Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на десети
април две
хиляди деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря В.Р.,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 297 по описа за 2018
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), във вр.с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ).
Административното дело е
образувано въз основа на жалба рег.инд.№ 94-00-3045-001/11.09.2018г. по описа
на Община Шумен, уточнена с молба рег.№ ДА-01-2297/15.10.2018г. по описа на
ШАдмС, депозирана от В.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Акт за
установяване на задължения (АУЗ) № АУЗД000613/25.05.2018г., издаден от старши
инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО"
при Община Шумен, в частта му относно установените задължения за 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г.
В жалбата се
навеждат аргументи за незаконосъобразност на атакувания АУЗ в оспорваната част,
доколкото В.Б. е заплатил в срок задълженията си за Данък недвижими имоти (ДНИ)
и Такса "Битови отпадъци" за 2013г., 2014г. и 2015г., поради което не
става ясно кога и на какво основание размерът на тези задължения е увеличен.
Твърди се също, че задълженията за ДНИ и ТБО за 2016г. също своевременно са
били заплатени, а с платените суми неправилно са били погасени стари
задължения, които към този момент вече са били погасени по давност. Въз основа
на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания акт в оспорваната
му част, както и за присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно
заседание оспорващият се представлява от адвокат С.Б.от ШАК, която в хода на
устните състезания и в приложени писмени бележки поддържа жалбата по изложените
в нея съображения, като ги доразвива. Претендира присъждане на деловодни
разноски, съобразно приложен списък.
Ответната страна – Началник на отдел „Местни данъци
и ТБО” при Община Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява
от процесуален представител юрисконсулт Р.А., която в хода на устните
състезания и в писмени бележки оспорва жалбата, отправяйки искане за
отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след анализ и оценка на събраните
в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
С декларация № 31634002859/10.04.1998г. (л.34) В.И.Б.
декларирал, че притежава следните имоти:
- ½ ид.част от жилище на 1 етаж с площ
78,35 кв.м. и мазе с площ 3,36 кв.м., построено през 1978г., находящо се в
гр.Шумен, ул.В.Априлов № 46, вх.2, ет.1, ап.26, по силата на документ за
собственост от 01.12.1978г., притежавано при условията на съпружеска
имуществена общност съвместно със съпругата му Е.Х.Б.;
- ½ ид.ч. от земя с площ 1000 кв.м. и от
жилище на 1 етаж с площ 15 кв.м. и таван 9 кв.м., , построено през 1978г.,
находящи се в гр.Шумен, местност „Под манастира“, придобити чрез дарение и
строителство, притежавани при условията на съпружеска имуществена общност съвместно
със съпругата му Е.Х.Б..
С Декларация № ДК14003737/06.11.2013г. (л.50)
лицето П.Б.П.декларирало, че е съсобственик на земя и нежилищни сгради с
производствено предназначение в гр.Шумен, като земята е с площ 13130 кв.м., а
сградите със застроена площ 3963,20 кв.м., включващи склад (производствен)
експедиция, построен през 1968г., с площ 1036 кв.м.; производствен обект,
построен през 1982г., с площ 1027,20 кв.м.; склад (производствен) ново сиропно,
построен през 1982г., с площ 1036 кв.м. и склад (производствен) готова
продукция, построен през 1982г., с площ 864 кв.м. В декларацията посочил, че
имотът е съсобствен, съобразно приложен списък, според който, В.И.Б. притежава
0,0114 ид.ч. от земята и 0,040 ид.ч. от сградите.
С Декларация № ДК14004589/18.11.2015г. (л.67)
„Лида“АД декларирало, че е съсобственик на земя и нежилищни сгради с
производствено предназначение в гр.Шумен. Според приложените към декларацията
документи, площта на поземления имот е 15552 кв.м., а в същия са налични
множество сгради, някои от които еднолична собственост на „Лида“АД, а други -
съсобствени, съобразно приложен списък, като съсобствените сгради включват склад
производствен готова продукция (експедиция) с РЗП 824 кв.м., построен през
1968г.; производствен обект с РЗП 1394 кв.м., построен през 1992г.; склад
производствен (ново сиропно) с площ 1176 кв.м., построен пред 1982г., и склад
производствен (готова продукция) с РЗП 938 кв.м., построен пред 1982г. В
декларацията е посочено, че В.И.Б. притежава 0,096 ид.ч. от поземления имот и
0,0400 ид.части от сградите, описани по-горе.
Т.е., от цитираните доказателства се установява,
че В.И.Б. е съсобственик на жилище в гр.Шумен, ул.В.Априлов № 46, вх.2, ет.1,
ап.26; на поземлен имот със сграда, находящ се в местност "Под
манастира" в землището на гр.Шумен и на поземлен имот и сгради, находящи
се в гр.Шумен, ул.Индустриална.
С резолюция за проверка № 002/14.05.2018г.
(л.32), издадена от Началник отдел «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен, било
възложено на З.Н.Н.– старши инспектор «Данъчни приходи» при Община Шумен, да
извърши проверка за установяване на факти и обстоятелства по инициатива на
данъчен орган, със задача: «Установяване на неплатени изискуеми публични
задължения за период 2013г.-2017г., съгласно приложен списък - 863 бр.физически
лица», в т.ч. и по отношение на оспорващия В.И.Б..
Въз основа на разпоредената
проверка, З.Н.Н.– старши инспектор «Данъчни приходи» при Община Шумен и орган
по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, по силата на Заповед № РД-25-043/11.01.2018г.
на Кмета на община Шумен (л.31), на основание чл.107, ал.3 от ДОПК издала АУЗ №
АУЗД000613/23.05.2018г. (л.27), с който установила, че В.И.Б. дължи ДНИ и ТБО за
периода 2013г.-2017г. за притежавани от него имоти, както и лихви за просрочие,
изчислени към 23.05.2018г., както следва:
- за имот, находящ се в гр.Шумен,
ул.Индустриална, деклариран с декларация ДК14003737/06.11.2013г., подадена от
съсобственика П.Б.П.и декларация № ДК14004589/18.11.2015г., подадена от
"Лида"АД:
За 2013г.:
ДНИ - 2,32 лева главница и 1,12
лева лихви, на обща стойност 3,44 лева;
ТБО - 7,13 лева главница и 3,42
лева лихви, на обща стойност 10,55 лева.
За 2014г.:
ДНИ - 2,28 лева главница и 0,90
лева лихви, на обща стойност 3,28 лева;
ТБО - 7,35 лева главница и 2,79
лева лихви, на обща стойност 10,14 лева.
За 2015г.:
ДНИ - 2,36 лева главница и 0,66
лева лихви, на обща стойност 3,02 лева;
ТБО - 4,36 лева главница и 1,21
лева лихви, на обща стойност 5,57 лева.
За 2016г.:
ДНИ - 27,33 лева главница и 4,79
лева лихви, на обща стойност 32,12 лева;
ТБО - 50,45 лева главница и 8,84
лева лихви, на обща стойност 59,29 лева.
За 2017г.:
ДНИ - 27,16 лева главница и 2,00
лева лихви, на обща стойност 29,16 лева;
ТБО - 83,56 лева главница и 6,17
лева лихви, на обща стойност 89,73 лева.
- за имот, находящ се гр.Шумен,
ул.В. Априлов № 46, вх.2, ет.1, ап.26, деклариран с декларация №
31634002859/10.04.1998г. на В.И.Б.:
2016г.:
ДНИ - 12,80 лева главница и 2,24
лева лихви, на обща стойност 15,04 лева;
ТБО - 29,55 лева главница и 5,18
лева лихви, на обща стойност 34,73 лева.
За 2017г.:
ДНИ - 12,71 лева главница и 0,94
лева лихви, на обща стойност 13,65 лева;
ТБО - 29,32 лева главница и 2,16
лева лихви, на обща стойност 31,48 лева.
За имот, находящ се в землището
на гр.Шумен, местност "Под манастира", деклариран с декларация №
31634002859/10.04.1998г.:
за 2016г.:
ДНИ - 8,48 лева главница и 1,49
лева лихви, на обща стойност 9,97 лева;
ТБО - 6,60 лева главница и 1,15
лева лихви, на обща стойност 7,75 лева.
За 2017г.:
ДНИ - 8,47 лева главница и 0,63
лева лихви, на обща стойност 9,10 лева;
ТБО - 6,60 лева главница и 0,49
лева лихви, на обща стойност 7,09 лева.
След издаването му, АУЗ бил съобщен
на оспорващия на 11.06.2018г., видно от известие за доставяне с обратна
разписка (л.30).
Несъгласен със същия, В.Б. го
оспорил пред Началника на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община
Шумен с жалба вх.№ 94-00-3045/25.06.2018г., в частта му, касаеща задълженията
за ДНИ и ТБО за 2013г.-2016г. вкл.
С Решение изх.№ 94-00-3045 от
23.08.2018г.(л.6 и констатации на виждане в проведеното на 28.11.2018г. съдебно
заседание) Началникът на отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен
отхвърлил жалба вх.№ 94-00-3045/25.06.2018г. на В.И.Б. срещу задължения,
установени с АУЗ № АУЗД000613/23.05.2018г., както и го потвърдил изцяло. За да
постанови този резултат, решаващият орган приел, че установеното с АУЗ
задължение за 2013г. касае имот в гр.Шумен, ул.Индустриална, като размерът на
задължението за ДНИ и ТБО е изчислен на база декларация № ДК14003737/06.11.2013г.
и според същата размерът на ДНИ е 27,84 лева, а на ТБО - 85,67 лева, като с
приходни документи от 29.04.2013г. са заплатени ДНИ в размер на 24,24 лева и
ТБО в размер на 75,61 лева, в резултат на което определеното в АУЗ задължение
представлява неплатения остатък от задълженията. Относно задължението за 2014г.
е посочено, че същото касае имот в гр.Шумен, ул.Индустриална, като размерът на
задължението за ДНИ и ТБО е изчислен на база декларация №
ДК14003737/06.11.2013г. и според същата размерът на ДНИ е 27,67 лева, а на ТБО
– 85,15 лева, като с приходни документи от 29.04.2014г. са заплатени ДНИ в
размер на 24,04 лева и ТБО в размер на 73,91 лева, в резултат на което
определеното в АУЗ задължение представлява неплатения остатък от задълженията.
Относно задължението за 2015г. е посочено, че същото касае имот в гр.Шумен,
ул.Индустриална, като размерът на задължението за ДНИ и ТБО е изчислен на база
декларация № ДК14003737/06.11.2013г. и според същата размерът на ДНИ е 27,51
лева, а на ТБО – 50,78 лева, като с приходни документи от 30.04.2015г. са
заплатени ДНИ в размер на 23,90 лева и ТБО в размер на 44,10 лева, в резултат
на което определеното в АУЗ задължение представлява неплатения остатък от
задълженията. По отношение платените през 2016г. ДНИ и ТБО в размер на 128,45
лева е посочено, че на основание чл.169, ал.3а от ДОПК, същите са разнесени за
погасяване на задължения за ДНИ – 2008г., в размер на 37,01 лева; за ДНИ –
2009г. – в размер на 9,17 лева и за ТБО-2018г. в размер на 82,27 лева. По
отношение задължението за имот, находящ се в местност «Под манастира» в
землището на гр.Шумен е посочено, че за имота е подадена декларация вх.№
31634002859/10.04.1998г. и по силата на същата представлява земя с площ 1000
кв.м. и жилище от 15 кв.м., съсобствени между оспорващия и Е.Х.Б., като
задължението за ТБО за този имот за 2016г. включва само такса за обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци, поради което размерът на задължението е
правилно определен. Досежно заплатената през 2015г. и 2016г. ТБО за имот на ул.Индустриална в
гр.Шумен е посочено, че същата е правилно определена, като включва само такса
за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, предвид подадените декларации
по чл.71, т.1 от ЗМДТ с вх.№ ДК19002441/03.12.2014г. и вх.№
ДК19000709/19.10.2015г.
Решението било съобщено на
оспорващия чрез неговия пълномощник на 28.08.2018г., видно от разписката,
представляваща неразделна част от същото (л.10).
Несъгласен с АУЗ, В.Б. го оспорил
пред Административен съд-гр.Шумен в частта му досежно начислените задължения за
периода 2013г.-2016г. вкл. с жалба вх.№ 94-00-3045-001/11.09.2018г., въз основа
на която е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство
е допусната и приета без оспорване от страните съдебно – счетоводна експертиза
(ССчЕ). Според същата, с оспорвания АУЗ в обжалваната му част са начислени ДНИ
и ТБО за периода 2013г.-2016г. за три имота - имот, находящ се в гр.Шумен,
ул.Индустриална, имот, находящ се в землището на гр.Шумен, местност "Под
манастира" и жилище в гр.Шумен, ул.В.Априлов № 46, ап.26. Посочено е, че за
имот в гр.Шумен, ул.Индустриална, за периода 2013г.-2016г. първоначално са били
изчислявани ДНИ и ТБО на база декларация вх.№ 14003737/06.11.2013г., в която са
декларирани земя - 13130 кв.м. и сгради със застроена площ 3963,20 кв.м., от
които В.Б. притежава 0,0114 ид.ч. от земята и 0,04 ид.ч. от сградата. За 2016г.
ДНИ и ТБО са изчислени на база на данъчна декларация № 14004589/18.11.2015г., в
която са декларирани земя - 15552 кв.м. и сгради сс РЗП 5439 кв.м., от които В.Б.
притежава 0,009640 ид.части от земята и 0,04 ид.части от сградите. Посочено е,
че след подаване на декларацията от 18.11.2015г., ДНИ и ТБО за 2013г.-2015г. са
били преизчислени и са доначислени ДНИ и ТБО. За 2015г. и 2016г. за имота са
подадени декларации по чл.71, т.1 от ЗМДТ, в резултат на което за тези периоди
не е начислявана такса за сметосъбиране и сметоизвозване, която е в размер на
1,60 промила. Според ССчЕ, в която изчисленията са извършени на база подадената за имота данъчна декларация №
14004589/18.11.2015г., за 2013г. данъчната основа (земя и сгради) е в общ
размер 21417,60 лева, а задължението за ТБО е в размер общо на 85,6704 лева (4
промила), от което след приспадане платената от оспорващия сума от 78,54 лева остава
разлика от 7,13 лева (колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ);
за 2014г. данъчната основа е 21288 лева и ТБО е в общ размер 85,152 лева (4
промила), като след приспадане от нея на внесената сума от 77,80 лева остава
разлика от 7,35 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ);
за 2015г. данъчната основа е 21158,60 лева(2,4 промила), като общата стойност
на ТБО е 50,78064 лева, от която след приспадане на внесената сума от 46,42
лева остава остатък от 4,36 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне
според АУЗ). За 2016г. данъчната основа е 21029,10 лева, ТБО е в размер на
50,46984 лева (2,4 промила), поради което и предвид липсата на внесена сума за
2016г. задължението за ТБО за 2016г. е в размер на 50,45 лева(колкото е и
установеното задължение за внасяне според АУЗ). Задължението за ДНИ за същия
имот е изчислявано по същата данъчна основа, както и ТБО за съответните
периоди, като дължимият ДНИ е в размер на 1,3 промила от данъчната основа
(данъчната оценка на имота) и за 2013г. е в размер на 27,84288 лева, от които
са внесени 25,52 лева и остава невнесен остатък от 2,32 лева(колкото е и
установеното задължение за внасяне според АУЗ); за 2014г. е в размер на 27,6744
лева, като след приспадане на внесената сума в размер на 25,29 лева е налице
неплатен остатък от 2,38 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне
според АУЗ); за 2015г. ДНИ е в размер на 27,50618 лева, от които са внесени
25,15 лева, а невнесеният остатък е 2,36 лева(колкото е и установеното
задължение за внасяне според АУЗ); за 2016г. ДНИ е в размер на 27,33783 лева,
които не са внесени, поради което задължението на оспорващия е в размер на
27,33 лева(колкото е и установеното задължение за внасяне според АУЗ). За имот
на ул.В.Априлов № 46, ап.26 за 2016г. ДНИ и ТБО са изчислени съобразно
декларация № 31634002859/10.04.1998г., в Приложение № 1 от която е посочено, че
оспорващият притежава 1/2 ид.ч. от имота, както и, че същият е основно жилище.
С оглед на това данъчната оценка на 1/2 ид.ч. от имота е 19697,30 лева, ДНИ е в
размер на 1,3 промила, а ТБО - 1,5 промила, поради което задължението за ДНИ е
в размер на 12,80 лева, а за ТБО - 29,55 лева (колкото е и установеното
задължение за внасяне според АУЗ). За имот в местност "Под манастира"
е посочено, че за 2016г. ДНИ и ТБО са изчислени на база декларация № 31634002859/10.04.1998г.,
в Приложение № 2 от която е посочено, че оспорващият е собственик на 1/2 ид.ч.
от имота. С оглед на това и данъчната оценка на същия е 6524,50 лева, а
задължението на В.Б. за ДНИ, при ставка 1,3 промила, е в размер на 8,48 лева, а
за ТБО при ставка 0,9 промила - в размер на 5,87 лева. Посочено е, че установеният
размер на задължението за ДНИ съвпада с посоченото в АУЗ, а това за ТБО е в
размер на 5,87 лева и е по-малко от изчисленото в АУЗ с 0,73 лева, тъй като
административният орган го е изчислил при ставка от 1,1 промила, а е следвало
да приложи ставка от 0,9 промила (включваща такса за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване - 0,5 промила и такса за обезвреждане на БО
в депо - 0,4 промила).
Вещото лице е разяснило, че в
периода 2013-2016г. имотите на ул.Индустриална и ул.В.Априлов в гр.Шумен
попадат в териториите, за които според съответните заповеди на кмета на община
Шумен се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Посочено е също, че
за имот на ул.Индустриална за 2015г. и 2016г. има подадени декларации, че
същите не се ползват, в резултат на което не са начислявани задължения за
сметосъбиране и сметоизвозване за този период за двете години. Вещото лице е
заявило също, че не може да се установи дали досежно двата имота са
предоставяни реално услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване през периода 2013-2016г., тъй
като в изготвените и представени по делото документи от дружествата, извършвали
тази дейност, не се установяват конкретните обекти, досежно които се
предоставят тези услуги. За имот в местност "Под манастира" е
посочено, че е извън границите, в които се предоставят услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, поради което за този имот за 2016г. ТБО е в размер на 0,9
промила и включва единствено такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депо.
Експертът сочи също, че за периода 2013г.-2016г. на територията на община Шумен
има действащо депо за обезвреждане на битови отпадъци.
Според ССчЕ, в периода 2013г.-2015г.
внесените от оспорващия суми за ДНИ и ТБО за съответните периоди са били
приспаднати от административния орган. Досежно внесените от оспорващия през
2016г. суми за ДНИ и ТБО, в съдебно заседание вещото лице обяснява, че не може
да конкретизира кои стари задължения са
били погасени с тях.
В хода на съдебното производство,
в изпълнение на дадените от съда указания, ответната страна е представила
Справка № 94-00-3045/21.03.2019г., изготвена от старши инспектор "Данъчни
приходи" при Община Шумен(л.893-894), от която е видно, че с извършените
от оспорващия през 2016г. плащания, по реда на чл.169, ал.3а от ДОПК са
погасени задължения за 2008г., както следва - с вносна бележка №
99493/28.04.2016г. са погасени задължения за ДНИ за 2008г. по партида
6310297650004 в размер на 37,01 лева; с вносна бележка № 102514/03.05.2016г. са
погасени задължения за ТБО за 2008г. по партида 004 в размер на 82,27 лева.
Посочено е, че тъй като е изтекъл само 5 годишният давностен срок по чл.171,
ал.1 от ДОПК, но не е изтекъл абсолютният 10 годишен давностен срок по чл.171,
ал.2 от ДОПК и няма подадено възражение за погасяване на задълженията за 2008г.
по давност, при плащането от 2016г. е бил приложен редът по чл.169, ал.3а от ДОПК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу АУЗ № АУЗД000613/23.05.2018г., издаден от орган по
приходите при община Шумен, е депозирана в законоустановения 14 дневен срок
(доколкото решението на решаващия орган е съобщено на 28.08.2018г., а жалбата
срещу АУЗ е депозирана на 11.09.2018г.) и след осъществяване на административен
контрол по реда на чл.155 от ДОПК пред компетентния решаващ орган съгласно
чл.4, ал.5 и чл.9б от ЗМДТ - Началник на отдел "Местни данъци и ТБО"
при община Шумен, явяващ се задължително условие за съдебно обжалване на акта.
Същата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорване на АУЗ, в
качеството на негов адресат, за който актът създава задължения.
По всички изложени съображения, жалбата срещу АУЗ се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания
акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като съгласно чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат
правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на
кмета на общината (чл.4, ал.4 от ЗМДТ). По силата на чл.9б от ЗМДТ, този ред е
приложим и досежно установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси. По делото е представена заповед № РД-25-043/11.01.2018г. на Кмета на
община Шумен, с която на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА са
определени длъжностните лица от отдел „Местни данъци и ТБО” при Община Шумен с права и задължения на органи
по приходите за установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси, в т.ч. и З.Н.Н.–
издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на това съдът намира,
че административният акт е издаден от компетентен орган.
Оспореният АУЗ обаче е издаден в
разрез с изискванията за форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъблюдаване на материалния закон.
На първо място, актът е изготвен в писмена форма, но не притежава нормативно изискуемите реквизити и в частност – в него не са
изложени фактическите основания, обусловили обективираното в него властническо
волеизявление, в противоречие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Макар в случая
предмет на съдебен контрол да е акт за установяване на задължения по
декларация, т. е. акт, издаден на основание и по реда на Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, изискването в акта да се съдържат фактически и
правни основания е относимо и за него. Вярно е, че нито чл. 107, ал. 3 от ДОПК, нито друга
разпоредба от този кодекс установяват какво следва да е съдържанието на актовете по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, но
изискването за мотивирането им от органите по приходите е последователно проведено, както по
отношение на процесуалните актове, така и по отношение на актовете, с които се
регулират материалноправните отношения, макар да не е изведено като единно,
общо изискване. Наред с това, съгласно § 2 от ДОПК, за неуредените в него
случаи се прилага Административнопроцесуалния кодекс, което обуславя приложение
и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Безспорно е също, че мотивите на всеки
административен акт трябва да са ясни, конкретни, относими и в достатъчна
степен подробни, за да може от тях да станат ясни преценката на органа на
фактите и на правото. Този начин на мотивиране е гаранция за ефикасността на
конституционното право на адресата на акта на съдебна защита – чл. 56 от Конституцията на РБ, и за ефикасността на конституционното задължение на съда
да извърши контрол за законосъобразност на оспорения административен акт – чл.
120, ал. 1 от Конституцията на РБ. В случая, в оспорения акт за установяване на
задължения органът по приходите е посочил единствено декларациите, въз основа
на които е изчислявана данъчната основа, невнесения размер на данъка върху
недвижимите имоти, респ. невнесения размер на таксата за битови отпадъци за
всеки от имотите, както и лихвата за всяко от двете задължения. Тази информация
безспорно не е изискуемата за установяване на задълженията за ДНИ и ТБО, тъй
като органът по приходите трябва ясно и конкретно да посочи всички елементи на
фактическия състав на задълженията. В случая част от елементите са: 1)
данъчният и задълженият субект – чл. 11 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) данъчният и
облагаемият обект, т.е. недвижимият имот по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ,
който е правната връзка между обекта на облагане и субекта на задължението; 3)
облагаемата основа по смисъла на чл. 19, ал. 1 и чл. 20, съответно чл. 67, ал.
2 от ЗМДТ; 4) размера на данъчната ставка и на ставката за таксата – чл. 22 и
67, ал. 1 от ЗМДТ; 5) периодът, за който задълженията са дължими; 6) лихвите за
забава с посочени начална и крайна дата на забава; 7) обстоятелствата по чл. 63
от ЗМДТ, както и всички други конкретно относими факти и обстоятелства, за
формирането на задължението за данък и за такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 153 от 1998 г.), за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се
заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл.71, т.1-3
от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014г.) са изброени
хипотезите в които такса не се дължи – не се дължи такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота (като според чл.71, т.1 от ЗМДТ в редакцията преди 01.01.2014г.
въпросната такса не се дължи, когато услугата не се предоставя); не се дължи
такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато
услугата не се предоставя от общината; не се дължи такса за обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
В случая и
в АУЗ, и в решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община
Шумен не е посочена данъчната основа, на чиято база е извършено изчислението на
ДНИ и ТБО за процесните имоти. Посочени са единствено декларациите, въз основа
на които е извършвано това изчисление, но това не е достатъчно, доколкото
липсата на посочена данъчна основа препятства възможността да се прецени дали
същата е изчислена при съобразяване на декларираните от задълженото лице
параметри, както и при спазване на нормативните изисквания в тази насока,
респективно дали размерът на начислените задължения е правилно установен.
Нещо
повече, видно от справка от 06.12.2018г. за общата квадратура на имот, находящ
се на ул.Индустриална в гр.Шумен, изготвена от издателя на АУЗ (л.339), досежно
този имот са били налице подадени множество декларации – от 02.02.1998г.,
21.02.2003г.; от 28.11.2011г.; от 07.02.2012г.; от 06.11.2013г.; от
18.11.2015г.; от 01.12.2015г.; от 01.07.2016г.; от 06.07.2016г. и 06.06.2018г.
В АУЗ е посочено, че задълженията за 2013г., 2014г. и 2015г. са били изчислени
на база декларация № ДК14003737/06.11.2013г., а задължението за 2016г. – на
база декларация № ДК14004589/18.11.2015г. В същото време в решението на Началника
на отдел „Местни данъци и ТБО“ е посочено, че задълженията за посочения имот за
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. са изчислени на база декларацията от
06.11.2013г., като е посочен размерът на ДНИ и ТБО поотделно за всеки от
периодите, каква част от тези суми е погасена и кога, респ. какъв е дължимият
остатък. Не са изложени обаче никакви аргументи защо административният орган
приема, че за съответните периоди данъчната основа следва да се изчислява
именно на база посочените в АУЗ и решението декларации, като по този начин
липсва яснота относно причините, наложили допълнителното начисляване на
задължения за ДНИ и ТБО за този имот за 2013г., 2014г. и 2015г. (предвид
констатациите и доказателствата за наличие на извършени плащания за тези
периоди съобразно указаните от приходната администрация размери). Очевидно е,
че самите служители на отдел „Местни данъци и ТБО“ не са били наясно откъде
произтичат тези задължения, при положение, че решаващият орган приема, че
размерът им е изчислен на база декларацията от 06.11.2013г., а в същото време
от ССчЕ се установява, че доначислените задължения за ДНИ (2,32 лева за 2013г.;
2,38 лева за 2014г. и 2,36 лева за 2015г.) и ТБО (7,13 лева за 2013г.; 7,35
лева за 2014г. и 4,36 лева за 2015г.), произтичат от факта, че при издаване на
АУЗ същите са били преизчислени на база последваща декларация за същия имот.
Т.е. причината за доначисляване на допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за
2013г., 2014г. и 2015г. за имот, находящ се в гр.Шумен, ул.Индустриална, се
дължи на факта, че същите са били преизчислени съобразно подадена последваща
декларация от 18.11.2015г., според която квадратурата на поземления имот и
сградите в него са по-големи, което рефлектира и върху размера на задълженията,
доколкото основа за изчисляване на ДНИ и ТБО е данъчната оценка на имота, а
размерът на неговата данъчна оценка се изчислява на база площта на същия. Това
обстоятелство обаче е установено едва в хода на съдебното производство и
посредством ССчЕ, а е следвало да намери отражение още в АУЗ или поне в
решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен. Това не
е било сторено, в резултат на което оспорващият е бил лишен от възможността да
разбере по какви причини му се доначисляват задължения за ДНИ и ТБО за имота на
ул.Индустриална в гр.Шумен, при положение, че същият е заплащал регулярно
задълженията си съобразно сумите, посочени му от приходната администрация.
Изготвените в хода на съдебното производство справки от 06.12.2018г. (л.339) и
от 21.03.2019г. (л.893) не променят този извод, тъй като възможността на
административния орган да мотивира своето волеизявление към момента на
изготвянето им е преклудирана (те са изготвени по указание на съда и едва в
хода на съдебното производство, а най-късният момент административният орган да
изложи аргументи в подкрепа на издадения от него ИАА е в съпроводителното
писмо, с което преписката е изпратена в съда (по арг. от ТР № 16 от
31.03.1975г. на ВС, ОСГК)).
На следващо място, досежно
начисленията за ТБО, в нарушение на закона таксата не е посочена за всяка
услуга поотделно, въпреки, че ТБО се състои от три компонента – такса за
сметосъбиране и сметоизвозване; такса за обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; както и такса за чистота на териториите за
обществено ползване. Единствено в решението на Началника на отдел „Местни
данъци и ТБО“ е посочено, че ТБО за имот на ул.Индустриална за 2015г. и 2016г.
не включва такса за сметосъбиране и сметоизвозване, предвид наличието на
подадени декларации по чл.71, т.1 от ЗМДТ, но отново не е посочен размерът на
задължението поотделно за останалите две услуги, включени в ТБО, както и начинът
на изчисляването им. По отношение на имота, находящ се в местност „Под
манастира“ също е посочено само, че ТБО включва единствено такса за обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, но отново без посочване основата,
и размера на таксата, въз основа на които е изчислено въпросното задължение
(още повече, че според ССчЕ, при изчисляване на това задължение е приложена
ставка от 1,1 промила, при регламентирана такава за обезвреждане на БО в депо в
размер на 0,4 промила). Т.е. от мотивите в обжалвания административен акт,
включително и от данните по административната преписка, не може да се провери
как е определен общият размер на ТБО и каква е сумата за всяка от услугите по
чл.66 от ЗМДТ.
На следващо място, в АУЗ и
в решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ липсва и отразяване
досежно това дали при изчисляване размера на ДНИ и ТБО е съобразено
обстоятелството, че въпросните имоти са съсобствени, въпреки, че това
обстоятелство е от съществено значение за определяне конкретния размер на
задължението (по арг. от чл.12, ал.1 от ЗМДТ, приложим и за ТБО по силата на
чл.64, ал.1 от с.з.).
С оглед изложеното,
оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, препятстващо
възможността за извършване на съдебен контрол за законосъобразност на
същия и се явява достатъчно основание за
отмяната му.
На следващо място, оспореният АУЗ е издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
Видно от Справка,
изготвена на 06.12.2018г. от старши инспектор „ДП“ при Община Шумен(л.339-340),
по отношение на имот, находящ се в гр.Шумен, ул.Индустриална, са налице
подадени общо 11 декларации – от 02.02.1998г., от 21.02.2003г., от
08.11.2011г., от 07.02.2012г., от 06.11.2013г., от 03.10.2015г., от
08.11.2015г., от 01.12.2015г., от 01.07.2016г., от 06.07.2016г. и от
06.06.2018г., като 10 от тях са били подадени преди издаване на процесния АУЗ.
