Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.Стефанова и
в присъствието на прокурора ... като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 762 по описа за
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ”Бифоник-Николай
Огойски-К.Н.”***.19 г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което за
извършено нарушение по чл.40, ал.1,т.1,
б.”в”, вр.чл.6, ал.3 и чл.7, ал.1 КСО и на основание чл.104, ал.1 ЗЗО на
жалбоподателя ЕТ е наложена имуществена санкция от 4200.00 лв. В жалбата и в
съдебно заседание се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалния
и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната
страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност
на жалбата и законосъобразност на постановлението с молба за потвърждаването
му.
След
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл. от ЗАНН. Разгледана
по същество е основателна при следните съображения:
През м.01.2019 г., служител на НАП-офис-Враца –свидетелят
В.Т. извършил проверка на ЕТ-настоящ жалбоподател относно спазване на осигурителното
законодателство. Въз основа на изискани и представени от ЕТ документи, както и на справки от
информационния масив на НАП, св. Т. съставил АУАН №F471106/11.02.19
г., в който отразил, че в
качеството си на работодател и осигурител по смисъла на ЗЗО и КСО, жалбоподателят ЕТ е бил длъжен, но не е внасял здравно осигурителни
вноски на осигурените при него лица за месец
Такива
са подадени на 13.02.19 г., като в тях са изложени доводи за маловажност на
случая, обосновани с обективна невъзможност за срочно внасяне на осигуровките
поради наличие на образувано публично изпълнително производство и тежко
финансово състояние на ЕТ.
Въз основа на съставения акт и след отчитане на писмените възражения като
неоснователни, на 11.03.2019 г. е
издадено обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на
основание чл.104,
ал.1 ЗЗО, на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на
4200.00 лв..
След
издаване на процесното НП, със съответни платежни нареждания, ЕТ-жалбоподател е
заплатил изцяло дължимите осигуровки по АУАН и НП в рамките на изпълнителното
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз
основа показанията на св. В.Т., подкрепени с цитираното възражение против
АУАН, протокол за проверка, справки от НАП за осигурени лица и внасяне/невнасяне
на дължими осигурителни суми, платежни нареждания за заплащане на дължимите
осигуровки и др. Доказателствената маса е
безпротиворечива по отношение на релевантните за доказване факти, поради което
и съдът намира за ненужно по-подробното й обсъждане.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържат идентично фактическо и юридическо обвинение. В хода на
административно-наказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материален закон, ограничаващи правото на
защита на наказаното лице и обуславящи отмяна на атакувания санкционен акт.
Съображенията за този извод са следните:
В
нарушение на чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, в АУАН и в НП липсва надлежно и
изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е извършено самото
нарушение откъм брой и персонификация на лицата, по отношение на които се
твърди, че се дължат съответни здравноосигурителни вноски. Не става ясно и защо
същите се дължат - дали въпросните физически лица работят по трудови
правоотношения или при други условия, какви са параметрите на тези условия, съответно
обосноваващи и конкретния размер на дължимите осигурителни вноски за здравно
осигуряване.
При
липса на изначално заложени такива данни в обстоятелствените части на
процесните АУАН и НП, няма как тези данни да бъдат проверени от съда чрез
съответно съпоставяне с представените по делото доказателствени източници, още
по-малко да бъдат приети за установени по силата на общата презумтивна стойност
на изложените в АУАН фактически констатации. Няма как и тези недостатъчни,
ненадлежни и оскъдни фактически данни да бъдат точно и надлежно преценявани
правно спрямо многобройните, самостоятелни хипотези на посочената в АУАН и НП общо
разпоредба на чл.6, ал.3 КСО. Между впрочем последното представлява
самостоятелно процесуално нарушение при издаване на АУАН и НП по смисъла на чл.42,т.5
и чл.57, ал.1,т.6 ЗАНН.
Всяко
от констатираните по-горе нарушения на процесуалния закон представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, като пряко
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя от една страна, а от друга –
възможността на съда за упражняване на надлежен контрол за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното НП.
Независимо от горните изводи, следва допълнително да се
отбележи и друго:
За вмененото с НП нарушение, в чл.104, ал.1 ЗЗО е
предвидена санкция от 4000.00 лв. до 8000.00 лв., като нито в общия ЗАНН, нито в самия специален закон-ЗЗО е
предвидена възможност за редуциране на санкцията поради особеностите на случая
по по-леко наказуем, привилегирован състав. Същевременно по делото се установи,
че в случая се касае до невнесени здравни вноски само за две лица, само за един
месец и на изключително ниска стойност-187.33 лв., неплатени своевременно
поради определени обективни причини и финансови затруднения, свързани с
публичното изпълнително производство и които вноски в крайна сметка са платени
в кратък срок след издаване на процесното НП. С други думи конкретния казус
покрива в пълнота белезите на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
неналагащо санкциониране с административно наказание, още повече при липса на
законова възможност за определяне на санкцията под законовия минимум. Противното
разбиране би довело до дисбаланс и самоцелно санкциониране в разрез с целите му
по чл.12 ЗАНН.
Водим от всичко
гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление НП № 417082-F471106/11.03.19 г. на Директора на ТД на НАП-Велико
Търново, с което за извършено нарушение
по чл.40, ал.1,т.1,б.”в” ЗЗО, вр.чл.6, ал.3 и чл.7, ал.1 КСО и на основание чл.104,
ал.1 ЗЗО на ЕТ”Бифоник-Николай Огойски-К.Н.”***, с ЕИК:********* е наложена
имуществена санкция в размер на 4200.00лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: