№ 1079
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502012 по описа за 2021 година
С решение № 262581 от 21.04.2021 г. по гр. д. № 591/2020 г., СГС, І-19
с-в, осъжда ЗК "Бул Инс" АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на
Р. И. А., конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в
хода на съдебното производство Р. И. А., сумата от 25 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на
25.04.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горница до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Р. И. А.. Твърди се,
че решението не е мотивирано и обезщетението е занижено. Подчертава, че е
било причинено временно разстройство на здравето, временно опасно за
живот, както и че най-вероятно именно поради това е починал пострадалия.
Моли да се вземат предвид събраните по делото доказателства и да се
присъди целият претендиран размер от 60 000 лв., както и законна лихва от
датата на ПТП, както и разноски.
1
Ответникът ЗД „Бул Инс“ оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Р. И. А. (починал в хода на процеса и заместен от Р. И. А.,
негов наследник) твърди, че като водач на лек автомобил пострадал при ПТП
на 25.04.2019 г., по вина на водач, застраховал гражданската си отговорност,
при ответното дружество. При инцидента ищецът сочи, че получил
травматични увреждания. Претендира застрахователя на гражданската
отговорност на виновния водач да му заплати обезщетение на търпените
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от
26.04.2021 г. и разноски.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
По делото е приета комплексната СМЕ, в която е установено, че
пострадалият е получил контузия на гърдите и корема, счупване на ребра (от
2-ро до 7-мо) вдясно, пневмоторакс (излив на въздух и кръв) вдясно и
сътресение на мозъка. Установено е, че в причинна връзка от ПТП при
ищецът са се проявили язвени оплаквания на дванадесетопръстника
(кръвоизлив), лекувани консервативно. (По делото е изслушана и друга СМЕ,
според която най-вероятно при ищеца няма данни за предхождащо язвено
страдание и се касае за проява на т.нар. стрес-улкус (стрес-язва), съпроводена
с остро кървене от нея, която е провокирана от тежката травма, получена при
процесното ПТП.). Посочено е, че от пневмотораксът е било налице временна
опасност за живота, като е приложено оперативно лечение чрез
торакоцентеза. Сочи се, че интензивните болки от счупените ребра са
търпени за срок от около 30 дни (в това време е било затруднено движението
2
на снагата), а тези от получените пневмоторакс и сътресение на мозъка -
около 10 дни. Възстановителният период общо е продължил около 4 месеца и
не се установяват трайни функционални последици от получените
увреждания при ПТП-то. През посоченото време лицето е имало затруднения
в ежедневното си обслужване.
По делото е разпитана св. Р. Т. В., бивша съпруга на ищеца. Същата
разказва, че посещавала ежедневно пострадалия в болницата за около 15 дни,
а после го взела при себе си за да се грижи за него, тъй кат той бил в
безпомощно състояние, не можел да се храни, бил с катетър, с пампреси, не
можел да седне. Това продължило дълго време и свидетелката решила да
ангажира рехабилитатор, но той не постигнал добър резултат – на Р.
непрекъснато му се виел свят, имал силни болки, не можел да се движи.
Проведени били множество консултации с лекари, установен било ниско
ниво на хемоглобин, проведено било и допълнително болнично лечение. За
обгрижването помагали други роднини, съседи, обръщали го за да не получи
рани по гърба. В последствие самата свидетелка имала влошаване на здравето
и вече не живеела с пострадалия, но се чувала с него, като той все още се
оплаквал от болки.
Няма спор, че на 20.06.2019 г. застрахователят е сезиран с искане за
обезщетение – л. 38.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 25.04.2019 г.
настъпил пътен инцидент, при който пострадал първоначалния ищец Р. А.,
нито има спор относно вида на физическите уврежданията, които са описани
по-горе в приетите по делото две СМЕ. Спорът е съсредоточен около размера
на обезщетението, с оглед характера на травмите и тяхното отражение върху
живота на пострадалия.
Настоящият състав приема за установено, че при процесния инцидент
ищецът А. е получил визираните в СМЕ телесни увреди. Съдът не възприема
довода на жалбоподателката, че същите са били с тежест, която по своето
естество е допринесла за настъпилата смърт в хода на процеса – соченото
3
обстоятелство не е от предмета на доказване по предявения иск и респ. не е
установено в хода на производството. В същото време следва да се отчете, че
при пострадалият са били налице фрактури на 6 ребра, с проникване в
обвивката на белия дроб, което е създало макар и временна опасност за
живота на пострадалия. Лечението при същия е било предимно
консервативно, но пневмотораксът е наложил и инвазивна медицинска
интервенция. Установени от доказателствата са сътресението на мозъка и
проявената кървяща язва, провокирана поради стреса от инцидента.
Установява се още, че състоянието на пострадалия е било чувствително
влошено, същият се е нуждаел от непрекъсната грижа, бил е с катетър и
памперси, трудно подвижен, с продължителен болков синдром. За
ежедневните му потребности са инициирани допълнителни медицински
грижи и ангажирана помощ от близки в обкръжението му.
При съобразяване на данните в СМЕ и показанията на свидетелката,
които установяват как е преминал периода на лечение, като отчете възрастта
на ищеца, периода на лечение, обездвижване и слабост, нужда от чужда
помощ, затруднения в хигиенно-битовото обслужване, болков синдром, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението е 40 000 лв. Следователно
допълнително следва да се заплати сумата от 15 000 лв.
За пълното следва да се посочи, че съдът не възприема тезата, че на
обезщетението следва да се определи и с оглед настъпилата смърт на ищеца, в
хода на процеса. По делото не са ангажирани доказателства, които да
установят, че същата е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По отношение на обжалването на решението в частта, за лихвите,
настоящият състав приема, че същото е неоснователно. В тази връзка следва
да се съобрази актуалната практиката на ВКС, отразена в решение № 128 от
4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО, както и друга такава - решение
№ 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Няма
спор, че пострадалият е сезирал застрахователя на 20.06.2019 г., поради което
претенцията за лихва преди тази дата е отхвърлена основателно.
Предвид изложените доводи на жалбоподателя се дължат разноски
допълнително 300 лв. като държавна такса, а на основание чл. 38 ЗА на адв. Ч.
се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1430 лв. за двете
4
инстанции. Застрахователят следва да заплати по сметка на съда такси
допълнително в размер на 900 лв. Разноските възложени в тежест на
ищцовата страна следва да се намалят на 1202,95 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262581 от 21.04.2021 г. по гр. д. № 591/2020 г.,
СГС, І-19 с-в, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. А. срещу ЗК
"Бул Инс" АД, предявен на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над
25 000 лв. до 40 000 лв., както и в частта, в която Р. И. А. е осъдена да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над сумата от 1202,95 лв. до сумата от
1718,50 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Бул Инс" АД , ЕИК *********, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ да заплати на Р. И. А., ЕГН **********, конституирана по реда на чл.
227 от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното производство Р. И.
А., допълнително сумата от 15 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Р. И. А. в резултат на ПТП, реализирано
на 25.04.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В частта, в която е присъдена сумата от 25 000 лв. решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА ЗК "Бул Инс" АД да заплати такси по сметка на бюджета на
съда допълнително в размер на 900 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД да заплати на Р. И. А. разноски в размер
допълнително на 300 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Г. Ч. възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА допълнително в размер на 1430 лв. за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6