Р Е Ш Е Н И Е
№
22.10.2019 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Шумен в публично заседание на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при секретаря В.Русева, като разгледа
докладваното от съдията АД № 451 по описа за 2019г. на Административен съд Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27 ал.6 от Закона за закрила на
детето /ЗЗД/.
Образувано е по
жалба с вх. № ДА01-2618/13.09.2019 г. на Р.Е.С. с ЕГН:********** *** против
Заповед № ЗД/Д-Н-108/05.09.2019г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Шумен, с която е било настанено детето Ю.М.А.временно в
професионално приемно семейство при условия на спешност, съгласно чл.33 ал.1 от
ППЗЗД. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорената заповед. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките, на
основание на които детето й е било настанено в професионално приемно семейство.
Твърди, че разполага с всички битови условия за отглеждането на децата си,
същите имат личен лекар, не са били оставяни без надзор,
освен за кратко време. Излага още, че децата са силно привързани към нея и че
тяхното настаняване извън семейството е против волята им и тази на родителите.
Направено е искане съдът да отмени в цялост оспорения административен акт, като по искането за спиране на изпълнението
на оспорената заповед съдът се е произнесъл с отделно определение по настоящото
дело.
В съдебно
заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител адв.А.
заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на Заповедта и сочи
доказателства.
Ответникът–
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- гр.Шумен, в открито съдебно
заседание се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата,
като моли същата да бъде отхвърлена. Представя доказателства и води свидетели
за разпит.
Заинтересованото
лице- баща на детето М.А.С. с ЕГН: ********** ***, в се явява лично и взима
становище по жалбата, като я намира за основателна.
Шуменският
административен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 04.09.2019г. около
21,10ч., в ОЗД към ДСП– Шумен е постъпил сигнал на Национална телефонна линия
за деца, през телефон 112, относно заключени малолетни деца сами в къщи от
майката. При посещение на адреса, намиращ се в гр.Шумен, на ул.“Висока
поляна“№5, вх.4, ет.1, ап.44, полицейски екип към Сектор „Охранителна полиция“
при РУ Шумен, осъществил контакт с Й., която е по-голямото от децата на
жалбоподателката, през заключената врата, като тя съобщила, че родителите ги
няма и тя се грижи за по-малките деца, като майка ѝ е взела ключа за
жилището. От разпитаните като свидетели мл.инспектор Р.Ш. и мл.инспектор А.В.А.
се установява, че същите са направили обход на блока, но жилището било с
прозорци, преградени с решетки и след докладване на случая, получили нареждане
да останат на място. Около 23.00 часа
или час и половина по-късно се появила майката на децата, която казала, че е
нормално да остави децата сами, при положение, че Й. е достатъчно голяма и може
да се грижи за другите деца. Бил й съставен Протокол за предупреждение по реда
на ЗМВР и обяснено, че е опасно да оставя децата заключени.
На следващия ден, от
служители на ДСП, бил направен неуспешен опит да се свържат с родителите на
оставените им телефонни номера. Била проведена екипна среща с инспектор Детска
педагогическа стая при ОД на МВР, Директор на комплекс за услуги за деца и
семейства и въз основа на множеството сигнали във връзка с децата през
последните месеци, било взето решение, че не може да се рискува повече живота и
здравето им и следва да бъде предприета мярка за настаняването им извън
семейството. По- късно същия ден, децата
са намерени от служители на социалните служби и полицията при техните прабаба и
прадядо по майчина линия в местност „Под манастира“. Семейството декларирало,
че не е в състояние да полага грижи за тях. Едното от децата- Алекс, лежал
болен с температура, а по-голямото дете Й. било на училище. Била издадена
Заповед № ЗД/Д-Н-108/05.09.2019г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Шумен, с която е било настанено временно детето Ю.М.А.с
ЕГН: ********** с майка жалбоподателката и баща- М.А.С. в професионално приемно семейство, на основание чл.27 ал.1, във връзка с чл.25 ал.1 т.3 и чл.4 ал.1 т.5 от
Закона за закрила на детето, като в заповедта е пропуснат срока, определим по закон-
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. На осн.чл.60 от АПК било
разпоредено предварителното изпълнение на заповедта.
Детето
Ю. е родена на ***г., на навършени пет години към момента
и до месец май през настоящата година е посещавала детска градина „Пролетна
дъга“ в гр.Шумен.
За да постанови
мярката с процесната Заповед, административния орган е приел, че сигналът за
оставяне на децата в състояние на безнадзорност бил пореден, като през
последните години със семейството на детето работят социални работници. По
административната преписка са представени подробен и актуален социален доклад,
Писма и сигнали, Писмо за предоставяне на полицейска закрила от 25.06.2016г. за
деца оставени без надзор, Заявления от майката за ползване на социална услуга,
Направления за социални услуги, Протоколи от работни срещи, Декларация от В.П.и
Й.П., че не могат да полагат грижи по чл.24 ал.3 от ЗЗД и др. писмени
доказателства, от които се установява безспорно, че детето Ю. расте в семейна
среда, в която е неглижирана и оставяна без надзор. Писмените доказателства се
подкрепят от разпита на свидетелите М.А., М.Ахмед и Н.П.- социални работници и М.Д.-
Началник отдел „Закрила на детето“-Шумен, които свидетелстват, че при
множеството предоставени социални услуги на семейството и включен целия ресурс
на отдела, при опитите майката да бъде подкрепена във връзка с реинтеграцията
на децата след отглеждането им в приемни семейства, тя не сътрудничи по никакъв
начин, не отговаря на телефонни обаждания и не се явява на уговорени срещи.
В хронология събитията отразени в документите
е следната: На 19.07.2016г. двамата родители на детето посетили Отдел Закрила
на детето към ДСП гр.Шумен и заявили, че желаят да я оставят за осиновяване,
като подписали необходимите за целта нотариално заверени декларации. Детето е
било настанено по административен и съдебен ред в професионално приемно
семейство, видно от приложените по делото влезли в сила съдебни решения. На
25.07.2017г. майката оттеглила съгласието си за вписване на детето в регистъра
за осиновяване и поискала детето да бъде реинтегирано в семейството й, което е
било осъществено по съдебен ред на 20.01.2018г.
На 25.06.2018г.,
при подаден сигнал, било установено, че четирите деца от семейството са оставени
без родителски надзор в продължение на часове в парка на градската градина и
била предприета полицейска закрила с настаняването им в ЦНСТ в гр.Шумен.
Впоследствие децата били отново предадени на майката, като било взето решение
от страна на ДСП цялото семейство да бъде насочено към ползване на социална
услуга и подкрепа.
Съдът приема от правна страна
следното: Предмет на оспорване е индивидуален административен акт- Заповед №
ЗД/Д-Н-108/05.09.2019г. на Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Шумен, с която е било настанено детето Ю.М.А.временно в
професионално приемно семейство при условия на спешност, съгласно чл.33 ал.1 от
ППЗЗД. Актът е оспорен от родител на детето, която е надлежна страна с право и
интерес от обжалване. Видно от самата Заповед, същата е съобщена на оспорващата на 05.09.2019г.,
поради което жалбата, подадена на 11.09.2019г., се явява депозирана в срок и същата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Директора
на ДСП- Шумен, разполагащ с териториална и материална
компетентност. Съгласно чл.27 ал.1 от ЗЗД, настаняването на
дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със Заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето, който в процесния казус е в гр.Шумен.
Заповедта е в писмена форма и
съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи
правомощието да се произнесе. Като фактическо основание е посочена разпоредбата
на чл.27 ал.1, във връзка с чл.25 ал.1 т.3 и чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗД, а
конкретното проявление на същата се изразява в приетото от органа
обстоятелство, че детето се намира в риск поради безнадзорност. С оглед
изложеното, съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на ЗЗД и
е издаден при спазване на установената форма.
Административният акт е издаден
при спазване на административно производствените правила. До произнасяне на съда, дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Видно от Уведомление изх.№
ПР/Д-Н//154-001/08.10.2019г. към датата на съдебното заседание е депозирана искова молба в Районен съд Шумен
с изх.№ СЛ/Д-Н/708-005/04.10.2019г. по отношение на Ю. за настаняването й по
съдебен ред извън семейството. Спазена е процедурата по чл.27 от ЗЗД, като е
била проверена възможността за настаняване на децата от близки роднини. Към
момента е налице несъгласието
на роднините, които
са се грижили за тях, да
отглеждат детето, удостоверено
от тях с декларация по образец. Заявеното желание за отглеждане от св.Й.П.- фактически съжител на бащата на
жалбоподателката в съдебно заседание пред настоящия съд, подлежи на проучване
от социалните служби в хода на предстоящото разглеждане на делото пред районен
съд и не може да бъде съобразено в настоящото дело. На база на събраните данни
по административната преписка и изготвен социален доклад, административният
орган постановил настаняване на детето в професионално приемно семейство в
гр.Шумен. Горното мотивира извода, че в
административното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Обжалваната заповед е в
съответствие с целта на закона. Законът за закрила на детето регламентира
специфични обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо
значение. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата,
принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и
тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето.
Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира основните
права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца
съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо
състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна
среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно т.1 на чл. 3 от
Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са с преоритет при всички действия, отнасящи се
до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Чл.10 ал.1 от ЗЗДетето, прогласява правото на всяко дете на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита
на неговите права и интереси. В административната преписка в настоящия казус,
се съдържат множество данни, че поведението на родителя на малолетното дете Ю.
създава вероятна опасност от увреждане на неговото физическо и психическо
развитие и тя е "дете в риск" по смисъла на §1 т.11 б. "в"
от ДР на ЗЗДетето. Като орган по провеждането на държавната политика в областта
на закрила на детето Дирекция "Социално подпомагане" Шумен е била
длъжна да осигури сигурността на детето, поради което с издаването на
процесната заповед за прилагане на мярка за закрила тази цел на закона е
реализирана. Поради системно оставяне без надзор на децата от страна на
жалбоподателката, компетентният административен орган е предоставил социална
услуга от заместваща приемна грижа, спешно временно настаняване. Съгласно чл.33 ал.1 и 2 от ППЗЗД, спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето и това се извършва незабавно след получаването на сигнала със Заповед
на директора на Дирекция "Социално подпомагане".
С оглед изложените съображения
съдът счита, че Заповед № ЗД/Д-Н-108/05.09.2019г. на Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Шумен, е издадена от компетентен орган
съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Оспорваният административен акт, предоставящ временната мярка за закрила на дете, е издаден при наличие на
материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По
изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Р.Е.С. с ЕГН:********** *** против Заповед №
ЗД/Д-Н-108/05.09.2019г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Шумен, с която е било настанено детето Ю.М.А.временно в
професионално приемно семейство при условия на спешност, съгласно чл.33 ал.1 от
ППЗЗД.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: