Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Перник, 15.02.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми януари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева
административно дело № 415 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на А.Д.Д., с адрес ***
против Решение № ** от 30.09.2022г. на Директор на ТП-П.** на НОИ. С
решението е отхвърлена жалба на А.Д.Д. против разпореждане № ** по пр. № 1267 от 25.07.2022г. на длъжностно
лице по пенсионно осигуряване. С разпореждането длъжностно лице по пенсионно
осигуряване е отпуснало пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.
68, ал. 1 от КСО при зачетен общ осигурителен стаж в размер на 39 години, 10 месеца и 7 дни.
В жалбата се изразява несъгласие с
постановеното решение на директора на ТП на НОИ-Перник като се излагат аргументи за това, че неправилно не е зачетен
трудов стаж в периодите от 14.09.1979 година до 31.12.1979 година, от
01.06.1980 година до 02.02.1981 година и от 01.01.1983 година до 28.03.1983
година отбелязан в трудовата й книжка като положен такъв в АС1“**“. При това
положение счита, че размера на пенсията й е неправилно определен, защото с
прибавянето и на този стаж към общият й осигурителен стаж размерът на пенсията
ще се увеличи. Иска се отмяна на решението, в тази му част и връщане на делото
като преписка на длъжностното лице за постановяване на нов акт.
В
проведеното съдебно заседание на 27.01.2023 година жалбоподателят, редовно
призован не се явява, представлява се от адвокат В. А.,***. Пледира жалбата да
се уважи по доводите изложени в нея. Претендира присъждане на направени по
делото съдебни разноски, за което прилага и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП-П.** към НОИ за представител изпраща главен
юрисконсулт С.***. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Изразява
доводи, че атакуваното решение, с което е потвърдено разпореждането за
отпускане на пенсия е правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право и
интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Атакува се
акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като
предпоставка за съдебен контрол, поради което подадената жалба е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Производството
пред административния орган е започнало по Заявление с вх. № 2113-13-262 от 14.04.2022
година, подадено от А.Д.Д., с което същата е поискала да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението били
приложени документи, които удостоверяват осигурителният й стаж, в това число
трудова книжка № **, издадена на 14.09.1979 година; трудова книжка № 3, серия
И, № ***; № **, серия К, № ***, издадена на 11.02.2014 година; № 7, серия К, № ***,
издадена на 07.04.2017 година; осигурителна книжка № ***, издадена на
20.12.1996 година, както и УП-3 № 95 от 05.10.2010 година, издадено от „**“АД/ДЦЗ“В.
**“-**.
При
извършена проверка на приложените документи към заявлението е констатирано
дублиране на осигурителен стаж за периода от 28.01.1985 година до 04.04.1985
година при осигурители АС1“**“ и „**“АД/ДЦЗ“В. **“-**, както и неприключена
книжка по съответния ред при последния осигурител. Поискана е проверка за потвърждаване
на осигурителния стаж на заявителката за периода от 14.09.1979 година до
04.04.1985 година на длъжността „счетоводител“ в Автокомбинат Дирекция
Перник/АС1“**“, както и потвърждаване на УП-3 № 95 от 05.10.2010 година,
издадено от „**“АД/ДЦЗ“В. **“-**.
Въз
основа на проверката на разплащателните ведомости са издадени УП-13, с изх. №
5526-13-190 от 16.06.2022г., съгласно което е потвърден осигурителен стаж за
периода от 01.01.1980 година до 31.05.1980 година, т.е. 5 месеца на длъжност
„счетоводител“ и УП-13, с изх. № 5526-13-191 от 16.06.2022г., съгласно което е
потвърден осигурителен стаж за периодите
от 01.01.1982 година до 31.12.1982 година и от 01.01.1984 година до
31.12.1984 година на длъжност „счетоводител“, т.е. 2 години и 5 месеца.
От
архивохранилище гр. К.** е издадено УП-13, с изх. № 5531-09-1800-1 от
06.07.2022г., в което е отразено, че за А.Д. в изплащателните ведомости на „**“
за периодите от м. 09.1979 година до м.12.1979 година, за м.06.1980 година до м. 12.1981 година, и от м. 01.1983 година
до м. 12.1983 година липсва информация и няма такова име, както и няма записи
за отработени дни и начислени суми.
От
своя страна „**“АД е издал УП-3, от 20.06.2022г., с което изцяло е потвърдил
издаденото УП-3 № 95 от 05.10.2010 година, съгласно което е потвърден
осигурителен стаж за периодите от 28.01.1985 година до 17.03.1986 година, т.е.
1 година, 1 месец и 19 дни, на длъжност помпиер-КТЦ, с предложение за
зачитането му като труд от втора категория попадащ в т. 25 от отм. ПКТП и за
периода от 17.03.1986 година до 31.12.1987 година, т.е. 1 година, 9 месеца и
14, на длъжност „счетоводител“.
Въз основа на събраните в хода на пенсионното
производство документи и след приложена служебна инициатива, пенсионния орган за периода от 01.01.1980 година до 08.04.2022
година е зачел осигурителен стаж от втора категория 01 година, 01 месец и 19
дни и осигурителен стаж от трета категория 38 години 05 месеца и 06 дни или общ
осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория е
39 години, 10 месеца и 07 дни. Не е зачел като стаж периодите от 14.09.1979
година до 31.12.1979 година, от 01.06.1980 година до 02.02.1981 година и от
01.01.1983 година до 28.03.1983 година в Автокомбинат Дирекция П./АС1“**“, тъй
като лицето не фигурира във изплащателните ведомости. Общата продължителност на
незачетения стаж е 1 година, 2 месеца и 15 дни. Констатирал е, че към дата на
подаване на заявлението Д. е с навършена възраст 61 години и 10 месеца,
съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО.
С Разпореждане № ** по пр. № 1267 от 25.07.2022г. на длъжностно
лице по пенсионно осигуряване, считано от датата на подаване на
заявлението е отпуснало лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 1, ал. 2 от КСО при
зачетен общ осигурителен стаж в размер
на 39 години, 10 месеца и 7 дни. С разпореждането пенсията
е изчислена по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО и е преизчислена на основание пар. 7ж от ПЗР на
КСО и е опредена в размер от 700.82 лева.
С
жалба с вх. № 1012-13-126 при ТП на НОИ-Перник от 02.09.2022 година, Д. оспорва
разпореждането само в частта по отношение на незачетен стаж в АС1“**“ за
периода от 14.09.1979 година до 04.04.1985 година и иска същият да се
преразгледа.
С
Решение № ** от 30.09.2022 година, Директорът на ТП-Перник към НОИ отхвърлил жалбата
срещу разпореждане № № ** по пр.
№ 1267 от 25.07.2022г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване като неоснователно.
Срещу
решението е подадена жалба и е образувано АД
№ 415/2022 година по описа на Административен съд-Перник.
В
хода на съдебното производство е прието и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.П.. От същото се установява, че осигурителния
трудов стаж на Д. към дата на подаване на заявлението за пенсиониране превърнат
в ІІІ-та категория труд е 39 години, 10 месеца и 7 дни и същият е правилно
зачетен в този размер от пенсионния орган. Този извод го подкрепя от записите в
трудовата книжка, от дублирани периоди припокриващи трудов стаж в АС1“**“ и
ДЦЗ“В. **“, както и от това, че за
процесните периоди не фигурира в разплащателните ведомости на Автотранспорт
АС1“**“, съхранявани в обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ-К.**.
Настоящият съдебен състав кредитира и цени заключението на вещото лице в тази
му част, като обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите
по делото писмени доказателства. Заключението в частта, с която е посочило
незачетен стаж по трудова книжка № 21/14.09.1979 година за периода от
14.09.1979 година до 04.04.1985 година 2 години, 10 месеца и 17 дни не се
кредитира. Първо защото зачетения от вещото лице стаж за този период е 4 години, 4 месеца и 20 дни
и сумиран с незачетения от него такъв от 2 години, 10 месеца и 17 дни излиза
сумарно значително извън отбелязаната заверка в трудовата книжка с
продължителност от 5 години и 6 месеца. На второ място органът за процесния
период не е зачел продължителност от 1 година, 2 месеца и 15 дни, т.е. само за периодите от 14.09.1979 година до
31.12.1979 година, от 01.06.1980 година до 02.02.1981 година и от 01.01.1983
година до 28.03.1983 година, а не посочените от вещото лице пълни периоди
01.08.1980 година от 31.12.1981 година и от 01.01.1983 година до 31.12.1983
година.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд-
Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2,
б.“а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването
на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на
обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ по чл. 117, ал. 3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорването е спазен.
Предмет
на съдебния контрол е Решение № № ** от 30.09.2022 година, което е издадено от
директора на ТП към НОИ-П.**, т.е. в случая оспорваният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган. От своя страна
разпореждането, с което е отпусната пенсия е издадено от ръководител на
пенсионно осигуряване, който съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е компетентния орган,
който може да отпусне, измени и осъвремени пенсия. С оглед
на това не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваният
акт е издаден в предписаната от закона форма, като нито един от неговите
съществени елементи, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК и съставляващи
съвкупността от изисквания за външното оформяне не е нарушен по начин, който да
води до липса на волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени
както правните, така и фактическите основания за издаването му, има ясно
изразена разпоредителна част, както и е датиран и подписан. Същото е напълно
относимо и за разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на изложеното, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.
146, т. 2 от АПК.
Административнопроизводствените
правила при издаването на оспорвания административен акт са изцяло спазени и не
е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По
отношение на материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът намира
следното:
Между страните не е налице спор, че
жалбоподателката е придобила право на
пенсия в условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Същата има изискумата се за 2022г., по силата на чл. 68, ал. 1, т.
1 от КСО възраст-61 години и 10 месеца и повече от изискуемият се в чл. 68, ал.
1 от КСО осигурителен стаж.
Поради това с
разпореждането от 25.07.2022г. правилно й е признато
право на пенсия и й е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от КСО. Доколкото доводите
в жалбата са за неправилно незачитане на осигурителен стаж за периодите от 14.09.1979 година до 31.12.1979 година, от 01.06.1980 година до
02.02.1981 година и от 01.01.1983 година до 28.03.1983 година, които имат значение за изчисляването на общия осигурителен стаж и
от там пряко участват в изчисленията на размера на пенсията, съгласно чл. 70,
ал. 1 от КСО, то жалбата се приема за
допустима /в тази връзка Решение № 1963 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. №
11914/2014 г./. В случая претенцията е именно за неправилно определяне продължителността на общия осигурителен стаж по чл. 104 от КСО,
който оказва влияние върху размера на отпусната пенсия поради което й жалбата
се явява допустима за разглеждане.
При
това положение и изхождайки от волята на Д., заявена още с оспорването по
административен ред и поддържана с настоящата жалба и в хода на съдебното
производство се следва, че предмет на настоящият спор е единствено дали за
периодите от 14.09.1979 година до 31.12.1979 година, от 01.06.1980 година до
02.02.1981 година и от 01.01.1983 година до 28.03.1983 година следва да бъде
зачетен осигурителен стаж, натрупан от жалбоподателката на длъжността „счетоводител“
в Автокомбинат/АС1“**“. Съставът дължи произнасяне само по
отношение на така посочените периоди.
Съгласно нормата на чл.
40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се
установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни,
осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено,
че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът
на тази разпоредба налага извода, че изплащателните ведомости са първичните
документи, доказващи наличието на осигурителен стаж,
а трудовите, служебните и осигурителните
книжки, както и удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден образец по
смисъла на чл.
40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните,
съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията
в изплащателните ведомости, от една страна, и трудовата
книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е
направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното, което
недвусмислено се налага от съдържанието на чл.
40, ал. 1 и ал.
3 НПОС.
В случая
се приема, че е безспорно установено по делото, че съдържанието на трудовата книжка № 21 от 14.09.1979 година на
стр. 10 и 11 не съответства на данните в разплащателните ведомости на
осигурителя Автокомбинат АС1“**“, от
една страна, а от друга влиза в пълно противоречие с последващия запис направен
в нея от следващ работодател циментов завод ДЦЗ“В. **“-**, с правоприемник „**“АД-Б.**,
за чийто стаж е издадено и удостоверение обр. УП-3 № 95 от 05.10.2010 година,
потвърдено изцяло в хода на административната проверка с образец УП-З с изх. №
ЧР-102 от 20.06.2022 година, издадено от „**“АД. Дублираните периоди от 28.01.1985 година до
04.04.1985 година /през което време жалбоподателката следва да е работила при
посочените по-горе двама работодатели/ са дали достатъчно основание пенсионния
орган да направи пълна проверка и да установи достоверността на положения труд
в посочения период. На следващо място записите в трудовата книжка направени от
ДЦЗ“В. **“-** за периода от 28.01.1985 година до 17.03.1986 година, на длъжност
„помпиер“ стр. 10 и 11 и за периода от 17.08.1986 година до 31.12.1987 година
стр. 12 и 13 не съответстват с отразеното всичко прослужено време от 1 година,
9 месеца и 14 дни. Поради това се
приема, че с основание административния
орган не се е съобразил със записванията в трудовата книжка на стр. 10, 11, 12
и 13 касателно тези двама работодатели, въпреки, че същите записи формално
отговарят на чл. 5 и чл. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на
документи за трудов стаж, издадена на
основания § 101, ал. 3, изречение второ от ППЗП, тъй като фигурира вписването за напускане работа с цифри и думи
и е подписана и подпечатана с печат на
учреждението, засягащо двете страници.
По
разбиране на състава, в конкретния случай, не може да се приеме, че трудовата книжка е единствено и достатъчно
доказателство за удостоверяване на осигурителния й стаж. Няма спор, че разпоредбата на чл. 347
от КТ определя трудовата книжка като
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с
трудовата дейност на работника, но
нейната материална доказателствена сила е оборима в случаите на оспорване от
страната, на която тя се противопоставя. Реално е налице такова оспорване още в
хода на пенсионното производство с факта на незачитане на стажа за посочените по-горе периоди, за които
няма записвания във ведомостите за заплати. Обстоятелството, че жалбоподателката
не фигурира в разплащателните ведомости, компрометира обвързващата
доказателствена сила на трудовата книжка
като официален удостоверителен документ. Съмнение в нейната достоверност
поражда и несъответствието й с последващ запис от друг работодател подкрепен с удостоверение обр. УП-3 изх. № 95
от от 05.10.2010 година. Именно поради тези противоречия е извършена проверка
на достоверността на данните, отправяйки искане до сектор "Осигурителен
архив" за издаване на удостоверение УП - 13 относно наличния осигурителен стаж на жалбоподателката по предадените за
съхранение разплащателни документи на прекратен осигурител Автокомбинат
Дирекция П./АС1“**“ за потвърждаване на осигурителния й стаж на длъжност
„счетоводител“ за периода от 14.09.1979 година до 04.04.1985 година. Този
подход е в съответствие с правомощията на решаващия административен орган,
който съгласно чл.
35 и чл.
36 от АПК е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая, както и да събере, провери и прецени всички относими и необходими
доказателства за това. Именно въз основа на това е признат на жалбоподателката
дублирания период от време от 28.01.1985 до 04.04.1985 година, като труд
положен в условията на втора категория на заеманата от нея длъжност „помпиер“ в
ДЦЗ“Васил **“-**, което е по-благоприятна хипотеза за нея, вместо да се зачете като
труд от трета категория на длъжност „счетоводител“ в автокомбината. Въпреки, че
за периода от 01.08.1980 година до 31.12.1981 година и за периода от 01.01.1983
година до 31.12.1983 година липсва информация и записи за жалбоподателката в
изплащателните ведомости, от административния орган са съобразени представени
от жалбоподателкта удостоверения за раждане на две деца, приложени са разпоредбите на чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от ПМС №
61 от 1967г. и Указа за насърчаване на раждаемостта и съответно тези отпуски
правилно са зачетени за трудов стаж. Гореизложеното
се подкрепя изцяло и от заключението на съдебната експертиза, от което се
приема, че общият осигурителен стаж превърнат към ІІІ-та категория е правилно
определен, тъй като същият се подкрепя от записванията в изплащателните
ведомости за процесните периоди и е съобразен и с представените удостоверения
за раждания, и с удостоверенията издадени от последващ осигурител.
Въз основа на събрания доказателствен материал по
делото се приема, че длъжностното лице по пенсионно
осигуряване правилно е зачело общ трудов стаж на жалбоподателката за
периода от 01.01.1980 година до 08.04.2022 година превърнат в трета
категория - 39 години, 10 месеца и 7 дни, от които зачетен стаж от втора
категория 1 година, 1 месец и 19 дни, превърнат към трета категория-1 година, 5
месеца и 1 ден и зачетен трудов стаж от трета категория 38 години, 5 месеца и 6
дни. Правилно при
наличието на труд положен в различни категории е извършено превръщане на стажа,
по условието на чл. 104, ал. 2 от КСО към трета категория труд и съответно
правилно с този му размер е включен в общия осигурителен стаж. Индивидуалния
коефициент е пресметнат по реда на чл. 70, ал. 9 от КСО и са приложени процентите по чл. 70, ал.
1 от КСО - 1,35 за всяка
година, и съответната пропорционална
част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 1,2 за всяка година
осигурителен стаж, по правилото на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО. Съобразено
от длъжностното лице по пенсионното производство е и действието на пар. 7ж, ал. 4 от ПЗР на КСО,
като към пенсията е добавена и сумата по ПМС № 479 от 31.12.2021г. Следователно длъжностното лице по
пенсионно осигуряване е постановило разпореждането за отпускане на пенсия и за
размера й след изясняване на всички
факти и обстоятелства от значение за случая и в съответствие с действащата
нормативна уредба. Като е потвърдил това разпореждане на длъжностното лице
Директорът на ТП-Перник при НОИ е постановил материално законосъобразен
акт.
Незачетения осигурителен стаж за периодите:
от 14.09.1979 година до 31.12.1979 година е 3 месеца и 17 дни; от 01.06.1980
година до 02.02.1981 година е 8 месеца и 1 ден и от 01.01.1983 година до
28.03.1983 година е 2 месеца и 27 дни. Следователно незачетения стаж от
14.09.1979 година до 04.04.1985 година в Автокомбината е общо 1 година, 2
месеца и 15 дни и в съдебното производство не се ангажираха доказателства, които
да оборят констатациите на органа. Настоящия състав застъпва позиция, че при
липсата на данни в разплащателните ведомости осигурителният стаж за посочените спорни периоди не може да се
установи само въз основа на данните в трудовата
книжка. Този извод би могъл да бъде възприет само ако липсваха изплащателни
ведомости на осигурителя за спорните периоди, което в случая не е така. Вярно
е, че в трудовата книжка № 21 на
жалбоподателката няма прекъсване на трудовия
стаж за периода от 14.09.1979 година до
04.04.1985 година, но само това не е достатъчно да се преодолее
празнината в разплащателните ведомости от една страна, а от друга по безспорен
начин се установи, че именно в този период от време е налице дублиран трудов
стаж при друг осигурител. Следователно при положение, че записите в трудовата книжка не съответстват на
изплащателните ведомости, то се приема, че те не отговарят на изискването по чл.
40, ал. 2 от НПОС и меродавни са само данните в изплащателните ведомости. Поради
това, като е дал приоритет на отразеното в изплащателните ведомости и
издаденото въз основа на тях удостоверения УП-13 и не е зачел спорните периоди
за осигурителен стаж, административният
орган е приложил правилно материалния закон и не е налице незаконосъобразност
на оспорените актове на това основание. За жалбоподателката е налице правната възможност
да установи спорния осигурителен стаж по
исков ред съгласно Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Въз основа на изложеното настоящия състав
приема, че процесното решение, е валиден административен акт, издаден от
компетентен орган, в предвидената форма за действителност, при спазване на
административно производствените правила и при точно прилагане на материалния
закон. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора ответникът по
делото има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.
3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за правна помощ жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на ответната страна 100.00 лева, съдебни разноски под формата
на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на А.Д.Д., с адрес *** против Решение № ** от 30.09.2022г. на Директор на Териториално
поделение-Перник към Национален осигурителен институт.
ОСЪЖДА
А.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Териториално поделение-П.
към Национален осигурителен институт, със седалище гр. П.,
ул. „***“ №
**
съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /П/