Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 147
гр. Сливен, 17. 07. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
девети юли, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 151 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация– Сливен” /„ВиК Сливен“/ ООД с ЕИК: ………….,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, пр.
от у. С.Р.Р., против Решение № 22 от 25.02.2020 г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без разглеждане
като недопустима жалба с Вх. № ИТ-00-1422 от 14.02.2020
г. по описа на ТД на НАП – Бургас,
подадена от „ВиК Сливен“ ООД срещу действия на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, по изпълнително дело № ********* / 2020
г., и е прекратено административното производство по жалбата.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че:
административният орган неправилно е приел, че няма интерес от обжалването;
решението на административния орган касае само част от жалбата, тъй като
дружеството е обжалвало и действията по образуване на изпълнителното дело. Моли
решението на административния орган да бъде отменено с произнасяне по същество
или преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по
съществото на подадената до него жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалваното решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
В ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е образувано
изпълнително дело № ********* / 2020 г. с взискател Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/
и длъжник „ВиК Сливен“ ООД.
Със Съобщение
за доброволно изпълнение с Изх. № С200020-048-0003784 от 06.02.2020 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, „ВиК
Сливен“ ООД е уведомено, че е образувано горепосоченото изпълнително дело и на
основание чл. 221 от ДОПК, дружеството е поканено в 7-дневен срок от датата на
получаване на съобщението да плати доброволно задължението си ведно с лихвите
към 06.02.2020 г. в общ размер на 4 891 768 ,99 лева. В съобщението се съдържат
данни за изпълнителните основания– изброени актове за установяване на публично
държавно вземане, и за сумите по тях.
С жалба Вх. № ИТ-00-1422 от 14.02.2020 г. по описа на
ТД на НАП– Бургас, подадена от „ВиК Сливен“ ООД до Директора на ТД на НАП – Бургас, са
обжалвани действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното
дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение с твърдения, че:
предприетите действия са незаконосъобразни, тъй като сумата, която дружеството
е поканено да заплати, е формирана въз основа на суми, посочени в АУПДВ, без да
е съобразено, че за голяма част от тези суми актовете са отменени с влезли в
сила съдебни решения; не са налице изпълнителни основания за образуване на
изпълнителното дело за сумата от общо 4 891 768 ,99 лева, от които 3 748 764,77
лева главници и 1 143 004,22 лева лихви; спрямо задълженията, посочени в
съобщението на публичния изпълнител, са подадени искания за разсрочването им по
реда на 183 и сл. от ДОПК. Заявено е искане обжалваните действия да бъдат
отменени, тъй като липсват съответни изпълнителни основания, при условията на
евентуалност – изпълнителното дело да бъде прекратено. Направени са и искания
за събиране на доказателства.
По жалбата е постановено Решение № 22 от 25.02.2020
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С решението, на основание чл. 267,
ал. 2, т. 6 от ДОПК, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима
и е прекратено административното производство по
нея. Административният орган е приел, че се касае за подготвителен акт на
изпълнителното производство, който не представлява властническо волеизявление,
годно да засегне правната сфера на длъжника, и поради това за длъжника не възниква
правен интерес от оспорване на съобщението на публичния изпълнител.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице – адресат на
акт с неизгодни за него правни последици, което поражда правен интерес от обжалването.
Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и
чл. 7, ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена
форма, но е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от ДОПК, когато
задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към
изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава
7-дневен срок за доброволно изпълнение.
В съдебната практика се възприема, че действията на
публичния изпълнител, свързани с изпращане на съобщението за доброволно
изпълнение и самото съобщение не са от кръга актове, подлежащи на обжалване.
Но в разглеждания случай приетото от контролния
административен орган не е съответно на установената по делото фактическа
обстановка, поради което е формиран и погрешен краен извод относно
допустимостта на жалбата.
В случая дружеството твърди, че за част от сумите,
които е поканено да заплати, не са налице изпълнителни основания за образуване
на изпълнителното дело, тъй като за тези суми посочените в съобщението АУПДВ са
отменени с влезли в сила съдебни решения. Жалбоподателят твърди, че в съобщението за доброволно изпълнение са посочени
задължения, които не съставляват част от изпълнителните основания. Следователно,
за тези суми, за които жалбоподателят твърди, че не са налице изпълнителни
основания, действията на публичния изпълнител по образуване на изпълнителното
дело и изпращане на съобщение за доброволно изпълнение нямат само уведомителен
характер, а пряко засягат неговия интерес. В случая е неприложима изключващата
норма на чл. 266, ал. 3 ДОПК, тъй като спорът касае наличието на основание за
възникване на публични задължения.
Предвид изложеното, административният орган е формирал
неправилен извод за липса на правен интерес у жалбоподателя, поради което обжалваното
решение е незаконосъобразно и следва да бъдат отменено. Преписката следва да се
изпрати на Директора на ТД на НАП – Бургас, за произнасяне по същество по
подадената от дружеството жалба, при съобразяване с дадените от съда указания,
включително и чрез изследване на въпроса за наличието на изпълнителни основания
за образуване на изпълнителното дело.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски е основателна до
размера на представените доказателства за направени такива, а именно за сумата
от 50 лева, представляваща внесена държавна такса. Видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие, сключен на 16.03.2020 г. между жалбоподателя и
упълномощения адвокат, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева, платимо по банков път, но не са представени доказателства за извършено по
банков път плащане на уговореното възнаграждение, поради което не е налице
основание за присъждане в полза на жалбоподателя на такова възнаграждение. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6 / 2012 г., ОСГТК.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2
от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 22 от 25.02.2020 г., издадено от Директора
на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба с Вх. №
ИТ-00-1422/ 14.02.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………, с адрес: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, и е прекратено административното производство по жалбата.
ИЗПРАЩА преписката на Директора
на ТД на НАП – Бургас, за произнасяне по същество по жалба с Вх. № ИТ-00-1422
от 14.02.2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……….,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, пр.
от у. С.Р.Р., против действията на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, по образуване на изпълнително
дело № ********* от 2020 г. и изпращане на Съобщение за доброволно изпълнение с
Изх. № С200020-048-0003784 от 06.02.2020 г., при
съобразяване с дадените указания в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите–Бургас,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: …………….., със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, пр. от
у. С.Р.Р., сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: