РЕШЕНИЕ
№ 2187
Плевен, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - I състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20257170700288 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба подадена от Е. Г. Н. от гр. Тръстеник, чрез адв. П.Д., против Заповед за прилагане на ПАМ №25-0270-000003/19.02.2025г. издадена от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Гулянци с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане СУМПС на водача, до решаване на въпроса дза отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, както и противоречие с материалния закон. Сочи се, че административният орган е приложил правната норма без да е изследвал всички относими към случая обстоятелства. Твърди се, че тестовата касета, Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен номер ARRC-0074, която е отчела положителен резултат от Кокаин и амфетамини, проба № 000311е грешна. В заключение се моли за отмяна на оспорената заповед.
При представяне на административната преписка от ответника е изразено становище за неоснователност на подадената жалба. Направено е въздражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Д., който моли на база събраните доказателства, процесната заповед да бъде отменена.Прави възражение за компетентноста на административнонаказващия орган, образувал административнонаказателното производство. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.В представено по делото становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 19.02.2025г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата на 05.03.2025г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото АУАН серия GA №1326091 от 19.02.2025г., съставен от Ст.Н. на длъжност инспектор при РУ Гулянци, ОДМВР Плевен, на Е. Г. Н. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП за това, че на 19.02.2025г. в 10:05 часа, в гр. Тръстеник, като водач на л.а. „Мерцедес МЛ“ [рег. номер] в гр. Тръстеник, срещу дом №7, управлява л.а.Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство Дръг тест 5000, проба № 00031.На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 262916, както осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер [рег. номер]. АУАН е подписан от нарушителя, като на гърба е отразено, че нарушителят е възразил, че не е управлявал посоченото МПС, автомобилът не е бил в движение.
Във връзка с горното, на 19.02.2025г.Началникът на РУ Гулянци, упълномощен със Заповед№ 316з-2561/04.07.2022г , на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП спрямо Е. Г. Н. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0270-000003, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 19.02.2025г. в. в 10:05 часа, в гр. Тръстеник, като водач на л.а. „Мерцедес МЛ“ [рег. номер] в гр. Тръстеник, срещу дом №7, управлява л.а.Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, усстановена с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARRC – 0074, който в 11,32 е отчел положителен резултат от кокаин и амфетамини, проба № 00031.На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 262916, както осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер [рег. номер].Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.
По делото е приложен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №070-1561 от 19.02.2025, от който се установява даденият положителен резултат за наркотични вещества , отчетен с техническо средство и номер на пробата-00031. Приложен е и издаденият талон за медицинско изследване с № 262916. По делото е представен протокол № *********-600000, от който се установява че уреда е годен.
По делото е представена справка от РП Плевен, от която е видно че на 19.02.2025г.е образувано бързо производство против Е. Н., затова че на 19.02.2025г. в гр. Тръстеник е управлявал МПС-Лек автомобил Мрцедес МЛ, с рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества-амфетамин и кокаин, установено по надлежния ред, с техническо средство, престъпление по чл. 343 б ал.3 от НК.Видно от справката е, че в хода на разследването е била назначена химическа експертиза, от която се установява, че в предоставената за изследване кръв на Н. не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, каквото е изискването на чл.23 от Наредба № 1/ 2017г., за да бъде доказана употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от представеното по делото постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.05.2025г.е, че воденото против Е. Н. досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б ал.3 от НК е прекратено на осн. чл. 243 ал.1 т.1, вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК .
По делото е представена справка относно територията обслужвана от РУ Гулянци при ОДМВР Плевен.От справката се установява, че съгласно териториалното разпределение на обслужваната територия от РУ Гулянци, гр.Тръстеник не влиза в обслужваната територия, а населеното място се обслужва от участък Тръстеник към РУ Д.Митрополия.По делото е представена докладна записка относно проведено СПО по план с рег. № 270р-1335/12.02.2025г. по описа на РУ Гулянци, при която е извършен обход на гр.Д.Митрополия и гр. Тръстеник, проверени 3 МПС, проверени 3 лица, съставен 1 акт по ЗДвП, водач за медицинско изследване и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. По делото е представен план за СРО рег.№ 270р-1335/12.02.2025г., утвърден от Директора на ОД на МВР Плевен, от който е видно че териториалния обхват на СПО е териториите обслужвани от РУ Гулянци и РУ Д.Митрополия при ОД на МВР Плевен. Видно от плана е, че подвижна група на територията обслужвана от РУ Д.Митрополия е съставена от инспектор Ст.Н. –полицейски инспектор в група ОП към РУ Гулянци, отговорник и мл. експерт Н.Н.- младши полицейски инспектор в група ОП към РУ Гулянци.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основното възражение на жалбоподателя е, че оспорената заповед е незаконъсобразна, поради неспазена териториална компетентност на органа. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, включително и тези от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Материалната компетентност по ЗДвП подлежи на доказване, а липсата на компетентност е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Ръководителят на определената от министъра на вътрешните работи служба за контрол е компетентен да приложи принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага принудителната административна мярка по чл. 171 от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица, т. е. налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. Следователно като орган, оправомощен да издава индивидуален административен акт, с който да приложи принудителна административна мярка, законът определя ръководителя на службата за контрол по смисъла на закона или оправомощените от него длъжностни лица, които обаче могат да постановяват актове само в своя район на компетентност. (В горния смисъл са мотивите на решение № 946 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2015 г., VII отд.)Едно от възражението на жалбоподателя е, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, поради неспазване на териториалната компетентност на нейния издател. По силата на изричното овластяване със заповед № № 316з-2561/04.07.2022г., издадена от Директора на ОД на МВР Плевен, началникът на РУ-Гулянци безспорно има правомощия да издава заповеди от вида на процесната, но само за територията на това управление. В случая следва да се има предвид и нормата на чл. 42 от ЗМВР, според която както областните дирекции на МВР, така и районните управления се създават и действат на териториален принцип. Видно от представените по делото доказателства е, че нарушението е установено в гр.Тръстеник, който се намира на територията на РУ Д.Митрополия. Следователно, нарушението е извършено на територия, която не се обслужва от РУ Гулянци и за да може служител от съответно районно управление да осъществява правомощия на територията на друго управление, той следва да бъде изрично оправомощен, например с нарочна заповед за командироване. Видно от представения по делото план за СПО, служители на РУ Гулянци е следвало да осъществяват правомощията си на територията на РУ Д.Митрополия, по контрол на пътното движение на принципа на ротация, размяна на постовете и маршрутите между РУ Гулянци и РУ Д.Митрополия. В случая издател на оспорания акт е Началник на РУ Гулянци, а нарушението е установено на територията на РУ-Д.Митрополия, без да е налице такова изрично оправомощаване по отношение на Началника на РУ Гулянци да издава заповеди за ПАМ на територията на друго РУ. Изрично в т. 1.3 от цитираната по-горе заповед Началниците на РУ при ОД на МВР Плевен, са оправомощени да издават заповеди за ПАМ за нарушения по ЗДП на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Плевен. Поради това надлежен орган за налагане на ПАМ би могъл да бъде директорът на ОДМВР- Плевен или упълномощени от него длъжностни лица от състава на РУ-Д.Митрополия, но не и такива от РУ-Гулянци. Трябва да бъде отчетена и разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, според която административно-наказателната преписка се разглежда от органа, в чиито район е било извършено нарушението. Съгласно чл. 49 от ЗАНН, когато сезираният орган установи, че производството е от компетентността на друг орган, той следва незабавно да го изпрати на този друг орган, което не само не е направено в случая, но е и постановен индивидуален административен акт – заповед за прилагане на ПАМ, извън териториалната компетентност на неговия издател.
Правните последици от нарушаването на нормативните изисквания за териториалната компетентност на административните органи при издаване на крайния акт, могат да се свържат единствено с липса на компетентност. Това е основание за обявяване нищожност на акта по чл. 146, т. 1 от АПК, който съдът има задължение на прогласи на основание чл. 168, ал. 2 от АПК. Липсата на компетентност на административния орган винаги води до нищожност на постановения акт.
Оспорената заповед, е и материално незаконосъобразна. Видно от приложеното по делото Постановление на РП Плевен за прекратяване на досъдебно производство по ЗМ№26/2025 по описа на РУ на МВР Д.Митрополия, от което е видно че съгласно изготвената по досъдебното производство експертиза, в кръвната проба на жалбоподателя не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, каквото е изискването на чл.23 от Наредба № 1/ 2017г. , поради което не се налага изпращане на преписката на компетентния орган съгласно разпоредбата на чл. 173 ал.2 от АПК.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 1000 лв, съгласно представения по делото списък на разноските.
Водим от горното, и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0270-000003/19.02.2025г., издадена от Началник на Районно управление –Гулянци към ОД на МВР Плевен, с която на Е. Г. Н. [ЕГН] от гр. Тръстеник, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за онтоворността, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, да заплати на Е. Г. Н. [ЕГН] от гр. Тръстеник, [улица], сумата от 1000 лева, представляващи направени разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.
Съдия: | |