Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 12.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
3353 по описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба, подадена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс„ АД град С., бул. „***, ЕИК ***, с която против В.Т.Т. с ЕГН ********** ***, са
предявени искове за установяване вземанията на ищеца,
за които е издадена заповед № 1354 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК от 31.05.2018г.
по ч.гр.д.№
2253/2018г. по описа на Районен
съд - Добрич за следните суми:
1) 622,59 лева, представляваща дължима сума по договор
за продажба на изплащане от
16.12.2016г., сключен между
„Мобилтел” ЕАД /продавач/ и
В.Т. /купувач/, обезпечен с
договор за поръчителство от трета страна от
07.11.2014г., ведно със законната лихва върху нея от
29.05.2018г. до окончателното плащане;
2) 21,29 лева, представляваща мораторна лихва по договора за
периода от 13.02.2018г. до 28.05.2018г.
Претендират се
разноските в заповедното и
в исковото производство.
Исковете са обосновани със
следните обстоятелства: на 16.12.2016г. между „А1 България“ ЕАД (с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) и В.Т.Т. е сключен
договор за продажба на изплащане № ********* за устройство Hauwei
P9 White MAT 25 23м. Съгласно т. 10.2.1 от договора,
купувачът се е задължил да заплати на продавача продажната цена за вещта,
съгласно погасителен план. Поради неплащане на две месечни вноски, на основание
чл. 12.3 от договора, той е прекратен предсрочно. Непогасената сума до края на
договора в размер на 622,59 лева е станала предсрочно изискуема. Между
„Мобилтел" ЕАД (Мобилтел) и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс" АД (СБС), е сключен на дата 07.11.2014г.
договор за поръчителство, съгласно т. 3 от който СБС се задължава да обезпечи
задълженията на абонати на оператора, сключили договори за продажба на
изплащане. Поради неплащане на дължимата сума от ответника, на основание чл.
143 от ЗЗД и чл. 2.2.4 от договора, ищецът го
уведомил, че ще изпълни неговото задължение. На основание т. 2.2.3 от договора, след липса на доброволно плащане от страна
на длъжника и покана от кредитора, поръчителят платил на 13.02.2018г. сумата от
622,59 лева – дължими и изискуеми вноски по договор за продажба на изплащане от
16.12.2016г. Претендира плащане на тази сума, както и на обезщетение за забава
в размер на 21,29 лева за периода от 13.02.2018г. (датата на плащане на
главницата от ищеца, тъй като се касае за задължение с определен ден за
изпълнение) до 28.05.2018г.
Ответникът възразява, че не е бил
уведомен за предсрочната изискуемост на задължението, за сключения договор за
поръчителство и затова, че поръчителят възнамерява да плати и че е извършил
плащане към кредитора. Оспорва наличието на валиден договор за поръчителство
между ищеца и кредитора, както и извършено плащане от страна на ищеца в полза
на кредитора. Твърди, че и след датата 13.02.2018г. е продължил да изплаща
телефона си на „А1 България“ ЕАД. Оспорва истинността на уведомление от
28.03.2018г. по т.22.6 от договора от 07.11.2004г. за потвърждаване на
извършено плащане в размер на 622,59 лева, като изтъква, че ищецът не е
представил справка по т. 2.2.5 от същия договор, в
която да е вписано името на ответника, както и платежно нареждане за
действително извършено плащане. Оспорва и представеното от ищеца уведомление за
предсрочна изискуемост на задължение – същото е без дата и в него не са
посочени кои са неплатените от ответника две вноски по договор, от което
обстоятелство произтича плащането от страна на ищеца като поръчител.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 2253/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 31.05.2018г. е издадена заповед № 1354 от същата дата за
следните суми: 1) 622,59 лева, представляваща дължима сума по договор за
продажба на изплащане от 16.12.2016г., сключен между „Мобилтел” ЕАД /продавач/
и В.Т. /купувач/, обезпечен с договор за поръчителство от трета страна от
07.11.2014г., заедно със законната лихва върху нея от 29.05.2018г. до
окончателното плащане; 2) 21,29 лева, представляваща мораторна
лихва по договора за периода от 13.02.2018г. до 28.05.2018г.; 3/ 385.00 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№2253/2018г. по описа на ДРС /25.00 лв. – за държавна такса и 360.00.00 лв. –
за адвокатско възнаграждение/. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е
възразил писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 06.07.2018г.
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на 18.07.2018г. Исковата молба е постъпила в съда на дата 17.08.2018г.
(изпратена по пощата на 04.08.2018г.), поради което като допустима, подлежи на
преценка по основателност.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението,
може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил,
след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Условията на този личен
на поръчителя иск са три: - поръчителят трябва да е погасил дълга чрез
изпълнение или друг равностоен на изпълнението способ; - това изпълнение трябва
да е редовно, да има погасителен ефект спрямо главния длъжник; - поръчителят да
уведоми главния длъжник, че има намерение да изпълни, или че е предявен иск за
изпълнение срещу него.
От доказателствата по делото се установяват заявените в исковата молба
обстоятелства.
Ответникът, като купувач, е сключил на 16.12.2016г. договор за продажба на изплащане
№ ********* за устройство Hauwei P9 White MAT 25 23м. на обща стойност 767,52 лева, от които
31,98 лева първоначална вноска и 735,54 лева общо месечни вноски, съгласно
погасителен план. В чл. 12.3 от договора е предвидено, че при неплащане на най-малко две последователни месечни
вноски в срок , всички дължими до края на срока на
договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и
следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата
срок.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че при сключване на договора и на основание чл. 6.1 от него „А1
България“ ЕАД е издал фактура № **********/16.12.2016г. за цялата стойност на
вещта, в която е отразена и първоначалната вноска, дължима при подписването му.
Разсрочените вноски са на брой 23 и всяка от тях е в размер на 31,98 лева.
Договорът за продажба на изплащане е обвързан с договор за ползване на
електронни съобщителни услуги, по който операторът издава месечни фактури и в
тях се начисляват дължимите всеки месец от абоната суми. През периода на
действие на договора за продажба на изплащане, дължимите по него суми са
посочвани в таксуващите месечни фактури под черта – издадени са фактури за
вноски от първа до осма с месечните сметки, посочени на стр. 3 от заключението.
На 12.09.2017г. е издадена фактура са останалите вноски – от 9-та до 23-та на
стойност 479,70 лева. На 27.09.2017г., съгласно чл. 12.3 от договора, е
настъпила предсрочната изискуемост.
Вещото лице е обследвало, както
счетоводните записвания при кредитора, така и представените от ответника
писмени доказателства за извършени плащания и е установило, че ответникът е
платил общо 144,93 лева за погасяване задължението си по договора за продажба
на изплащане – първоначалната вноска от 31,98 лева; първа, втора, трета вноска
по погасителния план, всяка по 31,98 лева, и част от четвърта вноска – 17,01
лева. В срок е платена първоначалната вноска на 16.12.2016г. и първата и
втората вноска по погасителния план за разсрочено плащане – на 19.01.2017г.
Третата вноска и част от четвъртата вноска (за месеците март и април 2017г.) са
платени на 16.01.2018г. – много след техния падеж.
Неплатеният остатък по договора възлиза на 622,59 лева – 20 вноски (от 4-та
– част от 14,97 лева, до 23-та – всяка по 31,98 лева, по погасителния план). За
всяка от първата до осмата вноски е налице записване под черта в месечните
фактури за потреблението по договора за доставка на електронни съобщителни
услуги. Във фактура № ********* от 12.09.2017г. са начислени сумите по вноски
от 9-та до 23-та в общ размер от 479,70 лева. Сумата от 622,59 лева е част от
платената сума в размер на 25 076,86 лева на дата 13.02.2018г. от ищеца
към „А1 България“ ЕАД, с платежно нареждане (л. 62 от делото) и ППП №
116/09.10.2017г., където размерът на задължението на ответника към 06.10.2017г.
е в размер 671,58 лева (л. 58 от делото). Към момента на плащането обаче,
задължението на ответника е 622,59 лева (така ППП № 147 от 26.03.2018г. на л.
65 от делото), защото ответникът е платил 48,99 лева на 16.01.2018г.
Между „Мобилтел" ЕАД (Мобилтел) и „Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс" АД (СБС), е сключен на дата
07.11.2014г. договор за поръчителство, съгласно т. 3 от който СБС се задължава
да обезпечи задълженията на абонати на оператора, сключили договори за продажба
на изплащане. Поръчителството може да бъде учредено и за едно бъдещо
задължение, каквото е това по сключения по-късно (на дата 16.12.2016г.) договор
за продажба на изплащане. Изрично в чл. 9.1.2 от договора е уредено правото на
продавача да обезпечи вземането си по договора с поръчителство от трета страна.
Представените писмени доказателства установяват, че поръчителството, учредено
от ищеца, обхваща и вземанията по процесния договор. Заключението
на вещото лице изяснява, че сумата от 622,59 лева е платена от поръчителя на
дата 13.02.2018г. и с това плащане е погасено задължението на ответника по
договора за продажба на изплащане. Вярно е, че изпратеното от поръчителя до длъжника
уведомление за плащане не е получено от ответника (според обратната разписка
пратката не е потърсена, а ищецът не е предприел друг начин за връчване на
уведомлението), но от събраните по делото доказателства не се установява
ответникът да е платил на кредитора си своя дълг след изпълнението от страна на
поръчителя. Само в този случай, съгласно чл. 143, ал. 2, изр. първо от ЗЗД,
длъжникът не отговаря към поръчителя. Доколкото обаче в случая не се установява
изпълнение на кредитора от страна на длъжника, той следва да заплати на
поръчителя сумата, която последният е превел за погасяване на дълга му, ведно
със законната лихва върху нея от деня на плащането – чл. 143, ал. 1 от ЗЗД.
Последната възлиза на 18,16 лева, изчислена с помощта на лихвен калкулатор. До
този размер искът подлежи на уважаване, а за разликата до претендираните
21,29 лева следва да бъде отхвърлен.
В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. На заявителя се следват направените от него в заповедното
производство разноски от – 24,88 лева платена държавна такса и 358,25 лева
адвокатско възнаграждение. В тази част съдът следва да постанови осъдителен диспозитив (така мотивите към т. 12 от тълкувателното решение).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 532,40 лева
(съразмерно от платените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице). На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски
в размер на 1,46 лева (от платеното адвокатско
възнаграждение).
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на
чл. 415, ал. 1 от ГПК, че В.Т.Т.
с ЕГН ********** ***, дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС„ АД град С.,
бул. „***, ЕИК ***, следните суми, за които е издадена заповед № 1354 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 31.05.2018г. по ч.гр.д.№ 2253/2018г. по описа
на Районен съд - Добрич за
следните суми:
1) 622,59 лева, представляваща дължима сума по договор
за продажба на изплащане от
16.12.2016г., сключен между
„Мобилтел” ЕАД /продавач/ и
В.Т. /купувач/, обезпечен с
договор за поръчителство от трета страна от
07.11.2014г., ведно със законната лихва върху нея от
29.05.2018г. до окончателното плащане;
2) 18,16 лева, представляваща мораторна лихва по договора за
периода от 13.02.2018г. до 28.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта
за разликата над 18,16 лева до претендираните 21,29 лева.
ОСЪЖДА В.Т.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС„ АД град С., бул. „***, ЕИК ***, разноски
в размер на 24,88 лева държавна такса и 358,25 лева адвокатско
възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2253/2018г. по описа
на ДРС и разноски в исковото производство в размер на 532,40 лева (съразмерно от
платените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице).
Ответникът може да преведе
присъдените суми по следната банкова сметка ***: IBAN ***: ***.
ОСЪЖДА „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС„ АД град С., бул. „***, ЕИК *** да заплати на В.Т.Т. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 1,46 лева (от
платеното адвокатско възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред добрички окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :