Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № ../...2011г., постановено по гр. Д. № ../2010г. В. районен съд е осъдил Т. Б. Т. да заплати на З.”А. Б.” сумата от 2249,00лв., представляваща заплатено от застрахователя обезщетение по застрахователна полица 07/0300/040/..... за застраховка „Пълно каско валутна клауза”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2010г. Присъдени са и разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Т. чрез неговия процесуален представител. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен акт. Твърди се, че изводите на съда относно размера на дължимото обезщетение са неправилни и не са съобразени с Наредба № 24/2006г. на КФН. Не бил съобразен и основният принцип, че на репариране подлежат действителните причинени вреди с имуществен характер. Техният размер бил определен от двете изслушани по делото експертизи, които били приети по делото. Съгласно нормата на чл. 273, ал. 2 от КЗ при вреди на имущество обезщетението не можело да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Съдът приел, че размерът на щетите следвало да се определи съобразно договора между собственика на лекия автомобил и ЗК от една страна и „Д.” ╬ОД В. Т.. Жалбоподателят не бил страна по тези договори, поради което не можело от него да се обвързва и той от тях. Жалбоподателят не бил и не можело да бъде солидарно отговорен за настъпилото увреждане. Цитира ППВС №4/1975г. съгласно което при наличието на застрахователен договор ДЗИ и прекият причинител на вредата не са солидарно отговорни. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която се присъждат суми, надвишаващи 1055,58лв. В отговор на жалбата ищецът в първоинстанционното производство З. „А. Б.” С. заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че оплакванията са неоснователни. Правилно според ответник-жалбата съдът е възприел като стойност на вредите цената, заплатена от застрахователя на специализирания фирмен сервиз, където качеството на частите и работата са по-високи, отколкото в обикновен сервиз. Цените в посочения сервиз били пазарни такива, отговарящи на по-високото качество на ремонта. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно допустимостта и валидността на първоинстанционното решение, при която се установи, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. По същество подадената против решението въззивна жалба е неоснователна, по следните съображения: С исковата си молба ищцовото застрахователно дружество твърди, че на 27.08.2007г. ответникът, при управление на лек автомобил „Т.” ВТ ... не спазил странично разстояние при заобикаляне на лек автомобил „Ф.” ВТ ...., собственост на „А.” В. Т. и допуснал ПТП, при което на посочения лек автомобил Ф.са били причинени имущественви вреди, повреда на преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, лява страница. Тези щети били причинени виновно от ответника и са в пряка връзка с извършените от него нарушения на правилата за движение, изразяващи се в неспазване на страничното разстояние при маневра „Заобикаляне”, констатирани с протокол за ПТП от същата дата и НП от 17.12007г. на Началника на РПУ В.Т.. Повреденият автомобил бил даден в сервиз, където са извършени ремонтни работи на обща стойност 2249,11лв. Собственикът на повредения автомобил предявил претенции пред ищцовото дружество за заплащане на причинените му щети, тъй като по силата на застрахователна полица за застраховка „Пълно каско валутна клауза”, издадена от ищеца, от него било поето такова задължение. Образувана била преписка по щета, като след извършване на ремонта дружеството заплатило на увредения собственик на автомобила ремонта на същия. Причинителят на щетата – ответник по исковата претенция нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Предвид това ищцовото дружество, встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2249,11лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Ответникът е заел становище за неоснователност на иска. Цената на исковата претенция се спори като значително завишена и се сочи, че тя е равна на цената на един автомобил, годен за движение по пътищата. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд, който, след анализ на всички приети по делото доказателства, е извел правилни съждения относно това какви факти се установяват с тях. Предвид това въззивната инстанция възприема изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка и не счита, че следва да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал и правилни правни изводи относно основателността на предявения иск, като въззивният съд, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението относно наличието на предпоставките за уважаване на исковата претенция. Пред въззивната инстанция е повдигнато оплакване само и единствено досежно размера на сумата, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца. В тази насока оплакването на жалбоподателя не е основателно. От данните по делото безспорно се установява, че при допуснато от страна на ответника нарушение на правилата за движение по пътищата, той е причинил имуществени вреди на лек автомобил, застрахован при ищцовото дружество. Изплащайки застрахователно обезщетение в размер на платената цена за ремонта на увредения автомобил, застрахователят съгласно разпоредбата на чл. 213,ал.1 от КЗ се суброгира в правата на застрахованото лице спрямо причинителя на вредата. Сумата, която застрахователят може да претендира съгласно цитирания текст е до размера на платеното обезщетение . Застрахователят не претендира по- висока от изплатената от него сума за ремонт на застрахования автомобил. Видно от представената фактура, издадена от автосервиза, извършил ремонта, а и съгласно заключенията на автотехнически експертизи, изслушани пред първата инстанция, всички дейности, които са посочени като извършени във фактурата, както и всички доставени авточасти, са били необходими за възстановяване на увредения автомобил във вида, в който той е бил преди настъпване на ПТП. Вещите лица сочат, че единствено цените на дейностите и частите са завишени спрямо тези, предлагани в други автосервизи и спрямо тези, посочени в Наредба №24/2006г. на КФН. Именно в тази насока са и възраженията на жалбоподателя- че сумата, платена на извършилия ремонта автосервиз, е твърде завишена като размер. От данните по делото се установява, че за ремонта на повредения автомобил са били използвани нови авточасти, което е оправдано, понеже към момента на ПТП са били изминали по- малко от четири години от датата на първата му регистрация. Освен това не се спори, че именно автосервизът на „Д.:”ООД В. Т. е единственият в региона на В. Т., оторизиран да извършва ремонт и поддръжка на автомобили марка „Ф.”. При това положение обстоятелството, че други автосервизи са предлагали цени на услугите по-ниски от тези при „Д.”ООД В. Т. се явява неоснователно. Логично и напълно оправдано е собственикът /респ. Застрахователят/на нов автомобил от определена марка да предпочете ремонтните дейности по такъв автомобил да се извършват от оторизиран да поддържа конкретната марка автомобили автосервиз. Що се касае до цените, предлагани в конкретния сервиз, те са въпрос на преценка на самия негов собственик, определят се по пазарни критерии, поради което не може да се обсъжда техния размер. Ако бе извършена дейност по- малка по обем от посочената в процесната фактура или пък бяха доставени и заплатени ненужни за ремонта авточасти, тогава съдът би могъл да извършва преценка дали реално платената цена на ремонта отговаря на действителния размер на причинените вреди. В случая не се установяват различия между платеното и необходимото за извършване на ремонт на автомобила, увреден при процесното ПТП. На следващо място, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, Наредба №24/2006г. на КФН не би могла да намери приложение при определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховката, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил. Тази наредба касае само застраховките „Гражданска отговорност” . Ответникът- жалбоподател във въззивното производство, не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, при управление на който е причинил ПТП, поради което не може да противопостави на застрахователя по застраховка „каско” възражението, че размерът на застрахователното обезщетение не е определен по критериите на цитираната наредба. Основен принцип, залегнал в разпоредбите на КЗ е, че на обезщетяване подлежат само реално настъпилите вреди и застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната им стойност. В настоящия случай този принцип не е нарушен и правилно първоинстанционният съд е приел, че обезщетението, което ищецът е заплатил на собственика на увредения при ПТП автомобил, не надвишава действителната стойност на причинените на автомобила вреди. Другото, наведено в жалбата оплакване, касаещо наличието или липсата на солидарна отговорност между прекия причинител на вредата и застрахователя, е неотносимо към настоящия спор. Солидарност нито се претендира, нито се твърди или обосновава.Правата на ищеца произтичат от нормата на чл.213,ал.1 от КЗ и в случая не става дума за солидарна отговорност, а за суброгация. По горните съображения настоящата инстанция намира, че следва да потвърди изцяло първоинстанционното решение, което е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № ../..2011г., постановено по гр. Д. № ../2010г. на В. районен съд. Решението съгласно разпоредбата на чл. 280ал.2 от ГПК решението не подлежи на жалба. |