№ 220
гр. Шумен, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500435 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №536/1.07.2022г. по гр.д.№702 по описа за 2022г. на ШРС, поправено с
решение №632/16.08.2022г., изменено в частта му за разноските с определение
№1824/16.08.2022г. съдът е осъдил И. М. С. с ЕГН ********** да заплаща на пълнолетния
си син Р. И. С. с ЕГН ********** издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева месечно,
считано от 01.04.2022г. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на пето число
от месеца, за който се отнася, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан, отхвърлил е предявеният иск с правно
основание по чл.149, във вр. с чл.144 от СК за осъждане на И. М. С. с ЕГН ********** да
заплаща на пълнолетния си син Р. И. С. с ЕГН ********** издръжка за периода от
25.03.2022г. до 01.04.2022г., като неоснователен и недоказан, осъждил е И. М. С. да заплати
държавна такса по делото в размер на 259.20лв. , както и да плати на С. Н. Т. - адв. от АК-
Шумен, пълномощник на Р. И. С. с ЕГН **********, с адрес гр.Ш..., сума в размер на
180,00 лева, представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат - на
основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал.1, т.6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част на
исковата претенция, осъждил е Р. И. С. с ЕГН **********, с адрес гр.Ш... да заплати
направените по делото от И. М. С. с ЕГН ********** с адрес с. Р.Д...., разноски - сума в
размер на 120,00 лева, възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат съразмерно
1
отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е обжалвано от И. М. С. , действащ ,чрез пълномощника си адв.С. Т. от
ШАК в частта му с която е осъден да заплати на Р. И. С. издръжка в размер на 180лв. , като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли иска и да му се присъдят направените разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Р. И. С.,действащ ,чрез пълномощника си адв.С. Т. от ШАК е
депозирал отговор на жалбата с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли
съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно между страните , че ответникът е баща на ищеца. Установява се от
приложените по делото писмени доказателства , че ищецът към датата на депозиране на
исковата молба е бил ученик в 11“д“ клас в ППМГ“Нанчо Попович“ гр.Шумен ,редовна
форма на обучение, като получава стипендия за отличен успех в размер на 21лв. на месец.
Видно от представеното удостоверение за раждане издадено от Община Шумен
ответникът има родено още едно дете И. ,родено на 24.10.2005г., което към 12.04.2022г. е
било ученичка в 10“б“ клас в ПЕГ “Н.Й.Вапцаров“ в гр.Шумен. Установи се ,че ответникът
няма сключени трудови договори и е с прекъснати здравни осигуровки от м.07.2019г. до
03.2022г. Притежава недвижим имот къща с дворно място в с.Р.Д. ,което е негово жилище.
Собственик е и на поземлен имот с площ от 5.026дка в землището на с.Р.Д. и поземлен
имот от 2 дка в землището на с.Р.Д. от които същият може да реализира доходи ,като
отдава същите под аренда. Ответникът притежава едно МПС – лек автомобил марка „Фиат
Дукато“. Същият страда от високо кръвно налягане ,но не се доказа по делото , дали има
разходи за лечение и в какъв размер са те. Не са налице данни в НАП за осигурителен доход
на ищеца за периода от 07.2019г. до 303.2022г. Не се установи ищецът да притежава
някакви имущества движими или недвижими и да има доходи от тях. От показанията на
разпитаната пред ШРС свидетелка се установи ,че ответникът реализира доходи от
извършвани от него транспортни услуги .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи : Ищецът е предявил срещу ответника иск правно основание чл.144 от СК.
Съгласно чл.144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца , които не могат да се
издържат от доходите си или от използването на имуществото , ако учат се дължи , само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи ,че детето продължава да учи редовно обучение
в средно или висше учебно заведение , че то не може да се издържа от доходите си или от
2
използване на имуществото си , както и даването на издръжка не трябва да създава особени
затруднения за родителя. Това означава ,че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка , които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете. В случая се установи ,че ищецът е
вече пълнолетен ,че е бил ученик за учебната 2021/2022г. в 11 клас и следователно ,той
към настоящият момент вече е ученик в 12 клас. През периода на учебните ваканции
учениците не губят качеството си на такива ,поради което и възражението на ответника ,че
за тези месеци на ищеца не се следвала издръжка е несъстоятелно. Съдът счита ,че по
делото се установи , че даването на издръжка няма да създава особено затруднение за
родителя ответник. Въпреки, че ответникът е безработен, за един много продължителен
период от време, което обстоятелство буди съмнение относно неговата достоверност ,
същият може да реализира поне минималната за страната работна заплата ,може да
реализира доходи от поземлените имоти ,които притежава, както и има и доходи от
извършвани от него транспортни услуги, като не е необходимо той да е собственик на
МПС-то с което те се извършват.
В производството по чл.144 от СК доходите на другият родител на ищеца нямат
отношение към исканата от ответника издръжка. Това е така ,тъй като търсещото издръжка
лице решава срещу кого да насочи претенцията си.
От гореизложеното се прави извод ,че ответникът притежава средства за заплащане на
издръжка на пълнолетният си син.
При определяне размера на издръжката се държи сметка относно факта ,че ответникът
има и друго дете , което е непълнолетно и към когото задължението за издръжка е
безусловно. Отчита се и дохода на ответника , както и неговите разходи.
Предвид гореизложеното ,съдът счита ,че следва на ищеца да му се определи издръжка
в размер на 180лв., която да се заплаща от ответника, считано от 01.04.2022г. до настъпване
на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, платима на пето число от месеца, за който се отнася.
Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, в
обжалваната му част.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото.
Процесуалният представител на въззиваемата страна адв.С. Т. моли съдът да й присъди
възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца за въззивната инстанция. Съдът счита искането за неоснователно ,
предвид факта ,че липсва договор за правна защита и съдействие сключен между страната и
адвоката й за въззивната инстанция от който да е видно ,че между страните не е договорено
адвокатско възнаграждение за адвоката и , че същият осъществява безплатна защита на
страната.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №536/1.07.2022г. по гр.д.№702 по описа за 2022г. на
ШРС, поправено с решение №632/16.08.2022г., изменено в частта му за разноските с
определение №1824/16.08.2022г. , в обжалваната му част.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4