Установява се също, че според декларациите до 06.11.2013г. вкл., площта на
поземления имот е 13130 кв.м., а в
следващите декларации става 15552 кв.м. Настъпва промяна и в РЗП на
декларираните сгради – от обща площ 3963,20 кв.м. в декларациите от
21.02.2003г., 08.11.2011г. и 07.02.2012г., в следващите декларации (в т.ч. и
тази от 06.11.2013г., цитирана в АУЗ), същата се увеличава на 4332 кв.м. Т.е. в
подадените множество декларации за този имот от различни съсобственици (нито
една от които не е подадена от оспорващия), има значителна разлика както в
площта на поземления имот, така и в площта на съсобствените сгради в него. При
тези противоречиви данни относно декларираните площи на поземления имот и на
сградите в него, по реда на чл.103, ал.1 от ДОПК е следвало органите по приходите
да констатират несъответствия между данните в съответните декларации и данните,
получени от трети лица, респективно да поканят подателите за отстранят
несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. От друга страна, това несъответствие е могло
да бъде отстранено и по реда на чл.18, ал.1 от ЗМДТ, даващ възможност на
служителя в общинската администрация да иска допълнителни данни за облагаемия
имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици
и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда
- и чрез измерване на имота от техническите органи. Вместо това, данъчната основа за процесния
имот за периода 2013г.-2016г. е определена изцяло на база на една от подадените
декларации, без да са предприети описаните по-горе действия за установяване
разминаванията в декларациите. Този пропуск съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото е довел до невъзможност да
бъдат установени действителните параметри на процесния имот, релевантни за
изчисляване размера на задължението за ДНИ и ТБО (което за 2013-2016г.вкл. се
изчислява на база данъчната оценка на имота, съгласно чл.19, ал.1 от ЗМДТ за
ДНИ, респ. съгласно чл.67 от ЗМДТ и чл.18, ал.1, т.3 от Наредбата за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Шумен за ТБО - в актуалните за казуса редакции). Действително според
обясненията на вещото лице по ССчЕ в съдебно заседание, органите по приходите
са възприели за база за изчисляване на данъчната основа квадратурите според
данните в скиците на имотите, издадени от СГКК. Това обстоятелство обаче изобщо
не е коментирано в хода на административното производство, а и същото не
освобождава данъчните органи от задълженията им по чл.103 от ДОПК, респ. по
чл.18 от ЗМДТ, особено предвид констатираните съществени разлики в
декларираните размери на едни и същи недвижими имоти. Още повече, че според
приложения по делото нотариален акт № 116/27.01.1997г., том I, дело № 267/97г.
на нотариус с район на действие ШРС(л.877), В.Б. се легитимира като собственик
на 1,43.8 ид.части от парцел XIX в кв.367 по плана на гр.Шумен с площ 13130
кв.м. и 1/12.5 ид.части от четири сгради с обща площ 3963,20 кв.м. (1027,20
кв.м., 1036 кв.м., 864 кв.м. и 1036 кв.м.), а декларациите от 06.11.2013г. и 18.11.2015г.
не са подадени от него.
Както беше посочено по-горе, установената липса на посочени
фактически основания в оспорвания акт препятства възможността да се извърши
контрол за неговата материална законосъобразност. Въпреки това, въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства може да се направи извод, че АУЗ е издаден и в нарушение на
материалния закон.
По делото няма спор, че оспорващият, в
качеството на съсобственик на недвижими имоти, дължи ДНИ и ТБО за тях съобразно
притежаваните от него идеални части, а и това следва от разпоредбите на чл.11 и
чл.12, ал.1 от ЗМДТ, приложими и за ТБО
по силата на препращащата
разпоредба на чл.64,
ал.1 от ЗМДТ.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от
заключението по ССчЕ се установява, че размерът на ДНИ през периодите, предмет
на АУЗ, е 1,3 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимите имоти за
физическите лица и 1,7 на хиляда върху данъчната оценка за нежилищните имоти на
предприятията (чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните такси на
територията на Община Шумен).
Видно от ССчЕ и от Справка
№ 94-00-3045/21.03.2019г., ТБО е в размер на 4 на хиляда върху данъчната оценка
на предприятия, определена по чл.21 от ЗМДТ и нежилищни имоти на физически
лица, ползвани за услуги и търговия, като същата се състои от следните
компоненти: сметосъбиране и сметоизвозване - 1,60 промила; чистота на
териториите за обществено ползване - 1,30 промила; обезвреждане на БО в депо -
1,1 промила. Размерът на ТБО за жилищни имоти на физически лица е общо 1,5
промила върху данъчната оценка, включваща
следните компоненти: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 промила;
чистота на териториите за обществено ползване - 0,5 промила; обезвреждане на БО
в депо - 0,4 промила. По тези обстоятелства по същество не е налице спор между
страните.
Спорът се свежда до това
въз основа на коя декларация следва да се изчисли размерът на ДНИ и ТБО за
нежилищния имот в гр.Шумен, ул.Индустриална, както и относно дължимостта на
начислените ТБО и ДНИ за 2016г.
На първо място, както беше
посочено по-горе, по силата на нотариален акт № 116/27.01.1997г., том I, дело №
267/97г. на нотариус с район на действие ШРС(л.877), В.Б. се легитимира като собственик
на 1,43.8 ид.части от парцел XIX в кв.367 по плана на гр.Шумен с площ 13130
кв.м. и 1/12.5 ид.части от четири сгради с обща площ 3963,20 кв.м.(става въпрос
за имота, находящ се в гр.Шумен, ул.Индустриална). С такава площ са декларирани ПИ и сградите и в
декларациите от 21.02.2003г., 08.11.2011г. и 07.02.2012г. (видно от справка,
изготвена на 06.12.2018г. от старши инспектор ДП в община Шумен - л.339-340).
Съгласно справка № 94-00-3045/21.03.2019г. по описа на община Шумен (л.893),
размерът на задължението за ДНИ и ТБО за имот в гр.Шумен, ул.Индустриална изчислен
на база подадените декларации от 21.03.2003г., 28.11.2011г. и 07.02.2012г., е
както следва: за 2013г. - ДНИ - 25,52 лева и ТБО - 78,54 лева; за 2014г. - ДНИ
- 25,28 лева и ТБО - 77,80 лева; за 2015г. - ДНИ - 25,15 лева и ТБО - 46,42
лева. Видно от ССчЕ(страница 4, таблици 1 и 2), оспорващият е заплатил
задължения за ДНИ и ТБО за 2013г., 2014г. и 2015г. именно в тези размери. Т.е.
последният е заплатил задълженията си за ДНИ и ТБО за този имот съобразно
площите по документа му за собственост. След като същият се легитимира като
собственик на ид.части от ПИ с площ 13130 кв.м. и сгради с РЗП 3963,20 кв.м., няма
причина от него да се изисква да заплаща ДНИ и ТБО за площи, които не е
установено по безспорен начин, че притежава. С оглед на това следва да се
приеме, че оспорващият е изплатил в пълен
размер начислените с АУЗ задължения за 2013-2015г., поради което
допълнително начислените суми за тези периоди са недължими и неправилно са
начислени с АУЗ.
На второ място, за 2016г.
с АУЗ са установени следните задължения ДНИ и ТБО: за имот, находящ се в
гр.Шумен, ул.Индустриална - ДНИ - 27,33 лева и ТБО - 50,45 лева; за имот, находящ се гр.Шумен, ул.В. Априлов №
46, вх.2, ет.1, ап.26 - ДНИ - 12,80 лева и ТБО - 29,55 лева; за имот, находящ
се в землището на гр.Шумен, местност «Под манастира» - ДНИ - 8,48 лева и ТБО -
6,60 лева. Т.е. е установено задължение за ДНИ в размер общо на 48,61 лева и за
ТБО в размер общо на 86,60 лева, на обща стойност 135,21 лева. В решението на Началник
отдел «Местни данъци и ТБО» при Община Шумен е посочено, че през 2016г.
оспорващият е заплатил ДНИ и ТБО в общ размер 128,45 лева, както следва – с
платежни документи № 99493/28.04.2016г. – 37,01 лева; № 99494/28.04.2016г. – 9,17
лева; № 102514/03.05.2016г. – 82,27 лева. Това се установява и от представените
справки за плащания на л.319-326. С въпросните суми обаче по реда на чл.169,
ал.3а от ДОПК са били погасени задължения на оспорващия за ДНИ за 2008г. в
размер на 37,01 лева; за ДНИ за 2009г. в размер на 9,17 лева и за ТБО за 2008г.
в размер на 82,27 лева, т.е. са били погасени задължения за 2008г. и 2009г.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от Справка №
94-00-3045/21.03.2019г., изготвена от инспектор "Данъчни приходи" при
Община Шумен (л.893-894). По отношение на задълженията от 2008г. и 2009г.
оспорващият твърди в жалбата до съда, че спрямо тях е настъпила погасителната
давност по чл.171, ал.1 от ДОПК. Поддържа тезата за погасяването им по давност
и в хода на устните състезания.
По делото не са ангажирани
доказателства за плащане на въпросните задължения за 2008г. и 2009г. от
оспорващия. Същевременно обаче съдът намира за основателно възражението му за
погасяването им по давност. Съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Задълженията за ДНИ и ТБО безспорно са публични
задължения по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК, във вр.с чл.162, ал.2, т.1 и 3
от ДОПК. Това означава, че погасителната давност за задълженията за ДНИ и ТБО
за 2008г. изтича на 31.12.2013г., а за тези за 2009г. - на 31.12.2014г.
Правилата за спиране и прекъсване на давността са уредени в 172 от ДОПК и в
случая не са ангажирани доказателства, сочещи, че до 31.12.2014г. приходната
администрация е предприела действия от кръга на визираните в цитираната
разпоредба, спиращи или прекъсващи давността. Налице са доказателства
единствено за започнало производство по установяване на публично вземане – с
резолюция за проверка от 14.05.2018г., приключило с издаване на АУЗ на
23.05.2018г. и последвало обжалване на същия, явяващи се основания за спиране
на давността съгласно чл.172, ал.1, т.1 и т.4 от ДОПК. Но тези действия, годни
да спрат давността, са настъпили след изтичане на 5 годишния давностен срок по
чл.171, ал.1 от ДОПК, от което следва, че към момента на иницииране на
административното производство по установяването им, задълженията за 2008г. и
2009г. са били погасени по давност. С оглед на това и предвид изрично
направеното възражение за погасяването им по давност от оспорващия чрез
процесуалния му представител в жалбата до съда и в хода на устните състезания,
съдът намира, че към момента на установяването им, въпросните задължения за
2008г. и 2009г. са били погасени по давност и неправилно административният
орган ги е погасил със сумите, внесени от В.Б. за задължения за ДНИ и ТБО за
2016г. От друга страна, доколкото задълженията за 2016г. са били заплатени по
банков път (справки за плащания на л.323-324), оспорващият е узнал, че с
внесените от него суми за ДНИ и ТБО за 2016г. не са погасени задълженията му за
този период, а по реда на чл.169, ал.3а от ДОПК са погасени задължения за
2008г. и 2009г., едва от решението на Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“,
тъй като едва в него са обяснени причините за наличие на задължения за 2016г.
въпреки своевременното им плащане. При това положение оспорващият обективно е
могъл да направи възражение за погасяването им по давност единствено и само в
хода на съдебното производство (доколкото в хода на административното
производство не е бил уведомяван за започването му, а в АУЗ липсват
установявания за причините, поради които той дължи ДНИ и ТБО за 2016г.). И след
като се е възползвал от правото си да направи възражение за погасяването им по
давност в първия възможен за него момент, следва да се приеме, че не е било
налице основание за погасяване на въпросните задължения за 2008г. и 2009г. с извършените
през 2016г. плащания. Това от своя страна води до извода, че със сумата от 128,
45 лева, внесена в периода 28.04-03.05.2016г., е погасено задължението на В.Б.
за ДНИ и ТБО за 2016г. в посочения размер. В тази връзка следва да се отбележи,
че задължението на оспорващия за ДНИ и ТБО за 2016г. е в размер на 135,21 лева.
Когато обаче цялото задължение бъде платено до 30 април на годината, за която
се отнася, ДНИ се събира с отстъпка от 5 на сто (чл.28, ал.2 от ЗМДТ - за ДНИ,
респ. чл.19, ал.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Шумен - за ТБО). В случая в
периода 28.04.2016г.-03.05.2016г. оспорващият е заплатил сума в размер на 128,45
лева, равняваща се на задължението му за ДНИ и ТБО за 2016г., намалено с 5 на
сто (5% от 135,21 лева се равнява на 6,76 лева, а 135,21-6,76=128,45 лева). И
доколкото 30.04.2016г. е бил събота (почивен ден), а 01 и 02 май 2016г. също са
били неработни дни, срокът по чл.28, ал.2 от ЗМДТ, респ. по чл.19, ал.2 от
цитираната наредба, е изтекъл на 03.05.2016г.(първият работен ден след
неработния 30 април 2016г.), от което следва, че оспорващият е заплатил изцяло
задължението си за ДНИ и ТБО за 2016г., възползвайки се от законното си право
да получи 5 на сто отстъпка. А това от своя страна означава, че към момента на
издаване на оспорвания АУЗ В.Б. е погасил изцяло задълженията си за ДНИ и ТБО
за 2016г. за описаните в акта имоти, поради което задълженията за ДНИ и ТБО за
2016г. също са установени в нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че
в случая не е изтекъл 10 годишния давностен срок, уреден в чл.171, ал.2 от ДОПК, не променя извода, че към момента на погасяване на задълженията за ДНИ и
ТБО за 2008г. и 2009г. - 28.04-03.05.2016г., същите са били погасени по
давност, тъй като визираната в чл.171, ал.2 от ДОПК абсолютна давност е
приложима при прекъсване или спиране на 5 годишния давностен срок, а в случая
не е установено наличие на обстоятелства, годни на спрат или прекъснат
изтичането на давностния срок за принудително събиране на сумите.
На следващо място, от
заключението по ССчЕ се установява, че в задълженията за ТБО за имот, находящ
се на ул.Индустриална в гр.Шумен и имот, находящ се на ул.В.Априлов в гр.Шумен,
са включени начисления за такса за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:
досежно имот на ул.Индустриална в гр.Шумен - за 2013г. - 34,2682 лева такса за
сметосъбиране и сметоизвозване и 27,843 лева такса за чистота на териториите за
обществено ползване; за 2014г. - 34,0608 лева такса за сметосъбиране и
сметоизвозване и 27,674 лева такса за чистота на териториите за обществено
ползване; за 2015г. - 0 лева такса за сметосъбиране и сметоизвозване (предвид
подадена декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ) и 27,506 лева такса за чистота на
териториите за обществено ползване; за 2016г. - 0 лева такса за сметосъбиране и
сметоизвозване (предвид подадена декларация по чл.71, т.1 от ЗМДТ) и 27,338
лева такса за чистота на териториите за обществено ползване; досежно имот на
ул.В.Априлов № 46, ап.26 в гр.Шумен - за 2016г. - 11,81838 лева такса за
сметосъбиране и сметоизвозване и 9,84865 лева такса за чистота на териториите
за обществено ползване. По делото са представени множество доказателства, че
въпросните услуги са били предоставени на територията на гр.Шумен, а от
приложените заповеди на кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ става ясно, че
и двата имота попадат в границите, в които услугите се предоставят.
Същевременно обаче, видно и от заключението по ССчЕ, от представените
доказателства не може да се установи дали в периода 2013-2016г. в района, в
който се намират двата имота, е имало разставени съдове за битови отпадъци,
както и дали конкретно спрямо тези два имота е осъществявана дейността по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. При това положение
съдът приема, че в хода на съдебното производство не е установено по безспорен
начин предоставянето на двете услуги досежно имотите на ул.Индустриална и
ул.В.Априлов в гр.Шумен. И доколкото въпросните такси не се дължат, когато тези
две услуги не се предоставят от общината(арг. от чл.71, т.1 и т.2 от ЗМДТ), а в
случая тяхното предоставяне не е доказано, и на това основание задължението за
сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване за периода 2013-2016г. за двата имота е определено в
нарушение на материалния закон.
Относно задължението за
ТБО за имот в землището на гр.Шумен, местност "Под манастира", следва
да се отбележи също, че с АУЗ е начислена ТБО в размер на 6,60 лева.
Същевременно според решението на Началник отдел "Местни данъци и ТБО",
за този имот се дължи единствено такса за обезвреждане на битови отпадъци в
депо, в размер на 6,60 лева, доколкото досежно същия останалите две услуги,
включени в ТБО, не се предоставят. Предвид установената от ССчЕ данъчна оценка
на имота в размер на 6524,50 лева и факта,
че за въпросната услуга се дължи такса в размер на 0,4 промила върху данъчната
основа, размерът на ТБО за този имот би следвало да е 2,61 лева, а не както е
прието - 6,60 лева. Т.е. същият се явява неправилно изчислен в АУЗ. Това обаче в
случая е без значение за крайния извод за незаконосъобразност на АУЗ, предвид
безспорно установеното обстоятелство, че установените с АУЗ задължения за
2016г., в т.ч. и за въпросния имот, не са дължими от оспорващия, поради тяхното
своевременно заплащане.
С оглед установената
недължимост на главното задължение, на обща стойност 161,11 лева, недължимо
установено се явява и акцесорното задължение за лихва в размер общо на 33,79
лева.
В обобщение на изложеното
съдът намира, че АУЗ в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, но
при неспазване изискванията за форма, в нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което
същият следва да бъде отменен в оспорената му част, с която са установени
задължения за ДНИ и ТБО на В.И.Б. за периода 2013г.-2016г. вкл., на обща стойност
194,90 лева, в т.ч. главница на обща стойност 161,11 лева и лихви на обща
стойност 33,79 лева.
При този изход на делото и
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на оспорващия следва да се присъдят
направените от него разноски. От приложените по делото доказателства е видно,
че разноските на
оспорващия се свеждат до заплащане на 10 лева държавна такса, поради което
въпросната сума следва да се възложи в тежест на Община Шумен.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***,
Акт за установяване на задължения № АУЗД000613/25.05.2018г., издаден от старши
инспектор "Данъчни приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО"
при Община Шумен, в обжалваната му част,
с която на В.И.Б. са установени задължения за
Данък върху недвижимите имоти и Такса за битови отпадъци за 2013г., 2014г.,
2015г. и 2016г., на обща стойност 194,90
лева, в това число главница общо в размер на 161,11 лева и лихва общо в размер на 33,79 лева.
ОСЪЖДА Община
Шумен да заплати на В.И.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 10
(десет) лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138,
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: