Р Е Ш
Е Н И Е № 260017
гр.Кюстендил, 20.10.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание
на девети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:: Ваня Богоева
при участие на секретаря
Галина Кирилова,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева т. дело № 117
по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, чрез пълномощника си адв. Я.Н.Д.
със съдебен адрес:***, е предявило срещу В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с адрес: *** иск с
искане да бъдат осъдени ответниците, да
заплатят на ищцовата банка следните суми:
-
сумата от 32 180.84 евро
/тридесет и две хиляди сто и осемдесет евро и осемдесет и четири евроцента/- неизплатена
главница по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от
09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс
№ 2 от 04.11.2011 г, към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08,2007 г.,
ведно със законна лихва върху сумата до окончателно изплащане на вземането;
-
сумата от 19 338.26 евро
/деветнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и двадесет и шест
евроцента/ - общо неизплатени лихви за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017
г. по Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., Анекс № 1 от
09.10.2009 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и Анекс
№ 2 от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г.,
Претендират заплащане и на направените разноски по делото за
заплатена държавна такса в размер на 4 030.50 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 254.30 лева.
Исковите
претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
На
24.08.2007 г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
TR70485540 между „Уникредит Булбанк” АД като кредитодател, от една страна и В.С.З.
като кредитополучател и И.А.З. и С.С.З. като солидарни длъжници, от друга
страна.
По силата на този договор е отпуснат кредит в
размер на сумата от 32 723 евро /тридесет и две хиляди седемстотин двадесет и
три евро/. Сумата е използвана за закупуване на недвижим имот, представляващ
жилище/апартамент, находящ се в гр. Дупница, ул. „Воеводска“ № 18, етаж 2,
върху който имот е учредена законна ипотека в полза на кредитодателя „Уникредит
Булбанк“ АД. Сумата по кредита е преведена директно по сметка на продавача на
недвижимия имот - В.С.А., ЕГН **********. Това обстоятелство е посочено и в
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007 г„
сключен между В.С.А. и В.С.З..
На
09.10.2009 г. между страните по договора за кредит е сключен Анекс към Договор
за банков кредит № TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно анекса кредитът се
погасява, като се издължат 274 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца
гратисен период на главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г. вкл. и 262 бр.
анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно,
считано от 10.11.2010г. до 10.08.2032г.
На
04.11.2011 г. между същите страни е сключен и нов Анекс към Договор за банков
кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. Съгласно него кредитът се погасява, като се
издължат 249 бр. анюитетни вноски, от които 12 месеца гратисен период на
главницата от 04.12.2011 г. до 04.11.2012 г. вкл. и 237 бр. анюитетни месечни
погасителни вноски, дължими на 20-то число ежемесечно, считано от 04.12.2012 г.
до 04.08.2032 г.
Тъй
като ответниците са спрели да изплащат задължението си, на основание чл. 15.4
от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит TR70485540 от 24.08.2007
г. и чл. 29.3 от Общи условия към Анекс от 04Л 1.2011 г. към Договор за банков
кредит TR70485540 от 24.08.2007 г., при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, задължението е обявено за изцяло и
предсрочно изискуемо, считано от 07.08.2013 г. До лицата били изпратени
нотариални покани, връчени по реда на чл. 47 от ГПК от нотариус А.Р., с peг. №
431 на Нотариалната камара и район на действие - PC - гр. Дупница.
След
подадено заявление по чл. 417 от ГПК в полза на „Уникредит Булбанк“ АД са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В.С.З., И.А.З. и С.С.З.
възразили, че не дължат изпълнение на вземането. Поради това на 03.11.2015 г.
ищцовата банка подала иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Образувано
било т.д. 52/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил. С решение от
07.08.2017 г. Окръжен съд - гр. Кюстендил отхвърля иска на „Уникредит Булбанк“
АД, с мотиви, че волеизявлението на банката, с което е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до В.С.З., И.А.З. и С.С.З.
и същите не се считат за надлежно уведомени. Сочи се, че съдът не разгледал
спора по същество, не изследвал дължимостта на претендираните суми, не е взел предвид представените съдебно-
счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които
доказвали вземането по размер и основание.
Към
дата 15.12.2017 г. дължимата сума от В.С.З., И.А.З. и С.С.З. по договор за
банков кредит TR70485540 от 24.08.2007 г. и анексите към него е в общ размер на
51,519.10 евро /петдесет и една хиляди петстотин и деветнадесет хиляди евро и
десет евроцента/ или 100 762,60 лева / сто хиляди седемстотин шестдесет и два
лева и шестдесет стотинки/, от които: Сумата от 32 180.84 евро /тридесет и две
хиляди сто и осемдесет евро и осемдесет и четири евроцента/ - неизплатена
главница; Сумата от 19 338.26 евро /деветнадесет хиляди триста тридесет и осем
евро и двадесет и шест евроцента/ - неизплатени лихви по Договор за банков кредит
TR70485540 от 24.08,2007 г. и анексите към него, съгласно т.4. от Анекс № 2 от
04.11,2011 г., която включва 1 027,23 евро /хиляда двадесет и седем евро и
двадесет и три евроцента/, представляваща 8 броя неплатени вноски за
възнаградителна лихва, считано от 04.02.2013 г. до 07,08.2013 г., съгласно чл.
4.1.а. от Анекс № 2 от 04,11.2011 г., 10 377,55 евро /десет хиляди триста
седемдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ - лихва върху просрочена
главница за периода от 04.02,2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно т.4.2. от Анекс от 04.11,2011 г. към Договор
за банков кредит TR70485540 от 24,08.2007 г. и 7 933,48 евро /седем хиляди
деветстотин тридесет и три евро и четиридесет и осем евроцента/ - наказателна
лихва при просрочие за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г., съгласно
т.4.3. от Анекс от 04.11.2011г. към Договор за банков кредит TR70485540 от
24.08.2007 г. сочи се, че към настоящия момент тези суми не били изплатени.
Ответниците
оспорват исковите претенции, като правят следните възражения:
Иска
се оспорва като неоснователен и недоказан. Приема се, че кредитът не е предсрочно изискуем, доколкото липсвало
надлежно получено от длъжниците волеизявление за обявена предсрочна изискуемост.
От друга страна се твърди, че няма основание за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като не бил настъпил фактическия състав
- 2 -
за това. Оспорва се
едностранното увеличение на лихвения процент от страна на банката, което довело
до надплащане на суми по кредита. При условията на евентуалност се твърди, че
не е възникнало уговореното правно задължение за заплащане на възнаградителна
лихва след настъпване на предсрочната изискуемост на главното парично
лихвоносно притезание. Сочи се, че след неплащането на съответна уговорена
погасителна вноска, цялото задължение можело да стане предсрочно изискуемо, но
само по отношение на уговорената главница, чието изпълнение е разсрочено, но не
и по отношение на уговорената, но неизтекла възнаградителна лихва, чието
възникване е предпоставено от изтичането на съответен период от време. Сочи се,
че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, се погасява
задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва,
като се поражда задължение да заплати законната мораторна лихва, респ.
мораторна неустойка.
Твърди
се, че съгласно т. 4.1.а от договора лихвата по кредита следвало да се
изчислява по следния начин: БЛП+надбавка от 2,339%, като към датата на
подписване на договора размерът на БЛП е в размер на 4,101%.
Сочи
се, че в договора за кредит липсвала яснота относно начина на формиране на БЛП,
както и условията при които може да се променя, което нарушавало нормата на
чл.58 ЗКИ. Твърди се, че банката неоснователно едностранно увеличавала лихвения
процент, въпреки че е имала основание за намаляване на същия.
Оспорват
се Общите условия към договора за кредит, които не са били приети изрично от
кредитополучателя.
Горното
поведение и неизпълнение на договора от
страна на банката довело до подписване на Анекс №1 от 09.10.2009г. към договора
за кредит. Съгласно чл.4.1.а от Анекс №1, годишният лихвен процент върху
редовната главница за периода от 09.10.2009г. до 10.08.2032г. год. е в размер
на 6,37%.
Сочи
се, че за горния период лихвата се изчислявала в размер на:
БЛП
(Базов лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия,
определена съгласно раздел III, т.9.2. от ОУ) , който към 09.10.2009год. е в
размер на 4.438% + Надбавка в размер на 1,932%.
Сочи
се, че размерът на премията, като компонент на БЛП не е изрично посочен. Твърди
се, че за исковия период банката неоснователно е увеличила компонента „премия“,
а от там не е и актуализирала лихвения процент.
Сочи
се, че в т.7 от Анекс №1 е договорен 12 – месечен гратисен период на главницата
от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г., като през този гратисен период банката е
събирала дължимите лихви за този период, което довело до заплащане на
допълнително лихви върху усвоения кредит за 12 месеца.
Твърди
се, че съгласно чл.4.1.а. от Анекс №2, за периода от 04.11.2011 г. до
04.11.2012г. год. лихвата се изчислява както следва: БЛП (Базов лихвен процент,
формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена съгласно Раздел
III, т.9.2. от ОУ) , който към 04.11.2011 год. е в размер на 1.55% + Надбавка в
размер на 5.19%, като размера на годишния лихвен процент е 6,74%, а за периода
от 05.11.2012г. до 04.08.2032г. лихвата се изчислява както следва: БЛП (Базов
лихвен процент, формиран като сбор от едномесечен EURIBOR и премия определена
съгласно Раздел III, т.9.2. от ОУ) , който към 05.11.2012год. е в размер на
1.55% + Надбавка в размер на 5.342%, като размера на годишния лихвен процент е
6.892%. Ответниците сочат, че с този анекс се утежнява положението на
кредитополучателите, доколкото се допуска капитализиране на лихви, което се
приема за нищожно по отношение на физически лица.
Обобщава
се, че клаузите от Договора, Анекс №1 и Анекс №2, които дават право на банката
да изменя едностранно лихвения процент по кредита са неравноправни, поради
което и нищожни като противоречащи на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО. Същите не са
индивидуално договорени, тъй като са предварително изготвени от банката бланки,
директно вкарани в подписаните анекси.
За
неравноправни се приемат следните клаузи:
- Чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1, чл.11.1.1,
чл.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.11.2.1.1, чл.11.1.1.2., чл. чл. 11.2.1.3.,
чл.11.2.2., чл.11.2.3 от процесния договор
- Чл.4.1, чл.4.З, чл.11.2 от Анекс №1
- Чл.2.8, чл.4.2, чл.4.3, чл.11.1.2,
чл.11.1.3., чл.11.2 от Анекс №2
- Чл.9.1, чл.9.2, чл.9.3.5, чл.9.6, чл.9.6.1,
чл.9.6.3, чл.9.9, чл.10, чл.15 от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица.
Твърди
се, че горецитираните клаузи попадат в приложното поле на чл.143 от Закона за
защита на потребителите.Същите били уговорени във вреда на потребителите, тъй
като банката си запазва правото едностранно и без предвидено договора основание
да изменя лихвения процент.
На
първо място, процесните клаузи са приемат за неравноправни но смисъла на
чл.143, т.10 от ЗЗП. Сочи се, че посочените клаузи съдържат условието на
чл.143, т.10 от ЗЗП, а именно промяна от страна на банката на лихвен процент
при непредвидени с договора основания. Приема се, че посочване само на Базов
лихвен процент на банката и премия се характеризира с неопределеност, която
навежда на извод, че изцяло във властта на банката е да преценява наличие от
една страна на причина и от друга на основателност на тази причина за вдигане
на лихвения процент. Сочи се, че в процесиите клаузи, а и в анексите няма
посочване какво включва понятието Базов лихвен процент и премия.
На
второ място се сочи че са налице неравноправни клаузи и по смисъла на чл.143,
т.12 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, която дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случай да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Твърдят, че лихвата, която заплащали е увеличена многократно, като не
била уговорена в договора нарочна възможност при такива хипотези да се откажат
от договора за кредит.
Посочените
клаузи се приемат за неравноправни и по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй
като те не са индивидуално договорени. Законодателната разпоредба на чл.146,
ал.2 от ЗЗП посочвала изрично, че не са индивидуално уговорени клаузи от „общи
условия”.
Сочи
се, че горецитираните клаузите противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Обобщава
се, че банката - ищец не изпълнявала коректно договора и не начислявала
коректна лихва върху усвоената главница. По този начин ежемесечно
кредитополучателите заплащали некоректно актуализирани месечни анюитетни
вноски.
Твърди
се, че капитализирането на лихвата към главницата е забранено, съгласно Наредба
№9 от 19 декември 2002 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за
загуби от обезценка. В Чл.15. от същата било нормирано, че банките не могат да
начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите но
реда на чл.16, които изключение в случая не били налице.
С
допълнителната искова молба се оспорват твърденията в отговора.
Сочи
се, че с подаването на исковата молба банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че в производството по осъдителен
иск, исковата молба има характера на уведомление до длъжниците.
Сочи
се, че е настъпил юридическия факт за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, доколкото последното плащане датирало от преди 5 години.
За
неоснователни се приемат възраженията за наличие на неравноправни клаузи в
Договора и анексите към него, доколкото същите били надлежно уговорени и
подписани от кредитополучателя и солидарните длъжници. Позовава се на
изключението, въведено от чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Твърди се, че в случая били
налице всички кумулативни условия за едностранна промяна на първоначално
уговорения от страните лихвен процент.
- 3 -
С
допълнителния отговор се излага становище, че се поддържат всички оспорвания и
твърдения в писмения отговор.
Поддържа
се, че кредита не е станал предсрочно изискуем. Иска се да бъде оставено без
уважение твърдението на ищцовата банка, че фактът на подаването на исковата
молба следва да се счита за волеизявление на кредитора, което обявява кредита
за предсрочно изискуем, като недопустимо с оглед разпоредбата на чл.373 ГПК.
Оспорва се основателността на обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
като се твърди, че длъжниците не са изпадали в забава в плащанията.
Сочи
се, че поради заплащане на значително завишени месечни вноски, поради
едностранно изменение на лихвата по кредита, размерът на дължимата главница бил
значително по малък от претендирания.
Прави
се възражение за изтекла погасителна давност по отношение исковите претенции на
банката, като се позовават на разпоредбата на чл.116, б“б“ ЗЗД.
Прави
се възражение и за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
лихви по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД.
За
недопустима се приема претендираната от банката наказателна лихва за периода от
04.02.2013 г. до 14.12.2017 г. в размер на 7 933.48 евро. Сочи се, че е
недопустимо да се претендира и начислява наказателна лихва и лихва за
просрочие, които по същността си представлявали санкционни лихви.
За
неправилно се приема твърдението на банката – ищец за приложение на
изключението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, доколкото се твърди, че договорът за
ипотечен кредит не представлява сделка, имаща за предмет финансови инструменти.
Сочи се, че за да се приложи принципа на изключване конкретните договорни
клаузи трябвало да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, а
потребителя да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената.
Съдът,при
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По
силата на сключен договор за банков кредит № TR70485540/24.08.2007 г.
„Уникредит Булбанк”АД в качеството на
кредитор е предоставила на В.С.З. в
качеството на кредитополучател и на Ина А.З. и С.С.З. в качеството им на
солидарни длъжници сумата 32 723 евро, със срок на погасяване 12.08.2032 г. В
чл. 4.1.а от договора е посочено, че годишния лихвен процент върху редовна
главница на кредитите, изплащан чрез анюитетни вноски е 6.44 %, който е
формиран от базисен лихвен процент в размер на 4.101 % и надбавка 2.339%. в
л.4.2 е отразено, че се начислява надбавка върху лихва при просрочие на лихва
или главница в размер на 5.00 пункта, а съгласно чл.4.2 надбавката върху лихва
за просрочена главница е в размер на 7.00 пункта. Според чл.6 срокът за
усвояване е 20.09.2007 г. Приложен е погасителен план, от който е видно, че
кредитът е разпределен на равни анюитетни вноски.
С
анекса от 09.10.2009 г. към договора за кредит страните са преуредили
отношенията си, като е посочено, че към датата на подписване на анекса
редовната главница е 32 445.89 евро, в т.ч. главница- 31 617.45 евро и лихви
778.44 евро. Годишният лихвен процент /ГЛП/ върху редовна главница на
кредитите, изплащан чрез анюитетни вноски е намален на 6.37 %. Посочено е, че
годишният лихвен процент се формира от Базов лихвен процент, формиран като сбор
от – едномесечен EURIBOR и
премия, определена съгласно Раздел III, т.9.2 от Общите условия на Банката. Посочено е в
чл.7, че погасяването на кредита е съгласно двустранно подписан погасителен
план, включващ 274 бр. анюитетни вноски, от които 12 месечна гратисен период за
главницата от 10.11.2009 г. до 10.10.2010 г. и 262 бр. анюитетни месечни
погасителни вноски- дължими на 10- то число ежемесечно, считано от 10.11.2010
г. до 10.08.2032 г.
С
анекса от 04.11.2011 г. към договора за кредит страните са преуредили
отношенията си, като е посочено, че към датата на подписване на анекса
редовната главница е 31 771.72 евро, неиздължената просрочена и изискуема част
от главницата – 163.54 евро, начислената неизискуема лихва е 152.06 евро. Начислената, просрочена и изискуема лихва е
190.04 евро. Годишният лихвен процент е определен на два периода: от
04.11.20111 г. до 04.2012 г. - 6.74% и от 05.11.2012 г. до 04.08.2032 г. - 6
892%. Начина на формиране на ГЛП е запазен.
В чл.15.4 от анекса са посочени условията при които банката има право да
обяви едностранно без предизвестие част или целия дълг за
предсрочно изискуем.
По делото са представени и Общите условия, при
които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица. В Раздел III, чл.9.2 е отразено, че Базовия
лихвен процент по кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен
индекс, определен в зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване и
премия. Посочено е, че Банката може едностранно да променя размера на премията
по реда, установен в настоящите ОУ. В чл.9.3.5. е отразено, че кредиторът има
право да променя /увеличава/намалява/ едностранно, въз основа на решение на
оторизирания си орган, размер на приложимия към даден лихвен период базов
лихвен процент, като променя определения към датата на договора размер на
премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар, без да е необходимо
съгласие на кредитополучателите, респ. солидарните длъжници. Отчетено е, че при
кредити, погасяване чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент по кредита
се променя със сумарната промяна на двата компонента /индекс и премия/ на
базовия лихвен процент. Чл.9.3.2 нормира, че при кредити в чуждестранна валута
/евро/ се прилага едномесечен или тримесечен/шестмесечен EURIBOR, равен на индекса,
публикуван на страница на REUTERS
в
11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден
от всеки календарен месец или календарно тримесечие/шестмесечие и се прилага от
първия работен ден на календарния месец, съответно календарното
тримесечие/шестмесечие, до деня, предхождащ първия работен ден на следващия
календарен месец, съответно календарно тримесечие/шестмесечие включително.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Я.А., се установява, че ако от
базисния лихвен процент се премахне компонента „премия“, то размерът на
главницата и лихвата би бил следния: главница към 15.12.2017 г. в общ размер на
8 756.31 евро и лихва към 15.12.2017 г. общо в размер на 31 535.60
евро, от които 14 871.98 евро – договорна лихва; 926.36 евро – лихва за просрочена
главница и 15 737.26 евро – наказателна лихва.
При
преценка на изложеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По
делото не е спорно, че по силата на сключен договор за банков кредит №
TR70485540/24.08.2007 г. „Уникредит Булбанк”АД
в качеството на кредитор е предоставила на В.С.З. в качеството на кредитополучател и на И.А.З.
и С.С.З. в качеството им на солидарни длъжници сумата 32 723 евро, със срок на
погасяване 12.08.2032 г. Не се спори и по обстоятелството, че по силата на
сключените към процесния договор за кредит анекси страните са преуредили
възникналите между тях облигационни отношения. Спорните въпроси се разпростират
досежно възникнала ли е предсрочна изискуемост на процесното вземане и налице
ли е неравноправност по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП досежно клаузи от
договора за кредити и процесните анекси.
Преди
да се произнесе по спорните въпроси съдът ще вземе отношение по направеното от
ответниците възражение за настъпила погасителна давност на вземането за
главница и лихви.
КнОС
намира възражението за преклудирано и съответно не дължи произнасяне по същото.
Според задължителната съдебна практика правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че законодателят с изменението на ГПК от
2008 г. е заложил принципа на
-
4 -
концентрационното
начало в процеса, като съгласно чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът по иска следва да
изчерпи възраженията си по основателността на иска с отговора на исковата молба
и след пропускане на срока за отговор същият не може да поправи, включително и
чрез навеждането на възражението в допълнителния отговор пропуските, които
поради собствената си небрежност е допуснал в производството. От анализа на
разпоредбите на чл. 133 във връзка с чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК, съответно чл. 370 във връзка с чл. 367 ГПК се заключава,
че с получаването на препис от исковата молба и приложените доказателства, част
от които се отнасят и до падежиралите дати на вземането, за ответника е
настъпила процесуална възможност да получи информация относно основните факти
по спора и да направи своите правопогасяващи възражения, т.е. че с изтичането
на срока за отговор е преклудирана възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни на него към този момент
факти.Поради настъпилата преклузия на възражението за изтекла погасителна
давност настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по същото / Р е ш е н и
е № 177/ 26.11.2010 г. на ВКС по т. дело
№ 46 по описа за 2010 г.; Определение № 514 от 24.07.2018 г. на ВКС по к. т. д.
№ 768/2018 г./.
Относно
момента на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането съдът приема
следното:
В
разглеждания случай може да се приеме,
че е налице такова изявление от ищеца, от което да се установява, че банката е
направила изявление в насока, че с връчването на преписа от исковата молба,
ответниците са редовно уведомени за това обстоятелство. Ищците в
законоустановения срок /с допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК/
са изменили в съответствие с чл. 214, ал.1 ГПК предявените искове /за допустимостта на това изменение
срвн.Решение № 2309 от 9.11.2017 г. на САС по в. т. д. № 3541/2017 г./ и са
въвели като основание- предсрочна изискуемост, поддържайки, че същата е от
момента на получаване на исковата молба. В случая, наличие на уведомление за
предсрочна изискуемост следва да се приеме, че е налице, предвид връчване на
исковата молба и достигане на волеизявлението до ответниците по иска.
Относно
възражението на ответниците за наличието на неравноправни, респ. нищожни клаузи
в процесния договор за кредит и анексите към същия, съдът приема следното:
Предвид
служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договорите, то настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид
създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответниците
имат качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На първия
ответник, в качеството на физическо лице, е предоставена финансова услуга –
банков кредит, обезпечен с ипотека.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна
норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която
е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или
някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде
отговор на въпроса при какви условия е сключен процесния договор за банков
кредит и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази
насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна - ищеца -
кредитор клаузи на договора/.
От
друга страна с оглед наведеното от ищеца правоизключващо възражение за
неприложимост на разпоредбата на чл.143 ЗЗП относно договорите за банков
кредит, обезпечени с ипотека в Решение № 144 от 8.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
2155/2016 г., II т. о., ТК, позоваващо се на задължителния характер за всяка държава членка на
Европейския съюз практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/13/Е.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е прието, че следва
да се приложат разпоредбите на чл. 143
- чл. 146 ЗЗП и по отношение на договорите за кредит, обезпечени с ипотека. В
решението е посочено: “Обстоятелството, че в чл. 4, ал. 1,
т. 2 от Закона за потребителския кредит изрично е изключено
приложението му по отношение на договорите за банкови кредити, обезпечени с
ипотека, в т.ч. и на нормата на чл. 24 от
същия закон, според която за договора за потребителски кредит се
прилагат чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите, не може да обоснове извод, че тези
договори са изключени от приложното поле за Закона за защита на потребителите.
Съгласно § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП., "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно т. 12 -
"финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или
плащане. Доколкото предоставянето на кредити, обезпечени с ипотека,
представлява финансова услуга, когато същата е предоставена на физическо лице,
имащо качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на З., то тези договори са подчинени съответно на Закона за защита на потребителите
и получилите такива кредити лица се ползват от предвидената в него закрила.“
С
оглед изложеното, съдът счита, че са налице нищожни клаузи досежно уговаряне на
договорната лихва.Съгласно постоянната практика на ВКС, установена в Решение №
77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г., III ГО; Решение № 424 от
02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., IV ГО, и Решение № 51/04.04.2016 г. по
т.д. 504/2015 г., II ТО, изключението на чл. 144, ал. 2, т. 1 З., даващо
възможност за едностранно изменение на цената при сделки с финансови
инструменти, е приложимо към договорите за банков кредит, само ако същите по
ясен и недвусмислен начин формулират начина на изменение на дължимата се
насрещна престация /лихвата по кредита/, и то в зависимост от обективни
критерии, които не са под контрола на страните по договора.
С
Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г., II ТО на ВКС е
конкретизирано и изискването за яснота на клаузите за промяна на лихвения
процент - те трябва да съдържат такава методология за изчисление /формула/ на
лихвените промени, която да отразява вида, количественото изражение и тежестта
на всеки един компонент, който влияе върху размера на лихвата. Самите
компоненти пък трябва да са обективни величини, чиято стойност се определя не
едностранно от банката, а на пазарен принцип, като се следят измененията на
- 5 -
целия финансов пазар за
даден период от време. В Решение № 165/02.12.2016 г., постановено по т. д. №
1777/2015 г. на І т.о. се приема, че следва "в договора, респективно в
общите условия по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да бъдат установени
всички обективно съществуващи обстоятелства, т.е. такива, които са извън
контрола на търговеца, които обуславят приложение на установената едностранна
възможност за промяна на разходите по кредита, в това число и възнаградителната
лихва. Т.е. необходимо е да бъде договорно очертана методиката за определяне на
лихвения процент, с която да бъде конкретизиран видът, количествените изражения
и относителна тежест на отделните компоненти, съответно всеки едни от тях
следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието настъпване е онзи
юридически факт, който предполага добросъвестност при упражняване правото на
кредитодателя за едностранна промяна на лихвения процент.
Доколкото
в конкретния случай като компонент е заложена и т.нар. “премия“, относно която
в чл.9.3.5. от ОУ на банката за предоставяне на банкови кредити, е отразено, че
„кредиторът има право да променя /увеличава/намалява/ едностранно, въз основа
на решение на оторизирания си орган, размер на приложимия към даден лихвен
период базов лихвен процент, като променя определения към датата на договора
размер на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар, без да
е необходимо съгласие на кредитополучателите, респ. солидарните длъжници“, то
съдът приема, че в тази си част, т.е. по отношение клаузите за лихва
/възнаградителна/ е налице нищожност- при противоречие на закона – на
чл.143,т.3,11 и 12 - ЗЗП тъй като
банката може да изменя променливия компонент на лихвения процент, без да е
недвусмислено ясно какво се включва в т.нар.“премия“.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са нищожни поради противоречие със закона: клаузата на чл.4 и чл.4.1а от Договор за кредит №TR70485540/24.08.2007 г.; клаузата на чл.4 и 4.1.а от Анекс към Договор за кредит №TR70485540/24.08.2007 г. от 09.10.2009 г. и клаузата на чл.4 и чл.4.1.а от Анекс към Договор за кредит № TR70485540/24.08.2007 г. от 04.11.2011 г., тъй като се предвижда определяне на лихвата чрез препращане в случая към ОУ, на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като е налице налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и на чл. 143, т. 12, тъй като е дадено право на търговеца да увеличава размера на престацията на потребителя, без последният да може да се откаже от договора; клаузата не е уговорена индивидуално и не попада в обхвата на изключението за определяне на престациите съобразно фиксиран борсов курс /чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП/, тъй като в договора липсва яснота за начина на обвързване на борсовия курс и размера на ефективната промяна в лихвения процент.
