Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. ***, 04. 08. 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ граждански състав, в публично
заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря ***.,
като разгледа докладваното от съдията Дилова гр. д. №2423 по описа за 2016 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.
234 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от *** против ***, в
която се твърди, че със заповед на Министъра на правосъдието е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията
на чл. 69 от КСО, считано от 01.09.2015г. Твърди се,
че ищецът е работил като главен експерт І степен в *** , към
затвора *** ІІ кат. Твърди се, че при прекратяване на служебното му правоотношение му е изплатено обезщетение в размер на
4891,40 лв., равняващо се
на три месечни възнаграждения.
Твърди се, че ищецът е работил при ответника от
15.07.2001г. до 01.09.2016г. и има трудов стаж от 14
г. 1 м. и 16 дни. Твърди, че преди
това е работил в Министерство
на отбраната, поради което предишния му работодател е бил МО и е
получил обезщетения при прекратяване
натрудово правоотношение по ЗОВС. Твърди,
че ответникът му дължи обезщетение по чл. 234 ал1 от ЗМВР в размер на 14 работни
заплати, тъй като не попада в критерия служител
на длъжност по
чл. 235 ал.1, в която и да било хипотеза
Твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава. Моли, ответника да бъде осъден да му заплати, на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР еднократно парично обезщетение за уволнение сумата 17971,80лв.,
представляваща
обезщетение в размер на 11 месечни
възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, както и сумата 635,27 лв представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2015г.- 05.04.2016г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че дължимото обезщетение на ищеца е изплатено и няма правно основание за изплащане на други суми, различни
от тези, които вече са му изплатени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от представената по делото заповед №
ЛС-03-1649/20.07.2001г. е, че *** е назначен за експерт в УЦ при затвора ***
при ГД ГУМЛС .Видно от представения акт за встъпване в длъжност е, че ищецът е
постъпил на работа на 26.07.2001г По делото е представена заповед на министъра
на правосъдието , връчена на ищеца на 01.09.2015г., от която е видно че
служебното правоотношение на ищеца е прекратено поради придобиване право на
пенсия по чл. 69 от КСО.Представен е и акт за напускане на длъжността, от който
е видно че на 01.09.2015г. ищецът е напуснал заеманата длъжност. От
представеното удостоверение издадено от МП Затвора *** е видно, че ищецът има прослужени 14 г.1 м. и 16 дни.
Представена е и справка, от която е видно че на ищеца са изплатени обезщетения
по чл. 234 ал. 8 и 9 от ЗМВР в размер на 155,60 лв,
по чл. 234 ал.5 от ЗМВР 400 лв и по чл. 234 ал.1 и 2
в размер на 4 901,40 лв. или в общ
размер 5457 лв.
По делото е представена заповед на Министъра на
отбраната на Република България, от която се установява, че договора за кадрова
военна служба с ищеца е прекратен и ищецът е освободен от длъжност. Представена
е и заповед на ***“, от която е видно че е разпоредено
на ищеца да бъде изплатено парично обезщетение за 18 години и 11 месеца служба в размер на
17 901,68 лв представляващи 17 брутни
възнаграждения. Представено е и удостоверение от оперативния архив на БА, от
който е видно че обезщетението е изплатено. Това обстоятелство не се оспорва от
ищеца.
Спорен по делото е въпросът какъв е размерът на
обезщетението по чл. 234 ал.1 от ЗМВР, който ответникът дължи при освобождаване
от длъжност на ищеца и дължи ли ответникът лихва за забава.
За да отговори на спорния по делото въпрос съдът
съобрази разпоредбата
на чл.234, ал.1 от ЗМВР, която предвижда
че при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат
право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20. В разпоредбата на чл. 235 от ЗМВР
законодателят е определил начина на определяне на обезщетението по чл. 234 ал.1
от ЗМВР. Съгласно чл.235, ал.1 от ЗМВР, при определяне размера на обезщетението
по чл. 234 се вземат предвид прослужените години:
1. като държавен
служител, офицер или сержант в МВР;
2. като гражданско
лице в МВР по отменения ЗМВР.
3. като служител
по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
4. на военна
служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи.
Не се спори по
делото, че ищецът е бил на кадрова военна служба преди освобождаването му от БА,а
съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1
ЗОВСРБ /отм., действал през периода 27.02.1996 г. - 12.05.2009 г. кадровият
военнослужещ изпълнява военната служба като професия въз основа на договор за
кадрова военна служба, регламентиран от разпоредбите на посочения закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2
ЗОВСРБ (отм.); кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници т.е.
ищецът попада в обхвата на разпоредбата на чл.
235 ал.1 т.4 от ЗМВР, доколкото е бил офицер на военна служба в
Българката армия.
Съгласно посочените по-горе справки, към датата на прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца 01.09.2015г., *** има прослужено време в структурите на
МВР на длъжности за държавен служител 14 г. 1 м. и 16 дни, и на военна служба общо 18 години и 11 месеца, общо повече от
двадесет години, което означава, че му се дължи максималното обезщетение,
равняващо се на 20 месечни възнаграждения.
Съгласно чл.234,
ал.4 от ЗМВР, при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното
правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 – 3, се
приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от
служителите на длъжности по чл. 235, ал. 1. В случая от представената по делото
заповед е видно, че при освобождаването на ищеца от кадрова военна служба му е
било изплатено обезщетение в размер на 17 брутни месечни възнаграждения
равняващи се на 17 901,68 лв. Видно от приложената справка е, че на ищеца
е изплатено обезщетение по чл. 234 ал.1 от ЗМВР в размер на 4901,40 лв.
равняваща се на три месечни
възнаграждения.Видно от представеното по делото удостоверение от Оперативния
архив на БА е, че при освобождаването от армията ищецът е получил сумата
18165,07 лв представляваща обезщетение по чл. 237
ал.1 от ЗОВС .С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът правилно е
съобразил изплатеното обезщетение от 17 брутни работни възнаграждения на
ответника изплатени при освобождаването му от военна служба и при прекратяване
на служебното му правоотношение е определил обезщетение по чл. 234 ал.1 от ЗМВР
в размер на три брутни месечни възнаграждения. Изложеното от ответника, че не е
ясно какво се приема под военна служба и военнослужещи, то съдът намира че
разпоредбата на закона действащ към
момента на освобождаване на ищеца от българската армия го определя като кадрови военен, т.е. военнослужещ
изпълнява военната служба като професия въз основа на договор за кадрова военна
служба. С оглед на изложеното съдът приема, че предявения иск с правно
основание чл. 234 ал.1 от ЗМВР е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Искът с правно
основание чл. 86 от ЗЗД е акцесорен по отношения на
главния иск и с оглед резултата от делото по главния иск, то и акцесорния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
С оглед
изхода на делото на осн.
чл. 78 ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата 1088 лв юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения съдът
Р
Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** *** против
*** гр. *** иск с правно
основание чл. 234 ал.1 от КТ за сумата 17 971,80 лв представляваща обезщетение от 17 месечни възнаграждения като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ***
против *** гр. *** иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата
635,27 лв представляваща
лихва за забава върху главницата
от 17071,80 лв за периода 01.12.2015г.- 05.04.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА *** *** да заплати на *** гр. *** -*** представлявана от *** сумата 1088 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред
***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: