Номер 273602.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502253 по описа за 2020 година
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 47466/16.07.2020г., депозирана от
адв. И.А.С. от АК – Варна, в качеството ѝ на пълномощник на Ж. Г. П. , ЕГН: **********, с
адрес: ******* – длъжник по заповедното производство, срещу Определение
№8089/29.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№15605/2019г. по описа на ВРС, XLII състав, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 ГПК за
допълване на съдебния акт, с който е обезсилена издадената по делото заповед за
изпълнение, чрез присъждане в полза на адв. И.А.С. и в тежест на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, на разноски за осъществено безплатно процесуално представителство на
длъжника пред заповедния съд, по реда на чл. 38, ал.2, вр. ал.1 , т. 2, вр. чл. 36, ал.2 ЗАдв, в
размер на 300,00 лева.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение,
като се излагат подробни аргументи в тази насока. Моли се за отмяна на атакувания съдебен
акт и постановяване на нов, с който искането на жалбоподателя за допълване на
Определение №16047/05.12.2019г., постановено ч.гр.д.№15605/2019г., да бъде уважено и
заявителят „ЮБЦ" ЕООД да бъде осъден да заплати на адв. И.А.С. адвокатско
възнаграждение в предвидения съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната
жалба.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
1
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:
В хода на образуваното по заявление от “ЮБЦ“ ЕООД ч. гр. д. № 15605/2019г. по
описа на ВРС, XLII състав, въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед
№7595/02.10.2019г. за изпълнение на парично задължение против длъжника Ж. Г. П. .
Заповедта е връчена на длъжника на 08.10.2019г., който в срок, чрез пълномощника си адв.
И.А.С. от АК – Варна, е подал възражение по чл. 414 ГПК. В същото е направено искане за
присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ. С Разпореждане № 45850/17.10.2020г. ВРС е дал указания на заявителя за
възможността да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК и го е предупредил за
неблагоприятните последици при непредставяне на доказателства за това. С посоченото
разпореждане съдът е приел и че искането на длъжника за присъждане на разноски е
преждевременно заявено, поради което го е оставил без разглеждане. С Определение
№16047/05.12.2020г. заповедният съд е обезсилил изцяло издадената в полза на “ЮБЦ“
ЕООД заповед за изпълнение поради непредявяване на иска по чл. 422 ГПК от заявителя. В
срока по чл.248 от ГПК длъжникът е поискал допълване на това определение в частта за
разноските, като е претендирал присъждане в полза на адв. И.А.С. на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв. С
Определение № 2283/06.02.2020г. на ВРС искането на длъжника по чл. 248 ГПК е оставено
без разглеждане. Така постановеният акт е атакуван пред ВОС, който с Определение №
1577/17.06.2020г., постановено по в.ч.т.д. № 648/2020г., го е отменил и е върнал делото на
РС – Варна за произнасяне по същество на искането по чл. 248 ГПК. С атакуваното в
настоящото производство Определение № 8089/29.06.2020г. на ВРС молбата на
жалбоподателя за допълване на съдебния акт, с който е обезсилена издадената по делото
заповед за изпълнение, чрез присъждане в полза на адв. И.А.С. на разноски в размер на
300,00лева, е оставена без уважение. Първоинстанционният съд се е аргументирал с това, че
разноски не се следват на длъжника в заповедното производство за депозиране на
възражение по чл.414 ГПК в бланкетен вид.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Депозираната жалба е частично основателна.
От материалите по делото се установява, че длъжникът по заповедното производство
е избрал да се защити срещу издадената заповед за изпълнение чрез подаване на възражение
по чл. 414 ГПК, като за целта е ползвал услугите на адвокат И.А.С.. Тук следва да се
отбележи, че опростеният ред, който законът предвижда за това процесуално действие –
доколкото възражението по чл. 414 ГПК се подава по утвърден от Министъра на
2
правосъдието образец, не лишава длъжника от възможността да ангажира услугите на
адвокат за оказване на правна помощ и съдействие. Що се отнася до възлагането на
разноските в гражданския процес, включително тези за адвокатско възнаграждение, по
същността си то е свързано със санкционирането на едната страна за неправомерно
въвличане на другата в съответното производство. Заповедното производство, от своя
страна, е подчинено на общо основание на правилата за разноски в гражданския процес,
като чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В конкретния казус заповедта за изпълнение е обезсилена и
производството по делото е прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното
поведение на длъжника, а с това на заявителя, който не е провел производство по иск с
правно основание чл. 422 от ГПК. С оглед на това, в качеството си на страна, която с
действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното
производство, заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските по него.
Настоящият състав обаче намира претендираното възнаграждение в размер на 300,00
лева за прекомерно (в какъвто смисъл е и направеното от въззиваемата страна възражение с
отговора на молбата по чл. 248 ГПК). На първо място, при определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай следва да се има предвид, че
възнаграждението за процесуално представителство, изразяващо се в подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание §
1 от ДР на Наредбата, това възнаграждение следва да се определи по аналогия, като следва
да се изходи от вида на самото процесуално действие. Заповедното производство е строго
формално, като са налице утвърдени с наредба на министъра на правосъдието образци /към
момента на подаване на процесното възражение – Наредба № 6 от 20.02.2008г./, както за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за самата заповед и възражението
срещу нея. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е
приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването ѝ. В настоящия случай единственото извършено от процесуалния представител
на длъжника действие е подаване на бланкетно възражение в утвърдения образец срещу
цялото вземане, което възражение не съдържа каквито и да било обосновани оспорвания на
вземането на кредитора (независимо от обстоятелството, че законът не поставя изискване за
мотивиране на възражението), а се е изчерпало в изречението "Не дължа изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение." Посоченото действие, при липса на
изрична норма, настоящият състав отнася към описаните такива в чл. 6, т. 5 Наредба №
1/2004г. – съставяне на нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за
изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за
други молби, за които се дължи възнаграждение в размер на 50 лева.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а
Определение №16047/05.12.2019г., постановено по ч.гр.д. №15605/2019г. – допълнено, като
в полза на процесуалния представител на длъжника по заповедното производство следва да
3
бъде определено и присъдено възнаграждение за осъщественото от него съдействие по
подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Това възнаграждение следва да се определи по
правилата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., според който съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати, като в конкретния случай и при условията на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г, то
следва да е в размер на 50,00 лева.
По аргумент от т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК,
настоящото определение, като постановено при осъществен инстанционен контрол в
заповедно производство, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №8089/29.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№15605/2019г. по
описа на ВРС, XLII състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Определение №16047/05.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№15605/2019г.
в частта за разноските, като
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, да заплати на адв. И.А.С. от АК – Варна сумата от 50,00 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.г.д
№15605/2019г. по описа на ВРС, изразяваща се в подаване на възражение по реда на чл. 414
от ГПК, което възнаграждение е определено по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., вр. чл.
6, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК в частта ѝ, с която се
претендира осъждане на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД да заплати разликата над 50,00 лева до
претендираните 300,00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5