гр.Елхово, 28.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският
районен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 566 по
описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.***, представлявано от Г. О. Г., чрез пълномощника –
юрисконсулт Д.Б., против Н.Х. ***, с която са предявени положителни установителни искове за парично вземане по реда на чл.422 от ГПК, вр.с
чл.415 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на парично
вземане на кредитора-ищец,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на
24.10.2012г. между „***“ ЕАД и отв.Н.Х.Х. е сключен Договор №
580820912424102012-26135936 за предоставяне на мобилни услуги, за срок от 12
месеца, съгласно който „***“ ЕАД е предоставило на ответника телекомуникационни
услуги за домашен телефон с номер ***, както и е предоставил на същия телефонен
апарат. Твърди се, че за периода от 01.09.2013г. до 03.04.2014г. за ползваните
от ответника услуги са издадени 8 броя месечни фактури с №№
**********/02.10.2013г., **********/02.11.2013г., **********/02.12.2013г., **********/03.01.2014г.,
**********/01.02.2014г., **********/01.03.2014г., **********/ 02.04.2014г. и
**********/01.05.2014г. за сумата от общо 61.72 лв., но ответникът е платил
само част от първата от посочените фактури – сумата от 2.52 лева, а разликата
над тази сума до 61.72лева, или сумата от 59.20 лева не е заплатил. Тъй като
ответникът е изпаднал в забава, съгласно чл. 84 от ЗЗД, той дължи и сумата от
18.95 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2013г.
до 10.10.2016г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, на
29.05.2015г. „***“ ЕАД е сключило със „***“ ООД Договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който дружеството цесионер - „***“ ООД е придобило
вземанията по всички гореизброени фактури. След сключването на договора „***“
ООД, в качеството си на пълномощник на „***“ ЕАД, е изпратило уведомление до Н.Х.
на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия. На 12.05.2016г. „***“
ООД от своя страна е прехвърлило всички свои вземания, придобити по
горепосочения Договор, на дружеството – ищец „***“ ЕООД, като „***“ ООД в
качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания, сключен на
12.05.2016г., чрез пълномощника си е уведомил длъжника за извършената цесия, но
последният не е заплатил прехвърленото вземане, поради което на 17.10.2016г.
ищецът е депозирал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Въз основа на последното в негова полза по ч.гр.д. № 483/16г.
на ЕРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1135 от
21.10.2016г., срещу която длъжника възразил писмено в законоустановения срок.
Въз основа на изложеното ищецът желае съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.Х., че същият дължи на „***“ ЕООД сума в размер
59.20 лева с включен в нея ДДС - главница по издадени от „***“ ЕАД осем месечни
фактури с № № **********/ 02.10.2013г., **********/02.11.2013г.,
**********/02.12.2013г., **********/ 03.01.2014г., **********/01.02.2014г.,
**********/01.03.2014г., **********/02.04.2014г. и **********/01.05.2014г.,
както сумата в размер на 18.95 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените
фактури, считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаването на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото
разноски
Ответникът Н.Х. е депозирал в предоставеният му едномесечен срок писмен
отговор, с който исковите претенции са оспорени по
основание и размер и е направено искане да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Оспорено е възникването на задължението, което впоследствие е
прехвърлено на дружеството – ищец, като се оспорва твърдяното облигационно
отношение между отв. Н.Х. и „***“ ЕАД за процесния период от време, тъй като
договора между тях е бил прекратен с изтичане срока на действието му на
25.09.2013 година и след тази дата ответника не е ползвал телекомуникационни
услуги и не е получавал приложените към исковата молба фактури, издадени от „***“
ЕАД. На следващо място ответника е оспорил процедурата по прехвърляне на
задължението с твърдението, че двата Договора за прехвърляне на вземане – от
29.05.2015г. и от 12.05.2016г. са нищожни, като в случая не е било налице
съществуващо вземане - предмет на тези договори и предвид сключването на тези
договори от лица без представителна власт. Твърди, че той не е бил надлежно
уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД от предишния кредитор за извършените
прехвърляния на вземането. С отговора на исковата молба ответникът е представил
писмени доказателства и е оспорил част от представените от ищеца такива.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, но е постъпило становище от редовно
упълномощеният адв. К. К., в което се заявява, че се поддържа изцяло исковата
молба и се желае съдът да уважи същата като основателна и доказана. Прави се
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответника адв.
възнаграждение.
Ответникът Н.Х. се явява лично и
с проц.представител – адв.М. Х. в с.з. и
заявява, че поддържа
изцяло изразеното с писмения отговор на исковата молба становище – че не дължи
процесните суми и желае съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и му
се присъдят направените разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е търговец по смисъла на ТЗ.
Не се спори също
от страните, а и от приложеното по
делото ч.гр.д. № 483/2016г. по описа на ЕРС,
е видно, че в
полза на ищеца „***“ ЕООД срещу ответника по настоящото гр. производство – Н.Х. ***
съдът е издал Заповед № 1135/21.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил на длъжника Н.Х.
да заплати на кредитора „***“ ЕООД сума в размер на 59.20 лева, представляваща главница, дължима по
издадени фактури за незаплатени суми по Договор за телекомуникационни услуги и
Договори за цесия, сума в
размер на 18.95 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една
от главниците по издадените фактури, формиращи главницата, считано от датата на
падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на заявлението в съда – 17.10.2016г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 325.00 лева.
В двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът-длъжник е депозирал
възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
Заповед за изпълнение. Въз основа на това оспорване, на кредитора с
Разпореждане № 1164 от 31.10.2016 година по същото ч.гр.д., ЕРС е предоставил
предвидената в ГПК възможност, от която ищецът се е възползвал, образувайки
настоящото гр.производство, а именно - в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си против длъжника – ответника Н.Х..
За удостоверяване задълженията на ответника ищецът е представил по делото Заявление/Договор с №
580820912424102012-26135936, подписан на 24.10.2012г. в гр.Елхово от
посочените в него лица: Христина Караколева - за „***“ АД в качеството на доставчик на услуги,
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството и Н.Х.Х. в качеството му на абонат. По силата на този договор е бил
открит нов телефонен пост и е предоставен телефонен апарат на ответника, като е
определено предоставяне на услуга при абонаментен план *** Минимум. Срока на
действие на този Договор е 12 месеца, като е договорено, че за същия ще се
прилагат Общите условия на договора между *** АД и абонатите на услугите,
предмет на договора.
По делото са приети 8 бр. фактури,
издадени от
„***“ през
периода 02.10.2013г. – 01.05.2014г. с посочен потребител Н.Х., както
следва: фактура № **********/ 02.10.2013г. с период
на отчитане от 01.09.2013 г. до 30.09.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС,
представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура №
**********/02.11.2013г. с период на отчитане от 01.10.2013 г. до
31.10.2013г. за сумата от 7.12 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за
абонамент Минимум план /с корекция за минус 0.57 лева за фиксирани услуги за
предходни месеци; фактура №
**********/ 02.12.2013г. с период на отчитане от 01.11.2013 г. до
30.11.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за
абонамент Минимум план; фактура
№ **********/03.01.2014г. с период на отчитане от 01.12.2013 г.
до 31.12.2013г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса
за абонамент Минимум план; фактура № **********/ 01.02.2014г.
с период на отчитане от 01.01.2014 г. до 31.01.2014г. за сумата от 7.80 лева с
вкл. ДДС, представляваща месечна такса за абонамент Минимум план; фактура№ **********/01.03.2014г. с период на отчитане
от 01.02.2014 г. до 28.02.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща
месечна такса за абонамент Минимум план; фактура №
**********/ 02.04.2014г. с период на отчитане от 01.03.2014 г. до
31.03.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса за
абонамент Минимум план и фактура
№ **********/01.05.2014г. с период на отчитане от 01.04.2014 г.
до 30.04.2014г. за сумата от 7.80 лева с вкл. ДДС, представляваща месечна такса
за абонамент Минимум план. Във всички фактури е посочено, че се отнасят за
телефонен номер ********* и за клиентски номер 11344751002.
С Договор за прехвърляне на вземания от
29.05.2015г., сключен между „***“ ЕАД – гр.*** като цедент и „***“ ООД гр.***
като цесионер, „***“ ЕАД е продало на „***“ ООД вземания, конкретизирани в
Приложение № 1.1 и Приложение № 1.2. Дружеството-цедент е упълномощило
цесионера да го представлява пред длъжниците, като от негово име им изпрати
уведомителни съобщения за извършената цесия. От представените от третото, неучастващо по делото лице -
„***“ ООД, по реда на чл. 192 ГПК приемо предавателен протокол от 21.07.2015г.
в оригинал, уведомление по т.1.1.2 от Договор за цесия от 29.05.2015 година от
„***“ ЕАД до „***“ ООД относно прехвърляне на вземания по Договор за цесия от
29.05.2015г., както и диск, съдържащ оригинал на Приложение №1 към Договор за
прехвърляне на вземания от 29.05.2015 година се установява, че под № 350 в това
Приложение е вписано задължение на Н.Х.Х. за сумата от 59.20 лева.
От представеното с исковата молба уведомление за цесия, адресирано до ответника
Н.Х., приложено на л. 32 от делото, е видно че със същото „***“ ООД като
пълномощник на „***“ ЕАД, го уведомява, че считано от 29.05.2015г. дългът му
към „***“ в размер на 59.20 лева с ДДС, натрупан за телекомуникационни услуги по
Заявление/Договор с №580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г. е прехвърлен с Договор за цесия към „***“ ООД.
С последващ Договор за прехвърляне на
вземане от 12.05.2016г., сключен между „***“ ООД гр.*** като цедент и
дружеството-ищец - „***“ ЕООД гр.***, като цесионер, „***“ ООД е продало на „***“
ЕООД вземания, конкретизирани в Приложение № 1. От представеното извлечение от
Приложение № 1 към Договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2016г. се
установява, че под № 101 е вписано задължение на Н.Х.Х. за сумата от
59.20 лева, представляваща главница по фактури с №№
580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г.;
**********/ 02.10.2013г.; **********/02.11.2013г.; **********/
02.12.2013г.; **********/03.01.2014г.; **********/ 01.02.2014г.; **********/ 01.03.2014г.;
**********/ 02.04.2014г. и **********/01.05.2014г, както и сумата от 18.95
лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците
по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка една от тях до
датата на подаване на заявлението -
10.10.2016 година. Дружеството-цедент е упълномощило цесионера да
го представлява пред длъжниците, чийто задължения към „***“ ЕООД са предмет на
прехвърляне, като от негово име им изпрати уведомителни съобщения за
извършената цесия, а с исковата молба е представено уведомление за цесия,
адресирано до ответника Н.Х., с което „***“ ООД, чрез пълномощника си го
уведомява, че считано от 12.05.2016г. дългът му към „***“ ООД в размер на 59.20
лева с ДДС, натрупан за телекомуникационни услуги по Заявление/Договор с №580820912424102012-26135936 от 24.10.2012г., е
прехвърлен с Договор за цесия към „***“ ЕООД.
Липсват данни по делото цитираните по-горе изпратени до
ответника две уведомления за извършените цесии да са били връчени на Н.Х. преди
подаването на исковата молба в съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане е
допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се
доказа и от приложеното ч.гр.д. № 483/2016г. по описа на ЕРС, по което има издадена срещу
ответника Н.Х. Заповед № 1135 от 21.10.2016 година за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, за процесните суми – 59.20 лева - главница, дължима по Договор за
телекомуникационни услуги с „***“ ЕАД и последващи два Договора за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ и 18.95 лева, представляваща сбор от мораторните
лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата
на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на заявлението в съда – 17.10.2016г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 325.00 лева. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
е подадено възражение от длъжника Н.Х., за което кредиторът е уведомен редовно със съобщение, връчено на 10.11.2016г. Исковата молба е
подадена в съда на 02.12.2016г., т.е. в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Въз основа на твърденията, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата,
съдът квалифицира предявените от ищеца по реда на чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1
от ГПК в обективно съединяване искове по следния начин – положителен
установителен иск по чл.422 от ГПК вр.с чл.415 ал.1
от ГПК, вр. с чл.79 и чл.99 от ЗЗД - за установяване съществуване на
вземането на кредитора-ищец по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 483/16г. по описа на ЕРС, за сумата от 59.20 лева - главница по неизпълнено от страна на ответника задължение по Договор за
телекомуникационни услуги, прехвърлено
на ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 17.10.2016година до окончателното изплащане и иск по чл.422 от ГПК вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 и чл.99 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземането на кредитора-ищец по Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 483/16г. по описа на ЕРС, за сумата 18.95 лева - представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка главница от издадените общо осем фактури,
считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Разгледан по същество
положителните установителни искове се явяват неоснователни и недоказани, поради следните съображения:
За успешното провеждане на установителния иск по реда
на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи възникването на
задължението на ответника Х. да заплати на ищцовото дружество, на което е
цедирано вземането, предоставените му от „***“ ЕАД за периода от 01.09.2013г.
до 30.04.2014 година телекомуникационни услуги, за които са издадени процесните
8 фактури на обща стойност 61.72 лева, от които 59.20 лева незаплатени от
ответника, т.е. че за периода, в който са издадени осемте процесни фактури, е
съществувало между ответника и „***“ ЕАД облигационно правоотношение и е
възникнало твърдяното задължение за ответника за заплащане на сумата, предмет
на договора за цесия в полза на цесионера; изпадането на длъжника в забава за
изпълнение на задължението за заплащане на ползваните услуги и настъпване на
изискуемостта на процесното вземане, както и че е налице валидно прехвърляне по
реда на чл. 99 от ЗЗД на вземането на „***” ЕАД към отв. Н. Х. съгласно Договор
за цесия от 29.05.2015г. и последващ Договор за цесия от 12.05.2016година.
В настоящият
случай, безспорно се установи и доказа, че е проведено заповедно производство, като в
полза на ищеца е била издадена Заповед за
изпълнение, като в срок, по повод депозирано възражение, ищецът е
предявил настоящия си установителен иск. В хода на това заповедно
производство /по ч.гр.д. № 483/2016г./, ищецът като
заявител е обосновал вземането си, за което е
издадена
и Заповед за изпълнение № 1135/21.10.2016г., на сключен между ответника и „***“ ЕАД на 24.10.2012г. Договор за телекомуникационни услуги, задължението по
който впоследствие е прехвърлено на дружеството-ищец.
Съдът не
възприема становището на ответника, че той не е валидно уведомен по надлежен
ред за извършените прехвърляния на вземането, поради което и те не са произвели
действие спрямо него. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014
г. по т.д. № 2352/2013 г., на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г., на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 3 от
16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о. на ВКС, уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235, ал. 3 ГПК.
Тук следва да се отбележи, че
уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор,
а има отношение за момента, от който новият кредитор може да поиска
изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия,
тоест с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител
към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. С постигане на
съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права /по аргумент на чл.99,
ал.2 от ЗЗД/. Вярно е, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, но неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на прехвърлянето. То е предвидено в интерес на новия
кредитор и третите лица, а до уведомяването длъжникът може валидно да погаси
задължението си чрез плащане и на стария кредитор. В настоящия случай
Уведомлението за цесия, с което ищцовото дружество е уведомило ответника за
сключеният договор за цесия от 12.05.2016г., не е връчено на ответника, поради
което съдът намира, че цесията е съобщена с връчването на исковата молба.
В случая съдът
намира, че не се установи съществуването и изискуемостта на вземането, което се
твърди да е цедирано първоначално с Договор за цесия от 29.05.2015г. и след
това с втория Договор за цесия от 12.05.2016г. – на дружеството - ищец. Именно
в такава насока бяха направени възражения от страна на ответника. Представеното
писмено доказателство – Заявление/Договор от 24.10.2012г. установява само
наличието на облигационна връзка между „***“ АД и Н.Х. за срок от 12 месеца /което
по принцип не се оспорва/, но не и изпълнение на задълженията на страните по
нея. Липсата на изпълнение е отрицателен факт и не подлежи на доказване от
страната, която го твърди и именно затова са и дадените от съда указания при
разпределение на доказателствената тежест.
По делото са
представени осем фактури /месечни сметки/, посочени подробно по-горе, на обща
61.72 лева, за предоставени гласови телефонни услуги, но от същите не се
установява изправността на цедента по първия договор за цесия, т.е. не се
установява „***“ ЕАД да е предоставило на ответника услугата през отчетния
период и че това е нейната цена. По делото не са ангажирани убедителни
доказателства от страна
на ищеца, че ответникът
дължи сочените месечни такси по Договора и за срока на
действието на този договор – бил ли е продължен той съгласно чл. 229а от Закона
за електронните съобщения или не и ако е бил продължен – до кога, с оглед
преценка действал ли е цитираният в исковата молба договор и към процесния
период от време когато са издадени представените по делото фактури. Последните
не могат да установят факта, че ответникът действително е ползвал услугите на
оператора и то на посочените в тях стойности, тъй като всяка от тях е
едностранно съставена, съдържаща изгодни за представилата ги страна твърдения и
няма данни да са подписани и приети или задължението да е признато по друг
начин от насрещната страна – в случая от ответника Х..
Фактурите сами по себе си не представляват основание
за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да
породи задължение за плащане. Основанието за плащане е реалното предоставяне на
договорената услуга, за което, както бе посочено по-горе, по делото липсват
надлежни доказателства. Фактурите по своята
същност са частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална
доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите,
които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на
съставянето на документа. Тежестта за доказване неистинността пада върху
страната, която го е представила. Така съставеният частен документ удостоверява
единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от
подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ
документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя си факти. Предоставянето на договорените гласови телефонни услуги и
получаването им от ответника за процесния период от 01.09.2013г. до
30.04.2014г., ищецът следваше да докаже с
надлежни доказателства, каквито по делото липсват.
Или в случая не се доказа съществуването на вземането на
дружеството – продавач по сключеният на 29.05.2015г. Договор за продажба и
прехвърляне на вземания - „***“ ЕАД, което
води до невъзможност за ангажиране на отговорността на Н.Х. по Договора за предоставяне на
телекомуникационни услуги и във връзка със сключения, цитиран по-горе договор
за прехвърляне на вземания, от който черпи правата си дружеството- ищец. Всичко това обуславя отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК като неоснователен и недокан, поради неустановено съществуване на вземането
на ищеца спрямо ответника за процесната сума за главница в размер на 59.20 лева.
Отхвърлянето на главния иск обуславя и отхвърлянето на иска за признаване
съществуването на вземането на мораторна лихва в общ размер на 18.95 лева - представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка главница от издадените общо осем фактури,
считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
При този изход на делото ответникът не дължи направените от ищеца разноски
както в заповедното производство, така и тези, направени в настоящото
производство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ответника направените по делото разноски в настоящото
производство. От представеният по делото от ответника договор за правна помощ
от 21.03.17г. е видно, че платеното от ответника адвокатско възнаграждение е в
размер на 300.00 лева. В представено по делото писмено становище от ищеца е
направено възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника, поради прекомерност. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от
ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения
Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г.
на ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба № 1/2004 г. /прогласен за нищожен с Решение №
14820 от 10.12.2014 г. на ВАС - ДВ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 05.02.2016г./
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата Наредба
минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /изм. - ДВ, бр. 28
от 2014г./ при защита по дела с определен материален интерес до 1000 лв.,
каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско възнаграждение е
300.00 лева. Договореното и заплатено от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден размер от 300.00 лева,
поради което съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно и не следва да се уважава. На ответника следва
да се присъдят разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 300
лева.
Водим от гореизложеното Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в гр.***, ул. „***” №**и с адрес за кореспонденция: гр.***,
бул. „***” №**, ет.*, представлявано от Г. О. Г., чрез пълномощника –
юрисконсулт Д.Б., против ответника Н.Х.Х. с ЕГН - **********,***, иск с правно основание
чл.422 ал.1, вр.с чл.415 ал.1, вр.
с чл.124 ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79 и чл.99 от ЗЗД, за признаване за
установено, че към 17.10.2016
година Н.Х.Х. дължи на ищцовото
дружество сумата 59.20 лева - представляваща главница по неизпълнено задължение по Договор за телекомуникационни
услуги с „***“ ЕАД, прехвърлено на
ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 17.10.2016година до окончателното изплащане и иск по чл.422 от ГПК вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 86 и чл.99 от ЗЗД за установяване
съществуване на вземането на кредитора-ищец за сумата 18.95 лева - представляваща
сбор от мораторните лихви върху всяка главница от издадените общо осем фактури,
считано от датата на падежа на всяка една от тях до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1135 от 21.10.2016г. по реда по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 483/2016г. по описа
на ЕРС.
ОСЪЖДА ищеца „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от Г. О. Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ответника Н.Х.Х. с ЕГН - **********,***, направените по настоящото исково
производство разноски в размер на 300.00 лева /триста лева/ - за адвокатско възнаграждение.
НЕ УВАЖАВА искането на ищеца за присъждане на по-нисък размер на разноски за
платеното от ответника адв. възнаграждение, поради неговата прекомерност.
Решението подлежи на обжалване по реда на
въззивното производство пред Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане
в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 483/2016 г. по описа на ЕРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/В. Апостолова/