Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. Сливен, 17. 07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на осми юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и
на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно № 176 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1, изр.
2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба от Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ – София, подадена против Решение № 271
от 27.12.2019 г., постановено по административно дело № 409 / 2019 г. по описа
на Административен съд – Сливен, в частта
му, с която е уважен предявеният против ГДИН иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Касационният жалбоподателя твърди и излага съображения за неправилност
на решението в обжалваната част, поради несъответствие с материалния закон и
необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искания за
отмяна на решението в обжалваната част, както и за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – И.Х.У., редовно призована, се явява лично
в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд
се е развило по исковата молба на И.Х.У., подадена срещу ГДИН – София, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения в
исковата молба период и размер, в който период ищцата е изтърпявала мярка за
неотклонение задържане под стража в Ареста С., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претърпените неимуществени вреди ищцата е основала
на поставянето й в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката, подробно
посочени в исковата молба и допълнителната такава, условия, включени в
хипотезите на чл. 3 от ЗИНЗС.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото първоинстанционният
съд е уважил частично предявения от У. иск за сума в размер на 300 лева за
посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил
иска в останалата му част до претендирания размер от 35 000 лева. За да
постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на мярката
задържане под стража в Ареста С. ищцата е претърпяла неимуществени вреди,
преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС,
произтичащо от условията за изтърпяване на мярката, като при съобразяване
изискването на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, за определяне на кумулативния ефект
върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото
се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
В частта, с която предявеният иск е отхвърлен,
решението е влязло в сила.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, съобразил е приложението
на чл. 284, ал. 3 и ал. 5 ЗИНЗС, при което е направил верни правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Правилен е изводът на първоинстанционния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката
задържане под стража от ищцата в периода, предмет на исковата молба.
Неоснователни са доводите в касационната
жалба за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението
в обжалваната му част.
Решението на съда е валидно, допустимо и
правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата
претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.
Първоинстанционният съд е дал подробен,
ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени
въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен
правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства,
които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон.
Законът забранява задържаните лица да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или унизително отношение, и задължава
Държавата да им осигури, както условия за изтърпяване на наложената мярка,
които да са съобразени с уважението към човешкото достойнство, така и начин и
метод на изпълнение на мярката, които да не ги подлагат на страдание или
трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и
при адекватно на задържането гарантиране на тяхното здравословно и физическо
състояние. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението. В тази връзка неоснователни са твърденията в
жалбата, че съдът без доказателства е счел за доказано, че за ищцата са
настъпили неимуществени вреди. Съдът обосновано е приел за установено, че за
посочения в исковата молба период, с изключение на дните, през които ищцата е
била привеждана в Ареста София, същата е била настанена в помещение, при липса
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, и при липса на условия за
двигателна активност. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът
правилно е приел, че в случая негативните преживявания на ищцата, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката задържане под стража,
макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване
на човешкото й достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста в
нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС, които са
рефлектирали върху личната сфера на ищцата, накърнявайки общочовешка ценност,
защитена с нормата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи /КЗПЧОС/, поради което и са налице кумулативно елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Правилно е определен и размерът на
обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени, не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с оглед конкретните факти, от които тя произтича и най-вече
обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, взети
предвид от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи факти в периода, предмет на исковата молба, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, реалното им отражение върху
състоянието на ищцата и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост.
По изложените съображения, решението на
съда в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 271 от 27.12.2019
г., постановено по административно дело № 409 / 2019 г. по описа на
Административен съд– Сливен, в частта, с която Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр. София, е
осъдена да заплати на И.Х.У. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста
С., при престоя й в Ареста С. за периода 22.02.2018 г. - 05.07.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 18.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: