Р Е Ш Е Н И Е
№ 190 / 4.4.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на осми март, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1050 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на С.М.Т. ***, в която се
твърди, че съседът ѝ В.Ц.Т. *** незаконно я фотографира с камера
поставена на къщата му. Искането е същия да бъде задължен незабавно да
демонтира камерата, да бъде глобен за това му действие и за нарушаване на
заповед, издадена от Районен съд – Велинград. Жалбоподателката предявява против
В.Т. и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.,
причинени ѝ от твърдяното неправомерно обработване на личните ѝ
данни.
Жалбоподателката поддържа жалбата
и исковете си лично в проведените съдебни заседания. Излага съображения за тяхната
доказаност и основателност.
Ответникът – В.Ц.Т. – оспорва жалбата
лично и чрез процесуалния си представител в проведените заседания, както и в
подадени от последния писмени бележки. Сочи доводи за недоказаност на жалбата и
исковите претенции. Претендира разноски.
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок от лице, чиито права са засегнати от твърдяното
наблюдение и заснемане с видеокамера. Ако се приеме, че ответникът е поставил
камерата и извършва видеонаблюдение на жалбоподателката, то същият несъмнено
има качеството на администратор на лични данни и съответно действията му
подлежат на обжалване пред административния съд по реда на АПК, съгласно чл.
39, ал. 1 от ЗЗЛД, а искът ѝ за обезщетение е допустим на основание чл.
39, ал. 2 от същия закон. Недопустими са исковете за налагане на глоба за това твърдяното незаконосъобразно
видеонаблюдение и за нарушаване на заповед, издадена от Районен съд –
Велинград, тъй като липсват правни норми, които да предвиждат възможност за
налагане на такива глоби от съда.
Разгледана по същество в
допустимата ѝ част жалбата е основателна.
От събраните множество
гласни и писмени доказателства безспорно се установи следното:
Действително на къщата на
ответника е поставена видеокамера, която има видимост към къщата и двора на
жалбоподателката. Камерата може да бъде насочвана в различни посоки, както към
имота на жалбоподателката, така и в други посоки. Основният спорен въпрос е
дали видеокамерата е поставена и се използва именно от ответника или от неговия
баща, който има правно на ползване върху собствената на ответника къща, на
която е поставена камерата. Показанията в тази насока са противоречиви. От
показанията на свидетелите Я. Ц.Т. и Д. Я. Т., съпруг и син на жалбоподателката
се установява, че именно ответникът е поставил камерата и тя постоянно работи и
заснема. Безспорно камерата работи, тъй като има светлини и се движи. Камерата
заснема, тъй като ответникът е свалил снимков материал от нея и го е изпратил в
полицията.
Обстоятелствата, че
камерата работи и заснема, включително и че е насочена към имота на
жалбоподателката се потвърдиха и от показанията на свидетелите Д.Д. Т., баща на
ответника и В.Ц. Т., негова съпруга. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Д.Д. Т., че той е поставил камерата, а ответника само му е помогнал
да я стабилизира. Самият свидетел признава, че не е опитен с мобилните
телефони, поради което съдът не кредитира показанията му, че той наблюдава образа
от камерата на мобилния си телефон. Нещо повече, нелогично е свидетелят Д.Д. Т.
да постави камерата на къщата на ответника дори и да има право на ползване
върху нея. Много по-естествено би било да я постави на собствената си къща, на
етажа, на който живее, за да наблюдава собствения си двор. Затова съдът намира,
че не свидетелят Д.Д. Т. е поставил камерата, а неговия син – ответника В.Т., с който са в добри отношения и свидетелят желае
да подкрепи защитната му теза по делото. По същите
съображения съдът не кредитира и показанията на свидетелката В. Т., съпруга на
ответника.
Съдът намира за
неоснователно възражението за заинтересованост на свидетелите Я. Ц.Т. и Д. Я. Т.,
включително поради присъствието им в съдебната зала преди разпита им. Съдът
намира, че независимо от близките им родствени връзки с жалбоподателката
показанията им за логични и обосновани и са в съответствие с останалите събрани
доказателства, включително и е налице частично припокриване с показанията на
свидетелите, доведени от ответника. Присъствието им в съдебната зала не е
повлияло на показанията им, тъй като те, като близки родственици на
жалбоподателката така или иначе са добре запознати с жалбата и с пълнотата на
влошените взаимоотношения с ответника и неговото семейство.
При тези безспорно
установени обстоятелства съдът намира от една страна, че жалбата за нарушение
на правата на жалбоподателката по ЗЗЛД е допустима и основателна. Действително
ответникът В.Т. е монтирал на къщата си камера, която често е насочена към
имота на жалбоподателката (къщата и двора ѝ) и по този начин извършва
незаконосъобразно видеонаблюдение на нея и семейството ѝ. Следователно
ответникът незаконно администрира лични данни на жалбоподателката. Затова
следва същият да бъде задължен в 3-дневен срок от влизане в сила на настоящото
решение да премахне поставената на имота му видеокамера.
Неоснователен е искът на
жалбоподателката за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното
администриране на личните ѝ данни. Независимо, че жалбоподателката
представи епикризи и други медицински документи за здравословното си състояние,
тя по никакъв начин не доказа, че то се е влошило в резултат именно на
видеонаблюдението, извършено от ответника. Освен това, отношенията между
жалбоподателката и ответника и семействата им са сериозно влошени, те имат
конфликти, правят оплаквания към институциите един от друг и водят множество
дела помежду си. При това положение дори и да се приеме, че тези спорове са
породили определени негативни изживявания за жалбоподателката, по никакъв начин
тя не установи, че тези преживявания са породени именно от нарушаването на
правата ѝ по ЗЗЛД с процесната камера, а не с множеството други
неблагоприятни за нея действия, извършени от ответника в рамките на конфликта
между тях.
Затова като като недоказан
предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото е
неоснователна претенцията за разноски на ответника. Тъй като съдът оставя без
разглеждане и отхвърля предявените искове но уважава основната жалба против
действието по поставяне на видеокамера и извършване на видеонаблюдение, намира
че в крайна сметка исканията следва да се приемат за уважени поравно, поради
което не следва да се присъждат разноски.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
Задължава В.Ц.Т. ***
в 3-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение
да премахне видеокамерата, поставена на къщата му, с която извършва
видеонаблюдение на С.М.Т. и имота ѝ и по този начин нарушава правата
ѝ по Закона за защита на личните данни.
Отхвърля искът на С.М.Т. *** против В.Ц.Т. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.,
причинени ѝ от неправомерното обработване на личните ѝ данни посредством видеокамерата, поставена на къщата му.
Оставя без разглеждане исковете за налагане на глоба на В.Ц.Т. заради неправомерното
обработване на личните данни на С.М.Т. посредством видеокамерата, поставена на
къщата му и за налагане на глоба на същия за нарушаване на заповед, издадена от
Районен съд – Велинград и прекратява
делото в тези му части.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
(П)