При формулираните изводи за нищожност на клаузите за изменение на лихвата съдът счита, че посочените клаузи са действителни в останалите им части, в които е уговорен конкретен размер. С оглед на общите правила за тълкуване на договорите, съдържащи се в чл. 20 от ЗЗД и понеже съдът няма право да изменя сключените договори или да допълва съдържанието им, е длъжен да ги тълкува в полза на потребителя, т.е.следва да се вземат предвид направените от вещото лице преизчисления - съобразно изложеното .
С оглед на това, размерът на дължимите суми по процесния договор за кредит, ведно с анексите са главница към 15.12.2017 г. в общ размер на 8 756.31 евро и лихва към 15.12.2017 г. общо в размер на 31 535.60 евро, от които 14 871.98 евро – договорна лихва; 926.36 евро – лихва за просрочена главница и 15 737.26 евро – наказателна лихва. Доколкото обаче ищецът е претендирал иск за заплащане на дължими лихви в общ размер на 19 338.26 евро, а съдът е обвързан от искането на страната и не може да присъди повече от търсеното, то ще осъди ответниците да заплатят лихва към 15.12.2017 г. общо в размер на 19 338.26 евро.
Съобразно частичното уважаване на исковите претенции, на страните се дължат разноски по компенсация, като такива в полза на ищеца са в размер на 5086 лева, а на ответната страна - 2273 лева
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *** - със седалище
и адрес на управление: гр.София пл. „Света Неделя” №7, с адрес за призоваване и
съобщения: гр.София, ул."Алабин” № 38, ет.1, на
основание чл.430 ТЗ във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следните суми:
сумата от 8 756.31 евро, /осем хиляди
седемстотин петдесет и шест евро и тридесет и един евроцента / - главница по
Договор за кредит № TR70485540/24.08.2007 г.; Анекс към Договор за кредит №
TR70485540/24.08.2007 г. от 09.10.2009 г. и Анекс към Договор за кредит №
TR70485540/24.08.2007 г. от 04.11.2011 г., обявена за предсрочно изискуема с
връчване на исковата молба по настоящото дело, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 19 338.26 евро / деветнадесет
хиляди триста тридесет и осем евро и двадесет и шест евро цента/ - неизплатени
лихви по Договор за кредит №TR70485540/24.08.2007 г.; Анекс към Договор за
кредит №TR70485540/24.08.2007 г. от 09.10.2009 г. и Анекс към Договор за кредит
№TR70485540/24.08.2007 г. от 04.11.2011 г.,
за периода от 04.02.2013 г. до 14.12.2017 г.,
както и разноски
по компенсация за настоящата инстанция в размер на 5086 лева пет хиляди
осемдесет и шест лева./,
като исковата
претенция за разликата до пълния предявен размер от 32 180.84 евро
главница по Договор за кредит №TR70485540/24.08.2007 г.; Анекс към Договор за
кредит №TR70485540/24.08.2007 г. от 09.10.2009 г. и Анекс към Договор за кредит
№TR70485540/24.08.2007 г. от 04.11.2011 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска, ОТХВЪРЛЯ .
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *** /с посочени
седалище и адрес на управление/ да
заплати на В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********, с
адрес: *** и С.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***,разноски по компенсация за
настоящата инстанция в размер на 2273 лева /две хиляди двеста седемдесет и три
лева /.
Решението на
Кюстендилския окръжен съд може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му пред Софийския
апелативен съд.
Окръжен съдия: