Р Е Ш Е
Н И Е
№ 450
град Велико Търново, 23.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С. Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 677/2016 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба, подадена от Г.Т.Г.
*** против решение № 1012-04-64#1/15.09.2016
г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено
разпореждане № Д-04-000-00-00936803/29.07.2016 г. на ръководител по изплащането
на обезщетенията и помощите за спиране на образуваното производство за изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО
на Г.Т.Г.. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Според него решението и разпореждането се базират единствено и
само на съмнения на наказващия орган, които не са подкрепени с доказателства. Твърди,
че е полагал труд и е бил осигуряван, поради което има право на обезщетение, а
образуваната проверка на ОД на МВР не е установила извършването на
престъпление. Сочи, че постановявайки незаконосъобразен
административен акт административният орган го е поставил в състояние да не
може да се лекува и оцелява физически. В съдебно заседание се явява лично. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата, Директорът
на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. Н. М.,
оспорва жалбата като неоснователна, по съображенията, изложени в оспореното
решение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от извадка за
актуалното състояние на всички трудови договори на жалбоподателя от водения в
НОИ Регистър на трудовите договори, за периода от 05.10.2014 г. до 21.07.2016
г. Г.Т.Г. има регистриран трудов договор с „Кар Комерс 1“ ЕООД гр. Свищов с ЕИК
********* при трудово възнаграждение в размер на 2400 лева. Видно от
приложените справки за същия период от дружеството са подадени данни за
осигуряването на Г. като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Пред ТП на НОИ –
Велико
Търново жалбоподателят на 29.03.2016 г. е
предявил за изплащане на обезщетение за
временна нетрудоспособност 2 болнични
листа - № Е20164346430 от 15.03.2016 г. и № Е20164346431 от 15.03.2016 г., и
двата издадени от ЛКК при МЦ „Хирон“ ООД-гр. Свищов, като причина за временната
нетрудоспособност на Г. е посочено - злополука нетрудова и диагноза: „Дисторзио
генус синистра. Руптура мускулус Квадрицепс феморис синистра“. С въпросните
болнични листи (които са продължение на предходни такива) на Г. е предписано домашно лечение за срок общо
от 60 дни, за периода 13.02.2016 г.-12.04.2016 г. включително.
На съда и страните е
служебно известно, че с разпореждане № РСП – 6802-3 от 18.04.2016 г. на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Велико
Търново и разпореждане № РСП – 6802-4 от 18.04.2016 г. на същия орган са били
спрени производствата по изплащане на парични обезщетения по същите болнични
листи на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, тъй като в хода на
административното производство са установени обстоятелства, при които е налице
индикация за престъпно деяние по смисъла на чл. 256 от НК. С влезли в сила Определение
№ 249 от 22.06.2016 г. по адм. дело № 302/2016 г. и Определение № 253 от
24.06.2016 г. по адм. дело № 301/2016 г. Административен съд – Велико Търново е
отменил посочените разпореждания и е върнал преписката на административния
орган за продължаване на административното производство.
С процесното разпореждане №
Д-04-000-00-00936803/29.07.2016 г. ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Велико Търново на основание чл. 40, ал. 4, т. 3 от КСО е спрял образуваното
производство за изплащане на парични обезщетения по посочените болнични
листове, считано от 29.07.2016 г. Като мотиви е посочено, че при анализ на
данни от информационната система на НОИ относно осигурителния статус на лицето
се установяват факти и обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно
основание за получаване на парично обезщетение. Посочено е, че е образувана
проверка за установяване на факти и обстоятелства извършва ли осигурителят „Кар
комерс 1“ ЕООД гр. Свищов стопанска дейност, считано от 2014 г. до момента и
има ли основание за осигуряване на лицата, за които е подадена информация в
Регистъра на осигурените лица. Следвало да се установи изпълнено ли е условието
на чл. 40 от КСО за придобиване на право на парично обезщетение за временна
неработоспособност – лицето да е осигурено по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
КСО.
Разпореждането е обжалвано
по административен ред в законоустановения срок и е потвърдено с решение № 1012-04-64#1 от
15.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. В мотивите на
решението са подробно описани извършените до този момент процесуални действия
от органите на НОИ и НАП, като резултатите от тях могат да бъдат обобщени до
следното: по данни от информационните системи осигурителят „Кар комерс 1“ ЕООД
е назначил 4 лица на трудов договор, сред които и жалбоподателят, с
осигурителен доход в особено голям размер, без да са внасяни осигурителни
вноски; осигурителят не е представил няколкократно изисканите му доказателства
като разчетно-платежни ведомости, трудови договори, оборотни ведомости и др.; с
писмо изх. № 2146/09.03.2016 г. ТД на НАП – Велико Търново е уведомило по реда
на чл. 205 от НПК Окръжна прокуратура – Велико Търново за констатираните при
проверките обстоятелства; в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. не са
декларирани приходи, а единствено разходи. Направен е извод, че не е представен
трудов договор между „Кар комерс 1“ ЕООД и Г.Т.Г. и разплащателни ведомости, с
които да се докаже започнало осъществяване на трудова дейност и валидно
възникнало осигурително правоотношение.
Решението на горестоящия
орган е връчено на Г. на 28.09.2016 г., който го е оспорил пред Административен
съд – Велико Търново с жалба, подадена по пощата на 10.10.2016 г.
В хода на съдебното
производство от ответника е представена административната преписка, а от
жалбоподателя – трудов договор № 1/05.10.2014 г., заповед № 02/20.07.2016 г. и
болнични листи. Съдът е обявил за служебно известното му (по повод воденото
между същите страни по идентичен казус адм. дело № 635/2016 г. на АСВТ)
обстоятелство, че съгласно писмо изх. № 585/2016г. от 05.12.2016г. на Окръжна
прокуратура – Велико Търново преписка № 585/2016г. по описа на Окръжна
прокуратура – Велико Търново е приключила с постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство и на 29.11.2016г. преписката е изпратена
на Апелативна прокуратура - Велико Търново по тяхно искане.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Решение № 1012-04-64#1/15.09.2016 г. е издадено
от материално и териториално компетентния по см. на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО
административен орган - Директора на ТП на НОИ – Велико Търново (при условията
на заместване поради законоустановено отсъствие на титуляра) и в изискуемата от
закона форма, но е постановено в нарушение на материалноправната разпоредба, на
която се основава. Не е налице законово регламентираната предпоставка по чл. 40,
ал. 4, т. 3 от КСО за спиране на производството по изплащане на парично
обезщетение за безработица на Г.Г., посочена в разпореждане №
Д-04-000-00-00936803/29.07.2016 г. (доколкото в оспореното решение не е
посочено правното основание за спиране на производството) предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 4, т. 3 от КСО, длъжностните лица по чл. 40, ал. 3 издават разпореждане
за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за
временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест,
трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато не са
предоставени данни за издадените болнични листове и решенията по обжалването им
в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12. Само така определеното правно основание
може да бъде предмет на съдебния контрол за законосъобразност на административния
акт, като съдът не може да определя друго правно основание и да прави преценка
по него. В случая по преписката липсват каквито и да били доказателства (а и
твърдения) за наличието на основание по чл. 40, ал. 4, т. 3 от КСО, напротив –
във водения от НОИ регистър по чл. 33, ал. 5, т. 1 2 от КСО безспорно са
подадени данни за процесните болнични листове. Всъщност от изтъкваните от
органите на НОИ обстоятелства може да се направи извод, че в случая явно се има
предвид хипотезата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от КСО. Тоест налице е несъответствие
между фактическите и правни основания за издаване на оспорените актове, което е
самостоятелно основание за отмяна на процесното решение и потвърденото с него
разпореждане.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че в случая не е налице и евентуално
визираното от администрацията основание за спиране по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по чл. 40, ал. 3 издават
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
Въз основа на тази
нормативна регламентация може да се направи извод, че законово въведено условие
за издаване на разпореждане по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, е да са представени
доказателства, които са индиция за наличие на обстоятелства, представляващи
правоизключващи или правопрекратяващи факти по отношение на възникването респ.
упражняването на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Спирането на производството предполага обусловеност на спорното правоотношение
- предмет на това производство, от факти и обстоятелства с преюдициален характер,
които следва да бъдат установени по надлежния ред или със съответния документ.
В този смисъл за да се приеме, че е изпълнено материалноправното изискване на чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО, не е достатъчно единствено в хода на образуваното
производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
на Г. по административната преписка да са постъпили доказателства, които
пораждат съмнение дали лицето изначално е имало право на такова обезщетение
респ. дали изплащането и съответно получаването на обезщетението е правомерно,
но е необходимо и представените доказателства да съдържат информация за
релевантни по отношение на възникването и упражняването на правото по чл. 40,
ал. 1 от КСО факти и обстоятелства, които е необходимо да бъдат допълнително
проверени, установени и удостоверение по надлежния ред и с надлежни документи. Законодателят
не е поставил като условие доказателствата да са нововъзникнали или
новооткрити, а единствено да са съществуващи към момента на издаване на
разпореждането по чл. 40, ал. 4 от КСО. Но с оглед използваната от закона
формулировка „да са представени доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението“, е видно, че се касае за доказателства, установяващи
обстоятелства, които имат косвено значение - т.е такива, които без да са
правнорелевантни спрямо спорното право, са индиция, че релевантен за това право
факт се е осъществил или че не се е осъществил. Именно поради този характер на
представените пред административния орган доказателства законодателят е
предвидил хипотезата по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране изплащането на
обезщетенията за безработица - да се извършат необходимите действия по събиране
и проверка на доказателства, за установяване наличието на релевантните факти
досежно възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на
парично обезщетение за безработица.
В случая в потвърденото с
оспореното решение разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Велико Търново, не са посочени какви са доказателствата по см.
на чл. 40, ал. 4 от КСО. Мотивите за разпореденото спиране на производството по
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност се свеждат до
това, че е образувана проверка за установяване на факти и обстоятелства
извършва ли осигурителят „Кар комерс 1“ ЕООД гр. Свищов стопанска дейност,
считано от 2014 г. до момента и има ли основание за осигуряване на лицата, за
които е подадена информация в Регистъра на осигурените лица, без в
разпореждането да е конкретизирано каква е тази проверка, от кого се извършва и
какъв е нейния обхват. Следва да се посочи, че спирането на административното
производство по изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност
на основание чл. 40, ал. 4 от КСО не може да бъде безсрочно, за неопределен
срок, а поради липсата на конкретика относно визираната в мотивите на
разпореждането проверка не може да бъде направен извод кога следва да бъде
възобновено производството. От друга страна, в потвърждаващото решение на
горестоящия орган се съдържа информация за извършените проверки на „Кар комерс
1“ ЕООД, като от съдържанието му, както и от приложените по преписката
доказателства става ясно, че единствената неприключила проверка към момента на
издаване на разпореждането е образуваната по сигнал на НАП предварителна
проверка № 585/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Велико Търново,
извършвана от органите на МВР. От доказателствата по делото обаче не става ясно
какъв е нейният характер, предмет и обстоятелства, които се очаква да бъдат
установени с нея, за да е налице индиция, че резултатите от нея е възможно да
обусловят отказ за изплащане на обезщетение. Липсва конкретика какви точно
престъпни обстоятелства е констатирал административния орган. На следващо място
директорът на ТП на НОИ – Велико Търново не се е позовал на въпросната проверка
като основание за спиране на производството, а е направил извод (чиято
правилност не може да бъде предмет на настоящото производство, поради което не
следва да се обсъжда), че липсват доказателства установяващи жалбоподателят да
е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, Тоест индиректно е
признато, че административната преписка е попълнена с необходимия фактически и
доказателствен материал, при което в случая изясняването на
осигурително-правния статус на Г. и съответствието му с нормативно
регламентираните условия за изплащане на обезщетение, е въпрос единствено и
само на извършване на правна преценка и правна квалификация дали жалбоподателят
е осъществявал трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Още повече, производството по изплащане на
обезщетение вече е било спирано веднъж поради въпросната проверка на основание
чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК (когато в хода на производството се разкрият
престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на
акта), като постановеното спиране е било отменено от АСВТ. На последно място
следва да се има предвид, че няма данни през периода на спиране на
административното производство от 29.07.2016 г. до 14.12.2016 г. да са били
събрани нови доказателства.
В случая осигурителният орган неправилно е тълкувал и приложил
относимата към казуса норма на чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО. Като не е съобразил
това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл.
117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Велико Търново също е издал
незаконосъобразен акт. С оглед изложеното, следва да бъде постановено решение,
с което оспорените административни актове бъдат отменени. Осигурителният орган следва да разгледа
искането за отпускане на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, като
прецени правото на лицето съобразно наличните доказателства относно основанието
за осигуряване, осигурителния стаж и осигурителния доход при осигурителя „Кар
комерс 1“ ЕООД. Ако длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО прецени, че при
наличните данни жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т.
3 ДР от КСО с придобит 6-месечен осигурителен стаж, то следва да издаде
разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО.
При този изход на делото
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени доказаните по делото разноски за
внесена държавна такса в размер на 10 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ решение
№ 1012-04-64#1/15.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото
с него разпореждане № Д-04-000-00-00936803/29.07.2016 г. на ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите за спиране на производството за
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40,
ал. 1 от КСО на Г.Т.Г.. ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Велико Търново да заплати на Г.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, разноски по делото в размер на 10 (десет) лева. |
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: