РЕШЕНИЕ
№ 1010
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120204459 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК *********, срещу Наказателно
постановление № 1290-F600879 от 19.07.2021 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП -
Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за
извършено нарушение на 118, ал. 10 ЗДДС вр. чл. 59а, 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Твърди, че нарушението е резултат от техническа грешка при подписване на подадения
електронен документ, тъй като не е било маркирано при полагане на електронния подпис, че
се подават от „К.“ ООД, ЕИК ********* и по тази причина, се отразило, че се подават от
„К.А“ ООД. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.. Оспорва
жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят А.М. на длъжност инспектор по приходите в НАП извършил проверка на
1
дружеството – жалбоподател в качеството му на лице, извършващо доставки на течни
горива. При проверката се установило, че за получен от „К.“ ООД, ЕИК ********* 7020 л.
газьол, доставен с данъчно събитие 08.02.2021 г. от „Н.-Т.” АД, не са били подадени по
електронен път до НАП данни за доставката. Установило се, че такива данни са били
подадени погрешно от друго юридическо лице – „К.А“ ООД, тъй като е бил положен
електронен подпис на „К.А“ ООД, вместо на „К.“ ООД.
За констатираното нарушение свидетелят М. съставил на 11.03.2021 г. срещу
дружеството-жалбоподател АУАН, а впоследствие на 19.07.2021 г. било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля М. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени
доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни органи (Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В НП като нарушена е цитирана нормата на чл. 118, ал. 10 ЗДДС, според която
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се
подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Подробната уредба
на задължението по чл. 118, ал. 10 ЗДДС е предвидена в чл.59а, ал. 1 и чл. 59б, ал. 1, от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., в която изрично е посочено какви данни следва да
бъдат подадени документално към НАП и как се подават тези данни.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят е
извършил процесното нарушение, за което му е съставен акт и съответно издадено
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. Не е
2
спорно осбтоятелатвото, че жалбоподателят в качеството си на доставчик на течни горива е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. От събраните по делото
доказателствата по категоричен начин се установява, че на 08.02.2021 г. на „К.“ ООД са
били доставени 7020л. газьол, с данъчна основа в размер на 9378.72 лева, за която доставка е
бил издаден акцизен данъчен документ. В показанията си свидетелят М. излага, че данни
към НАП са подадени, но от друго юридическо лице. Това объркване свидетелят посочва, че
се дължи на факта, че двете дружества („К.“ ООД и „К.А“ ООД) са ползвали един и същ
електронен подпис и при подписване на електронния документ, не е било маркирано, че се
подписва за „К.“ ООД и по тази причина се отразило, че е подписан за „К.А“ ООД. В
показанията си свидетелят М. посочва, че след настоящата проверка е била извършена и
друга проверка, при която свидетелят констатирал, че отново електронният документ
подаден към НАП за друга доставка е бил подписан погрешно от „К.А“ ООД, вместо от „К.“
ООД, при което бил издаден отделен електронен подпис. Така установените по делото
факти напълно съотвестват на нормите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1, чл. 59б,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. Правилно АНО е приел, че в случая
процесното нарушение е било извършено, независимо, че е бил подаден електронен
документ за процесната доставка. Документът не е бил подписан от задълженото по смисъла
на чл. 118, ал. 10 ЗДДС лице - „К.“ ООД, а от друго юридическо лице - „К.А“ ООД.
Допуснатата грешка при подаването на електронните данни следва да се приравни на
неизпълнение на задължението на „К.“ ООД, тъй като изпратеният електронен документ не
изхожда от задълженото лице.
Извършеното нарушение е подведено от АНО и под правилната санкционна норма - на
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, в която за търговците се предвижда наказание
„имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв. На дружеството – жалбоподател е
била наложена санкция в минимален размер от 500 лева. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено,
че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Настоящият състав счита, че АНО правилно е определил размера на санкцията. С така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът достигна до извод за неоснователност на подадената жалба. В производството
представителят на АНО претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
3
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Предвид фактическата и
правна сложност на делото за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1290-F600879 от 19.07.2021 г.,
издадено от зам. директор на ТД на НАП - Бургас, с което на „К.“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на 118, ал. 10 ЗДДС
вр. чл. 59а, 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ му е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80 лева, представялваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4