Р Е Ш Е Н И Е №
209
29.09.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №167 по описа на
съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №17
от 14.04.2022г., постановено по анд №293/21г. РС Раднево потвърдил наказателно
постановление НП № 21-0327-000693 от 27.10.2021г. на Началник РУ Раднево при ОДМВР
Стара Загора, с което на Б.К.К. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 30 лева, както и била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП
на осн. чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл. пето от ЗДвП., както и осъдил
Б.К.К. ***, ЕГН ********** *** възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който чрез процесуалния си представител, адв. Ст. П.,
твърди, че обжалва изцяло въззивното решение, които следвало да се отмени, тъй
като бил нарушен законът, който бил приложен неправилно. Според касатора, РС не
обсъдил в дълбочина свидетелските показания на св. А. А.ов, като приел, че
доказателствата били безспорно доказани и нямали противоречие. Това не било
така, защото св. А.ов опровергавал в с.з. другите показания. В допълнителна
молба сочи, че и наказанието било несправедливо, като второто такова било
завишено и не съответствало на обществената опасност, а по отношение на
първото, не бил приложени правилно законът.
Касаторът, редовно призован, се
представлява в с.з. от адв. П., който поддържа жалбата в цялост. В хода по
същество допълнително мотивира правни доводи.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение, че не били налице основания за отмяна на въззивното решение, които
следвало да се остави в сила.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява изцяло неоснователна.
За да потвърди изцяло жаленото пред
него наказателно постановление, въззивният съд приел за установено от събрания
доказателствен материал /писмени и гласни доказателствени средства/ следната
фактическа обстановка: на 01.10.2021г. в 15.10 часа в град Раднево на
кръстовището на ул. Георги Кисьов и ул. Васил Левски касаторът като водач на
лек автомобил марка БМВ с посочен регистрационен номер, предприел изпреварване бе
да съобразил поведението с пътна маркировка М1 и предприел маневра
изпреварване, без да се убеди дали изпреварваното ППС не било подало сигнал за
изменение на посоката на движение на наляво. Вследствие на това ударил предната лява част на предприелия
маневра завой на лява л. а. марка Деу, модел Такума с рег. ***, управляван от Н.
Н. Г., като допуснал ПТП с пострадало лице.
От
правна страна РС приел жалба за допустима, но за изцяло неоснователна. Посочил,
че фактите от обективна страна на деянието, извършено от наказания, били
установени от показанията на свидетелите Д. Г. и Н. Г., които били идентични и
взаимно допълващи се с показанията на актосъставителя. Съдът кредитирал и
съставения АУАН, като посочил, че същият съдържал пълно, ясно и подробно
описание на деянието, което изпълвало съставите на нарушение на чл.6, т.1 и на
чл.42, ал.1 т.1 от ЗДвП. Съдът не кредитирал показанията на св. А.ов поради
заинтересоваността му от изхода на спора, както и поради тяхната вътрешна
противоречивост и противоречие с установената фактическа обстановка от
показанията на другите свидетели. Приел за безспорно доказан фактът, че на
мястото на ПТП пътната маркировка била непрекъсната и категорично било
установено намерението на наказаният за изпреварване, което в този участък не
било разрешено, а от там и за доказаност от обективна и субективна страна на
първото вменено административно нарушение. Относно второто такова, Съдът също
приел за безспорно доказано от данните на св. Г., че наказаният предприел
маневра изпреварване без да се убедил дали изпреварваното ППС не било подало
сигнал за изменение на посоката на движение наляво и вследствие на това се
стига до удар в предната лява част на този автомобил, тъй като от показанията
на този свидетел /очевидец/ еднопосочно се установило, че водачът на предно
движещият се автомобил своевременно подал светлинен сигнал – ляв мигач. В
същият смисъл били и показанията на св. Н. Г., който бил водач на ударения л.
а. Съдът не констатирал при проверката да били допуснати съществени процесуални нарушения в
проведеното АНП и издадените в хода му актове, които възприел за отговарящи на
императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В заключение и с оглед извода за
правилно санкциониране на К. за визираните в НП две административни наказания,
въззивният съд посочил, че наложените му наказания били и съответни по вид и с
законово фиксиран размер, отговарящ на тежестта и характера на извършеното. При
извод за неоснователност на жалбата, РС уважил искането на ответния АНО за
определяна на юрисконсултско възнаграждение, като определил такова в размер на
100 лева.
Макар и да не се подвига спор пред касационната
инстанция, последната споделя за правилни и съответни на приложения закон
изводите на РС, че няма допуснати нарушения на императивите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. и че актът и НП в достатъчна степен, ясно и в пълнота описват обстоятелствата, при
които са извършени двете деяния, което напълно е способствало наказаното лице
да разбере административно – наказателното обвинение, съотв. и да организира
адекватната си защита.
Пред РС наказаният е претендирал
единствено, че не бил извършил нарушенията, които му се вменяват и в тази
насока решаващият състав е предприел събиране на редица доказателства, вкл.
гласни и писмени. Не се споделят доводите на касатора, че въззивният съд
необосновано кредитирал показанията на свидетелите на органа, а не се доверил
на показанията на неговия свидетел.
Следва да се има предвид и законната презумпция на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
като в тази насока настоящият състав намира, че пред РС няма поведено успешно
опровергаване на описаната в процесното НП фактическа обстановка по извършване
на противоправното деяние от К.. По никакъв начин не е опроверган фактът, че
наказаният е предприел маневра изпреварване по отношение на предностоящ
автомобил на място, където е налице забранителна пътна маркировка
/непрескъсната линия/, не е опроверган и фактът, че тази маневра е предприета
без наказаният водач да се е съобразил със своевременно даден от предностощия
автомобил светлинен знак – ляв мигач. В тази насока пред РС са събраните
еднопосочни свидетелски показания /вж. показанията на св. Г./. Последният е
полицейски служител, който по стечение на обстоятелствата става очевидец на
извършеното от наказания касатор деяние, вкл. и на факта, че предно движещия се
автомобил Деу е бил с даден сигнал – ляв мигач за завой на ляво и че наказаният
е предприел неговото изпреварване без да
се съобрази с така подадения сигнал.
Настоящият състав приема и, че
правилно въззивният съд не кредитира показанията на свидетелите, доведени от
жалбоподателя, тъй като те са дадени про кауза и не кореспондират на
установената от другите доказателства фактическа обстановка, още повече, че от
показанията на св. А. не се опровергава главният факти на предприето изпреварване,
където това е забранено чрез пътна маркировка. В същото отношение са и показанията на св. А.ов,
които са дадени единствено и само в стремеж да се опровергава факт, който не е
релевантен за въззивното дело – че не е имало т. нар. „гонка“ между автомобила
на К. и друг такъв на мястото на ПТП. Следва да се посочи, от приложения
снимков материал, придружаващ изготвения протокол за ПТП, много ясно се вижда,
че поставената пътна маркировка на мястото на ПТП е непрекъсната линия, което
съгласно закона означава, че изпреварването в този пътен участък е забранено.
Ето защо напълно законосъобразно и
правилно РС извежда извод за безспорна доказаност от обективна и субективна
страна на извършени две нарушения на ЗДвП от К., а именно на чл.6, т.1 – не
съобразяване на участника в движението с пътната маркировка, които е наказуемо
на осн. чл.179, ал.2, вр. с ал. l, т.5 от ЗДвП с фиксирано наказание „глоба“ от 200 лв.
Правилно органът определя състава на второто нарушение, като такова на чл.42,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съотв. е наложеното наказание за него също е с фиксиран
размер от 30 лева. В този смисъл
оплакванията на пълномощника на касаторът, че наложените наказания не са
справедливи, са напълно неоснователни.
Ето защо въззивното решение не
страда от претендирания порок, съотв. не е налице касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК и въззивният съдебен акт следва да се остави в
законна сила изцяло, вкл. и в неговата осъдителна част, като се споделят доводи
на РС при определяне на конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение,
което е било надлежно поискано.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
изцяло Решение №17 от 14.04.2022г.,
постановено по анд №293/21г. по описа на РС Раднево.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.