Решение по НАХД №328/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 249
Дата: 6 октомври 2025 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20253630200328
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Шумен, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630200328 по описа за 2025 година



Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 24-0869-
003651/ 06.01.2025г. на Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, с което на П. В. Д., с ЕГН ********** са наложени
административно наказание: „глоба“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 1 месец за нарушение на чл. 175, ал.1, т.3 от
ЗДВП и „глоба „ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДВП за
нарушение на 174, ал.3 от ЗДВП .
В жалбата от жалбоподателя се посочва, че НП и наказанието са
неправилни и незаконосъобразни, че НП е постановено при непълнота на
доказателствата, че отразеното в АУАН и НП не отговаря на обективната
истина.
В открито съдебно заседание за жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и с процесуален представител адв.И.Г. Т. при ШАК, който
поддържа жалбата.
Представителят на АНО оспорва жалбата, в съдебно заседание заявява,
че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
На 13.10.2024г. вечерта, около 20.50 в с.Дибич, свидетелите Х. и В.
били на смяна и извършвали обход на с. Дибич, като се движели по ул.“Г.Д.“.
1
На същата дата около 20.50 часа жалбоподателят П. В. Д. управлявал лек
автомобил марка “Рено Меган Сценик” с рег.№ Н8442ВВ, собственост на
В.Д.Д., с ЕГН**********.
Жалбоподателя се движел в с.Дибич, по ул.“Васил Левски“ в посока от
ул.“Кирил и Методий“, предприел ляв завой и влязъл в гараж, на посочената
улица, и това негово действие било възприето от полицейските служители.
Полицейските служители по същото време, с полицейски автомобил
управляван от св. В. първоначално се движели по ул.“Георги Д.“, но след като
забелязали светлината от приближаващи се фарове от МПС управлявано от
жалбоподателя, завили по ул.“Васил Левски“,видели, че жалбоподателят
завива и вкарва автомобила в гаража, спрели полицейския автомобил
непосредствено пред гаража и възприели слизащия от лекия автомобил водач,
изчакали го да слезе и предприели извършването на проверката. В хода на
проверката констатирали следното :
1.Водачът носи СУМПС, показва го демонстративно, но отказва да го
предаде;
2.Водачът лъха на алкохол и говори заваляно и при покана да бъде
изпробван за алкохол с Алкотест дрегер 7510 с ф. № ARRM-0763,
няколкократно отказал да бъде тестван в 20:58часа
Бил съставен АУАН серия GA № 1426535, в който актосъставителят
посочил, че на 13.10.2024г. в 20:50 часа в с. Дибич , ул.“В.Левски“ движещ се
в посока към ул. „Кирил и Методий управлява МПС Рено Меган Сценик с
рег. № Н 8442 ВВ , като водача: носи СУМПС, като го показва
демонстративно, но отказва да го предаде, при спиране и проверка
водачът лъха на алкохол, говори заваляно, поканен е да бъде изпробван за
алкохол, но водачът няколкократно отказва да бъде тестван в 20:58 часа с
техническо средство алкотест дрегер с фабричен . № ARPM-0763 .
Бил издаден талон за изследване № 0185081.
Актосъставителят посочил, че са нарушени чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДВП и
чл. 174, ал.3, пр.1 ЗДВП .
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН. Бил извикан за съдействие
втори екип на ПП. Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН бил
удостоверен с подпис на свидетеля И. К..
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 24-0869-003651/06.01.2025г. на Началник сектор към
ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на П. В. Д., с ЕГН
********** са наложени административно наказание: „глоба“ в размер на 50
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец за нарушение на чл.
175 ал.1 т.3 от ЗДВП и „глоба „ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от
ЗДВП за нарушение на 174, ал.3 от ЗДВП .
В същото е посочено, че в хода на проверката водачът носи СУМПС,
показва го демонстративно, но отказва да го предаде, при спиране и
проверка водача лъха на алкохол, говори заваляно, поканен е да бъде
изпробван за алкохол, но водачът няколкократно отказва да бъде тестван в
20:58 часа с техническо средство алкотест дрегер с ф. № ARPM-0763 .
Бил издаден талон за изследване № 0185081.
В талона за медицинско изследване с № 0185081 е отразено, че водачът
2
отказва да бъде изследван с доказателствен анализатор и отказва медицинско
и химическо изследване, срещу всеки един от отказите е отразено, че водачът
отказва да се подпише, за което е положен подпис на свидетел. Отразено е че
до 23:45 часа не се е явило за даване на кръв.
Поради обстоятелството, че жалбоподателят отказал и да получи талона
за изследване, не е положен подпис от него за връчване на талона .
Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от всички
събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и
от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д. Д. Х., на свидетелите В.
Й. В., А. Б. Р., И. Ц. К., Д.М.С., от проведения повторен разпит на свидетелите
Д. Д. Х. и В. Й. В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Показанията на свидетелите Д. Д. Х. и В. Й. В. следва да бъдат
кредитирани изцяло.
Актосъставителя и свидетеля по акта, имат непосредствени и преки
впечатления относно конкретните обстоятелства случили се непосредствено
преди извършване на проверката, както и на поведението на жалбоподателя
по време на управление на автомобила и по време на проверката.
Съдът намира, че показанията на тези свидетели са последователни,
логични и кореспондират и със събрания по делото доказателствен материал.
Показанията на свидетеля А. Б. Р. и И. Ц. К. съдът намира, че също
следва да бъдат кредитирани, доколкото същите свидетелстват за
обстоятелствата които лично са възприели.
Показанията на свид.Д.М.С. съдът кредитира, доколкото същият е
възприел част от обстоятелства в хода на извършваната проверка.
Показанията за възприетото от свидетеля кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението, описано в наказателното постановление, съдът приема, от
правна страна следното:
По пункт първи .
Съобразно чл. 175, ал.1,т.3 от ЗДвП, действаща към датата на
проверката наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже
да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин
осуети извършването на проверка от органите за контрол.
От показанията на свидетелите Д. Д. Х. и В. Й. В. се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят в хода на проверката „показва
демонстративно СУМПС, но отказва да го предаде“.
При тези данни и доколкото жалбоподателят е отказал да предаде за
проверка СУМПС, то е осъществил описаното в пункт първи от АУАН и НП
нарушение по чл. чл. 175, ал.1,т.3 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, като е наложил
санкциите / предвидени към датата на нарушението/ в минималния
предвиден законов размер- глоба“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за 1 месец и преценката му според настоящата инстанция
е правилна и законосъобразна. Поради изложеното НП следва да бъде
потвърдено по пункт първи .
По пункт втори .
3
Безспорно от събраните по делото материали се установява, че в хода
на извършена проверка жалбоподателят е отказал и да бъде изпробван за
употреба на алкохол с алкотест дрегер с фабричен № ARPM-0763, като е
отказал и да получи издадения му талон за медицинско изследване №
0185081.
Горното се установява категорично в показанията на свидетелите Д. Д.
Х. и В. Й. В. които са извършили проверката на лицето, включително и от
заявеното от свид. А. Б. Р.. Свидетелите категорично заявяват, че водачът
отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с алкотест дрегер с
фабричен № ARPM-0763, като е отказал и да получи издадения му талон за
медицинско изследване №0185081.
Това обстоятелство не се отрича и от страна на жалбоподателя.Отказа
да му бъде извършена посочената проверка, обосновава с твърдения, че не е
управлявал посочения автомобил.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна и посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. първо
от ЗДвП административно нарушение, тъй като е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол, както и
да му бъде взета кръвна проба за медицинско изследване.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3,
предл. първо от ЗДвП, съгласно която водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който не е участвал в пътнотранспортно
произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Посочената в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление разпоредба освен санкционна е и
материалноправна, доколкото съдържа както описание на нарушението, за
което се предвиждат посочените в нея санкции. По този начин не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и същият е разбрал какво точно
нарушение се твърди, че е извършил и е организирал по адекватен начин
защитата си. /В този смисъл е константната практика вкл.и Решение от
01.04.2009 год. на ШАС по к.а.н.д. №52/2009 год. /
Административно- наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, като е наложил и двете наказания в техния абсолютен,
предвиден в закона размер, а именно „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.
Настоящата инстанция не приема поддържаното твърдение от
жалбоподателя, че не е управлявал автомобила преди извършване на
проверката.
Обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал МПС
непосредствено преди проверката се установява от показанията на
4
свидетелите Д. Д. Х. и В. Й. В.. Двамата свидетели са възприели автомобила
на жалбоподателя първоначално при движението му по ул.“Васил Левски“, в
момента на извършването на ляв завой и вкарването на МПС в гаража, както
и са възприели и слизането на жалбоподателя от автомобила.
Не се споделя становището, заявено от представителя на жалбоподателя,
че не е доказано извършването на нарушението доколкото е посочено, че е
нарушението е извършено на ул. „В.Левски „ ,а според представените
писмени документи името на улицата, на която се намира имотът и гаража на
жалбоподателя и където е извършена проверката е всъщност ул.Хан
Омуртаг“.
В тази връзка от разпита на свидетелите Д. Д. Х. и В. Й. В., се изясни, че
мястото на нарушението е било установено от тях чрез справка в системата
„Gооgle maps“ чрез служебния им таблет.
От представените в тази насока писмени доказателства от
представителя на АНО , улицата, по която се е движил автомобилът на
жалбоподателя и на която се намира гаражът, в който същият е паркирал е
именно ул.“Васил Левски“/ стр. 82-83/.
От снимките, представени от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя се установява, че на мрежеста ограда на отсрещната страна на
улицата, има поставена табелка с надпис ул. „Хан Омуртаг“.
От представената като писмено доказателство по делото Скица на
поземлен имот №15-333006/13.07.2017 год. се установява, че ул.“Васил
Левски“ в частта след пресичане на ул.“Георги Д.“ преминава в ул.“Хан
Омуртаг“.
В показанията на свидетеля Д.М.С. който е случаен свидетел на
извършената проверка на жалбоподателя също се сочи , че проверката е била
извършвана именно пред гаража на жалбоподателя намиращ се на ул. „Хан
Омургаг „“.
При тези обстоятелства действително е налице разминаване в
наименованието на улицата, на която е извършена процесната проверка,
доколкото в „Gооgle maps“ с който полицейските служители са установили
името на улицата е отразено име различно от отразеното в кадастралната
карта за с. Дибич, до която обаче полицаите нямат достъп. Те могат да
проверят името на улицата само чрез справка в системата „Google maps“ чрез
използване на намиращите се у тях служебни таблети.
Същевременно факта на разминаването в наименованието на улицата не
е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до
невъзможност същият да разбере къде точно се твърди, че е извършил
нарушението. Доколкото от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че проверката на жалбоподателя е била извършена пред входната врата
на гаража му, то същият е бил наясно къде точно е мястото на извършване на
нарушението и в тази насока не е налице нарушено право на защита,което да
води до отмяна на НП по този пункт .
По възражението за маловажен случай .
Процесното деяние / включително и това по пункт първи / не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН с
оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗДвП. В настоящия
случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото
писаното нарушение сериозно и създава сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата, не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. По
5
изложените съображения деянието не би могло да се квалифицира и като
малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление изцяло се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно- наказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат
в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата
на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ . В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност, но по същото са проведени четири
съдебни заседания, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0869-003651/
06.01.2025г. на Началник сектор към ОДМВР гр.Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което на П. В. Д., с ЕГН ********** са наложени
административно наказание: „глоба“ в размер на 50 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 1 месец за нарушение на чл. 175, ал.1, т.3 от
ЗДВП и „глоба „ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДВП за
нарушение на 174 ал.3 от ЗДВП .
ОСЪЖДА П. В. Д., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП,
във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6