Р Е Ш Е Н И Е
№260195./09.06.2021г., гр.П.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска
колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година ,в състав
Председател: Албена
Палова
членове : Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
при участието на
секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от съдия Мариана
Димитрова гр.дело № 246 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Обжалва се решение № 260175 постановено на
23.10.2020г. по гр.дело № 2514 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.,
с което е прието за установено по отношение на А.А.З. с ЕГН **********
*** , че „Николетти“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление на дейността: град П., ул.“П.Б.“№154,представлявано от
изпълнителния директор С.Е.Д. е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.802.1.7 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. с адрес на
имота град П., ул.“Ц.Ш.“№10, ет.2, намиращ се в сграда №1 , разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.503.802 с предназначение за офис с площ от
49.20 кв.м., ведно с 7.62 кв.м.ид.части от
прилежащите общи части на сградата при съседи: на същия етаж 55155.503.802.1.8,
55155.503.802.1.6, под обекта: 55155.503.802.1.3, над обекта: 55155.503.802.1.11,
ведно с 5 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 55155.503.802,
целият с площ от 256 кв.м., в който имот е построена сградата при съседи на
поземления имот: 55155.503.578, 55155.503.804, 55155.503.803, 55155.503.9585,
55155.503.801, находящ се на адрес град П.,
ул.“Цар И. Ш.“№10. Присъдени са
сторените в производството съдебни разноски.
Въззивницата А.З. в
жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК твърди,че обжалваното решение
е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон.Твърди,че
неправилно първоинстанционният съд е приел,че
длъжникът в изпълнителното производство „Ел Ти Ел“ е придобил процесния имот, поради което и явилият се на публична
продан взискател, комуто с постановление за възлагане
от публична продан е възложен имота ,е придобил същия. Твърди,че вписаната на
27.01.2016г. искова молба по Павловия иск има действие по отношение на всички,
поради което ищецът не се легитимира като собственик на имота. На следващо място,
въззивницата твърди,че първоинстанционният
съд е допуснал пропуск и при изследване добросъвестността на ищеца в
производството при придобиване на имота. Този пропуск е повлиял на правилността
на решението. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а искът за
собственост –отхвърлен като неоснователен.
Третите лица –помагачи в производството Д.М.,
М.М. ,ЧСИ Д.Д. обжалват
решението като излагат идентични съображения за неговата неправилност.
Твърдят,че по отношение на взискателите по изп.дело, образувано при ЧСИД. всякакви сделки с процесния имот, извършени след вписването на исковата молба
по предявения от тях иск по чл.135 от ЗЗД са им непротивопоставими,
поради което ищецът не би могъл да се легитимира като собственик на имота.
Искането е решението да бъде отменено, а исковата претенция –отхвърлена като
неоснователна.
Въззиваемата страна „Николетти“
АД с отговора на въззивните жалби излага съображения
за тяхната неоснователност. Искането е решението като правилно да бъде
потвърдено.
Пазарджишкият окръжен
съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбите, доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба, подадена от „Николетти“АД
против А.З..
Заявеното спорно
право е с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК.
Предмет на иска е
установяване правото на собственост върху следния недвижим имот : самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.503.802.1.7 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. с адрес на
имота град П., ул.“Ц.Ш.“№10, ет.2, намиращ се в сграда №1 , разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.503.802 с предназначение за офис с площ от
49.20 кв.м., ведно с 7.62 кв.м.ид.части от
прилежащите общи части на сградата при съседи: на същия етаж 55155.503.802.1.8,
55155.503.802.1.6, под обекта: 55155.503.802.1.3, над обекта:
55155.503.802.1.11, ведно с 5 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
55155.503.802, целият с площ от 256 кв.м., в който имот е построена сградата
при съседи на поземления имот: 55155.503.578, 55155.503.804, 55155.503.803,
55155.503.9585, 55155.503.801, находящ се на адрес
град П., ул.“Цар И. Ш.“№10.
Ищецът се легитимира
като собственик на имота на основание постановление за възлагане на недвижим
имот от 06.10.2017г. на ЧСИ М.А., вписано в Служба по вписвания при РС-П.,
вх.рег.№962/20.10.2017г, акт №67, том 32 , издадено по изп.дело
№ 505/2017г.
