Номер 70519.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София1-ви наказателен
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
Прокурор:Валя Йорданова Начева (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600717 по описа за 2020 година
Производството е по реда глава 21- ва НПК.
Образувано е по протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу
определение № 1908 от 10.06.2020г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение,
24 – ти състав, по нчд № 1702/2020, с което на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1
НК на осъдения С. В. С. е наложено едно общо наказание между тези по нохд №
2835/19 на РС Бургас и нохд № 1049/20 на СГС,НО, 24 състав - две години и осем
месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС е
постановен първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 2 НК
съдът приспаднал от общото наказание времето на изтърпяване на наказанието по
нохд № 2835/19 на РС Бургас – шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59
НК приспаднал и времето на предварително задържане по нохд № 1049/20 на СГС,НО,
24 състав от 05.07.2020г. до 15.11.2019г.
Прокурорът възразява срещу отказа на съда да приложи чл. 24 НК и да увеличи
общото наказание. Релевира, че до момента осъденият е осъждан общо дванадесет
пъти, а престъпленията – предмет на протестираната кумулация били извършени в
условията на рецидив. Позовава се на задължителна съдебна практика - ТР № 3/09 на
ОСНК на ВКС, според която при приложението на чл. 24 НК съдът следва да отчита и
данните за съдебното минало на лицето и търпените от него наказания. Моли да се
измени определението като се увеличи размерът на наложеното общо наказание в
рамките предвидени в закона.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП поддържа
протеста и моли да бъде уважен.
Защитникът на осъдения пледира протестът да се остави без уважение.
Осъденият в лична защита се присъединява към защитника. В последна дума
моли определението на СГС да се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, доказателствата
1
по делото и като подложи определението на цялостна проверка за законосъобразност и
правилност, прие следното:
Протестът е основателен.
За да изясни всички релевантни факти към осъжданията на С. С., настоящата
инстанция служебно събра нови писмени доказателства – актуална справка от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието относно
изтърпявани от осъдения наказания „лишаване от свобода“ и сведение от МП,
Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“, Централно бюро за съдимост от
23.07.2020г., според което, при проверка в регистъра на осъдените български граждани
в чужбина, не се установяват нотификации постановени от съдебни органи в чужбина
за лицето С. В. С. .
В определението си СГС не е описал всички осъждания на С. С.. Ограничил се е
до релевираните в предложението на прокурора от СГП по чл. 25 НК последни две. Да
се знаят всички осъждания обаче се явява необходимо, както, за да се провери
правилността на определението, така и основателността на аргументацията на
прокурора за приложението на чл. 24 НК. За яснота на възприемането, на места и
където е необходимо, съдът си служи с условната поредна номерация на осъжданията.
Така, установява се, че С. В. С. е осъждан, както следва:
1. Нохд № 481/2004 на РС Монтана, споразумение, в сила от 02.2005г. за
престъпление извършено от неустановена дата до 30.05.2004 г. по чл. 354в,
ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал.1, т. 4 НК с наложено наказание по чл. 54 НК –
две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 69, ал. 1 и
чл. 66, ал.1 НК за срок от три години.
2. Нохд № 152/2004 на ОС Монтана, присъда от 16.02.2005г. в сила от
03.2005г. за престъпление извършено от средата на 12.08.2004г. по чл. 354а, ал. 1
, пр. 5 и 6 вр. чл. 63, ал.1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и наложено наказание четири
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 69, ал. 1 НК
за срок от две години. На основание чл. 63, ал. 1, т. 5 НК съдът заменил
предвиденото по чл. 354а, ал. 1 наказание „глоба“ с наказание „обществено
порицание“.
3. Нохд № 526/2004 на РС Монтана, присъда от 23.02.2005г., в сила от
03.2005г. за престъпление извършено от средата на месец юли до 12 август
2004г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 НК и
наложено наказание по чл. 54 НК – четири месеца лишаване от свобода , чието
изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 НК и чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от
една година.
4. Нохд № 82/2005 на ОС Монтана, присъда от 03.02.2006г. в сила от
21.02.2006г. за престъпление извършено на 01.2005г. по чл. 354а, ал.1, пр.5 вр.
чл. 63, ал.2, т. 2 НК и на основание чл. 55, ал.1,т. 1 НК му е наложено наказание
една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 69, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
2
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът определил общо наказание
между това дело и предходните три - под № 1,2 и 3 /от настоящата номерация/ – две
години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 е отложено
за срок от три години.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 2 НК към общото наказание е
присъединено и наказанието „Обществено порицание“ по нохд № 152/2004 на ОС
Монтана /№ 2 от настоящата номерация/
5. Нохд № 21/2006, на РС Монтана, споразумение в сила от 16.03.2006г. за
престъпление извършено през месец юни 2004г. по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал.1,
т. 5 вр. чл. 63, ал.1,т. 3 НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 2 „б“ НК му е наложено
наказание пробация с мерките по по чл. 42а, ал. 2, т. 1,2,4 и 6 за срок от една
година.
6. Нохд № 21/2006 на ОС Монтана, присъда от 23.05.2006г. в сила от
08.06.2006г. за престъпление извършено на 14.11.2005г. по чл. 354а, ал.2, т. 5 вр
. ал. 1, пр. 5 и 6 вр. чл. 63, ал.1, т. 2 НК и на основание чл. 55, ал.1 ,т. 2 , б. „б“
НК му е наложено наказание обществено порицание.
7. Нохд № 467/2007 на РС Монтана, споразумение в сила от 19.03.2008г., за
престъпление извършено на 07.2007г. по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
НК с наложено наказание пробация по чл. 42а,ал. 2 т. 1,2 и т. 4 НК за срок от
една година и осем месеца.
8. Нохд № 18/2008 на РС Монтана, присъда от 23.04.2008г., в сила от
09.05.2008г., за престъпление извършено на 10.2007г. по чл. 195, ал. 1 , т. 5 и т. 7
вр. чл. 194, ал. 1 НК и наложено на основани чл. 54 НК наказание една година
лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието по чл. 46, б. „б“ ЗИН.
9. Нохд № 196/2008 на РС Монтана, присъда от 23.06.2008г в сила от
09.07.2008г. за престъпление извършено на 01.2008г. по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и
наложено наказание по чл. 55, ал.1, т. 1 НК десет месеца лишаване от свобода
при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 1000 лв.
1. Определяне на общо наказание по чнд № 196/2008г. на РС Монтана:
С определение по чнд № 196/2008г. на РС Монтана от 24.09.2008г., в сила от
10.10.2008г. съдът определил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо
наказание между осъжданията под № 1, 2, 3 и 4 – две години лишаване от свобода,
което на основание чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение, при първоначален „общ“
режим.
Към общото наказание лишаване от свобода присъединил на основание чл. 25,
ал. 1 НК вр. чл. 23, ал. 2 НК наказанието по осъждане № 2 – обществено порицание.
Определил едно общо наказание и по осъждания под № 8 и 9 - една година
лишаване от свобода.
3
На основание чл. 24 НК увеличил това наказание с 4 месеца – на една година и
четири месеца, при първоначален „общ“ режим.
Съгласно справка от ГД „ИН“ общото наказание по осъжданията № 1,2,3 и 4 –
две години ЛОС, е изтърпяно на 11.03.2010г.
От същата дата - 11.03.2010г. осъденият е започнал да търпи увеличеното общо
наказание по осъждания № 8 и 9 – една година и четири месеца ЛОС – до
08.07.2011г., когато е освободен от Затвора София по изтърпяване.
1. Определяне на общо наказание по чнд № 50144/2011 на РС Монтана:
С определение от 04.08.2010г. по чнд № 50144/2011 РС Монтана, в сила от
20.08.2011г. на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК определил едно общо
наказание осъждания по № 1, 2, 3 и 4 - две години лишаване от свобода /ЛОС/.
На основание чл. 24 НК увеличил наказанието с четири месеца – на две години
и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим
Съдът присъединил на основание чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 2 НК към общото
наказание ЛОС и наказанието „обществено порицание“ по осъждане №2.
Общото наказание „лишаване от свобода“ от две години ЛОС /съгласно
предходното определение/ е било изтърпяно според справката от ГД „ИН“ – на
11.03.2010.
Съдът определил общо наказание и по осъждания № 7, 8, 9 - една година ЛОС
при първоначален „общ“ режим.
Наказанието е изтърпяно, с оглед на това, че предишното общо увеличено
наказание по тези осъждания - № 7 и 8 - една година и четири месеца, наложено с
предходното определение по чнд № 196/2008г. на РС Монтана от 24.09.2008г е било
изтърпяно на 08.07.2011г.
10. Нохд № 1981/2012 на Софийски районен съд, споразумение в сила от
01.02.2012г. за престъпление извършено на 01.2012г. по чл. 196, ал.1, т. 1 вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ НК и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК му е
наложено наказание три месеца ЛОС при първоначален строг режим на
изтърпяване в затвор.
Наказанието е изтърпяно на 27.04.2012г.
11. Нохд № 30156/2014 на РС Монтана, споразумение в сила от 01.07.2014г.
за престъпление извършено на 04/05.06.2014г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал.1,т. 3 , пр. 1 и т. 4 пр. 2, вр. чл. 194, ал.1 НК с наложено наказание – девет
месеца ЛОС при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
4
12. Нохд № 30247/2014 на РС Монтана, споразумение в сила от 22.10.2014г. ,
за престъпление извършено на 12.2013г. по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т.
3 ,пр. 1 и т. 4 , пр. 2вр. чл. 194, ал. 1 НК с наложено наказание осем месеца ЛОС
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
III. Определяне на общо наказание по чнд № 50654/2014 на РС Монтана:
С определение по чнд № 50654/2014 на РС Монтана, от 04.11.2014г. в сила от
20.11.2014г. съдът определил едно общо наказание по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК
по осъжданията № 11 и 12 - девет месеца ЛОС при първоначален „строг“ режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 24 НК увеличил общото наказание с един месец ЛОС - на 10
месеца ЛОС, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Това общо наказание е изтърпяно на 13.03.2015г.
13. Нохд № 2835/2019 на РС Бургас, споразумение в сила от 18.07.2019г., за
престъпление извършено на 06.2019г. по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и с наказание по
чл. 55, ал.1, т. 1 НК – шест месеца ЛОС, при първоначален режим на
изтърпяване – „строг“.
Наказанието е изтърпяно на 28.02.2020г.
14. Нохд № 1049/2020 на Софийски градски съд, споразумение, в сила от
18.05.2020г., за престъпление извършено на 06.2019г. по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр.
ал. 1, пр.5, вр. чл. 29, ал.1, б. „б“ НК с наложено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
НК наказание 2 години и 8 месеца ЛОС при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване
За изтърпяване на това последно наказание – осъденият е постъпил в Затвора
София на 10.06.2020г., където се намира и към датата на съдебното заседание –
24.09.2020г., със зачетен предварителен арест – 03.07. – 31.08.2019г.
СГС при така постановените спрямо С. С. осъждания е бил сезиран с
предложение от прокурор от СГП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за определяне на
едно общо наказание между последните две осъждания - № 13 и 14 от настоящата
номерация и увеличаването му до една втора по чл. 24 НК.
Като е определил едно общо наказание между нохд № 2835/2019 на РС Бургас и
нохд № 1049/20 на СГС, първоинстанционният съд е приложил закона на чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 НК напълно правилно. Престъпленията, за които С. С. е осъден са били
5
извършени преди за което да е от тях да е имало влязла в сила присъда, респективно -
на 27.06.2019г. и 21.06.2019г, и осъждания - в сила от 18.07.2019г. и от 18.05.2020г.
За да откаже да увеличи общото наказание на основание чл. 24 НК, съдът се е
мотивирал с това, че предмет на кумулацията са само две наказания. И че едното от тях
било в твърде малък размер, та да влияе значително на общото наказание.
Въззивният съд не се съгласява с тези доводи. Напротив, прие, че са налице
основания за увеличаване на общото наказание.
Вярно е, че предмет на кумулацията са две наказания. И това е минималното
количествено изражение, при което да е мислимо изобщо приложението на чл. 23, ал. 1
НК. Само това обаче не може да е определящ и водещ критерий при обсъждане на
приложението на чл. 24 НК. Обемът на наказания не следва да се разглежда изолирано
от всички данни за личността на осъденото лице, неговия облик и профил на престъпна
дейност. Само така мярата на наказанието в подчинението на целите по чл. 36 НК би
могла да се отмери най-правилно. Съдът следва да прецени, отчитайки въпросните
данни, дали само най-тежкото от двете наказания би било достатъчен и справедлив
отговор на извършеното от осъдения и на особеностите на личността му. И които
особености на личността са били решаващи в тези прояви и респективно - подлежат на
корекция.
Не следва да се забравя, че поначало в хипотезата на съвкупност от
престъпления, респективно – осъждания, деецът извършва две или повече
престъпления, но се ползва от законовата възможност да търпи наказание като за едно.
Поради това именно законът урежда компенсиращия механизъм, който е подчинен и
на целта за справедливост и баланс между престъпление и наказание, да се увеличи
размерът на поглъщащото наказание. Ето защо само броят на кумулираните наказания
не се явява непременно решаващ в задачата да се постигне тази справедливост.
Разглеждан само по този начин, той се явява твърде механично мерило за преценка,
пречещо да се получи реална представа за степента на опасност на дееца и на деянията,
на възможността да се отчете и да й се отговори с най-пропорционална и справедлива
санкция.
От цялостния облик на осъденото лице, изявен основно в престъпленията, за
които е бил осъден, се извежда устойчива, систематична и упорита еднотипна нагласа
за престъпно поведение. С. С. е осъждан многократно за два вида престъпления -
срещу собствеността /кражби/ и срещу здравето на гражданите и то в твърде опасната и
разрушителна сфера на високорисковите наркотични вещества. От последния вид са и
и последните две осъждания.
За да се прецени приложението на чл. 24 НК като нужно за постигане целите на
наказанието, и за да изгради представа за личността на дееца, съдът не е ограничен да
съобразява само фактите на престъпленията включени в съвкупността, а
доказателствата за степента на опасност на личността изобщо, вкл. и съдебното му
минало по процесната съвкупност.
В този смисъл е Решение № 192 от 17.04.2013г. по н.д. № 592/2013г. Н. К., І н. о.
на ВКС, допускащо при определянето на степента на опасност на личността да се
вземат предвид дори решения по приложението на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване
на лицето от наказателна отговорност, тъй като и при тях има положителен отговор на
въпроса за виновно извършено престъпно деяние. Изобщо, всякакви данни разкриващи
личността на дееца следва да се съобразяват.
6
В смисъла на възможността съдът да преценява съдебното минало на осъдения и
така да решава и евентуалното приложение на чл. 24 НК е цитираното от прокурора
ТР № 3/2009, ОСНК, ВКС. Според него пълните данни за личността на подсъдимия и
за неговото съдебно минало са обстоятелство даващо възможност на съда да прецени
дали да приложи разпоредбата на чл. 24 НК или не.
Престъпната деятелност на осъдения е започнала още докато е бил непълнолетен
и е протичала последователно във времето, в периода от 2004 – до 2019г., обхванала е
периодите – 2004г. – 2008г., 2012г. – 2014г., 2019г. Като цяло укорителното поведение
на осъдения рецидивира и ескалира. Макар на вниманието на съда да са последните две
осъждания, цялата специфика на личността на осъденото лице и неговите прояви във
времето няма как да бъдат игнорирани. Изтърпяваните от осъдения различни наказания
лишаване от свобода не са довели до неговото поправяне и възпиране от престъпна
дейност. Логично от това, следва засилване на наказателния отговор, така че целите на
наказанието да се постигнат по по-дефинитивен начин. И така да се спомогне за
желаното обръщане на осъдения към общественополезен и примерен живот. Ето защо,
неоснователен се явява аргументът, че едно от наказанията - предмет на настоящата
кумулация, било толкова ниско /очевидно това е наказанието от шест месеца лишаване
от свобода/, че значението му се изгубвало и така обезсмисляло увеличението. Именно
поради това съдът и следва да се отнесе с по-голяма чувствителност към въпроса за
компенсация на поглъщането на леките от тежките наказания, доколкото в противния
случай се стига до резултат, който би бил съвсем лишен от ресурс за поправяне на
личността. А последните две прояви на осъдения не са изобщо изолирани и не се
явяват изключения, така че да се допусне, че и без увеличаване на наказанието, той ще
се поправи и превъзпита. В този случай отказът от компенсиращия механизъм на чл. 24
НК би бил категорично неправилен. Само с най- тежкото от двете наказания не могат
да се постигнат целите по чл. 36 НК. За този извод съдът съобрази Р. № 102/19.03.1990
II н. о. на ВС, Р. 126/19.07.1990 г. I н. о. на ВС,
Доколкото следва да се прецени и тежестта на конкретно извършените
престъпления – поначало те са престъпления с висока степен на опасност, нанасящи
сериозни вреди на човека, разрушаващи психическото му и физическо здраве, както и
пълноценното му социално функциониране. Оттук нанасят сериозни поражения и на
обществото като цяло. Ето защо изискват пропорционални на опасността си наказания.
Съдът ще обърне внимание, че само в рамките на шест дена у осъдения са открити три
различни вида високорискови наркотични вещества. На 21.06.2019г. той е продал
хероин, а на 27.06.2019г. държал в себе си други две вещества – коноп и кокаин.
Деянията са извършени непосредствено едно след друго и носят белег на
повторяемост. Така също и на засилена укоримост, тъй като осъденият показва, че си
служи с разнообразие от наркотични вещества.
Съгласно чл. 24 НК, когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът
може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но
така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито
максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Очертаната степен на опасност на осъдения налага увеличаване на общото
наказание до максималния в случая възможен размер. А той се явява на практика
сборът между двете наказания - три години и два месеца лишаване от свобода. Това е
така, доколкото увеличението с една втора на общото наказание /с една година и
четири месеца – т.е. на четири години/ ще доведе до надвишаване на сбора на двете
наказания /три години и два месеца/, което нормата на чл. 24 НК не позволява.
7
Това увеличение е необходимо за ефективното поправяне на осъдения, но също
така и да се даде пример на обществото, че не се омаловажава и толерира типа
персистиращо и устойчиво общественоопасно поведение, каквото при осъдения С. е
налице.
В изложения смисъл и в съответната част определението на първостепенния съд
подлежи на изменение.
В останалата част – на приложението на чл. 59 НК и 25, ал. 2 НК, както и на
постановения първоначален режим на изтърпяване на наказанието „Строг“ съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, върху който увеличението на наказанието няма
отражение, определението е правилно.
Преди престъпленията от съвкупността С. С. е бил осъждан за умишлени
престъпления и не са били изтекли повече от 5 години от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Той е изтърпял последното си наказание - десет месеца
лишаване от свобода на 13.03.2015г. Настоящите деяния са от 21.06 и 27.06.2019г., в
срок по – малък от пет години.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 1908 от 10.06.2020г. на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 24 състав, постановено по нчд № 1702/2020, в ЧАСТТА на
наложеното на осъдения С. В. С. НАКАЗАНИЕ, като на основание чл. 24 НК го
УВЕЛИЧАВА с шест месеца – от две години и осем месеца - на ТРИ ГОДИНИ И
ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8