Решение по дело №2112/2010 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

С., 19.12.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-6 състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СЪБЕВА

 

при участието на секретаря Б.Ш. и като разгледа докладваното от съдия Събева т.д. № 2112 по описа за 2010 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

 

Ищецът „Г.” ЕООД *** е предявил срещу „АД И.” ООД *** искова молба, в която твърди, че на 26.11.2009г. с ответника е сключил договор за извършването на СМР на обект в гр. Б., като неразделна част от договора е подписаната количествено-стойностна сметка, в която са описани отделните работи, по вид , количество и възнаграждение. Твърди, че общия размер на възнаграждението е сумата от 70 138.75 лв., като авансово е преведена сумата от 40 000 лв. и окончателното плащане в размер на 30 138.75 лв. Твърди, че 31.05.2010 г. е подписан приемателно-предавателен протокол, с който е приета извършената работа. Твърди, че ответникът отказва да изпълни задълженията си и след издаването на фактура на 22.02.2010 г. за сумата от 60 000 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 36 166.50 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение за извършена и приета работа, както и да му заплати сумата от 1 989.20 лв., представляваща договорна неустойка по чл.39 от договора за периода 21.06.2010 г. до 01.09.2010 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. 

Ответникът по делото „АД И.” ООД оспорва предявените искове по отношение на тяхната основателност. Не оспорва сключването на договора за строителство, подписването на приемателно-предавателен протокол на 31.05.2010 г., както и че е поел задължение в 30-дневен срок да изплати остатъка от дължимото възнаграждение. Твърди, че съгласно договора ищецът е следвало да върне предоставените материали за съхранение – мебели и 172 кв.м. паркет, за които е подписан нарочен протокол от 28.12.2009 г. Твърди, че след многократни срещи са върнати само мебелите, без паркета. Твърди още, че е имал сключен договор с „А. 2000” ООД за доставяне на паркета и недоставянето му е причинило загуби, изразяващи с в закупуването на ново количество паркет. Стойността на тези вреди, под формата на претърпяна загуба, възлиза на 16 999.32 лв.  Твърди, че общия размер на вредите е сумата от 40 526.50 лв., подробно описани по пера.

С искова молба от 01.10.2010 г. ответникът по първоначалните искове предявява насрещен иск. В исковата молба се твърди, че съгласно сключеният договор е предал на ищеца по първоначалния иск материали и вещи за съхранение, като съгласно подписания протокол за приемане на извършената работа страните са постигнали съгласие първо да се изпълни задължението от страна на изпълнителя, а впоследствие да се заплати уговорената работа. Твърди, че след многократни срещи ответникът е върнал мебелите, но е отказал връщането на паркета, от което обстоятелство е претърпял вреди. Вредите се изразяват сумата от 16 999.32 лв., заплатена за закупуването на 170 кв.м. естествен паркет, сумата от 1 300 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за строителство от 18.05.2010 г., сумата от 5 867.50 лв., представляваща неустойка за забава по договор за наем от 01.03.2010 г. и сумата от 16 359.68 лв., представляваща стойността на първоначално закупения паркет. Твърди, че реалното изпълнение на договора вече е станало безполезно, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 40 526.50 лв., представляваща вреди от неизпълнение на договорно задължение.

С допълнителна искова молба и отговор на насрещен иск „Г.” ЕООД оспорва твърдението на ответника, че липсата на справка, води до неоснователност на исковете, както и прави изменение на предявеният иск за неустойка по размер и период. Поддържа твърденията си в исковата молба и оспорва твърденията на ответника в отговора. Твърди, че ответникът не е предоставял паркет, а „евентуално предоставени за съхранение в склад на изпълнителя довършителни материали, мебели и други”. Твърди, че ответникът не е предприел никакви действия за връщането на мебелите, а предоставените вещи не са за съхранение, а са представлявали оборудване и довършване на обекта. По отношение на предявеният насрещен иск оспорва същия по основание и размер. Твърди и оспорва представените от ищеца по насрещния иск писмени доказателства, като твърди, че са антидатирани и съставени за настоящия процес. Оспорва твърдението, че с нотариалната покана е връчена и фактурата за закупен паркет, като твърди, че същата е изпратена в електронен вид, след негово настояване.

С отговора на допълнителната искова молба и становище (допълнителна искова молба по насрещния иск)„АД И.” ООД прави уточнение, че сумата от 30 138.75 лв. е дължима от него само при изпълнение на задълженията по връщане на стоките и мебелите. Прави уточнение, че на 24.06.2010 г. е изпратил шофьор с инструкции да вземе мебелите и паркета, а на 05.07.2010 г. е изпратил нотариална покана за връщането на паркета. Твърди, че съгласно уговорките между страните ищецът пръв е следвало да престира и след като не е изпълнил задължението си, то неговото вземане не е станало изискуемо, като не е изискуемо и аксорното задължение за неустойка. Не оспорва, че мебелите и материалите са представени за съхранение на друго основание, като твърди, че не е релевантен факта „на какво основание”, а релевантен е факта само, че цялото количество паркет се е намирало при ответника по насрещния иск.

С допълнителен отговор на насрещен иск ищецът по първоначалния иск оспорва исканията за допускане на доказателства. Уточнява какво оспорва на представените доказателства.

Софийски градски съд, действащ като първа инстанция, след като разгледа исковата молба и отговора и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл.266 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 36 166.50 лв., представляваща частично неплатено възнаграждение за извършена и приета работа по договор от 26.11.2009г., както и с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 989.20 лв., представляваща договорна неустойка по чл.39 от договора за периода 21.06.2010 г. до 01.09.2010 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Не е направено изменение на иска по чл.92 ЗЗД чрез увеличаване размера на същия по реда на чл.214 ГПК и не е внесена допълнителна д.т., поради което съдът не е допуснал с изрично определение изменение.

С насрещна искова молба ответникът по първоначалния иск е предявил насрещни претенции за вреди. По отношение на така предявените насрещни искове съдът е постановил определение, с което същите да се отделят в отделно производство, т.е. насрещният иск не е приет за съвместно разглеждане.

От фактическа страна се установява следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че на 26.11.2009г. между ищеца "Г." ЕООД, в качеството на изпълнител и "АД И." ООД, в качеството на възложител, е бил сключен договор за възлагане на строителство. Поетите задълженията от "АД И." ООД, съгласно чл.15 от договора за строителство са били следните: да създаде на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ необходимите условия за изпълнение на строителството съгласно този договор и изискванията на нормативните актове, както и да му заплати извършената работа и вложените материали по цени, условия и механизъм, регламентирани в същия договор; авансово да изплати сума в размер на 40 000 лева без вкл. ДДС; окончателно да изплати сума в размер на 30 138,75 лева - в срок до 30 дни след подписване на Протокола - образец 19, съгласно Наредба № 3/2003 г., при условие, че Изпълнителят - "Г." ЕООД е предал обратно на Възложителя - "АД И." ООД всички евентуално предоставени за съхранение в склад на Изпълнителя довършителни материали, мебели и други.

На 31.05.2010 г. между двете дружества е бил подписан приемо-предавателен протокол, с който "Г." ЕООД е предало изпълнените, съгласно договора СМР, като „АД И." ООД е приело същите без възражения, които СМР са били подробно описани по вид и количество в Протокол - обр.19 от същата дата, неразделна част от приемателния протокол и Договора за строителство.

Съгласно чл.15, ал.1, т.2 от договора, "АД И." ООД се е задължило да изплати на "Г." ЕООД в срок от 30 дни след подписване на Протокола - образец 19, останалата част от възнаграждението по договора, а именно сумата от 30 138,75 лв. без ДДС. /предмет на настоящото производство/

В чл. 15, ал.1, т.2 от Договора е предвидено още, че "Г." ЕООД има задължение да върне обратно на възложителя всички предоставени от последния материали за временно съхранение в склада на ищеца. В зависимост от изпълнението на това задължение на ищеца - изпълнител по цитирания договор, възложителят е следвало да извърши плащането на сумата от 30 138,75 лв. без ДДС, в срок до два дни от изпълнението на това условие.

Освен това, съгласно чл.6 от Приемо-предавателния протокол от 31.05.2010г. /л.29 от делото/, подписан от двете страни по Договора, "Г." ЕООД се е задължило в срок до 17.06.2010г. да върне всички предоставени за съхранение от възложителя материали и мебели, които в конкретния случай представляват мебели и паркет от 172 кв.м., СЛЕД КОЕТО в срок до 2 дни възложителят ще заплати останалата част от възнаграждението, а именно – 30 138.75 лв. без ДДС.

За предоставянето, съответно приемането на мебелите за съхранение между страните по Договора за строителство е бил подписан изричен протокол от 28.10.2009 г. На 29.12.2009 г. е била подписана бележка, от представител на "АД И." ООД, който е предал съответното количество паркет, и представител на "Г." ЕООД, който е приел паркета за съхранение в склада на ищеца по делото.

Въпреки поетите задължения Г." ЕООД не е спазило посочения в протокола срок, а именно 17.06.2010 г., в който е трябвало да върне обратно мебелите и паркета, което от своя страна е наложило между представители на двете дружества многократно да се водят разговори и срещи в продължение на повече от две седмици.

На 24.06.2010 г. представител на ответника е бил допуснат до склада на ищеца и е взел от същия само мебелите, като е било отказано връщането на 172 кв.м. естествен паркет. За връщането на мебелите е бил съставен съответен протокол, подписан от служители на двете спорещи дружества.

Към настоящия момент паркетът не е върнат от ищеца на ответника, като видно от заключението на депозираната СТЕ /л.136/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че същият се намира в склада на ищеца и не е погинал, поради което в.л.Саралийска не дава неговата левова равностойност.

Поради обстоятелството, че "Г." ЕООД незаконосъобразно е задържало паркета, чрез отказ на Управителя И.Г. да допусне товарен автомобил на "АД И." ООД да вземе съхранявания в склада на ищеца паркет, възложителят се е принудил да закупи същото количество и качество паркет отново, тъй като същото е било необходимо за довършване на имота, който е трябвало да бъде завършен изцяло и въведен в експлоатация, за да може да бъде отдаден под наем в изпълнение на задълженията на "АД И." ООД в качеството на наемодател по договор с трето лице. На 08.07.2010г. "АД И." ООД е закупило 170 кв.м. естествен паркет на стойност 16 999,32 лв. с включен ДДС. Копие на фактурата за покупката на паркета е била изпратена на "Г." ЕООД, с покана в срок до седем дни от получаване на същата да ищецът да заплати сумата от 16 999,32 (шестнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 32 ст.).

С оглед факта, че това не е било направено, възложителят отказва да изплати остатъка от дължимото възнаграждение в размер от 36 166.50 лв. за приети СМР.

От заключението на депозираната съдебно-счетоводна експертиза /л.116/, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода от 26.11.2009 г. до 01.09.2010 г., първичните и вторични документи, свързани с Договор за възлагане на строителство от 26.11.2009г. са съставяни хронологично и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. При извършената проверка в счетоводството на АД И. ООД се установява, че направените счетоводни записвания за периода от 26.11.2009г. до 01.09.2010г., свързани с Договор за възлагане на строителство от 26.11.2009г., отговарят на Закона за счетоводството. За цитирания по-горе период Г. ЕООД е издало четири броя фактури с получател АД И. ООД:

Две от фактурите № **********/26.11.2009г. и № **********/09.02.2010г. са свързани с Договор от 26.11.2009г. за изработка и монтаж на ПВЦ дограма обект жилищна сграда А 93 в голф селище Б.. Тези суми са отразени по съответните счетоводни сметки: 412-Клиенти по аванси, 411 - Клиенти и 4532 -Начислен ДДС за продажбите. Фактурите са включени в дневника за продажбите и в справката-декларация по ЗДДС за данъчни периоди 01.11.2009 г.- 30.11.2009 г., и 01.02.2010 г. - 28.02.2010 г., подадени в срок в съответната ТД на НАП. Общата стойност на този договор е 27 384,18 лева. По цитираните фактури е получено плащане в пълен размер съответно на 30.11.2009г. и 11.02.2010г. През данъчен период 01.02.2010г. - 28.02.2010г. е издадена и фактура № **********/22.02.2010 г. с предмет на доставката «Авансово плащане по договор от 26.11.2009 г. за СМР обект къща в голф комплекс Б., гр.Б.». Стойността на доставката е 50 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 10 000,00 лева. Общата стойност на тази фактура е 60 000,00 лева.

На 04.06.2010г. дружеството-ищец е издало фактура № **********/04.06.2010г. Стойността на доставката е 20 138.75 лева и е начислен ДДС в размер на 4 027,75 лева. Общата стойност на тази фактура е 24 166,50 лева. Предмет на доставката е «Плащане по протокол № 19/31.05.2010 г. за извършени СМР по договор от 26.11.2009 г.».

Сумите по тези две фактури са отразени по съответните счетоводни сметки: 412 - Клиенти по аванси, 411 - Клиенти и 4532 - Начислен ДДС за продажбите. Фактурите са включени и в дневника за продажбите и в справката-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2010 г. - 28.02.2010 г. и 01.06.2010-30.06.2010 г., подадени в ТД на НАП.

Общата стойност на издадените от Г. ЕООД фактури през периода от 26.11.2009 г. до 01.09.2010 г. е 111 550,68 лева, от които по Договор от 26.11.2009 г. за изработка и монтаж на ПВЦ дограма обект жилищна сграда А93 в голф селище Б. — 27 384,18 лева и по Договор за възлагане на строителство от 26.11.2009 г. между двете дружества в размер на 84 166,50 лева с включен ДДС (ф-ра №№**********/22.02.2010 г. и **********/04.06.2010 г.).

За посочения в задачата период (от 26.11.2009 г. до 01.09.2010 г) по банковата сметка на дружеството ищец са получени следните суми: По фактури №№ **********/26.11.2009г. и **********/09.02.2010г. е получено плащане в пълен размер, съответно на 30.11.2009 г. и 11.02.2010 г., общо 27 384,18 лева. По фактура № **********/22.02.2010г. на 24.03.2010г. по банковата сметка на дружеството в «У.Б.» АД е постъпила сумата от 48 000,00 лева. По тази фактура е дължим остатък в размер на 12 000,00 лева. По фактура № **********/04.06.2010 г., до 30.09.2010 г. включително, не са получени плащания.

Общият размер на получените суми от АД И. ООД е 75 384,18 лева и в частност по Договор за възлагане на строителство от 26.11.2009 г. 48 000,00 лева. Г. ЕООД е осчетоводило вземане от АД И. ООД в размер на 36 166,50 лева.

При извършената проверка в счетоводството на дружеството-ответник се констатира, че същото е осчетоводило издадените от Г. ЕООД фактури на обща стойност 111 550,68 лева, подробно описани в изложението по задача трета. Същите са включени в дневниците за покупки и в подадените Справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. За периода от 26.11.2009 г. до 30.09.2010 г. е отразено задължение към Г. ЕООД в размер на 36 166,50 лева.

За цитирания период общият размер на преведените суми от АД И. ООД е 75 384,18 лева, от които по Договор от 26.11.2009 г. за изработка и монтаж на ПВЦ дограма обект жилищна сграда А93 в голф селище Б. - 27 384,18 лева, а по Договор за възлагане на строителство от 26.11.2009 г. -48 000,00 лева.

Посоченият период от 21.06.2010 г. до 01.09.2010 г. обхваща 72 календарни дни. Дължимата неустойка за неизплатената от АД И. ООД сума от 30 138,75 лв. без ДДС е в размер на 2 170,08 лева.

В о.с.з. на 06.12.2011г. съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по реда на чл.146 ГПК, че на 29.12.2009г. Р.Л. е предал на П.С. 82 кашона паркет./за което има съставен приемо-предавателен протокол/. Видно от приемно-предавателен протокол от 28.11.2009г. за предаден паркет по фактура № 11640/28.11.2009г. Р.Л., като представител на ТАРГЕТ ООД, е получил паркет „Дъб Опушен Многослоен".

При така описаната фактическа обстановка съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

             Безспорно е установено, че между страните по делото е сключен валиден договор за изработка, който е бил надлежно изпълнен от изпълнителя, а работата е приета и одобрена от възложителя, поради което за последния е възникнало задължението да заплати изцяло договореното възнаграждение, чийто остатък възлиза на сумата от 36 166.50 лв.