Ответницата се
легитимира като собственик на имота на основание постановление за възлагане на
недвижим имот от 30.04.2019г. на ЧСИ Д.Д. ,издадено
по изпълнително дело №1063/2017г.
Ищецът обосновава правния си интерес от иска с
обстоятелството, че ответницата се легитимира с идентичен титул за собственост
и оспорва правата му, въпреки,че неговото постановление за възлагане е от
по-ранна дата.
Ответницата оспорва
правата на собственост на ищеца. Твърди,че същия незаконосъобразно се легитимира
като собственик на имота на основание : постановление за възлагане. Това е
така, тъй като ищецът е „придобил „ имота от лице ,което го е закупило от
ответник в производство, в което е уважен иск по чл.135 от ЗЗД, исковата молба
на който е била вписана преди прехвърлителните
сделки. Ответницата на следващо място,
твърди,че претенцията на ищеца ,че е владеещ собственик също е необоснована,
тъй като ищецът не владее имота.
В производството са
конституирани трети лица –помагачи на ответника. Третите лица помагачи ЧСИ Д.Д. и “ ВИ ЕС ИНВЕСТ“ООД изразяват становище,че
искът е неоснователен ,по идентични съображения с тези на ответницата.
Няма спор по делото относно
следните обстоятелства: с Решение
№60 от 18.04.2016 г. , постановено по т.д. №207/2015г. по описа на ОС- П.,
влязло в сила на 19.05.2017 г., по отношение на Д.К.М. и М.В.М. ***, е обявен
за относително недействителен сключеният с нотариален акт № 131 от 29.09.2015 г.
между „Ви Ес Инвест“ ООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление - гр. П. и „Виргиния Ателие“ ООД - гр. П., договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот.
Исковата молба на иска по чл.135 от ЗЗД е вписана
в Служба по вписванията – гр. П. на 19.10.2015 г.Няма спор също така ,и че
съдебното решение е вписано на 12.06.2017г.
На 27.01.2016г. „Виргиния Ателие“ ООД се
разпорежда с правото си на собственост върху процесния
имот на основание сделка: покупко-продажба в полза на „Ей Ти Ел“ ЕООД.
За обезпечаване на заем в размер на
150 000,00 лева „Ей Ти ЕЛ“ООД учредява ипотека върху собствените си
недвижими имоти ,единият от които е процесния, с
договор за ипотека от 19.12.2016г.
С постановление на ЧСИ Д.Д.
и въз основа на молба от Д.М. и М.М. на 08.06.2017г.
е образувано изп.дело № 1063/2017г. по описа на ЧСИД.
срещу „Ви Ес Инвест“ООД. В това изпълнително
производство е издадено постановление за възлагане на недвижим имот на
30.04.2019г., влязло в законна сила на 16.05.2019г., с което процесния имот е възложен на ответницата в производството А.З..
С постановление на ЧСИ М.А. и въз основа на
молба от „Николетти“ на 21.07.2017г. е образувано изп.дело № 505/2017г. по описа на ЧСИ А. срещу „ЕЙ ТИ
Ел“ЕООД. В това изпълнително производство е издадено постановление за възлагане
на недвижим имот на 06.10.2017г., влязло в законна сила на 18.10.2017г., с
което процесния имот е възложен на ищеца в
производството „Николетти“АД.
В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел следното:целената от
кредиторите- взискатели
по изпълнителното дело №1063/2017г по описа на ЧСИ Д.Д.
защита по отношение последния приобретател на имуществото , а това е
„Ей Ти Ел“ООД би се постигнала с уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД
срещу този приобретател. Липсват данни по делото, а
и твърдения такава защита да е била
успешно проведена,поради което към момента на
реализиране на публичната продан по изпълнително дело №505/2017г по
описа на ЧСИ М.А. титуляр на правото на собственост върху процесния
имот е длъжникът по изпълнителното производство „Ей Ти Ел“ООД, в резултат на
което ищецът е придобил правото на собственост на твърдяното деривативно основание – реализирана публична продан, в
която същият е обявен за купувач на процесния имот чрез влязло в сила на 18.10.2017г.
постановление за възлагане.При наличие на конкуренция на права, почерпени от
две публични продани по отношение на един и същ имот-
имотът предмет на настоящия установителен иск за
собственост, тази конкуренция е в полза на ищеца,тъй като ответницата е
придобила права много по-късно.
Настоящият съдебен
състав счита ,че решението на първоинстанционния съд
е правилно, правните изводи на съда са обосновани и правилни, но за пълнота и
предвид отново заявените във въззивните жалби
възражения / в отговора на исковата молба са посочени същите възражения/ ,
приема,че следва да обоснове изводите си и със следните допълнителни
съображения:
С
предявяването на положителен установителен иск
по чл.124,ал.1 от ГПК се цели защита на спорно право,като се твърди и
иска установяване със сила на присъдено нещо,че ищецът притежава това право.За
предявяването на положителен установителен иск закона-чл.124,ал.І от ГПК
въвежда като абсолютна процесуална предпоставка наличието на правен интерес. За
да е налице правен интерес от предявяването на такъв иск,следва чрез него
ищецът да защити свое право. При уважаването на иска правните последици следва
да рефлектират в правната сфера на ищеца като запазят имуществото му.
Предпоставка за основателността на положителния установителен иск за
собственост по чл.124 от ГПК е ищецът да установи чрез главно и пълно доказване
правото си на собственост на твърдяното придобивно
основание.
В конкретният
казус ищецът се позовава на следното придобивно
основание : постановление за възлагане на недвижим имот от 06.10.2017г. от
проведена публична продан по изп.дело № 505/2017г.
Публичната
продан е сложен фактически състав ,завършващ с издаване на постановление за
възлагане.
Ако съществуват
пропуски при реализирането на този сложен фактически състав процесуалният ред
за отстраняването им е обжалването на постановлението за възлагане. Обжалването на постановлението за възлагане може
да се осъществи на основанията и по реда на чл.435,ал.3 от ГПК.
Ако
постановлението за възлагане бъде отменено от съда в хипотезите на чл.435,ал.3
от ГПК, то не поражда правни последици.
Публичната
продан прехвърля собствеността на продадения имот върху купувача, но при
условие,че длъжникът е бил собственик на имота. Ако възложения имот не е бил
собственост на длъжника и съдът с влязло в сила решение установи това,купувачът
,респективно взискателят, на който е възложен имота,
съдебно се отстранява от купения на публична продан имот. По силата на това
решение настъпват последиците на евикция. Публичната
продан е недействителна,когато е продаден чужд имот. Спрямо истинският собственик
проданта е недействителна,тя не може да му се противопостави и той може да ревандикира имота. В този случай без значение е дали
собственикът е знаел,че се продава негов имот, че е бездействал или не се е противопоставял
на нея.
Т.е, от
изложеното дотук, е видно ,че две са основанията ,които водят до отмяна на
постановлението за възлагане : 1. Обжалване по реда на чл.435,ал.3 от ГПК и 2.
оспорване действителността на продажбата по исков ред .
Когато
възлагането е било обжалвано и потвърдено, действителността на продажбата не
може да бъде оспорвана по исков ред.
Съществува
и още един способ за отмяна на публичната продан по реда на чл. 303 от ГПК, но
в хипотезата, когато със съдебно решение постановлението за възлагане е
потвърдено.
От
данните по делото,по несъмнен начин се установява,че постановление за възлагане
на недвижим имот от 06.10.2017г. от проведена публична продан по изп.дело № 505/2017г. не е обжалвано ,същото е влязло в
законна сила на 18.10.2017г.
Няма спор
на следващо място, и че по съдебен ред недействителността на публичната продан
не е обявена.
От деня
на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имота,и с това се проявява вещноправното действие на възлагането. Вещноправното
действие прехвърля върху купувача собствеността. Това обаче не е продажба , а
едностранен властнически акт,който прехвърля имота на длъжника независимо от
неговата воля. В този смисъл ,този факт създава впечатление за оригинерно придобиване на право на собственост,но в действителност
с възлагането при публична продан на недвижим имот върху купувача се прехвърлят
права, които длъжникът е имал“- чл. 496,ал.2 от ГПК, върху продадения имот. За това проданта не е оригинерно, а деривативно
основание за придобиване на собственост. И в този смисъл, понеже придобиването е деривативно, ако се окаже,че при публичната продан е
възложен имот, който не е собственост на длъжника ,истинският собственик може
да го ревандикира-спрямо него публичната продан е
недействителна.
В
конкретният казус , титула за собственост,легитимиращ ищеца като собственик –
постановление за възлагане от 06.10.2017г., не е обжалвано и не е отменено
,публичната продан не е обявена за недействителна, имота не е ревандикиран от претендиращ собствеността върху имота ,поради което,настоящият съдебен състав
приема,че ищецът установи чрез главно и
пълно доказване правото си на собственост върху процесния
имот на основание постановление за възлагане от 06.10.2017г. от проведена
публична продан по изп.дело № 505/2017г. влязло в
законна сила на 18.10.2017г.
Ответницата
се легитимира като собственик също на
постановление за възлагане,но от по-късно проведена публична продан на същия
имот, а именно: постановление за възлагане от 30.04.2019г., влязло в законна
сила на 16.05.2019г. При тази конкуренция на права, ищецът е този, който се
легитимира като собственик на имота. Тук е мястото да се отбележи,предвид
възраженията на ответницата ,развити в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, досежно липсата
на твърдения за придобиване на имота от ищеца по давност, а също така и досежно неговата недобросъвестност,следното:
По отношение
на придобивната давност : ищецът се легитимира като
собственик на валидно правно основание,поради което не е необходимо да заявява
и други придобивни способи. Разбира се, при равандикация на имота на действителния собственик, същия би
могъл да се позове и придобие имота с кратката петгодишна давност ,съобразно
чл. 70 от ЗС.
По отношение
на недобросъвестността: По делото липсват каквито и да било данни за проявена
недобросъвестност на ищеца. Постановлението за възлагане в конкретната хипотеза
би легитимирало като собственик на имота, както взискателя
по изп.дело,комуто е възложен имота, така и всяко
трето лице ,участвало като наддавач в проданта и
обявено за купувач. Поради което ,внушенията в изложения смисъл,във въззивната жалба
са изцяло несъстоятелни. Не без
значение е и факта, че в постановлението за възлагане, което легитимира
ответницата като собственик, изрично е записано,че имота е собственост на трето
за принудителното изпълнение по изп.дело №
1063/2017г.,лице .
По отношение
на пространно развитите съображения във въззивните
жалби ,досежно правата на ищците в производството по
чл.135 от ЗЗД,момента на вписване на исковата молба по Павловия иск ,
настоящият съдебен състав приема ,че същите са неотносими
към конкретният правен спор – по чл.124 от ГПК между две лица, легитимиращи се
като собственици на основание влезли в
сила постановления за възлагане. Както се посочи по-горе : в конкретният казус
предмет на изследване са въпросите : постановлението за възлагане легитимиращо
ищеца като собственик, обжалвано ли е, отменено ли , публичната продан обявена
ли е за недействителна, имота ревандикиран ли е от претендиращия
собствеността ?.На всички тези въпроси ,с данните по делото е даден отрицателен
отговор, поради което следва да се приеме, че предявеният установителен
иск за собственост против А.З. е основателен-ищецът доказа,че е собственик на
имота, предмет на иска, на твърдяното придобивно
основание : постановление за възлагане влязло в законна сила на
18.10.2017г.,без ответницата да има противопоставими
на правото му права.
Решението
като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят сторените съобразно списък по чл.80 от ГПК съдебно-деловодни
разноски в размер на 1440,00 лева.
По
изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260175 постановено на 23.10.2020г. по гр.дело № 2514 по описа на
Пазарджишкия районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА А.А.З. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Николетти“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление на дейността: град П., ул.“П.Б.“№154,представлявано от С.Д.-изп. директор сумата в размер на 1440,00 / хиляда
четиристотин и четиридесет/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател:
членове:
1………………
2………………