Решение по дело №1352/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260263
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20204520101352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260263

 

гр.Русе,  17.03.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, Х-ти  граждански състав в  публично    заседание  17-ти февруари през две хиляди двадесет и първа година  в  състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

 

 

при     секретаря  Ширин Сефер,

като разгледа докладваното  от съдията гр. дело № 1352 по описа  за 2020           година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Предявеният иск е установителен иск във връзка със заповедно производство и е с правна квалификация  чл.422 вр. чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца „БИТ 2009“ООД-Балчик се основава на твърдения, че на 03.01.2020 г. в деловодството на РРС са депозирали заявление по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 5515,40 лв. - възнаграждение по неформален договор за превоз. Срещу същото било подадено в срок възражение от длъжника, поради което претендират за установяване на задължението му по исков ред. Същото произтичало от следните обстоятелства: През лятото на 2018 г. ответникът сключил договор за превоз с ищеца. Предмет на договора бил превоз на 15 тона череши натоварени на 19.06.2018 г., от склад на фирма „СОРСФРЕШ“ ООД намиращ се в с. Габарево, общ. Павел баня. Срокът на доставката бил от 22.06.2018 г. – 15,00 ч. до 23.06.2018 г. в 07,00 часа. Превозът следвало да се осъществи от България до Холандия в хладилно ремарке. Превозът бил извършен в срок, а доставката била приета без забележки като количество и качество, поради това ищеца счита,  че е  изпълнил надлежно договорните си задължения при спазване на зададения температурен режим.  Договореното възнаграждение за превоз следвало да бъде заплатено в срок от 10 календарни дни. То било в размер на 2400 евро с левова равностойност 5515,44 лв. Изложени са правни доводи относно характера на договора за превоз и конкретно за такъв, осъществяван като международен автомобилен превоз при действие на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CМR). В тази връзка се счита, че вътрешните отношения между ответника като спедитор и товародателя по договора се уреждат в чл.361 и сл. от ТЗ и не са предмет на настоящия правен спор. В случай че имало повреда на доставената стока в качествено отношение следвало получателят на същата при констатирано несъответствие между изискванията на изпращача и стоката да направи такова възражение на място при приемането и, а с оглед на това че стоката била пакетирана евентуално да се възползва от възможността за преглед на стоката за скрити недостатъци и да направи възражение до превозвача в седмичен срок. Такова обаче също не е било направено. Превозвачът не бил уведомяван и такива възражения не му били направени, т. е. не била налице надлежно проведена рекламационна процедура от страна на получателя.

            Ответникът „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД-с.Николово, Обл.Русе оспорва иска. Твърди, че ищецът като превозвач е извършил превоза като е нарушил зададения температурен режим. Ако имало проблем при товаренето и разтоварването е трябвало незабавно да уведоми спедитора или  товародателя, което не било направено. Също така следвало да не се напуска разтоварния пункт докато не се разреши проблема. Ответникът бил уведомен от товародателя „СОРСФРЕШ“ ООД, че на приемчика на стоката не е представена  разпечатка за температурния режим на камиона. Отказана била разпечатка от хладилното ремарке и транспортните документи не били попълнени за окончателно приключване. Два дена след доставката на стоката бил установен процент над допустимото наличие на мухъл и напукване на транспортираните череши. Такива дефекти се получавали при съхранение при температура над 4-6º или при рязка промяна в работния режим в случай че агрегатът не работи в продължение на поне 4-5 часа. Международната товарителница (ЧМР) нямала печат, име и дата. В резултат на допуснатите нарушения по време на превоза, товародателят претърпял загуба в размер на 6240 евро, а след проведени разговори, постигнали съгласие на ответника да бъде заплатена сумата само в размер на 1150 евро, които са съгласни да предадат на ищеца като превозвач.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

            Признава се и не се спори, че ответникът е възложител по заявка-договор /в препис на л.10 от делото/, с който на ищеца е възложено извършването на транспорт от България до Холандия в хладилно ремарке. В заявката е посочен вида на товара и теглото – „15 тона череши“; товарен и разтоварен пункт; уговорената цена – 2 400 евро и са дадени указания стоката да се подреди и укрепи много добре с колани, дъски, а ако е необходимо и с други средства; да се спазва температурен режим от +2 - +3 градуса и стоката да се пази от влага, намокряне, повреди и липси. Посочено е че плащането ще се осъществи по банков път след представяне на товарителница ЧМР и фактура. Такива са представени по делото в заверени преписи, заедно с пътния лист за осъществения транспорт. От представените документи и показанията на разпитания свидетел Й. Николов /водачът на автомобила, осъществил транспорта/ се установява, че ищецът е приел поръчката и е изпълнил задълженията си по нея – транспортът е осъществен като стоката е натоварена в посочения товарен пункт и доставена до разтоварния пункт в Бреда, Нидерландия като е спазен срока за доставка. При доставявянето на стоката е положен подпис за получател в графа №24 на формуляра, но не е положен печат на фирмата-получател. Съгласно Конвенцията за международен транспорт на стоки (CMR) обаче няма такова изискване, а печатът може да замени подписа само ако законодателството на съответната държава го допуска (чл.5, т.1). При получаването на стоката не са отразени възражения от получателя относно качеството на доставената стока. По делото не са представени и писмени доказателства за такива възражения от негова страна. Представена е разпечатка от системата за температурен режим на ремаркето, с което е осъществен транспорта и от същата не е видно зададеният от товародателя режим да е бил нарушен. Представените по делото писмени доказателства за разменена кореспонденция между товародателя и ищеца и ответника по делото като спедитор и превозвач нямат характер на рекламация от страна на получателя. Съгласно чл.30, т.1 от Конвенцията когато получателят е получил стоката, без да е установил състоянието й съвместно с превозвача или е направил възражения пред превозвача най-късно в момента на доставянето, ако се касае за явни липси и повреди, или в срок от седем дни, считано от доставянето (празничните и неделните дни не се броят), ако се касае до скрити липси и повреди, като посочи общото естество на липсата или повредата, счита се, до доказване на противното, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата. Тези възражения трябва да са направени писмено, когато се касае до скрити липси или повреди. В настоящия случай не става въпрос за скрити дефекти на стоката, а за такива, които могат да бъдат установени при обичаен преглед на същата. Дори от показанията на посочения от ответната страна свидетел  И.В. /управител на фирма, свързана с товародателя/ е видно че не става въпрос за скрити недостатъци, а за конденз в пликовете, в които е била опакована. Такъв лесно би могъл да се установи при обикновен преглед и след като това не е било направено при приемането на стоката следва извода че правото на рекламация по чл.30, т.1 от Конвенцията е преклудирано. При това положение обстоятелството, че ответникът се е съгласил да получи плащане в по-нисък размер по договорните си отношения с товародателя не може да се отрази на задължението му да заплати уговореното възнаграждение по договора за превоз с превозвача. Предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

Предвид уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски.

            По изложените съображения   СЪДЪТ

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на „БИТ 2009“ООД-Балчик, ЕИК ********* срещу ТИ СИ ТРАНС“ЕООД-с.Николово, Обл.Русе, ЕИК ********* за сумата от 5 515,44 лв. – неизплатено задължение  по договор за транспортни услуги от 19.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 03.0.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.дело №14/20 г. на РРС.

            ОСЪЖДА „ТИ СИ ТРАНС“ЕООД-с.Николово, Обл.Русе, ЕИК ********* да заплати на „БИТ 2009“ООД-Балчик, ЕИК ********* сумата в размер на 910,31 лв.- разноски по настоящото дело и 510,31 лв.- разноски по заповедното производство по ч. гр.дело №14/20 г. на РРС.

            Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: