Определение по дело №27/2021 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№                                    21.01.2021 год.                         град Стара Загора

 

Старозагорският административен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди  и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                    Членове:          ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                 МИХАИЛ РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА ЧКАД №  27 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

         Производството е по реда на чл.229, ал.1 от АПК, във връзка с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС.

Образувано е по частна жалба от Р.М.С. *** против постановеното в закрито съдебно заседание определение №431 от 11.12.2020 год. по адм. дело №499/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Р.С. срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” гр. София за заплащане на парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 250 000 лева в Ареста – Гр. Стара Загора за периода от 11.03.2016 година до 26.10.2016 година при изпълнение  на наложената му мярка за неотклонение „ задържане под стража”, вследствие на неосигуряване на минимално необходими,санитарно-битови условия и е прекратено производството по делото 

Съдът след като взе в предвид доводите на страните, намира за установено следното:

На 11.08.2020 год. е депозирана искова молба от Р.М.С. *** срещу  Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” гр. София за заплащане на парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 250 000 лева в Ареста – Гр. Стара Загора за периода от 11.03.2016 година до 26.10.2016 година при изпълнение  на наложената му мярка за неотклонение „ задържане под стража”, вследствие на неосигуряване на минимално необходими,санитарно-битови условия и е прекратено производството по делото. 

При проверка на допустимостта на исковата молба съдът е приел, че същата е недопустима.Според съда е налице пълна идентичност между предявения  иск по адм.дел № 499 по описа за 2020 година и  исковата претенция, разрешена с влязло в сила Решение № 304 от 23.10.2018г., постановено по адм. дело № 165/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора от гл. т на: 1. страните /ищец Р.М.С., ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София/; 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната задържаните лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от Р.С. неимуществени вреди в Ареста – гр. Стара Загора за периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г. при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение. В оглед на което е прието, че по силата на разпоредбата на  чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Поради което с определение е прекратил производството по иска.

Съдът намира, че определението на съда е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Правилно е зачетено от съда силата на пресъдено нещо по  адм. дело № 165/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора от  първоинстанционния съд.Налице е обективно тъждество на предмета на разрешения с пресъдено нещо спор и предмета на дело № 499 за 2020 година Това тъждество се основа както до основанието , така и до петитума на иска. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 304 от 23.10.2018г. по адм. дело № 165/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд представлява абсолютна процесуална пречка за повторно разглеждане на исковата претенция на Р. С. по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в Ареста – гр. Стара Загора за периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г., вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Обективните предели на СПН обхващат спорното материално право /правото на обезщетение за претърпени неимуществени вреди/ с всички белези, които го индивидуализират, вкл. законовите предпоставки, обуславящи възникването на правото /допуснато от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС поради неблагоприятни битовите и санитарно-хигиенните условия, при които задържаното лице е било поставено за времето на пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора условия при изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” в периода 11.03.2016г. - 26.10.2016г./, както  и размера на следващото се парично обезщетение. Правилно е прието от съда ,че СПН на влязлото в сила съдебно решение, с което на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 730лв, а в останалата си част предявеният от Р.С. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за горницата над сумата 730лв. до претендираните 15 000лв., като обезщетение за вреди от нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, е отхвърлен като недоказан и неоснователен, изключва повторното пререшаване на същата искова претенция /между същите страни и на същото основание/ при претендиран единствено по-голям размер на обезщетението /250 000 лв./ - правото на Р.С. на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС .

 

С оглед на гореизложеното съдът намира че оспореното определение е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.235 от АПК, Старозагорски административен състав, тричленен

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение №431 от 11.12.2020 год. по адм. дело №499/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Р.С. срещу Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” гр. София за заплащане на парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 250 000 лева в Ареста – Гр. Стара Загора за периода от 11.03.2016 година до 26.10.2016 година при изпълнение  на наложената му мярка за неотклонение „ задържане под стража”, вследствие на неосигуряване на минимално необходими санитарно-битови условия и е прекратено производството по делото .

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                 2.