№ 2041
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330205716 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4866528, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на И.Й.С., е наложена глоба в размер на 50.00 лева, за
извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата излага
доводи за незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен
фиш. Оспорва мястото, на което било извършено нарушението, като сочи, че
то не съответствало на изписаното в електронния фиш, поради което не било
възможно да се установи кое е действителното място на отчитане на
скоростта. Било налице съществено нарушение, тъй като във фиша била
описана указателна табела Т1- 3000 м., което на основание чл.59 ал.2 от ЗДвП
означавало „разстояние до“ въведеното ограничени с пътен знак В 26, т.е.
ограничението се прилагало и започвало след три километра по посока на
движение от мястото на измерване на скоростта. Оспорва измерената скорост
на движение на автомобила, тъй като липсвали данни за техническата
изправност на използваното средство за контрол на скоростта. Не бил
представен протокол за проверка на средството за измерване. Оспорва датата,
часът и мястото на извършеното нарушение. Нямало протокол по чл.10 от
Наредбата. В жалбата се съдържа имлицитно искане за отмяна на
електронния фиш, като незаконосъбразен.
1
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. А.О. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Излага
подробни съображения в нейната основателност. Сочи, че посоченото място
на извършване на нарушението в ел. фиш км 75 +3000 м не съответствало на
установеното местоположение на камерата, с която било извършено
заснемането. Според протокола за позициониране на радарната система
същата имала обхват на отчитане на скоростта км 75+300, км 75+500 метра.
Т.е. налице било категорично разминаване между посоченото място на
нарушението и установеното по писмените доказателство местоположение на
радарната система. Видно от приложените преписи с пътните знаци за
участъка км 75 +300 м до км 75+500 м където според протокола за
позициониране била поставена камерата на КАТ не било въведено
ограничение от 60 км в час. Действително имало пътен знак В 26 преди
въпросния участък с указателна табела към него обаче Т1. Табелата Т1
означавала, че от мястото на пътния знак ограничението ще важи след 3000
м, започвала да важи едва след 3000 метра. Това било съгласно чл. 60 от
Правилника за прилагане на ЗДвП. Напрактика въведеното ограничение било
следвало да важи след км 77-ми км, като ограничение на скоростта.
Представените протоколи за изпитване на използваната техника за
отчитането на скоростта не доказвали наличие на валидна извършена
проверка и техническа изправност. Протокола, който бил представен още към
първоначалната преписка било посочено, че въпросната система за
видеоконтрол е изпитана и монтирана на МПС рег. № 5337. Видно от
протокола към деня на извършване на отчитането на скоростта автомобилния
2
патрул на КАТ бил с рег. № 5357, а не 5337, за която камера било
представено удостоверението за преминат преглед. Моли електронния фиш
да бъде отменен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 29.04.2021г. в 14.14 часа в
път ΙΙ 56 до 75 км + 3000 м до градински център Азалия, в посока от
гр.Раковски към гр.Пловдив, при ограничение на скоростта 60 км/ч и
допълнителна табела Т1 3000 м, въведено с пътен знак В 26, като
нарушението е установено с АТСС 648, с отчетен толеранс 3 км в полза на
водача, лек автомобил Ауди А 8, с рег.№ ** се движел с установена
наказуема скорост от 77 км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 17
км/ч. Собственик на моторното превозно средство е „ Инса Газ“ ЕООД, а
негов ** е жалбоподателят И.Й.С..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон,
предвид което се явява незаконосъобразен.
Издаденият електронен фиш е издаден за това, че 29.04.2021г. в 14.14
часа в път ΙΙ 56 до 75 км + 3000 м до градински център Азалия, в посока от
гр.Раковски към гр.Пловдив, при ограничение на скоростта 60 км/ч и
допълнителна табела Т1 3000 м, въведено с пътен знак В 26, като
нарушението е установено с АТСС 648, с отчетен толеранс 3 км в полза на
водача, лек автомобил Ауди А 8, с рег.№ ** се движел с установена
наказуема скорост от 77 км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 17
км/ч. От представеното писмо с рег.№ 58585/ 11.10.2021г. на ОПУ- Пловдив
се установява, че в посока от град Раковски към гр.Пловдив има поставени и
действащи пътни знаци В 26, в комлект с табели Т1 (3000/2000), като
3
нарастването на километраца е в посока Раковски- Пловдив. От представената
схема ведно с писмото и след извършена служебна справка в „Google earth” се
установява, че пътен знак В 26 (60 км/ч), заедно с табела Т1 (3000) има
поставена на км 74 + 650, а на км 75 + 790 има пътен знак В 26 (60 км/ч).
Съгласно чл.60 ал.1 от ППЗДВ допълнителна табела Т1 указва разстоянието
от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което важи
този знак. Т.е. от началото на км. 77 + 650, напред, важи наложеното
ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В 26 (60 км/ч), заедно с табела
Т1 (3000) на км 74 + 650. Обаче, от приложеното изображение на автомобила
извършващ видеоконтрол и от представения протокол по чл.10 от Наредбата
за използване на автоматизирано техническо средство се установява, че
видеозаснемането е осъществявано на различно място от посоченото в
електронния фиш, а именно видеоконтролът се е осъществявал на км 75 + 300
до км 75 + 500, а електронният фиш е издаден за това, че автомобилът се е
движел с превишена скорост от км 75 + 3000. От една страна, на мястото на
което е извършвано заснемаето не е било въведено ограничение на скоростта
със знак В 26 (60 км/ч. В тази връзка, съдът приема, че е извършен
незаконосъобразен видеоконтрол на място, различно от вмененото
нарушение, което от своя страна опорочава процедурата по видеозаснемане
на нарушението. Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., и протокола за проверка, е оборена. От друга
страна, констатациите посочени в електронния фиш, че автомобилът е заснет
с превишена установена наказуема скорост от 77 км/ч на км 75 + 3000 м са
напълно недоказани и опровергани от събраните по делото доказателства, в
това число снимката на разположението на автомобила извършващ
видеозансемането и протокола по чл.10 от Наредбата за използване на
автоматизирано техническо средство.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
4
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
„над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато
налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е
изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо
чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
5
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
6
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, и искането на жалбоподателя, следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените разноски в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4866528, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на И.Й.С., ЕГН: **********, ** на фирма „Инса Газ“ ЕООД,
адрес: **, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.32от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет)
лева, за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********,
представлявано от Й.Д.Р., да заплати на И.Й.С., ЕГН: **********, адрес: **,
сумата в размер на 300.00 лева разноски по делото, представляващи
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7