувано с
постановление от 14.04.2015 г. срещу неизвестен деец, затова че в началото на
От
изготвената и приложена към делото тройна съдебно-медицинска експертиза /л.
147- л. 163 от досъдебното производство/ безспорно се установява, че С.К. е
страдал от онкологично заболяване – карцином на назофаринкса, който заедно с
проведените лъче- и химеотерапевтични курсове са довели до потискане на
имунната система, както и напреднало тежко хронично белодробно заболяване-
хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ, с емфизем, мневмосклероза,
хроничен бронхит/, усложнено с двустранна виробактериална пневмония, които са
довели до обостряне на дихателната и
сърдечна недостатъчност и които са непосредствена причина за настъпилата смърт.
Освен това съдът приема за безспорно установено и обстоятелството, че на
06.12.2014 г. свидетелката К., съпруга на починалия Симеон Китов, поради
влошаване състоянието на последния са посетили
първоначално Бърза помощ, откъдето ги насочили към спешния кабинет в ДКЦ
„Плевен”, където в този момент била дежурна доктор Любица Буюклиева/ писмо от
ДКЦ „Плевен” ЕООД л. 67 от досъдебното производство и заверена таблица –график
–неотложна помощ за дежурствата на кабинет „Вътрешни болести” – лекари за м.
декември
Относно
действията, които доктор Боюклиева е извършила на 06.12.2014 г. в качеството си
на дежурен лекар при прегледа на С.К., са налице противоречия между показанията
на свидетелката К. и тези на д-р Буюклиева.
К. твърди, че последната не е извършила никакъв преглед „нито му измери
температурата, нито кръвното налягане, нито го преслуша или да ни изпрати на
рентген или при друг специалист. Просто
прегледа се изразяваше в един разговор между нас без никакви медицински
процедури”. Тази свидетелка посочва, че д-р Буюклиева му изписала антибиотик „Агументин”, който К.
взимал и преди това и от който същия се е повлиял добре „първоначално”.
Свидетелката Буюклиева в показанията си/л.136
досъдебно производство/ посочва за датата 06.12.2014 г. че е била дежурна на
работа в неотложен вътрешен кабинет към
ДКЦ „Плевен” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, като е прегледала К., който е бил
придружен от съпругата си и е имал оплаквания за висока температура, като е
била уведомена и за наличие на онкологично заболяване. Същата посочва, че са й
били представени медицински документи, включващи пълна кръвна картина и рентгенова
снимка на бял дроб, извършени предния ден, поради което тя, след като ги е разчела и е
прислушала К.на слушалки и е измерила
температурата му е изписала лекарства –антибиотик „Агументин
По отношение на извършения от страна на д-р
Буюклиева преглед на Китов на 09.01.2015 г. от показанията на свидетелката Н.К./л.124/
се установява, че на този ден състоянието на съпруга й се влошило, същият имал
висока температура 39,5 градуса, т бил отпаднал, повръщал. С оглед на това двамата
след 20.00 часа били откарани от свидетеля Д. в „дежурни кабинет, където бяхме
ходили предния месец”. На този ден свидетелката Буюклиева била отново дежурна. Свидетелката
К. й обяснила, че предния месец са били на преглед при нея , какво лечение е предписала и какво е състоянието на К.в
момента. Тя преслушала със слушалки К.
„само на гърба, без да го преслуша на гърдите”. Обяснила, че нищо не чува, не
издала амбулаторен лист за прегледа, нито ги насочила към друг специалист.
Предписала им „Оспамокос”, след което свидетелката К. и К.си тръгнали. През
нощта свидетелката К. успяла да свали температурата на съпруга си, като няма
доказателства да му е давала предписания от д-р Буюклиева антибиотик/от показанията на
нейния син В. К. на л. 131 се
установява, че той я посъветвал „да не
бърза да купува антибиотика, а да отидат при друг лекар/. На другия ден, след
като вечерта на 09.01.2015 г. разбрали,
че в „Авис Медика”, няма дежурен лекар по това време, а такъв има на следващия ден от 09.00 часа,
повикали такси и отишли в поликлиниката на болницата. Там К. бил прегледан от
дежурния лекар, който заявил, че „какво не е чула, човека не е добре” и с оглед
на това била извикана д-р Борисова.- пулмолог. Същата познавала здравословното
състояние на К.от предишни извършени от нея прегледи. Д-р Борисова, след като
чула данните от свидетелката К., че той е повишил температурата си до 39
градуса, че е бил отпаднал, на няколко пъти му било прилошало, преценила, че
същия следва да бъде хоспитализиран в клиниката по пулмология, където в 14.30
часа починал. От заключението на вещите лица по тройната съдебно медицинска
експертиза се установява, че свидетелката Борисова – лекуваща лекарка е спазила
препоръките в медицинските стандарти за лечение на заболяванията „брохиектазна
болест” и „пневмония”. Същата на 10.01.2015 г. на база на резултатите от
проведените изследвания в СО е преценила, че пациентът К. е показан за
хоспитализация в Клиника по пулмология и фтизиатрия, в интензивен сектор,
поради остра инфекция на белия дроб – двустранна пневмония, като след
приемането му там е назначено лечение с антибиотици, кортикостероиди, влизания
на водно-солиеви разтвор, кислород и диуретици. Действията й са били правилни,
като назначеното лечение правилно и съответства на диагнозата.
В
подкрепа на показанията на свидетелката Н.К. относно нейните действия на
09.01.2015 г. са показанията на свидетеля Д. /л. 190/, който е откарал нея и
съпруга й до „спешния кабинет на Окръжна болница”. Същият не е очевидец на
това, което е се случило в кабинета, където по това време е била свидетелката
Буюклиева, която е извършила преглед на С. К. и пресъздава това, което е
споделила с него свидетелката К. – „написала ли са някаква рецепта за
антибиотик. Трябвало да го разтрива с ракия. Течен аналгин. И тя не могла да
разбере какво точно трябва. Докторката преслушала гърдите му. Нищо не чула. Тя
дала само рецепта”. Същият свидетел обаче посочва – „Прие го пет минути”. В
проведения разпит свидетелката Буюклиева /л. 234 от досъдебното
производство/посочва, че на 09.01.2015 г. Китов е дошъл за допълнителен преглед
в рамките на два дни, като преди това е идвал на 06.01.2015 г. и тя не е
констатирала промяна на състоянието му и са били дадени указания, които не са
изпълнени. В тази връзка следва да се посочи, че от приложените към делото
писмени доказателства не се установява К. да е бил на преглеждан на 06.01.2015
г., като видно от представения график на дежурствата/л.70 от досъдебното
производство/ д-р Буюклиева не е била на работа.
От
всички факти изложени по-горе настоящата инстанция приема за безспорно
установено, че на 09.01.2015 г. свидетелката К. и съпругът й К. след 20.00 часа
са посетили ДКЦ „Плевен” при МБАЛ „ Д-р Странски” и последния е бил прегледан
от свидетелката Боюклиева, дежурна в неотложен кабинет „Вътрешни болести”. Същата
му е предписала антибиотик „Оспамокс”, като е била запозната с факта, че същият
има онкологично заболяване и че го е прегледала на 16.12.2014 г.
В
тази връзка в допълнителната съдебномедицинска експертиза /л.222-л. 227, т.6/
вещите лица са дали отговор на поставения въпрос – възможно ли е само при
извършване на действията от страна на д-р Буюклиева да се диагностицира
състоянието на болния само въз основа на физикален преглед и били ли са
необходими нови лабораторни и други
изследвания за уточняване на моментното състояние на К., посочвайки каква е
общата медицинска практика при поставяне на диагнози, че снемане на анамнеза от
пациента е достатъчно за поставяне на работна диагноза и последващите действия
свързани с назначаване на лабораторни изследвания, целят уточняване на тежестта
на заболяването, а рентгеновото изследване - отхвърляне на по-тежко заболяване,
като не са дали отговор в конкретния случай, с оглед на всички събрани по
делото доказателства необходими ли е било назначаването на други изследвания,
освен физикалния преглед на Китов. В
точка 8 на същата експертиза вещите лица сочат, че към момента на прегледа
медицинските данни не дават основание за консултации с други специалисти, като
не сочат кой момент имат предвид. В следващата точка 9 вещите лица са посочили,
че медицинските действия на свидетелката Буюклива са били недостатъчни, като са
приели, че при извършването им не би могло да се предвиди възможността за
развитие на заболяване един месец по-късно/визирайки най-вероятно извършения
преглед на 06.12.2014 г./, без дадат отговор по отношение на извършения преглед
на 09.01.2015 г. В точка 7 на това заключение е посочено, че поради факта, че
не са били извършени изследвания, които да потвърдят или отхвърлят поставената
диагноза на Китов „то не може да се обсъжда въпроса какъв би бил резултатът от
тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 243 от НПК съдът се произнася по обосноваността и
законосъобразността на поставения от прокуратурата акт – постановление.
Съобразявайки
всички събрани по делото доказателства съдът приема, че Постановлението от
19.02.2018 г. на Иво Йолов – прокурор
при Окръжна прокуратура – гр. Плевен, с
което е прекратил наказателното
производство по ДП № Д -80/2015 г. по описа на ОП – Плевен/ЗМ-108/2015 г. по
описа на ОД на МВР – гр.Плевен/, водено за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК
е необосновано. Необосноваността на постановлението произтича от наличието на
съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането и проверка на
доказателствения материал посочени по-горе и изразяващи се във фактите, че
вещите лица по съдебно медицинската основна и допълнителна такава, не са дали отговор
на поставения в допълнителната въпрос 6 /стр. 225/ възможно ли е при конкретния
преглед на .да се диагностицира състоянието му и били ли са необходими други
изследвания, освен физикалния преглед, като се вземе под внимание факта, че д-р
Буюклиева е била запозната със състоянието му и наличието на онкологично
заболяване на същия, което в резултат на лечението му е довело до отслабване на имунната му система,
точка 8 – към кой момент /кой преглед
имат предвид/ получените медицински данни не дават основание за консултация с
други специалисти, точка 9 – към кой
момент, съответно преглед медицинските действия са били недостатъчни, но при
извършването им не би могло да се предвиди възможността за развитие на заболяване
един месец по-късно, като следва да им
се постави и допълнителна задача, да отговорят на въпроса - при извършения
преглед на 09.01.2015 г. от страна на свидетелката Буюклиева на починалия
впоследствие Китов, ако същата бе извършила всички медицински действия, освен
снемане на анамнеза, а именно извършване
на медицински изследвания, рентген в съответствие с медицинските стандарти и с
оглед на конкретното състояние на К. –
наличие на висока температура, отпадналост, наличие на онкологично заболяване и
медицинските документи, представени по делото, това били довело до подобряване
на състоянието му и неизпращането му на
следващия ден в интензивния сектор, където е починал и следвало ли е същата да
ги извърши/отново, съобразявайки конкретното състояние на С. К. и наличието
както бе посочено по-горе на онкологично заболяване/. В тази връзка следва да се посочи, че в основното
заключение вещите лица по съдебномедицинската експертиза дават заключение в т.
5 от същото, че не могат да твърдят за причинно следствена връзка между медицинските
действия при прегледа извършен на 06.12.2014 г. и настъпилата смърт, тъй като
до 09.01.2015 г. К. не е посещавал лекар и не е известно състоянието му, като в
допълнителната съдебно-медицинска експертиза в т. 7, както съда посочи по-горе,
вещите лица са приели, че поради факта, че не са проведени лабораторни
изследвания и рентгенография, за да се установи налице ли е бактериална
пневмония, то не може да се подкрепи или отхвърли поставената диагноза „остро
вирусно заболяване”/поставена при прегледа на 06.12.2014 г./, не може да се
обсъжда какъв би бил резултата от тях и как това би повлияло на лечението и
здравословното състояние на Китов.
От
така депозираните заключения посочени по-горе не може да се установи, ако Буюклиева,
при прегледа на С. К. на 09.01.2015 г.
би съобразила действията си с изискванията на чл. 81 ал. 2 от Закона за здравето, това били довело
до подобряване на състоянието на Китов и същия щеше ли да попадне на следващия
ден в интензивния сектор, където доктор Борисова е предприела действия с оглед
овладяване на състоянието му. Както бе посочено по-горе вещите лица в т. 7
приемат, че именно поради неизвършването на лабораторни изследвания и
рентгенография по отношение на С. К. не
може да се установи каква е била към момента на прегледа на 09.01.2015 г.
диагнозата му и ако това бе сторено, то по отношение на него би се провело
различно лечение с използване на широк спектър препарати и евентуална
хоспитализация.
В
постановлението си представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен е изложил
съображения, като е направил пълен анализ на събраните по делото доказателства
и е посочил на кои дава вяра и защо. Съдът счита, че в частта, в която на стр. 8 е направен извода, че
според експертното решение не може да се направи категоричен извод относно това
ако свидетелката Буюклиева бе извършила всички медицински действия според
изискванията на чл. 81 ал. 2 т. 1 от Закона за здравето дали това би довело до
неговото оздравяване или избягване на фаталния изход към този момент, не се
подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като такъв извод вещите лица в т. 5 на
изготвената съдебно-медицинска експертиза /л. 161/ са направили по отношение на
извършения преглед от свидетелката на К. на 06.12.2014 г., но не и относно извършения
от нея преглед на 09.01.2015 г
При
горните съображения настоящата инстанция приема, че следва да се отмени постановление
от 19.02.2018 г. на Иво Йолов – прокурор
при Окръжна прокуратура – гр. Плевен, с
което същия е прекратил наказателното производство по ДП № Д -80/2015 г. по
описа на ОП – Плевен/ЗМ-108/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр.Плевен/, водено
за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, тъй като деянието не представлява
престъпление от общ характер и делото се върне на Окръжна прокуратура – гр.
Плевен. Следва да се постави допълнителна задача на вещите лица по тройната
съдебно медицинска експертиза, а именно – ако при извършения преглед на
09.01.2015 г. от страна на свидетелката Буюклиева на починалия впоследствие
Китов същата бе извършила всички медицински действия, съгласно разпоредбата на
чл. 81 ал. 2 т. 1 от Закона за здравето,
освен снемане на анамнеза, а
именно извършване на медицински изследвания, рентген в съответствие с
медицинските стандарти и с оглед на
конкретното състояние на К.– наличие на висока температура – 39,5, отпадналост
и медицинските документи, представени по делото, това били довело до подобряване
на състоянието му и същия щеше ли да попадне на следващия ден в интензивния
сектор, където е починал, да дадат конкретен
отговор на поставения в допълнителната съдебно медицинска експертиза въпрос 6
/стр. 225/ възможно ли е при конкретния преглед на К. на 09.01.2015 г. да се диагностицира състоянието му и били ли
са необходими други изследвания, освен физикалния преглед, като се вземе под
внимание факта, че д-р Буюклиева е била запозната със състоянието му и
наличието на онкологично заболяване на същия, което в резултат на лечението
му е довело до отслабване на имунната му
система, в точка 8 – към кой момент /кой преглед имат
предвид/ вещите лица, получените медицински данни не дават основание за
консултация с други специалисти, точка 9
– към кой момент, съответно преглед медицинските действия са били недостатъчни,
но при извършването им не би могло да се предвиди възможността за развитие на
заболяване един месец по-късно,.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 5 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
постановление от 19.02.2018 г. на Иво
Йолов – прокурор при Окръжна прокуратура
– гр. Плевен, с което същия е прекратил наказателното производство по ДП № Д
-80/2015 г. по описа на ОП – Плевен/ЗМ-108/2015 г. по описа на ОД на МВР –
гр.Плевен/, водено за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, тъй като деянието не
представлява престъпление от общ характер.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – гр.
Плевен, за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се протестира и обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в
седмодневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: