Р Е Ш Е Н И Е
№…………../15.09.2023г.
гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7-ми състав, в закрито заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по молба на „М.С.К.“ АД, с
която се иска да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално
да се допълни, евентуално да се тълкува волята на съда в решение № 1688/10.08.2018г
постановено по т.д. № 2700/2013 по описа на СГС, ТО, 7-ми състав в частта
относно уваженото възражение за прихващане.
В молбата се
поддържа, че с решението в частта, с която се уважава възражението за
прихващане на ответника, е посочено, че активното вземане касае третата вноска по
споразумението от 03.11.2011г и фактура №**********/13.07.2011г, каквото позоваване
не е направено в отговора, такова уточняване не се съдържа и в доклада на
делото, размера на предявеното за прихващане вземане е различен от този на
вземането по третата вноска, който е в размер на 244 111,80 лева, а и
отделните вноски по споразумението счита, че не представляват самостоятелни
вземания с различно правно основание, а едно разсрочено вземане. Въпреки това с
решението съдът приема, че прихващането касае именно „третата вноска“ по
споразумението от 03.11.2011г, която обаче е предмет на друг спор между
страните, за който е образувано т.д. № 38/2013г по описа на СГС, ТО, 9-ти състав.
По изложените съображения се иска или поправка на решението или неговото
допълване, или тълкуване на волята на съда.
С отговора на
молбата ищецът „С.Л.“ АД / с предишно наименование „Б.“АД/ счита молбата в частта, с която се иска
допълване на решението за просрочена, а исканията за поправка на ОФГ, евентуално
за тълкуване на волята, за неоснователни.
Съдът намира
следното:
Съгласно чл. 250,
ал.1 ГПК съдът допълва решението, ако не се е произнесъл по някой от исковете
или възраженията /по който решението формира сила на пресъдено
нещо/, ако е сезиран с искане за това в преклузивен
едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В
случая молбата в частта, с която се иска допълване на решението е подадена
повече от година след влизане на решението в сила, поради искането следва да се
остави без разглеждане. Само за пълнота следва да се посочи, че не е налице
основание за допълване по твърденията в молбата, тъй като по възражението за
прихваща има нарочно произнасяне, което се установява от диспозитива
на решение № 1688/10.08.2018г постановено по т.д. № 2700/2013г по описа на СГС,
ТО, 7-ми състав има.
По отношение на
искането за поправка на решението евентуално за неговото тълкуване, молбата е
допустима, тъй като тези производства не са ограничени със срок. Разгледани по
същество същите са неоснователни.
Съдът поправя
допусната в решението очевидна фактическа грешка, когато има разминаване между
формираната в мотивната част на решението воля на
съда и нейното външно обективиране, а го тълкува,
когато волята не е ясна.
В мотивите на
решението /макар и погрешно според ответника/
съдът приема, че възражението за прихващане касае именно третата вноска по
споразумението от 03.11.2011г /стр.4, абзац 1, л.1589 от делото на първата
инстанция/. По това възражение формира мотиви за основателност /стр.16, абзац
1-5, л.1595 от делото на първата инстанция/, съответни на които постановява и диспозитива на решението, с който ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.Л.“
АД /с предишна фирма „Б.“/, ЕИК *******, предявени срещу „М.С.К.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** да заплати, както следва: на основание чл. 92 ЗЗД сумата
от 25 001,00 лева, част от обща претенция в размер на 246 165,47 лева –
представляваща неустойка за забава съгласно §IX, чл. 33, ал.1 от договор за
изработка сключен на 23.07.2010г за неизпълнението в срок на отделни етапи от
строителството на обекта съгласно графика за изпълнението им обективиран в приложение 3 към договора, ведно със
законната лихва за забава считано от 03.04.2013г до окончателното им изплащане;
на основание чл. 265, ал.1, т.2 ЗЗД сумата от 74 936,40 лева, част от обща
претенция в размер на 120 000,00 лева – представляваща стойността на разходите
за поправка на некачествено извършени строително-монтажни работи, ведно със
законната лихва за забава считано от 03.04.2013г до окончателното им изплащане
КАТО ПОГАСЕНИ чрез прихващане с вземането на „М.С.К.“ АД, ЕИК *******
срещу „С.Л.“ АД /с предишна фирма „Б.“/,
ЕИК ******* за заплащане на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД на сумата от 275
000,00 лева – част от общо вземане в размер на 1 133 357,00 лева с ДДС,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за СМР от 23.07.2010г, за
което е издадена фактура № **********/13.07.2011г, представляващо третата
вноска по подписаното между страните споразумение от 03.11.2011г. Следователно
няма разминаване между формираната воля на съда и нейното външно обективиране. Не е налице и неяснота относно волята на съда,
кои искове на ищеца да бъдат отхвърлени поради компенсирането им и с кои
насрещни вземания на ответника по споразумението от 03.11.2011г. Именно защото
и самия ответник, е приел, че не е налице друг порок на първоинстанционното
решение освен неговата недопустимост (разгледано е възражение което не е
направено), евентуално неправилност, е обжалвал същото с въззивна
жалба пред горната инстанция. Законосъобразно или не, с въззивното
решение №10027/12.01.2021, постановено по в.т.д. №5979/2018г на САС, ТО, 5-ти
състав, първоинстанционното решение е потвърдено
изцяло, включително и частта относно възражението за прихващане, а доводите за
неговата непълнота, неяснота и грешка са оставени без уважение с решение №
10307/08.04.2021 по в.т.д. №5979/2018г
на САС, ТО, 5-ти състав, като последното не е допуснато до касационно обжалване
с определение № 367/21.06.2022г. постановено по к.т.д. № 1785/21г по описа
на I-во ТО на
ВКС. Ако ответникът е считал решението на първата, респ. въззивната
инстанции, за недопустими или неправилни в частта относно възражението за
прихващане е следвало да обжалва пред ВКС решение №10027/12.01.2021,
постановено по в.т.д. №5979/2018г на САС, ТО, 5-ти състав, което не е направено.
След приключилия инстанционен контрол решението в
частта му относно възражението за прихващане дори и произнасянето по него да е било
недопустимо, както твърди ответника, е окончателно стабилизирано. Дори и
недопустимо то формира сила на пресъдено нещо по
предмета на спора, включително и по възражението за прихващане. Последващо тълкуване или поправка, с които да бъде придаден
различен смисъл на формираната сила на пресъдено нещо
според настоящата инстанция е недопустимо, което е и основанието молбата да се
остави без уважение.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата на „М.С.К.“ АД, с която се иска да се допълни решение №1688/10.08.2018г
постановено по т.д. № 2700/2013 по описа на СГС, ТО, 7-ми състав в частта
относно уваженото възражение за прихващане, като се приеме, че възражението
касае първите две плащания по споразумението от 03.11.2011г и фактура
№**********/13.07.2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на „М.С.К.“ АД, да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка,
евентуално да тълкува решение № 1688/10.08.2018г постановено по т.д. №
2700/2013 по описа на СГС, ТО, 7-ми състав, като приеме, че уваженото
възражение за прихващане касае първите две плащания, а не третото плащане по
споразумението от 03.11.2011г и фактура №**********/13.07.2011г.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: