ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ І-1997 16.07.2020 година, гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение,
на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:1. Пламена Върбанова
2 .мл.с. Детелина Димова
като разгледа
докладваното от съдия Пламена Върбанова частно въззивно гражданско дело № 1694 по описа за 2020 година на Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.413,ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Г.С.Р.,
с ЕГН ********** и М.К.Р., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, предявена
чрез пълномощника адвокат Ангелина Тодорова от Адвокатска колегия-София, против
Определение №2202/06.03.2020г. по ч.гр.д.№ 10466/2019г. по описа на РС-Бургас,
с което не е приета за разглеждане
молбата им за
изменение на постановената по делото Заповед по чл.417 ГПК в частта на
разноските с евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В
частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел искането
им за просрочено, тъй като за издадената Заповед по чл.417 ГПК частните
жалбоподатели узнали на 10.01.2020г., а молбата им по чл.248 ГПК била подадена
на 27.01.2020г.- т.е. в едномесечния
срок по чл. 248 ГПК.Освен това се твърди, че длъжниците-настоящи частни
жалбоподатели, не са дали повод за завеждане на делото ,тъй като не били
възразили срещу дължимостта на вземането, предмет на заповедта за
изпълнение.Моли се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго
такова, с което се уважи молбата-заявление срещу присъдените разноски в
заповедното производство,респ.- се разгледа и уважи възражението им за
прекомерност.
Препис
от частната жалба е връчена за писмен
отговор на насрещната страна-заявител в заповедното производство, която чрез
процесуалния си представител адвокат Веселина Демирева я оспорва като
неоснователна по изложени в нея съображения.Моли се присъждане на разноски в
настоящето производство.
Бургаският Окръжен съд намира частната жалба за допустима като предявена от
процесуално-легитимирани лица ,срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и в
законоустановения срок, отчитайки датата на изпращане по пощата на частната
жалба /на 18.05.2020г./, разпоредбите на
чл.3,т.1 от ЗАКОН за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. и на § 13. (1) от заключителни разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на ЗМДВИП/ДВ бр.28/2020г./, съгласно който спрените срокове по
чл.3,т.1 продължават да текат след изчитане на 7 дни от обнародване на ЗИД в
Държавен вестник.
При разглеждането й по същество Бургаският
Окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 4746/11.12.2019г.
по ч.гр.д.№ 10466/2019г. по описа на Рс-Бургас е разпоредено на Г.С.Р.,
с ЕГН ********** и М.К.Р., с ЕГН ********** да заплатят разделно и по равно на кредитора А.Н.Р. описани в заповедта по основание и по
размер парични суми, както и 4675,58
лева разноски по делото, от които 2675,58 лева държавна такса и 2000 лева
адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на всеки един от длъжниците на 10.01.2020година,
видно от изпратени до БРС придружителни
писма с покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Ивелина Божилова,копие от
изпълнителен лист, копие от документ, възоснова на който е издадена Заповедта
за изпълнение по ч.гр.д.№ 10466/2019г. на БРС и заповедта за незабавно изпълнение. Видно от дадената с
бланката на Заповедта важна информация за длъжника,“Заповедта подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Бургас само в частта за разноските в двуседмичен
срок от връчването“/ т.9 от текста
„важна информация за длъжника“./
По пощата с дата на пощенското клеймо на плика
- 24.01.2020г., в БРС е депозирано искането на Г.С.Р. и М.К.Р. против разноските
в издадената Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Районният съд е счел така депозираното искане
за просрочено, тъй като заповедта за изпълнение представлявала необжалваем
съдебен акт, поради което и на основание чл. 248,ал.1 ГПК в 1-месечен срок от
постановяването му съдът по искане на страните можел да го измени или допълни в частта за
разноските.В случая обаче заповедта за
изпълнение била издадена на 11.12.2019г., поради което до 17 часа на
13.01.2020г. можело да се предяви искането за изменението/допълването в
частта за разноските.По тези съображения
молбата на длъжниците, насочена срещу Заповедта по чл.417 ГПК в частта
за разноските, не е приета за разглеждане.
Съгласно чл.413,ал.1 ГПК „Заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските“.
С Тълкувателно
решение № 4 на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г. ОСГТК на ВКС , е даден отговор на въпроса относно приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното
производство,като са разграничени две хипотези:
Хипотезата,
при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски,в
който случай е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на
чл.248 ГПК и хипотезата, при която произнасянето на съда в заповедното производство е
погрешно-т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК.
В
случая е налице втората хипотеза, тъй като длъжниците заявяват възражения,
които имат правното си основание в чл.78 ГПК.Тогава, според разясненията в
цитираното ТР на ОСГТК на ВКС,
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да
подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за
разноските.Съгласно нормата на чл.275,ал.1 ГПК,частната жалба следва да се
подаде в 1-седмичен срок от съобщаване на обжалваемия съдебен акт пред
съответната въззивна инстанция.
Безспорно е по делото, че всеки от длъжниците е получил Заповедта по
чл.417 ГПК с присъдени в полза на заявителя разноски, на 10.01.2020г.;в
заповедта, която е връчена на всеки един от длъжниците е указано, че същата
подлежи на обжалване само в частта за разноските в 2-седмичен срок от
връчването й.Съгласно чл.62,ал.3 ГПК, когато съдът определи по-дълъг
от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди
изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.
В настоящият случай безспорно се
установява, че съобщението до всеки от длъжниците за постановената заповед по чл.417 ГПК им е връчена на 10.01.2020г.Спазвайки указания
в същата заповед двуседмичен срок за обжалването й само в частта за разноските,
с предявяването на заявление- искане пред БРС по пощата с дата
на пошщенското клеймо от 24.01.2020г., длъжниците-настоящи частни жалбоподатели
срочно са предяви възраженията си срещу заповедта в частта за разноските.
Като е възприел друга фактическа и
правна обстановка, районният съд неправилно е счел така предявеното искане за
просрочено и вместо да го администрира,
изпращайки го до въззивния съд, не го е приел като просрочено.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение от настоящата инстанция и разглеждане на спора
по същество от компетентния съд, съгласно чл.413,ал.1 ГПК вр. чл.275 ГПК и сл.
Видно от предмета на заповедното
производство- издаване заповед за незабавно изпълнение възоснова на договор с
нотариална заверка на подписите на договарящите, обективиран в Договор за
целеви паричен заем от 06.12.2017г.,
паричното задължение възлиза на 68 400 евро.
Неоснователни се възраженията на
длъжниците- че същите не са дали повод за завеждане на делото, тъй като става
ясно, че до дата 06.12.2019г., когато е срокът за връщане на заетата сума
заедно с лихвата наведнъж/ вж. чл.4 от представения договор/, това не е било
сторено и е наложило образуване на заповедното производство по чл.417 ГПК срещу
тях.
Неоснователно е и възражението на длъжниците –частни
жалбоподатели: за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2000 лева на
процесуалния представител на заявителя.
С
оглед нормите на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения в редакцията й,действаща към момента на сключения договор за правна защита и съдействие между
заявителя и неговия повереник адв. В.Демирева,а именно- 09.02.2019г.,адвокатското
възнаграждение в заповедни производства се определя съгласно правилата на чл.7,ал.7 и
в размерите на чл.7,ал.2,т.4 от същата Наредба №1/2004г. и така
определен,размерът от 2000 лева възнаграждение за адв. Демирева е под
изчисления по този ред размер.С оглед на изложеното се налага
категоричния извод за неоснователност на предявената от Г.С.Р. и М.К.Р., чрез пълномощника им адвокат Ангелина Тодорова от Адвокатска
колегия-София, частна жалба/озаглавена
молба-искане/ срещу Заповед № 4746/11.12.2019г.
по ч.гр.д.№ 10466/2019г. по описа на РС-Бургас в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№2202/06.03.2020г.,постановено по по
ч.гр.д.№ 10466/2019г. по описа на РС-Бургас,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба/ озаглавена молба-заявление/ на Г.С.Р.,
с ЕГН ********** и М.К.Р., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, предявена
чрез пълномощника адвокат Ангелина Тодорова от Адвокатска колегия-София, срещу Заповед № 4746/11.12.2019г.,постановена
по ч.гр.д.№ 10466/2019г. по описа на РС-Бургас, в частта за
разноските за азвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.