№ 278
гр. Добрич, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200196 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Д.
КР. В., ЕГН **********, чрез адвокат Б.М. от Адвокатска колегия - Варна,
съдебен адрес: ******, срещу наказателно постановление № 08-2100056/262
от 13.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
със седалище Добрич, с което на „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр.
с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
1
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана (л.
20 от делото), представляващият „ЕКБ - ФОРЕСТ М66“ ЕООД е бил поканен
да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, адрес: ул.
Независимост“ № 7, ет. 5, стая 506, на 15.12.2021 г. в 15:30 ч., за съставяне на
АУАН. Поканата е била получена на 14.12.2021 г. от М.К.Х.П., в качеството
на упълномощен представител на търговеца, което обстоятелство е било
удостоверено посредством подписа й. Поради неявяването на
представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в
негово отсъствие на 16.12.2021 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ),
актът за установяване на административно нарушение се връчва на
нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия
случай, АУАН № 08-2100056/16.12.2021 г. е бил връчен на 17.12.2021 г. на
М.К.Х.П., в качеството на упълномощен представител на търговеца, което
обстоятелство е било удостоверено посредством подписа й. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на давностния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ),
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица
2
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от
13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г.,
„Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия
на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно
известен факт е, че А.Н.П. към датата на издаване на наказателното
постановление е изпълнявал длъжността Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” със седалище Добрич, т.е, същият е притежавал материална
компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на
трудовото законодателство.
В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 61, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването му на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма
(чл. 62, ал. 1 от КТ). От своя страна, чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да
уредят отношенията си по повод предоставянето на работна сила като
трудови.
Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства
безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по
чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. В разглеждания
случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице
описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират
извършеното, като нарушение на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което
оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не
следва да се споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани
всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на
3
административнонаказателната отговорност на търговеца в съответствие с
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били подведени като
нарушение на нормата на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда, като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в
АУАН, така и в процесното наказателно постановление.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Тук е
мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият
орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно –
посочените в наказателното постановление документи имат ли
доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416,
ал. 1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила
за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 17.11.2021 г., в 10:10 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич - свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В., съвместно със
служители от сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към
ОД на МВР - Добрич, извършили проверка на борса за дърва, находяща се в
******, стопанисвана от „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление към датата на проверката: ******, към
4
настоящия момент със седалище и адрес на управление: ******.
При проверката в обекта били заварени работници, в т.ч. и Т.Б.Х.., ЕГН
********** да реже дърва с моторен трион ******, предоставен му от „ЕКБ -
ФОРЕСТ М66 ” ЕООД. Т.Х. попълнил декларация относно условията по
наемането му на работа, видно от която същият работи в „ЕКБ - ФОРЕСТ
М66 ” ЕООД като общ работник с работно време от 08:00 до 17:00 часа, с
уговорено трудово възнаграждение, при осигурена седмична почивка и
почивка в работния ден.
На 26.11.2021 г. по електронната поща на Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище Добрич били получени документи, подписани с
електронен подпис от М.К.Х.П. (упълномощено лице), в т.ч. и граждански
договор, сключен на 17.11.2021 г. с Т.Б.Х.. за извършване на рязане на дърва с
резачка.
От възприетото по време на проверката и събраните документи,
проверяващите установили, че „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, в качеството си
на работодател, е приел на работа на 17.11.2021 г. Т.Б.Х.., ЕГН ********** в
стопанисваната от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа,
присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден и
работно оборудване, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето
трудов договор преди постъпването му на работа.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, в качеството си на
работодател, е приел на работа на 17.11.2021 г. Т.Б.Х.., ЕГН ********** в
стопанисваната от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа,
присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден и
работно оборудване, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето
трудов договор преди постъпването му на работа – нарушение по чл. 61, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 17.11.2021 г.,
установено е на 26.11.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол за извършена проверка с изх. № ПР2138114/13.12.2021 г., призовка
от 17.11.2021 г., декларация от Т.Б.Х.. от 17.11.2021 г., граждански договор от
5
17.11.2021 г., справка от регистъра на трудовите договори, сведение от
М.К.Х.П. – упълномощено лице, покана с изх. № 21083303/14.12.2021 г. за
съставяне на АУАН и пълномощно с рег. № 3259.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В., чийто показания са
еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Няма основание да не се
дава вяра на свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В., нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина, още повече че същите се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Т.Х., тъй като същите
кореспондират с данните, обективирани в попълнената от самия него
декларация, както и с показанията на свидетелите СТ. Н. П. и Г. В. В..
В действителност, видно от попълнената при проверката декларация,
свидетелят Х. в т. 1 е посочил, че работи в „Европа 2000“ ЕООД, след това, в
т. 3 е посочил, че работи именно при санкционирания търговец „ЕКБ -
ФОРЕСТ М66 ” ЕООД. Това обстоятелството намира своето логично
обяснение с факта, че свидетелят Х., видно и от показанията му, дадени в
съдебно заседание, е полагал труд и за „Европа 2000“ ЕООД. Същественото в
случая обаче е, че в деня на проверката – 17.11.2021 г. от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че Т.Б.Х.. е престирал работна сила
именно за санкционираното дружество - „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля В.И.И., дотолкова,
доколкото същият заявява, че в деня на проверката е бил в проверявания
обект - борса за дърва, находяща се в ******, стопанисвана от „ЕКБ -
ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, като е транспортирал дърва за огрев със собствения си
автомобил ******.
От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие
на М.К.Х.П. (упълномощено лице), са били отразени в протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2138114 от 13.12.2021 г. Същият е бил връчен на
М.К.Х.П. на 14.12.2021 г. и подписан от нея, като описаните констатации в
протокола за извършената проверката не са били оспорени от жалбоподателя
преди да започне процедурата по реализиране на
6
административнонаказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
СТ. Н. П., Г. В. В., Т.Б.Х.. и В.И.И., както и от приложените и приети по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2138114/13.12.2021 г., призовка от 17.11.2021 г., декларация от Т.Б.Х.. от
17.11.2021 г., граждански договор от 17.11.2021 г., справка от регистъра на
трудовите договори, сведение от М.К.Х.П. – упълномощено лице.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването му на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма
(чл. 62, ал. 1 от КТ).
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени
със събраните по делото доказателства. Както вече бе посочено, съдът
кредитира показанията на свидетелите СТ. Н. П., Г. В. В., Т.Б.Х.. и В.И.И.,
които показания, подкрепени със събраните по делото писмени
доказателства, установяват по един категоричен и безспорен начин, че на
17.11.2021 г. Т.Б.Х.. е престирал работна сила за жалбоподателя, която
престация на труд е предмет на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си,
но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Чл. 62, ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпване на работа.
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
7
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ”
ЕООД се явява работодател и субект на нарушението.
В настоящия случай, от доказателствата по делото по безспорен начин
се установява, че „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, в качеството си на
работодател е приел на работа на 17.11.2021 г. Т.Б.Х.., ЕГН ********** в
стопанисваната от него борса за дърва, като му е осигурил условия за работа,
присъщи за трудово правоотношение, а именно – работно време, работно
място, трудово възнаграждение, седмична почивка, почивка в работния ден и
работно оборудване, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето
трудов договор преди постъпването му на работа.
Относно представения граждански договор от 17.11.2021 г.:
В процесния случай, съдът намира, че са налице всички елементи на
трудовото правоотношение, като за съда не остава съмнение, че характерът на
правоотношението е именно трудов, а не граждански. Всички доказателства
сочат на изпълнение на трудови функции. Ето защо в конкретния случай е
налице именно престиране на работна сила, а не на престиране на конкретен
трудов резултат. Престацията на труд е предмет на трудово правоотношение.
Както вече бе посочено, страните имат автономия при договарянето помежду
си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от
КТ задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето
на работна сила като трудови. Чл. 62, ал. 1 от КТ повелява, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ,
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпване на работа.
В настоящия случай жалбоподателят е прибягнал до граждански
договор, за да прикрие по същество предоставянето на работна сила и
съществуването на трудови правоотношения, което е недопустимо.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ, което е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
8
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от
административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния,
предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. от КТ, на основание чл.
415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Това е така, тъй като обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че единствено чрез
сключването на трудов договор са защитими правата на работника, полагащ
труд на определено място и съответно възможностите му да се ползва от
свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки, обезщетения и
т.н.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът
не дължи произнасяне в тази насока (Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.
№ 339/2014 г. на АдмС – Добрич).
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
9
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм.,
бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до
150 лева. Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не
се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - петима, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-2100056/262 от
13.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК *********,
в качеството на работодател, за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лв.
ОСЪЖДА „ЕКБ - ФОРЕСТ М66 ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Д. КР. В., ДА
ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, сума в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10