Решение по дело №1084/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 247
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130101084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№………../30.09.2019 г., гр. Провадия

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1084 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

  

          Производството е образувано по молба, подадена от Е.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с която заявяват желанието да прекратят брака си по взаимно съгласие, което е сериозно, непоколебимо и взаимно, и че са постигнали споразумение по чл. 51 от СК. С молбата е представено споразумение по чл. 51 от СК, подписано от двамата молители. С оглед на това съдът е разпоредил производството да се разгледа по реда на чл. 330 от ГПК.

          Молителите са излагат, че от двадесет години живеят разделени. От години живеят в чужбина и водят самостоятелен живот. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между тях граждански брак и да утвърди споразумението, постигнато между съпрузите.

      В съдебно заседание молителите, редовно призовани, не се явяват. Същите се представляват от упълномощения адвокат Гергана Аврамова, която от името на своите доверители поддържа молбата за развод и споразумението. Процесуалният представител представя две нотариално заверени пълномощни от молителите, както и доказателства за невъзможността им да се явят в съдебно заседание, поради трайната им установеност във Федерална Република Германия на немски език с превод на български език, а именно: доказателства за тяхната адресна регистрация в Германия, както и за трудовата заетост на молителя Е.Т.. При извършената проверка за това дали неявяването се дължи на основателна извинителна причина и дали адвокатът, който се е явява и заявява, че представлява молителите, е надлежно и изрично упълномощен за това, съдът констатира следното: 1. С представените пълномощни с нотариална заверка на подписите с рег. № 2671 от 26.07.2019 г. и рег. № 2672 от 26.07.2019 г. на нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333, с район на действие РС – Провадия, молителите овластяват адвокат Г.А.да заведе от тяхно име, да ги представлява и да извършва всички необходими действия, включително да потвърди в съдебно заседание и подпише споразумение за прекратяване на брака по дело за развод по взаимно съгласие с другия молител. В пълномощните е инкорпориран и текстът на самото споразумение, който напълно съответства по съдържание на споразумението, приложено към молбата, по която е образувано настоящото производство; 2. Молителят Е.Т. е адресно регистрирана в гр. Бремен, ФРГ и има сключен трудов договор с фирма *********, а молителят  М.Т. е адресно регистриран в ******, ФРГ.

      Така представените изрични пълномощни и писмени доказателства дават основание да се приеме, че пълномощникът на молителите е удостоверил представителната си власт и нейния обем, както и че са налице основателни причини страните да не се явят лично пред съда.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

          От приложения към  молбата  дубликат на удостоверение за  сключен граждански  брак  от 23.07.2019 г., издаден от с. *****, Община *****, обл. *****  се установява, че страните са сключили граждански брак на 13.12.1989 г., за което е съставен акт  за граждански брак № 0002 от 13.12.1989 г. в с. *****, Община *****, област *****. Молителите сочат, а и от направената служебно справка в НБД „Население” се установява, че нямат непълнолетни деца от брака. Родените от брака им деца Н. М. М., Й. М. М. и М. М. М. са родени съответно на: 29.04.1990 г., 10.06.1991 г. и 08.03.1995 г.

          Съдът, като взе предвид, че и двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие, че решението им е сериозно, непоколебимо и взаимно. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие.

Предвид изложеното, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без  да се изследват мотивите за прекратяването на брака.

Съдът, като взе предвид, че молителите поддържат молбата си за развод, че решението им е сериозно, непоколебимо и взаимно, като не желаят съдът да издирва мотивите на волята им за развод, намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без  да се изследват мотивите за прекратяването на брака.

          При извършената преценка по чл. 51, ал. 2 от СК съдът намира, че постигнатото от съпрузите споразумение съответства на изискванията по чл. 51, ал. 1 от СК относно неговото минимално определено съдържание, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено от съда.

          Съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца от брака.

          Съпрузите нямат жилище, което да ползват като семейно.

          Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

          След прекратяване на брака съпругата запазва брачното си фамилно име Т..

          Съпрузите декларират, че нямат регистрирани фирми и нямат участия в търговски дружества, не са придобивали дялове в търговски дружества и акции.

          Съпрузите декларират, че не притежават парични влогове, МПС или други движими вещи на значителна стойност, придобити по време на брака.         

          Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателния размер на държавната такса в размер на 25.00 лева, която е внесена по сметката на съда /л. 2 от делото/.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК, във вр. с чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

          ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите сключения на 13.12.1989 г. в с. *****, Община *****, област *****, граждански брак между Е.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, и М.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0002 от 13.12.1989 г. в с. *****, община *****, област *****.     

          УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:

          Съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.

          Съпрузите нямат жилище, което да ползват като семейно.

          Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

          След прекратяване на брака съпругата Е.М.Т., ЕГН **********, запазва брачното си фамилното си име Т..

          Съпрузите нямат регистрирани фирми и нямат участия в търговски дружества, не са придобивали дялове в търговски дружества и акции.

          Съпрузите не притежават парични влогове, МПС или други движими вещи на значителна стойност, придобити по време на брака.        

          Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: