№ 71
гр. София, 31.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600087 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
След като разгледа по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК докладваното от съдия Георгиева
ВЧНД № 87 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 19.10.2021 г. на прокурор от СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното
производство (ДП № 446/2020 г. на ОСлО – СГП, пр.пр. № 9101/2020 г. на СГП) – тъй като
прокурорът е приел, че няма доказателства за извършено престъпление по НК, а са налице
усложнени гражданскоправни отношения между М.М. и Е. М. във връзка с малолетния им
син Д. М., спрямо които отношения е приложима Хагската Конвенция за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, ратифицирана със
закон, приет от 39-тото НС на 21.02.202003 г. (ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г., в сила от
01.08.2003 г.
Постановлението е било обжалвано пред СГС от М.М. с искане за отмяната му и за
продължаване на наказателното производство срещу съпруга й Е. М., тъй като тя смята, че
той противозаконно е отвлякъл и лишил от свобода малолетния им син Д. Е. М. с ЕГН
**********, роден на ******** г. в София. С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1339 от 09.11.2021 г. по
ЧНД № 4199/2021 г. на СОФЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти
състав жалбата на М. е била оставена без разглеждане и производството пред СГС –
прекратено, тъй като съдът е приел, че М. няма качеството на пострадало лице по смисъла
на НК за евентуални престъпления по чл. 142 и чл. 142а от НК спрямо малолетния Д. -
предвид формулировката на жалбата й.
Определението на СГС е обжалвано пред САС, в срок, от повереника на М.М., с
1
искане за отмяната му, тъй като се твърди, че М. е пострадала по делото.
След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД установи следното:
М.М. и Е. М. са сключили граждански брак на 17.07.2015 г. в София, от който се
родило на ******** г. детето им Д. Е. М. (ДП, т. 1, л. 34 вр. 33).
През месец март 2016 г. семейството се преместило да живее в Швеция.
На 04.06.2018 г. родителите и малолетното дете, тогава на две години и половина,
отпътували от Швеция за Истанбул, където живеят родителите на бащата Е. М. – С. и А. М..
Пътуването било със съгласието и на двамата родители. На 08.06.2018 г. майката М.М.
отпътувала от Истанбул за България, като оставила детето при бабата и дядото в Истанбул, а
бащата Е. М. се завърнал в Швеция, където продължил да работи като зъболекар;
периодично бащата посещавал детето в Истанбул.
След това отношенията между родителите се влошили, като между тях се водила
кореспонденция с настоявания на майката към бащата той да каже къде се намира и как е
детето.
Освен това М.М. подала молба за развод в РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, с искане и
за предоставяне на родителските права спрямо малолетния Д., но в частта му относно тези
права производството пред РС – Сливница било прекратено с позоваване на неприложимост
на българското право и на приложимост на Хагската Конвенция.
От своя страна, бащата Е. М. завел дело пред шведски съд, с чието решение от
12.04.2021 г. бил определен за единствен попечител на детето. В съдебното решение се
твърди, че М.М. е имала процесуален представител по това дело, като е вписано още, че
„чрез своя довереник М.М. е признала исканията на Е. М..“ (ДП, т. 3, л. 119-120). Няма
данни дали М. се е възползвала от правото си да обжалва това решение.
Предвид изложеното се обуславят следните правни изводи: Доказателствените
възможности на наказателното право в случая са изключително ограничени предвид
твърденията, че става въпрос за отвличане и/или противозаконно лишаване на дете на две
години и половина – което предвид календарната му възраст и съответното й физическо и
психическо развитие на детето не позволява прекия му разпит като пострадал, а
същевременно непосредствеността е основен принцип на наказателния процес съгласно чл.
18 от НПК. Освен това самата М. твърди, че единственото доказано по делото преместване
на детето в пространството – от Швеция до Истанбул, е било със съгласието и на двамата
родители. За последвалото пребиваване на детето в Истанбул М. се е противопоставила по-
късно спрямо отпътуването й от Истанбул за България и оставянето на детето при баба му и
дядо му. Няма данни за престъпления срещу самата М.М.. Поради това правилно СГС е
приел, че М. няма качеството на пострадал по делото, като също така правилно прокурорът
е приел, че няма възможности за доказване на престъпление спрямо малолетния Д. М.. Това
не означава, че М.М. като майка на малолетния Д. не разполага с възможности за правна
защита – но те са изцяло в сферата на гражданското право, чрез посочената Хагска
Конвенция. М. следва или да се възползва от възможностите си да обжалва решението на
шведския съд от 12.04.2021 г. – ако не са изтекли съответните срокове за това, или да иска
преразглеждане на въпроса за попечителството над малолетния Д. от шведски съд в ново
дело.
В заключение: обжалваното определение на СГС е правилно и поради това следва да
бъде потвърдено, а освен това при разглеждане на въпроса по същество се обуславя извод,
че е правилно и постановлението на прокурора от СГП за прекратяване на наказателното
производство.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1339 от 09.11.2021 г. по ЧНД № 4199/2021 г.
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, с което е
прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане жалбата на М. Ц. М. с
ЕГН ********** срещу ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 19.10.2021 г. по пр.пр. № 9101/2020 г. на
СГП, с което се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното
производство по ДП № 446/2020 г. на ОСлО – СГП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3