            Безспорно е установено също така, че ответникът е предал на ищеца за съхранение, докато трае ремонтът, мебели и паркет, които е следвало да му бъдат върнати при приемане на извършените СМР. В чл. 15, ал.1, т.2 от Договора е изрично предвидено, че "Г." ЕООД има задължение да върне обратно на възложителя всички предоставени от последния материали за временно съхранение в склада на ищеца, в зависимост от изпълнението на което задължение, възложителят е следвало да извърши плащането на сумата от 30 138,75 лв. без ДДС, в срок до два дни от изпълнението на това условие. Това задължение е препотвърдено и в приемо-предавателен протокол, подписан двустранно от страните, съставен на 31.05.2010г.

            Очевидно задължението е било частично изпълнено, като са върнати обратно само мебелите на 24.06.2010г., оставени за съхранение в склада, а паркетът е задържан и се намира в държане на ищеца и към момента на извършване на оглед от в.л. Дали същият е погинал изцяло или частично, както и дали е собственост на ответника или на трето лице, са въпроси правно ирелевантни към предмета на доказване. /за същите е налице висящо производство пред СГС/. Доколкото договорът не е развален, съдът намира, че изискуемостта на задължението на ответника е поставена в зависимост от едновременното изпълнение на насрещното задължение за връщане на паркета респ. заплащане на неговата равностойност от 16 999.32 лв.

            В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че искът за реално изпълнение на поетото договорно задължение за плащане на цената е изцяло основателен, но доколкото зависи от насрещното задължение за връщане на паркета, следва да бъде постановен диспозитив за едновременно изпълнение на двете корелативни задължения. /по насрещните искове за заплащане равностойността на паркета е налице отделно образувано исково производство/

            Що се отнася до иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 989.20 лв., представляваща договорна неустойка по чл.39 от договора за периода 21.06.2010 г. до 01.09.2010 г., съдът намира същият за неоснователен, предвид факта, че ответникът все още не е изпаднал в забава, доколкото задължението му за плащане на цената е обвързано от насрещното задължение за връщане на паркета, а това все още не е направено. В този смисъл и доколкото само изправната по договора страна може да претендира обезщетение за забава респ. неустойка, искът е неоснователен. Налице е ликвидно задължение, чиято изискуемост е поставена в зависимост от настъпването на модалитет – изпълнението на насрещно задължение за връщане на вещите. Към момента ищецът се намира в забава по отношение на това договорно поето задължение.

             Върху главницата от 36 166.50 лв. ответникът дължи и законна лихва, считано от 02.09.2010г. до окончателното й изплащане.

            На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 3437.18 лв., съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и съобразно уважената част от исковите претенции.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 ал.5 от ГПК, Софийски градски съд

 Р  Е Ш  И:

 

ОСЪЖДА АД И. ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., район М., Бизнес парк С., бл.**, ет. * представлявано от А.П., чрез адв.Б.,***, п.к.1142, Район С., бул."П.Е." №**, ет. *,  ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Г. ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „К.В." № **, ет. *, ап. *, представлявано от И.Х.Г., ЕГН **********, чрез адв. Я.И.Н. ***, сумата от 36 166.50 лв., /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща частично неплатено възнаграждение за извършена и приета работа по договор от 26.11.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 02.09.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 3437.18 лв., /три хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемнадесет стотинки/, ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ Г. ЕООД, ЕИК ********,  върне на АД И. ООД, ЕИК ********, предоставения му за съхранение естествен паркет 82 кашона – 172 кв.м.  „Дъб Опушен Многослоен" или заплати неговата левова равностойност от 16 999.32 лв. в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ул. „К.В." № *, ет. *, ап. *, представлявано от И.Х.Г., ЕГН **********, чрез адв. Я.И.Н. ***, срещу АД И. ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., район М., Бизнес парк С., бл. 1*, ет. * представлявано от А.П., чрез адв.Б.,***, п.к.1142, Район С., бул."П.Е." № * ет. *,  иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 989.20 лв., представляваща договорна неустойка по чл.39 от договора за периода 21.06.2010 г. до 01.09.2010 г., като неоснователен.

            Решението може да се обжалва в ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред САС.

 

 

Съдия: