№ 11433
гр. София, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110159635 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД против С.И.М.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок не е постъпил писмен отговор.
Ищецът „фирма“ ЕАД твърди, че между него и ответницата, в качеството си на
общински наемател на топлоснабден имот, е възникнало облигационно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по
отношение на топлоснабден имот, находящ се адрес ***, с абонатен номер ******.
Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на
ответницата, но последната не била заплатил дължимата за това цена в общ размер от
1304,57 лева, както и сумата от 44,83 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода м.12.2020 г. – м.04.2023 г. Ответницата дължала и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 201,83 лв. за
периода от 15.09.2021г. – 18.01.2024 г., както и сумата от 8,99 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за
дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. до 18.01.2024 г. Сочи, че за
горепосочените суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4731/2024 г. по
описа на СРС, 35 състав.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „фирма” АД на потребители в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“
в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
1
се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след
издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им
в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна енергия през
процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил задълженията си.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „фирма“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „фирма“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издавани такива изравнителни сметки.
Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че ответницата му
дължи горепосочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В първото по делото открито съдебно заседание на 04.06.2025 г. ответницата не
се явява и не се представлява, като от нейна страна не е било направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е отправил искане за постановяване на неприсъствено решение.
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Искът е вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото доказателства.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по делото, което по силата на чл. 239, ал. 2 ГПК не се
2
мотивира по същество, като е достатъчно в него да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. На същата следва да бъдат присъдени претендираните разноски за държавна
такса в размер на 31,20 лева, както и сумата в размер на 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 72,78 лева – държавна
такса в исковото производство и 100 лева – юрисконсултско възнаграждние за
исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК:
******** срещу С.И.М, ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 1304,57 лева – главница, цена на
доставена до топлоснабден имот, находящ се адрес *** топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., сумата от 44,83 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода м.12.2020 г. – м.04.2023 г., лихва за забава в размер на 201,83
лв. за периода от 15.09.2021г. – 18.01.2024 г. върху дължимите суми за топлинна
енергия, както и сумата от 8,99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода
15.02.2021 г. до 18.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 4731/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.
ОСЪЖДА С.И.М, ЕГН: ********** да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК: ********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 81,20 лева- разноски в
производството по ч.гр.д. №4731/2024 г. по описа на СРС, 35 състав и сумата в размер
на 172,78 лева разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно
3
чл. 240, ал. 2 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може
да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да ъ бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се
снабди своевременно. Този иск може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в
който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е
могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от
погасяване на вземането.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4