№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Х-ти касационен състав,
в публично заседание на 27.10. 2022 г., в
състав :
Председател
:
Красимир Кипров Членове :
Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с
участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2281
по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от
АПК.
Образувано е по жалба на „П. 2018“ ЕООД с представляващ И.Й.И. , против решение № 1087/5.08.2022 г. по НАХД № 2279/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник отдел „Контрол“ в РД „АА“- Варна НП № 23-0000077/
10.02.2022 год. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради
пропуск на въззивния съд да констатира допуснати от адм. наказващия орган
съществени нарушения на процесуалните правила , се иска отмяната
му и постановяване на друго такова по
съществото на делото за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от представляващия дружеството И.И..
Ответникът Началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна , чрез подаденият писмен отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на
обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен
контрол съдебен акт, а
разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл.96 г, ал.1,
пр. 2 от ЗАвП на настоящият касатор имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 34, т. 6 във вр. с чл. 18, ал.1 , т.4 от Наредба № 34/6.12.1999
г. на МТ , а именно : затова, че на 17.09.2021
г. в гр. Варна, регистрираният превозвач притежаващ
удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници е извършил
таксиметрова дейност с таксиметров автомобил марка „Субару“ с рег. № ***,
управляван от водача Р.Д. , който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност –
притежаваното удостоверение № 489864 е валидно до 15.09.2021 г. , а следващото
удостоверение № 729607 е издадено на 18.09.2021 год.
За да потвърди НП , районният съд е отхвърлил възраженията на наказаното дружество за
наличието на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила като веднъж
е приел, че описанието на нарушението от фактическа страна в АУАН и НП е затова
, че дружеството е допуснало до
управление водач на товарен автомобил извършил международен превоз на товари ,
който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, а втори път е приел , че в НП било посочено , че
дружеството е санкционирано за нарушение по чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, т.е. ,
че е допуснало водач без валидно удостоверение за психологическа годност да
управлява превозно средство за таксиметров превоз на пътници, в който смисъл
било безспорно, че е осъществен съставът на нарушението.
Касационният
съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение
на материалния закон.
Правилно
ВРС е посочил в мотивите си, че формите
на изпълнителното деяние на нарушението по чл.96, ал.1 от ЗАвП са „назначи на работа“
и „допусне“, но не несъответстваща на обективното съдържание на НП е
констатацията му, че именно втората от тях е описана в НП – описанието е такова каквото е
посочено по-горе, като то не съответства на нито една от релевантните две форми
на изпълнителното деяние. Нещо повече,
освен че не почиват на действителните факти / в случая изобщо не са налице
такива за допускане до управление водач на товарен автомобил извършил
международен превоз на товари/ , изложените в тази насока мотиви на районния
съд съдържат горепосочената вътрешна противоречивост, която може да бъде
квалифицирана като липса на мотиви, но
същата не следва да бъде коментирана, поради отсъствието на заявено касационно основание по чл. 348,
ал.1 ,т.2 от НПК. В случая и в
съответствие със заявеното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1
от НПК, от значение е пропускът на въззивния съд да установи
допуснатото нарушение по чл.57, ал.1 ,т.5 от ЗАНН при описанието на нарушението и да квалифицира същото като допуснато от
наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо
правото на защита на наказаното лице. Наличието на съществено процесуално
нарушение предполага отмяна, а не потвърждаване на НП, т.е. като е потвърдил
обжалваното такова, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон, поради което
постановеното от него решение подлежи на отмяна.
След отмяната и при
решаване на делото по същество от
касационния съд съгласно чл. 222, ал.1 от АПК, приложение следва да намери
влязлото в сила на 21.10.2022 г.
изменение в ДВ бр. 84 от 2022 г. на разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, чиято нова редакция е следната : „ Удостоверението за
психологическа годност е безсрочно“. Наредбата
е приложима съгласно чл.7а, ал.2 от ЗАвП във вр. с чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП ,
като в случая е налице основанието за приложение на чл.3 , ал.2 от ЗАНН – по време
на касационното производство е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за безсрочност на
удостоверението за психологическа годност , тъй като старата редакция е ограничавала срокът на
валидност в рамките на три години с изключение на случаите при които
валидността е за срок от една година. Смисълът на изменението е за безсрочност
в рамките на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление на МПС и тъй като НП не съдържа данни за изтичане
на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на водача Д. към
посочената дата на деянието 17.09.2021
г. , то приложението на по-благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на визираното в НП адм. нарушение по чл. 96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП. С оглед последното, правилното приложение на материалния
закон налага отмяна на обжалваното НП.
При
този изход на делото, претенцията на ответника за разноски е неоснователна, а
такива на касатора не се дължат, поради липсата на заявена от него такава
претенция.
Предвид изложеното ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1087/ 5.08.2022 г. по НАХД № 20223110202279/2022 г. по описа на ВРС
, с което е потвърдено издаденото от Началник на отдел „Контрол“ в РД „АА“-Варна НП № 23-0000077/10.02.2022 г. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от Началник на отдел „Контрол“ в
РД „АА“-Варна НП № 23-0000077/10.02.2022 г. , с което на основание чл. 96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложена на „П. 2018“ ЕООД имуществена санкция в размер на
3000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: