Решение по дело №34/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

С. Й. В. от [населено място] е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000002/04.01.2024 г. на мл. полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл. 171 т. 2А б. „а“ от Закона за движение по пътищата на товарен автомобил „И“с рег. № [рег. номер]. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната на заповедта, съответно присъждане на сторените разноски. В о.с.з. адв. Бозов – процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата и представя писмени доказателства.

Ответната страна не изразява становище по жалбата в о.с.з. В представената по делото преписка, в придружителното писмо оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на търсените разноски и моли същите да бъдат присъдени в минимален размер, ако жалбата бъде уважена.

По делото е разпитан и свидетелят Д. Я. Н..

Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Директора на ОД на МВР [населено място], съгласно приложена Заповед /рег. № 272з-199/19.01.2023 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 2а б.“а“ /в сила от 03.01.2018 г./ от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС, в конкретния случай не са налице. Тя се прилага в следните хипотези: 1/ когато собственик управлява МПС, без да е правоспособен водач, 2/ не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или 3/ след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и 4/ на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Прекратяването на регистрацията на такова ППС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като съответното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Поради това и прекратяването на регистрацията на ППС е временно – от 6 месеца до 1 година.

Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение серия АД № 232245/04.01.2024 г., който следва да е съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно управлението на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. С Определение № 182/24.01.2024 г. съдът е указал на административният орган, че е негова доказателствената тежест относно осъществяването на фактическите основания за издаване на оспорения административен акт.

Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС“ е законодателно уредена с изменението на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г.; изм. бр. 54 от 2017 г.; бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.; бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. и за прилагането й, съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, мл. полицейски инспектор при ОД на МВР [област] е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 1253з-160/30.05.2022 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.

Отделно от горното, при издаването на процесната заповед обаче, е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН. Описаното в ЗППАМ деяние е свързано с нарушение по същество на чл. 150а от ЗДвП, във връзка с АУАН № 232245/04.01.2024 г., нарушение извършено от С. Й. В.. Вместо обаче да съобрази посочените фактически установявания по административнонаказателната преписка, АНО е изложил в заповедта за прилагане на ПАМ обстоятелства, като е формулирал обвинение за нарушение по същество по чл. 102 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, а именно за собственик, който предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. В конкретният случай, това не е налице. Изпълнителното деяние по предоставянето на автомобил от собственик на същия за управление от неправоспособен водач, е различно от изпълнителното деяние по управление на ППС от неправоспособен водач, тъй като касаят различно субективно отношение на дееца към предмета на деянието /товарният автомобил/ и имат различни проявления. Изпълнителното деяние по предоставянето е различно от изпълнителното деяние по допустителството. Смесването им води до затруднение за жалбоподателя да организира защитата си. Посочената като нарушена правна норма по чл. 150а от ЗДвП в АУАН, съдържа в себе си изпълнителното деяние по управление на МПС от неправоспособен водач.

От доказателствата по делото не се доказва, че собственик на автомобила e В, като за това не се прилагат никакви доказателства по делото и че същият е допуснал автомобилът да бъде управляван от водач, който не притежава СУ на МПС, лишен по административен ред. Липсват каквито и да са доказателства за това в съдебното производство. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват.

Собственик на товарния автомобил е фирма „Б С“ ЕООД, а не физическото лице С. В.. Неправилно и без доказателства за това, АНО е приел, че собственикът на МПС е знаел, че автомобилът се управлява от лице, без съответното свидетелство за управление на същото. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на приложения по делото АУАН и възпроизведените в него констатации не се припокриват, то същата се явява и незаконосъобразна.

Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а б.“а“ от ЗДвП – предоставяне управлението на МПС на лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на товарен автомобил „И“ с рег. № [рег. номер].

С оглед изхода на делото, съдът на основание чл. 143 от АПК, ще присъди направените разноски на жалбоподателя, съобразно представените доказателства за това. С оглед направеното възражение от страна на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът ще присъди такова в размер на 1 000 лева, съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 10 лв. заплатена държавна такса.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000002/04.01.2024 г. на мл. полицейски инспектор при ОД на МВР [населено място], с която на С. Й. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС – товарен автомобил „И“с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца“, както и отнети документи и регистрационни табели, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОД на МВР [област], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на С. Й. В., с посочени по – горе данни, чрез адв. П. – М. Б., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, направени разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.