Р Е Ш Е Н И Е
№
2120 05.12.2019г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова,
като разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 2577 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба от „ХИРА
СЕЛИМ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Черноморец,
ул. „Антон Страшимиров“ № 22, представлявано от управителя М. С.С., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-351-0342985/06.08.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК - 88/27.08.2019г. на Директора на
Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП. Със заповедта е била разпоредена
принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект –
смесен магазин, находящ се в гр. Черноморец, община Созопол, ул. „Оборище“ № 1,
стопанисван от „ХИРА СЕЛИМ“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна,
поради липса на материалноправните предпоставки за издаването й, както и поради
допуснати съществени процесуални нарушения, възпрепятстващи правото на защита
на жалбоподателя. Претендира се липса на яснота относно това коя хипотеза на
чл.186, ал.1, т.1 е визирал административният орган в оспорената заповед. На
следващо място се обяснява, че поради неиздаване на НП практически се
възпрепятства желанието на жалбоподателя да заплати евентуална имуществена
санкция, като избегне изпълнение на оспорената заповед. Обяснява се, че в
заповедта липсват мотиви, а съдържанието на заповедта е лишено от конкретика
при излагане на фактите. Обяснява се за наличието на противоречие с целта на
закона поради несъразмерност на ПАМ спрямо тежестта и характера на допуснатото
нарушение. По-натам се излага и твърдение за това, че в конкретния случай
налагането на ПАМ не отговаря на нито една от целите на мярката според чл.22 ЗАНН, тъй като не се касае за продължавано нарушение чието прекъсване бива
правнообосновано и необходимо, като счита, че ПАМ не би могла и да поправи
евентуални вредни последици или да действа възпитателно. На последно място
изразява мнение, че ПАМ би нанесло значителни щети на дружеството и би
възпрепятствало генерирането на доходи за заплащане на евентуална санкция.
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административния орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект.
Видно от заповед №2106/30.09.2018г. на Изпълнителния
Директор на ТД на НАП, Д.В. е бил преназначен на длъжност началник на отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП Бургас.
От ответния орган се представят
съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0342985/01.08.2019г.,
дневен финасов отчет и съкратен финансов отчет
- и двата от 01.08.2019г., изведени съответно в 18,39 часа и 18,47 часа,
опис на паричните средства в касата, декларация за стопанисвани обекти от
задълженото лице, и такава за оборота на дружеството за периода 01.07.2019г. -
04.08.2019г., Справка за ГФР – 2018г.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
Ответната страна – началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юк. И.-К., която оспорва жалбата и изразява
становище за неоснователност на същата.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
От съставения по повод на проверката и неоспорен
от жалбоподателя протокол за проверка се установява това, че на 01.08.2019г.
служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект, смесен магазин,
находящ се в гр. Черноморец, ул. Оборище №1, стопанисван от Хира Селим ЕООД.
В хода на проверката било констатирано, че в
търговския обект има регистрирано ФУ. Посочено е също така, че при извършено
заплащане в брой за контролна покупка на 1 бр. дамска тениска на стойност 10,00лева,
не бил издаден, фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в
работен режим. Това се случило на 01.08.2019г. в 18,25 часа от продавач-консултант
и управител на дружеството М. С.С.. Сумата по покупката била заплатена от ИП Б.,
а плащането било прието от самия управител на дружеството, който не издал
фискален бон от констатираното като функциониращо ФУ модел Daisy „compact“.
На 06.08.2019год., административният орган – Началник
отдел „оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните доказателства
и след съобразяване и със служебно събрани такива, е приел, че с посоченото
деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на
административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство
административен акт – Заповед № ФК – 351 – 0342985/06.08.2019г., с която е
разпоредил срещу „Хира Селим“ ЕООД „да се приложи принудителна административна
мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се в гр.
Черноморец, ул. Оборище №1 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта е била оспорена по административен ред пред Директора на Дирекция
Оперативни дейности в ГД Фискален Контрол
в ЦУ на НАП, който със свое Решение №ГДФК - 88/27.08.2019г. отхвърлил
жалбата на Хира Селим ЕООД, преценяйки я като законосъобразна и целесъобразна.
Въз основа на такаустановената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката, представляващо част от
отхвърлящото жалбата решение е видно, че тя е връчена на търговеца на 05.09.2019г.,
а жалбата е подадена на 18.09.2019г., следователно е подадена в срок.
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неснователна по
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК – 351 – 0342985/06.08.2019г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – смесен
магазин, находящ се в гр. Черноморец, ул. Оборище №1, стопанисван от Хира Селим
ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни., а на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Изложени са
мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на касов бон след заплащане
в брой цената на дамска тениска на стойност 10,00 лв, заплатени в брой, е
засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на
извършваните от лицата продажби и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е
приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която
Изпълнителния Директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП
и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС
и чл.81, ал.1 от АПК е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато
е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е
издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.
По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби,
уреждащи налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта управителя на
търговеца е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон непосредствено
след приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт не се отрича
от нея.
При това положение на административния орган
не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1,
б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
настоящото производство е административно и като такова не е свързано с
прилагане на форма на наказателна репресия. Преследваните с мярката цели са
тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и целят предотвратяване и на
други адм. нарушения, както и на техните вредни последици. Цитираната
разпоредба е пълно и точно посочена в оспорения адм. акт и не създава
предпоставки за неяснота, доколкото самият управител на дружеството е този,
допуснал административното нарушение.
Видно от предствения по делото доказателствен
материал необорен от страна на жалбоподателя заплащането в брой е извършено
около 18,39 часа. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие в
конкретен правнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който
нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът
се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от
реализиране на сделката – покупко-продажба. Важен е моментът на фактическото
предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане на поръчката,
моментът на обявяване на сметката, а още по-малко момент, следващ този на
плащането на цената или др.
В настоящия случай, в оспорената Заповед
№ ФК –351 – 0342985/06.08.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на
НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й,
доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален
бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган,
доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в
деня на проверката ПИП АА №0342985/01.08.2019г., а от друга подробно е
мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.
Отразени в заповедта са и правните основания
за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При
сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа
на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага
за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.
Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова
бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата
хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по
делото.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № ФК – 351 – 0342985/06.08.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено
да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от четиринадесет дни, което е
обосновано с факта, че задълженото лице е извършило процесното нарушение, като
не издало фискален бон за плащане по покупка на стойност 10,00 лева, не е регистрирано
по ЗДДС, а среднодневните му обороти са на стойност 58,87 лева, преценени като
ниски, както и ГФР на дружеството за предходната 2018 години е данъчна печалба
в размер на 1052,81 лева както и констатирано разминаване в касовата наличност
за сумата от 6,00лева, представляваща положителна разлика.. В комплексност те
обосновават размера на мярката, като от съществено значение е обстоятелството,
че размерът е около и под средния и липсват доказателства както за смекчаващи,
така и за отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, които да обосноват
определянето на по-кратка или по-висока продължителност на мярката. В същото
време не следва да бъде пропускан фактът, че се касае за търговец, в който
случай административната отговорност за допуснатото нарушение е безвиновна,
като отчетено в този случай следва да бъде обстоятелството, че жалбоподателят е
професионалист, което е доказателство за наличието на достатъчно знания и
професионални умения от негова страна как следва да отчита продажбите в
търговските си обекти.
Съдът счита, че определената продължителност
на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради
невисоките дневни обороти на същия и минималните печалби, извличани от тях.
Така определеният размер е правилен. Той
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този
случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, упражняваната
професионална търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.
Конкретиката на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се
извежда от обстоятелствената част на заповедта, като правната възможност за
заплащане на имуществена санкция вместо запечатване е обусловена от
процесуалните срокове в ЗАНН и от преценката на административнонаказващия орган
дали да наложи административна санкция на нарушителя или не.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № ФК – 351 – 0342985/06.08.2019г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от ответната
страна за присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени
на основание чл.161 ДОПК, вр. чл.8, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г. в размер на 500,00лева.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХИРА СЕЛИМ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Черноморец, ул. „Антон Страшимиров“ №
22, представлявано от управителя Мергюл Селим Синекова, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-351-0342985/06.08.2019 год.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е разпоредена
принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект –
смесен магазин, находящ се в гр. Черноморец, община Созопол, ул. „Оборище“ № 1,
стопанисван от „ХИРА СЕЛИМ“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, потвърдена с Решение №ГДФК - 88/27.08.2019г. на
Директора на Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ХИРА СЕЛИМ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Черноморец, ул. „Антон Страшимиров“ № 22,
представлявано от управителя М.С.С.да заплати на НАП София юрисконсултско
възнаграждение в размер от 500,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: