Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ
..........................2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на девети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Константинова, в.гр. дело № 122
по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 162/16.10.2019 година,
постановено по гр.дело № 1139 по описа за 2018 година, Тетевенският районен съд
е осъдил Н.П.Н.,ЕГН ********** ***,
да заплати на Д.П.М., ЕГН ********** ***,
на основание чл.50,във вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от 8 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
ухапване от куче, собственост и под надзор на ответника, на 05.05.2018 г. в
град Ябланица, Ловешка област, в имот на ответника, заедно със законната лихва
върху сумата, начиная от 05.05.2018 г. до окончателното и заплащане, а за
разликата до пълния претендиран размер на иска-до сумата от 20 000.00
лева- отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е ищеца да заплати на
ответника, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски по делото в
размер на 1242.00 лева по съразмерност и компенсация.
Против решението е
подадена въззивна жалба от Н.П.Н., чрез адвокат Б.Ц., който обжалва
решението като неправилно и незаконосъобразно.
На първо място
изразява несъгласие с констатациите на съда и неправилна преценка, довела до
погрешни изводи. Сочи, че съдът неправилно е приел за доказан факта, че кучето
на ответника е причинило посочените в медицинската документация наранявания на
ищеца. Поддържа, че съдът е кредитирал единствено показанията на посочените от
ищеца свидетели- Кирил П. и св. Б. , които не са били свидетели на инцидента, а
показанията им следва да се ценят във връзка с чл.172 ГПК, като се има предвид
възможна тяхна заинтересованост. Оспорва като неправилен извода на съда, че
може да бъде приет като доказателство неизгоден за ответника факт, основан на
показанията му, дадени на ДП № 137/18 г.
Подчертава, че РС не е взел предвид, че ищецът в приложените жалби до
РУ-Ябланица и Кмета на Община Ябланица твърди, че е ухапан от куче, но не сочи,
че това е кучето на ответника, не твърди, че е било вързано, нито дава негово
описание, за да е възможна неговата идентификация. Като неправилно сочи и
позоваването на съда на направените от св.Кирил П. снимки на 08.05.2018 г. и
15.05.2018 г., които не доказват, че към датата на инцидента не е имало
предупредителни табели. Последният факт, според въззивника, се доказва от
показанията на посочените от него свидетели- Л., М. и Г.. В тази връзка поддържа,
че именно навлизането на ищеца в имота на ответника против установените
правила, морал и етика, вместо да изчака своя ред в тоалетната на
бензиностанцията, е станало причина за възникналия инцидент, независимо от
това, кое куче е нанесло нараняванията.
Моли да бъде отменено обжалваното
решение в осъдителната част и вместо него- постановено друго, с което се
отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д.П.М., чрез адвокат К.К., и е
предявена насрещна въззивна жалба срещу
решението в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над
8 000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
Излага съображения за
неоснователност на въззивната жалба на ответника и поддържа, че решението на съда
в осъдителната му част е постановено в съответствие със закона и е правилно и
обосновано, като съдът е направил изводите си въз основа на обстойна преценка
на всички събрани по делото доказателства. Оспорва оплакванията за допуснати от
съда нарушения относно установените факти и анализа на доказателствата.От своя
страна също анализира показанията на разпитаните свидетели. Поддържа, че
полаганите от ответника ветеринарномедицински грижи за намиращото се под негов
надзор куче, не отменят задължението му да вземе мерки за обезопасяване на
мястото, където го отглежда, така че да не може да причинява вреди на непознати
хора.
В подадената насрещна въззивна
жалба ищецът излага, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 8 000 лева не съответства на претърпените от него увреждания,
физически болки и страдания и психически стрес, вследствие ухапването от кучето
на ответника и не компенсира в най-пълна степен вредите му, съобразно принципа
за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Сочи, че вследствие от ухапването е
претърпял общо 20-дневно болнично лечение, две операции, множество други
болезнени и травматични процедури, продължителни болки и страдания, трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за продължителен период от
време (3-4 месеца), има траен загрозяващ белег. Инцидентът с кучето на
ответника има за последица и сериозни травми и негативно въздействие върху
психическото му състояние.
Моли да бъде отменено решението в
отхвърлителната му част и предявеният иск бъде уважен до пълния претендиран
размер от 20 000 лева.
В отговор на насрещната въззивна жалба ответникът Н. поддържа, че тя
е неоснователна.Счита, че твърдените психологични и психиатрични последици от
инцидента, установени от приетата по делото експертиза, са резултат от
бездействието и липсата на лечение от страна на ищеца. Моли да не бъде
уважавана насрещната жалба.
В съдебно заседание въззивникът
Н. се явява лично и се представлява от адвокат Б.Ц. ***, който поддържа жалбата
си. С писмена молба пълномощникът на М.- адвокат К.К. от САС поддържа изцяло
становището си в отговора на исковата молба и насрещната въззивна жалба.
Представя писмено доказателство- решение на ТЕЛК .
От приложените доказателства по гр.дело № 1139/2018 година на Ловешкия районен
съд и във въззивната инстанция, като съобрази и становището на страните по
делото, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК.
Обжалваното
решение е валидно, тъй като не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо,
поради което следва да се разгледа по
същество.
Ищецът Д.П.М. *** е предявил срещу ответника Н.П.Н. *** иск за заплащане на неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева и законна лихва за претърпени неимуществени вреди в резултат
от ухапване от куче, стопанисвано от ответника.
Ответникът е оспорила претенцията като неоснователна.
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Ищецът Д.П.М. ***18 година заедно
с приятелката си и семейството на своя брат Кирил П.М. предприели пътуване във
връзка с организирана съвместна почивка по повод предстоящите празници.
Тръгвайки по различно време с автомобилите си, те се уговорили да се срещнат на
бензиностанция „ШЕЛ”- гр.Ябланица.
Бензиностанцията се намира в
землището на гр.Ябланица м.”К.” и е разположена в уширение на пътя, където има
построени и други сгради и обекти. На
граница с бензиностанцията се намира имот на ответника Н.П.Н., в който той,
като собственик на фирма „Маршал”ЕООД, е осъществявал търговска дейност-
автосервизни услуги. Имотът му не е заграден или очертан с ясни граници. В него
е построено помещение (хале) за ремонт
на МПС с поставено лого „PitShop“. Между халето и границата с имота, върху
който е изградена бензиностанция „Шел”, има затревена площ, върху която към посочената
дата освен дървета, са разположени различни вещи – едрогабаритни авточасти и
техника, гуми, варели и др.. На незначително разстояние от халето в имота се
намира и малка постройка- неработеща бивша външна тоалетна.
Около 12.30 часа ищецът и
приятелката му пристигнали и спрели на бензиностанцията. В подадената до
началника на РУП- МВР писмена жалба и в показанията, дадени в досъдебно
производство №137/2018 г. ищецът е описал, че решил да ползва външната
тоалетна, намираща се в имота на ответника, тъй като пред тоалетната на
бензиностанцията чакали много хора. Насочвайки се към нея тръгнал през тревната
площ, при което бил ухапан от куче, завързано в близост до нея. Извикал за
помощ и получил такава от приятелката си и съпругата на брат му. За инцидента
било съобщено на единен европейски номер за спешни повиквания 112, след което
ищецът бил транспортиран до ЦСМП-гр.Ябланица, а по-късно същия ден е закаран до
ВМА-София и настанен за лечение.
За инцидента ищецът подал сигнал
до РУ на МВР-Ябланица и до кмета на Община Ябланица и отговорите на
компетентните длъжностни лица са приложени по делото. С Писмо Изх.№
02-911/11.06.2018 г. кметът на общината е уведомил ищеца, че при извършена
проверка е установен собственика на кучето, който представил за проверка
ветеринарномедицински документи, от които е видно, че то е обезпаразитено и са
му поставено ваксини, като са дадени указания за регистрация на същото в Община
Ябланица. В отговора на Началника на РУП-Ябланица от 14.05.2018 г. е отразено, че
при изискано писмено обяснение от собственика на автосервиза „ПИТ СТОП”, който
се намира на гърба на бензиностанцията, същият е обяснил, че откъм входа на
имота има поставени предупредителни табели „Зло куче“, както и че имотът е
частна собственост и влизането е забранено.
По
делото е приложена като доказателство прокурорска преписка № 137/2018 год. по
описа на РП-гр.Тетевен, образувана по повод подадена от ищеца жалба с рег.№
1389/01.10.2018 г. във връзка с инцидента. С постановление от 2.10.2018 г. на
районен прокурор е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.325в,ал.1
от НК. С Постановление от 6.02.2019 година наказателното производство е прекратено,на основание
чл.243,ал.1,т.1 НПК във вр. с чл.24,ал.1,т.1 НПК. Към преписката се намират и
снимки, внасящи яснота относно фактическите твърдения на страните досежно
разположението на имота на ответника спрямо бензиностанцията и намиращите се в
него обекти.
Според съдебномедицинско
удостоверение № Ж-30/2018г. на Отделение СМЕ при Военномедицинска академия при
прегледана Д.П.М. е установено: Голяма рана от ухапване от куче по задната
повърхност на лявата подбедреница.Голяма ламбовидна рана на лявата
подбедреница.Множество охлузвания в долната трета на дясната подбедреница.
По делото е приета съдебно
медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Мери Газемба, която се основава на
медицинската документация по делото и
личен преглед, от която е видно, че в резултат от ухапването от куче, на ищеца
е причинена: разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица, съставляваща
временно и неопасно разстройство на здравето. На Д.М. е проведено хирургическо
лечение, изразяващо се в ревизия на раната, кюретаж и сутура на полученото
ламбо. По-късно е проведено оперативно лечение- автопластика на получената масивна
рана, което е наложило по-продължително лечение и обуславя от своя страна трайно затруднение движенията на левия крак
за срок по-голям от 30 дни-в рамките на 3-4 месеца. Пластиката се е наложила
поради пръснати гнезда и некрози по лявата подбедреница, които са причинени от
размачкването на тъканите, най-вече в дълбочина.
От съда е допусната и приета
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвена от
експертите д-р М. М. и Г. С., които след цялостен анализ на данните по делото и
проведен преглед и психологическо изследване на ищеца, са дали заключение, че
при него е установено наличието на смесена тревожно-депресивна реакция, което
психично разстройство е включено в раздела : Реакция на тежък стрес и
разстройства в адаптацията. Всички разстройства в посочения раздел могат да се
разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, поради
това, че те пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до
нарушение на социалното функциониране. Конкретно вещите лица са посочили, че клиничната
картина на заболяването включва: депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство,
чувство на невъзможност за справяне със ситуацията,емоционална лабилност и
раздразнителност. Анализирайки данните от
анамнезата и проведеното психиатрично интервю, сочат, че при ищеца няма
съществена промяна в работния ритъм и ефективност и начина му на живот.
Действително при него се наблюдават симптоми на тревожност, депресия, паника и
flashback- внезапни оживявания на мъчителни спомени, но
поведението му като цяло не е променено. Единствената промяна, за която е
споделил, е че се страхува и отбягва кучета ,което е нормална поведенческа
реакция.
Съдът кредитира изцяло
заключенията на вещите лица като обосновани и компетентно изготвени.
В хода на съдебното дирене
са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от страните
свидетели, чиито показания съдът преценява с оглед останалите данни по делото,
като взема предвид и възможната тяхна заинтересованост – чл.172 ГПК.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл.50 ЗЗД, според който за
вредите, произтекли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор сте се намират.Ако вредите са причинени от
животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
За да се уважи искът по чл.50 ЗЗД следва да се установят следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди -
имуществени и неимуществени; вредите да са причинени от вещ; вещта да е
собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира
вещта; бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се
намира вещта; причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на
собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, е безвиновна. Поради
това поведението на ответника е ирелевантно. Без значение е и дали животното е било източник на повишена опасност
или то не е било агресивно.
В настоящия случай ответникът оспорва твърдението на ищеца, че
увреждането му е причинено именно от кучето, което е стояло завързано в имота
му и е негова собственост.
Посочените от ответника свидетели: Б. Л.Б., Е.М. С. и Д. Г. М. поддържат,
че кучето на ответника е било завързано в имота му със синджир и е обитавало
една стара кабина от трактор. Заявяват, че в района на бензиностанцията са се
появявали и други, безстопанствени кучета, които са били хранени от
пристигащите на бензиностанцията хора. Не са присъствали на инцидента, но са
чули за него. Заявяват, че на дървета, намиращи се преди кучето, ответникът е
поставил обозначителни табели за наличието на зло куче и че имотът е частна
собственост.
Ищецът е ангажирал като свидетели своя брат К. П.М. и Н.Б. Ц., които
също не са били преки очевидци на инцидента. Св.М. твърди, че е огледал мястото
на инцидента и е видял свободна зона, без преграда отпред, без указателни
табели и куче на средна възраст, вързано на синджир. Не е правил снимки в
момента на събитието, но на 8 май, прибирайки се към С. от мястото, където е
пребивавал, е направил снимки, приложени по на л. 14 и 15 от ДП № 137/2018 г.
Според него зоната на местопроизшествието е необезопасена, без заграждения, без
табели, всичко е обрасло в трева и нямало как да се разбере, че там има куче.
След седмица нещата били вече променени като ситуация- теренът е изчистен,
храстите –също и по дърветата имало закачени някакви листове, а не табели и за
да ги прочете човек, трябва да приближи дървото.Св.Н. Ц. поддържа, че на
връщане след случката е огледала мястото, видяла е кучето, но не е видяла нито
табела, нито ограждения, на поляната е имало храсти, няколко варела и куче.
Съдът приема за доказано
твърдението на ищеца, че на 05.05.2018 г. е бил ухапан от кучето, което е
собственост на ответника Н.П.Н.. Споделя изводите на районния съд, който се е
позовал на показанията, дадени от ответника на 14.11.2018 г. по досъдебното
производство (стр.69) и които съдържат неизгодни за него факти, а именно, че е
бил уведомен от един от работниците си (гумаджия), че кучето е ухапало някакъв
мъж, който е навлязъл в имота. В протокола е записано предположението му, че
„ухапаният мъж трябва да е минал зад табелите, през тревната площ обрасла с
храсти и е попаднал в обсега на кучето, като е подминал предупредителните
табели, без да съобрази, че не е редно да ползва имота за тоалетна и без да се
убеди,че същият е частна собственост.” В същата насока са дадените показания в
ДП и от свидетелите Б. Б. и Д. М., които са заявили, че около Гергьовден на
На следващо място ответникът
възразява, че на въпросната дата кучето е било вързано със здрав синджир, дълъг
около
Съдът приема, че на 05.05.2018 г. ищецът е ухапан от куче, чийто собственик и упражняващ надзор е ответникът Н.П.Н.. Като такъв, той е длъжен да го гледа така, че да не допуска неконтролиран физически контакт между него и други лица.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Налице е обективна и безвиновна отговорност на собственика и причинна връзка между увреждащото въздействие и вредата. Вредата не е настъпила като резултат от непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или на трето лице.
Безвиновната отговорност на ответника е функция от правото на собственост, респ. упражняването на надзор върху кучето и от причиняването от животното на вреди, изразяващи се в накърняване на телесната цялост, здраве и психическо състояние на увреденото лице.Поради това настоящата инстанция приема, че правните изводи на районния съд за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.50, изр.първо ЗЗД са правилни, а наведените във въззивната жалба възражения в този смисъл намира за неоснователни.
Относно размера на вредите:
По силата на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според тълкуването, дадено в ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на закона не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото конкретни обстоятелства. За да се определи размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Фактът
на ухапването е установен при съвкупна преценка на свидетелски показания и
медицинска документация, вкл. заключението на съдебно-медицинската експертиза,
при което е направен извод, че увреждането на ищеца и всички
извършени лечебни действия са в причинно-следствена връзка с произшествието. Съобразявайки заключението на експерта относно
характера на уврежданията, възрастта на ищеца (
Възражение за съпричиняване при хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД не е направено в отговора на исковата молба (както правилно е посочил и районният съд), няма и подобно оплакване във въззивната жалба на ответника. Настоящият състав не приема твърдението на ответника, че пострадалият с поведението си е демонстрирал пренебрежение към установените правила, морал и етика като вместо да изчака своя ред за посещение на тоалетната в бензиностанцията, е предпочел да влезе в чуждия имот за да удовлетвори физиологичните си нужди. Независимо по каква причина е навлязъл в затревения терен (в който има постройка на стара тоалетна), ищецът не е имал каквато и да е информация, че имотът е собственост на ответника и че в него има завързано куче.Високата трева и храсти са скривали видимостта към кучето, а то е реагирало по естествен начин, тъй като М. е навлязъл в пазената от него територия. Нормалната реакция на човек при появата на куче (особено когато е видно, че е пазач) е да предприеме действия за избягване на сблъсък, който може да е с непредвидими последици. В случая обаче пострадалият въобще не е имал възможност да възприеме и допусне внезапната поява на кучето на ответника, което се потвърждава и от факта, че е захапан от задната страна на лявата подбедреница.
Настоящият състав на въззивния
съд намира за неоснователни оплакванията, изложени в насрещната въззивна жалба
за занижен размер на присъденото от районния съд обезщетение на неимуществени
вреди. При определяне на този размер съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и макар да имат стойностен еквивалент, неимуществените вреди са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обективни обстоятелства, които районният съд правилно
е установил и подробно обсъдил в мотивите на своя съдебен акт. Присъденото от РС обезщетение съответства на претърпените от ищеца
неимуществени вреди- болки и страдания и присъдената сума ги възмездява в
достатъчна степен. Представеното във
въззивната инстанция Експертно решение на ТЕЛК потвърждава изводите на съда за
сериозността на увреждането, но само по себе си то не е единствено основание за
инвалидизиране на ищеца. На стр.1 от него като общи заболявания са описани:
„Дефект на кожата на лява подбедреница.Състояние след пластика на същата,
довело до ограничени движения в лява
колянна става. Тежка степен на дв.невролитиаза с хроничен калкулозен
пиелонефрит и артериална хипертония 2 степен”. Не може да се направи извод, че
последните заболявания имат връзка с процесното увреждане. Следва да се посочи
и съдържащото се на стр.2 от експертното решение противоречие в официалния документ-
в раздела АНАМНЕЗА, след като е описана разкъсно-контузната рана в
областта на лява подбедреница, е отбелязано,
че болката и ограничените движения са в дясна колянна става.
Поради
обусловеността му от главния иск, акцесорният иск за присъждане на лихва е
основателен. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за
забавено плащане на главницата, считано от датата на увреждането- 05.05.2018 г.
и до окончателното изплащане на задължението.
По съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на Тетевенския районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, като на основание чл.272 ГПК препраща и към
мотивите на районния съд.
С оглед
изхода на делото разноските на страните следва да останат в тяхна тежест така,
както са направени.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162/16.10.2019 година, постановено по гр.дело № 1139 по описа за 2018 година на Тетевенския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на страните за присъждане на разноски по делото за въззивното обжалване.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: