Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260062 /09.09.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на седемнадесети август две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2354 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
ІІ, дял І от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване
и Канализация" ЕООД гр.
Хасково /„ВиК“ ЕООД – Хасково/ с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ срещу З.А.А..
Ищецът твърди, че по смисъла на Закона за
водите и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, бил оператор,
предоставящ на крайните потребители услугите водоснабдяване и канализация /ВиК/, а ответникът бил собственик на водоснабдяван
имот, находящ се в гр.
Хасково, *****************, с открита
партида ******,
и имал
качеството на потребител на ВиК
услуги. Между страните съществувало облигационно отношение, базирано на публично известни
Общи условия /ОУ/ на „ВиК" ЕООД - Хасково, надлежно приети и оповестени съгласно чл. 8 от Наредбата
и одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1,
т. 5 ЗРВКУ, имащи значение на сключен договор
за предоставяне на ВиК услуги. По силата на това отношение за периода от
10.09.2018 г. до
29.05.2019 г. ищецът изпълнил задължението си като предоставил на ответника ВиК услуги,
изразяващи се във водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други
дейности до имота му. За използваните ВиК услуги били издадени
следните фактури:
|
Дата на фактура |
Номер на фактура |
Сума с ДДС |
Лихва |
Общо |
Платено |
Остатък |
|
10.09.2018 |
********** |
753.00 |
49.99 |
802.99 |
0.00 |
802.99 |
|
10.10.2018 |
********** |
15.00 |
0.87 |
15.87 |
0.00 |
15.87 |
|
05.11.2018 |
********** |
15.00 |
0.76 |
15.76 |
0.00 |
15.76 |
|
06.12.2018 |
********** |
21.00 |
0.89 |
21.89 |
0.00 |
21.89 |
|
04.01.2019 |
********** |
18.00 |
0.62 |
18.62 |
0.00 |
18.62 |
|
19.02.2019 |
********** |
18.00 |
0.39 |
18.39 |
0.00 |
18.39 |
|
07.03.2019 |
********** |
12.00 |
0.20 |
12.20 |
0.00 |
12.20 |
|
09.04.2019 |
********** |
12.00 |
0.09 |
12.09 |
0.00 |
12.09 |
|
29.05.2019 |
********** |
6.00 |
0.00 |
6.00 |
0.00 |
6.00 |
Съгласно чл. 31, ал. 2 от
Общите условия ответникът трябвало да заплати цената
на ползваните ВиК услуги изцяло
и в срок от 30 дни след датите
на фактуриране на всяка от
горепосочените фактури, но той не
изпълнил това си договорно задължение.
Поради липсата на плащане
на падежа дължал и обезщетение в размер на законната
лихва за забава, начислена върху формираните за всеки отчетен
период главници. Предвид изложеното се иска
да бъде постановено
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищеца гореописаните вземания. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове. Счита се, че липсвали данни, от които да
се направи извод за валидно
облигационно отношение между страните, както и за надлежно извършено
отчитане на водомера му, а именно, че инкасатори на ищцовото дружество са посещавали дома
му и са извършвали непосредствена
проверка на водомера, за да
отчетат реалните количества изразходвана вода.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени описаните в исковата молба фактури
и от тях е видно, че имат посоченото по-горе съдържание, поради което същото не
следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
По делото са представени и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД - Хасково /ОУ/, като в като в чл. 5, т. 6 е предвидено,
че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните ВиК услуги съгласно
чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. Според чл. 44 от
ОУ при неизпълнение на това задължение
в срока, потребителят дължи на ВиК
оператор обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден
след настъпването на падежа до
деня на постъпване
на дължимата сума по сметка
на оператора.
По делото е представено и извлечение от карнет с партида на абоната З.А.А., в който се съдържат и подписи на ответника.
От заключениeто по съдебно-счетоводната експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните,
се установява, че на ответника има открита партида
№ ****** в ищовото дружество
за описания в исковата молба имот, като за процесния период записаните
показания по карнети за доставена
и консумирана вода показват общо 290 куб. м. вода, от които служебно са нанесени 9 куб.
м. Потребеното количество вода в имота на ответника
се отчита съгласно Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и Канализация"
ЕООД, гр. Хасково, като начина на начисляване
и изчисляване на доставеното количество вода съответства на специалната методика, посочена в нормативните актове, уреждащи тази материя. През процесния период отчетените данни, отразени
в карнетите, съответстват с тези в издадените фактури. Общият
размер на неизплатените задължения на
ответника към ищцовото дружество възлизали на 923.81 лева, в т. ч. 870.00 лева за главница и 53.81 лева за лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, които са
процесуално допустими.
Разгледани по същество,
исковете
се явяват частично основателни, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява,
че между страните съществува валидно облигационно правоотношение.
Неговата правна регламентация се намира в Закона за водите /ЗВ/, Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на ВиК системи /Наредбата/ и Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор ''ВиК''
ЕООД – Хасково /ОУ/. Съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредбата ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в случая от 11.08.2006 г. В чл. 8, ал. 4 от
Наредбата и в чл. 69, ал. 2 от ОУ е предвидено,
че в срок до 30 дни след
влизането им в сила потребителите, които не са
съгласни с тях, имат
право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да предложат
различни условия, но в настоящия случай няма такива
данни. В тази връзка следва да се
има предвид и че според чл.
293, ал. 1
ТЗ за действителността на търговска сделка,
каквато е налице между страните по настоящия спор,
е необходима писмена или друга форма
само в случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се
съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение между страните по делото съдът
приема за установено в случая чрез издадените фактури
и карнети, част от които са
подписани от ответника, както и от неоспорените констатации на
вещото лице за открита партида на негово име в ищовото
дружество за описания в исковата молба имот. По силата на така възникналото
договорно правоотношение ищецът в качеството си на оператор,
предоставящ услугите водоснабдяване и/или канализация (ВиК), е бил задължен да
доставя вода за питейно-битови нужди, а ответникът като потребител е следвало именно да заплаща
отчетеното количество вода в 30
дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума. Няма спор между страните по отношение на
цените, по които е следвало да бъдат заплатени предоставените услуги. Спорен въпрос по делото е дали ответникът е потребил посочените количества вода за процесния
период, чиято стойност съответства на представените от ищеца фактури. Според настоящият съдебен състав на него следва да се даде
положителен отговор. Редът и начинът на измерване и
отчитане на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадни води са уредени от разпоредбите на глава ІІІ на ОУ и на глава VІ от
Наредбата.
Изразходваните количества питейна
вода се отчитат
по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК, и/или в
имотите на потребителите, в присъствието им или на техен представител – чл. 22 и чл. 23, ал. 4 от ОУ. Съгласно чл.
32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
чрез монтираните водомери на сградните водопроводни
отклонения. В случая тези
обстоятелства се установяват от приетото извлечение от карнет с партидата на абоната З.А.А.. То е подписано от ответника и не е
оспорено от него нито относно автентичността му, нито от гледна точка на
съдържанието му. Ето защо следва да се разглежда като
извънсъдебно признание на неизгодни за ответника и релевантни за спора факти и се
ползва с доказателствена сила срещу него за
посочените дати на измерване на неговото потребление и отчетните данни на водомера
му през процесния период. В
този смисъл е и Решение № 154 от 20.06.2012 г. по в. гр. д. № 353/2012
г. на ОС – Хасково. От друга страна по делото нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за
неправилно отчитане на водомера, респективно същият да е бил повреден, което да
е довело да невярно фактуриране на количествата потребена
вода. Претендираните вземания на ищеца се установяват
и от заключениeто на вещото лице
К.Р., което
кореспондира на посочените и обсъдени по-горе писмени доказателства. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца се е породило правото му да получи дължимата сума за ползваните от ответника ВиК услуги, респ. задължението на последния да я плати. От нея, обаче следва да се приспадне сумата от
753,00 лева по фактура № **********/10.09.2018 г., защото от съдържанието й и от заключението
на вещото лице се установява, че тя включва задължение за
периода 25.03.2015 г. – 04.09.2018 г., т.е. не се отнася за посочения в исковата молба процесен период от 10.09.2018 г. до 29.05.2019
г. Следователно, ищецът е установил при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата, на които се основава претенцията му по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за плащане на
сумата от
117,00 лева /870,00-753,00/. В тежест на ответника бе да установи, че я е заплатил, но същият
не ангажира никакви доказателства в тази насока. Нещо повече, от заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза става ясно, че по описаните в справка фактури
не са извършвани
плащания.
Предвид частичната основателност на
главния иск, следва да се
уважи частично
и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху сумата
от 117,00 лева
за периода от 11.10.2018 г. до 29.07.2019 г. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и
присъждането й зависи от неговата съдба, а по делото се установява, че такова се
дължи. Действително в чл. 40, ал.
1 изр. 2 от Наредбата, и в чл.
44, вр. чл. 33, ал.
2 от ОУ изрично е предвидено, че при неизпълнение на задължението
за плащане на изразходваното количество вода в определените срокове, в случая
30 дни след датата на фактуриране, се дължи законна лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от първия
ден след настъпване на падежа до изплащането й. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът й за процесния период
възлиза на 3,82 лева /53,81-49,99/.
Предвид изложеното съдът намира,
че исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъдат уважени
частично - за сумата от 117,00 лева, съотв.
3,82 лева, а в останалата им част - за разликата над тях до пълните предявени размери от
870,00 лева, съотв.
53,81 лева – да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото
и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
същия следва да се присъдят
такива в
размер общо 104,63 лева, съразмерно на уважената
част от исковете и предвид представения списък по чл. 80 ГПК. На ответника не се дължат
разноски, тъй като по делото липсват твърдения и
доказателства за извършването на такива от негова
страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.А.А., адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, сумата от 117,00 лева за главница, представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други дейности до имот, находящ се на адрес: гр. Хасково, *****************, с партида № ******, за периода от 10.09.2018 г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 11.10.2018 г. до 29.07.2019 г., като исковете в останалата им част - за разликата над тях до пълния предявен размер от 870,00 лева за главница и 53,81 лева за обезщетение за забава, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З.А.А., адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ”Сакар” № 2, сумата от 104,63 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.А.