Присъда по дело №280/2012 на Окръжен съд - Пазарджик

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Н.И. *** по чл.343,ал.3, предл.1-во,б.“б“, прил.1-во,вр.чл.343,ал.1, б.“в“, вр. чл.342,ал.1 НК.

Подсъдимият  К. се обвинява в това, че на 15.12.2011г. в гр.Пазарджик, при управление на МПС-лек автомобил „Хюндай купе“ с ДК № РА *** ВК след като е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.47,вр.чл.21,ал.1 ЗДвП и във вр.чл.31,ал.7,т.1 във вр.ал.1 ППЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Г. П. ***, като деянието е извършено в пияно състояние.

         Наследниците на починалия Х. Г. П. -неговата съпруга Е. Н. П. и деца Г.Х.К. и Г.Х.П. (вж. удостоверение за наследници № ***/23.12.2011 г.) са поискали и на основание чл.76 НПК са конституирани по делото като частни обвинители.

          В съдебно заседание подсъдимият Н.К. и защитникът му –адв.К. искат на основание чл.370 ал.1 НПК да се извърши предварителното изслушване на подсъдимия с оглед провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и седма НПК.

         При предварителното изслушване подсъдимият К. заяви, че не оспорва фактите изложени в  обстоятелствената част на обвинителния акт с изключение на пияното състояние. Подсъдимият и защитникът му дадоха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите посочени в обвинителния акт и на вещите лица изготвили СМЕ и АТЕ.

         Съдът на основание чл.372, ал.3 във вр.чл.371,т.1 НПК одобри изразеното съгласие на подсъдимия действията по разследването свързани с разпита на свидетелите С.А.М.,Д.Й.  М.,Л.Д.С. ,А.И.П. и Е.Б.П., както и автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж. С.М. и съдебно медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р А.Ф. да се включат в доказателствения материал по делото без да им се провежда разпит, тъй като те са извършени при условията и реда предвидени в НПК.

         Показанията на свидетелите С.М., Д.М., Л.С., А.П. и Е.П. и АТЕ изготвена от инж.М., както и СМЕ изготвена от д.-р Ф. бяха прочетени на основание чл.373, ал.1 във вр.чл.372, ал.3, както и писмените доказателства на  чл.283 НПК.

         По време на съдебното следствие се разпитаха свидетелите  пристигнали на ПТП и оказали първа помощ  на подсъдимия и констатирали смъртта на пострадалия: д-р Ч.,Н.В. и Г.К., както: Я.Б. и Б.К.,Д.Д.,служителя на КАТ-ПП А.Г., както и д-р В.С.,*** , изготвила протокола за медицинска експертиза за употреба на алкохол, Й.Д.-химик в Специализираната химическа лаборатория при МБАЛ Пловдив АД, работещите в тази лаборатория Х.А. и Г.С.. Относно характеристични данни за подсъдимия бе разпитан като свидетел П.Р.. По делото се приложи и медицинската документация касаеща лечението на подсъдимия К. ***,както и копие от регистъра в химическата лаборатория в МБАЛ Пловдив АД.

         След приключване на съдебното следствие в пренията прокурорът поддържа обвинението против подсъдимия К. така както е формулирано в ОА.Твърди, че подсъдимият К. е допуснал груби  нарушения на ЗДвП- през кръстовище в гр.Пазарджик преминал на червен светофар със скорост над 150 км/ч, управлявайки автомобила си в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта  1.96%о, които са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат-причинената смърт на Х. П..Твърди, че няма допуснати нарушения на Наредба № 30, които да са опорочили кръвната проба на подсъдимия. Прокурорът прави искане за определяне на наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, което да се изтърпи реално в затвор.

         Повереника на частните обвинители-адв.Б.  поддържа  обвинението срещу подсъдимия К..Твърди, че кръвната проба на подсъдимия е взета съхранена, транспортирана и изследвана съгласно всички правила и не може да се постави под съмнение резултата от химическата експертиза. Твърди, че допуснатите нарушения от страна на подсъдимия като водач на МПС са много груби-превишаване повече от 3 пъти на позволената скорост за управление в населено място, преминаване на червен светофар през кръстовище, навлизане в насрещна лента за движение и пияното състояние-алкохол близо 4 пъти над необходимата концентрация, за да се приеме пияно състояние. Прави искане за  налагане на строги наказания  лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

Адв.К., защитник на подсъдимия К.  в пледоарията си твърди, че по време на ДП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е попречило на подзащитния му да поиска провеждането на  съкратено  съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК. Твърди, че оспорва квалифициращия елемент  „пияно състояние“, тъй като е нарушена процедурата при вземане на кръв на подзащитния му. Твърди, че е нарушена Наредба № 30, като кръвната проба е занесена за изследване след изтичане на срока предвиден в чл.15, както и че е кръвта е изследвана от друго лице, а не посоченото в протокола за химическа експертиза. Твърди, че взетата кръвна проба от подсъдимия К., когато е бил в състояние на  травматичен шок е грубо погазване на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината, ратифицирана от 38-то НС от 01.08.2003 г. Прави искане за преквалификация на деянието по основния състав – чл.343, ал.1,б.“в“ НК и оправдаване на К. по обвинението по чл. чл.343,ал.3, предл.1-во,б.“б“, прил.1-воНК. Прави искане наказание на подзащитния му да се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и да се приложи института на условно осъждане.

В правото си на лична защита подсъдимият Н.К. заявява, че съжалява за извършеното, но не може да върне времето назад.

В последна дума  подсъдимият прави искане за условно осъждане.

         Съдът като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, прецени заключенията на автотехническата и съдебно медицинска експертизи, прецени веществените доказателствени средства-фотоалбум и  при съобразяване с разпоредбите на чл.301  НПК прие за установено следното:

         Подсъдимият Н.К. е правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за управление на МПС от 19.10.2007 г., категории „В“ и „М“. Видно от справка за нарушения издадена от сектор КАТ-ОДП Пазарджик е санкциониран веднъж, през 2008 г. за допуснато нарушение на ЗДвП.

         Подсъдимият К. работи във  фирма „Монди-Стамболийски“ АД гр.Стамболийски. На 15.12.2011 г. около 07.30ч. подсъдимият К. потеглил с  лекия си  автомобил „Хюндай купи“ С ДК № РА *** ВК за местоработата си в посока изхода за гр.Пловдив. Потеглил по бул. “Ст.Стамболов“ в направление запад-изток, посока към регулираното със светофари кръстовище между бул. “С. ***, като кръстовището е регулирано по БДС с хоризонтална и вертикална маркировка, както и чрез светофарна уредба, която по време на ПТП е работела по конкретна програма с конкретни цифри и фази.

         Времето било леко мъгливо, но имало достатъчно добра видимост. Подсъдимият К. приближил кръстовището със скорост  154 км/ч, като светофарната уредба сигнализирала за него червена светлина. В същото време на кръстовището, вдясно пред светофара изчаквал зелен сигнал микробус „Мерцедес-Спринтер“ с ДК№ РА ***, с водач св. Л.С.. От северната част на кръстовището-ул.“Д.Дебелянов“, при зелен сигнал, надясно към бул.“С. Стамболов“ завивал лек автомобил  „Ситроен Саксо“ с ДК № РА *** АХ , управляван от пострадалия Х. П.. От същата северна страна, но наляво към гр.Пловдив завивал и навлизал в центъра на кръстовището лек автомобил „Ауди 80“ с ДК № *** АА, управляван от св.Д.М..

При това разположение на автомобилите в рамките на кръстовището подсъдимият, за когото светел червен светофар, навлязъл в кръстовището със  скорост 154 км/ч, след пешеходната пътека, като се движел и в крайната лява лента за насрещно движение. Блъснал се с правомерно движещият се автомобил „Ситроен Саксо “ управляван от пострадалия П., който в този момент се преустройвал-потеглял от улица „Д.Дебелянов“ от северната част на кръстовището и се е престроявал в лентата за движение на превозни средство от изток на запад. След удара автомобилът на пострадалия П. се завъртял в обратна посока на часовниковата стрелка, насочил се към разделителния остров, като при въртенето си ударил потеглящия и преустройващ се в този момент лек автомобил „Ауди 80“ управляван от св.М. в дясната странична част.

 Вследствие на ПТП, автомобилът „Ситроен Саксо“ на пострадалия П. се установил върху разделителния остров, автомобилът на св.М.  „Ауди 80“-преди стоп линията на лентата идваща от гр.Пловдив, а автомобилът на подсъдимия „Хюндай“, след като се преобърнал през дясната си страна и тавана на купето се установил на тавана с предната част в посока север.

Назначената по делото АТЕ изготвена от инж.М. дава заключение, че ударът  между автомобила „Хюндаой купе“ управляван от подсъдимия К. и автомобил „Ситроен Саксо“ управляван от пострадалия П. е настъпил в зоната на кръстовището, източно след пешеходната пътека, която е разположена в западната част на кръстовището. Автопроизшествието е било напълно предотвратимо, но е предизвикано от скоростното предвижване на автомобила „Хюндай купе“ без съобразяване с останалите участници в движението през кръстовището и съответните хоризонтална и вертикална маркировки, както и несъобразяване с техническото средство-светофарна уредба.

Свидетелите С. и Д.М. се обадили на телефон 112, като на местопроизшествието след 5 минути пристигнали екипи от МБАЛ Пазарджик и ПП-КАТ при ОДП. В реанимационния екип били включени свидетелите: д-р Ч., Н.В. и Г.К.,а в долекарски екип-Я.Б. и Б.К.,. В състава на полицейския патрул  изпратен от КАТ-ПП бил и св.А.Г..

Св.д-р Ч.  видял  зад волана на  обърнатия по купе червен „Хюндай“ подсъдимия, който  видимо не давал признаци на живот. Св.Ч. забелязал обаче, че подсъдимия диша. Била извикана и пожарната, като вратата на автомобила била разрязана и подсъдимият, който бил неадекватен, в състояние на травматичен шок изваден от автомобила. Св.Г. констатирал, че  водача на „Хюндай“ подс.К. е  в тежко състояние, неконтактен поради което не го изпробвал с апарат „Дрегер“. Подсъдимият бил качен в линейка и отведен в МБАЛ гр.Пазарджик.

На местопроизшествието свидетелите д-р Ч., както и м.ф.  Я.Б. констатирали, че водачът в автомобил „Ситроен“, пострадалия П. е починал и с втори долекарски екип трупът на пострадалия  П. бил откарал в моргата на МБАЛ гр.Пазарджик. От заключението на СМЕ изготвена от вещото лице  д-р Ф. се установява, че причина за смъртта на Х. Г. П. е остро настъпила кръвозагуба в резултат на разкъсване на аортата, черния дроб и далака. Преди смъртта си починалият е бил трезвен.

Междувременно подсъдимият бил докаран в МБАЛ гр.Пазарджик в спешна помощ. Дежурен лекар била д-р С., която заедно с дежурния екип  му оказали първа медицинска помощ. Свидетелката д-р С. установила, че подсъдимият К. се намира в травматичен шок, при приемането му бил контактен, но неадекватен. Състоянието му не позволявало нито да даде съгласие, нито пък да откаже  да му се вземе кръвна проба, при което след установяване на самоличността му била взета кръвна проба съгласно Наредба № 30/2001г. Медицинският екип имал информация, че подсъдимият К. е участник в ПТП, при което има и смъртен случай. Д-р С. съставила Протокол за медицинска експертиза за употреба на алкохол и друго силно упойващо вещество, като изрично посочила , че К. се намира в състояние на травматичен шок. С оглед състоянието му попълнила само четири от въпросите, които се провеждат при медицинско освидетелстване-а именно: хабитус-нормостеничен, мирис на алкохол-не, тегло - 70 кг и ниотагъм-не. В 10 часа подсъдимият К. бил приет в отделение ОАИТ на МБАЛ гр.Пазарджик с диагноза: политравма и множество фрактури на крайниците. Изписан от отделението на следващия ден 16.12.2011 г. с подобрение и приведен в отделение ОТО за оперативно лечение. В отделението е престоял до 31.12.2011г., когато е  бил изписан.

Междувременно на 19.12.2011г. в 9.00ч.  шишенцето с кръвната проба на подсъдимия К. била отнесена от св.Д. в МБАЛ Пловдив, където била регистрирана в химическата лаборатория под № 1188. В регистъра било отразено също, че адресант е д-р С., че кръвната проба е взета без талон и че не е отразена дата и час на вземане на кръвната проба.

Видно от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 1188/19.12.2011г. опаковката на пробата е отговаряла на изискванията по Наредба № 30.Св. Х.А., която работи в лабораторията изследвала 2 проби по газхроматографския метод и в кръвта взета от К. се доказва етилов алкохол в количество 1,96%о. В протокола за химическа експертиза  св.Г.С. посочила като лице извършило изследването  св.Й.Д.-химик и завеждащ лабораторията, която към този момент отсъствала. Извършилата изследването св.Х.А. се подписала под протокола, където бил поставен и печат от лабораторията.

Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, заключения на автотехническа и съдебно медицинска експертизи, на веществените доказателствени средства-фотоалбуми.

Съдът като прецени в съвкупност  събраните по делото доказателства прие, че подсъдимият Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.343,ал.3, предл.1-во,б.“б“, прил.1-во, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК, като на 15.12.2011г. в гр.Пазарджик, при управление на МПС-лек автомобил „Хюндай купе“ с ДК № РА *** ВК, след като е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.47,вр.чл.21,ал.1 ЗДвП и във вр.чл.31,ал.7,т.1 във вр.ал.1 ППЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Г. П. ***, като деянието е извършено в пияно състояние-с алкохол в кръвта 1,96%о.

Съображенията на съда са следните:

Подсъдимият К.  като водач на МПС е допуснал груби нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат-смъртта на пострадалия П..

Така подсъдимият К. е нарушил разпоредбата на чл.47 във вр.чл.21 ал.1  ЗДвП  и чл.31,ал.7,т.1 във вр.ал.1 ППЗДвП, които го задължават при регулирано  със светофари кръстовище да спре на червена светлина, за да пропусне участниците в движението с предимство. Подсъдимият се е движел със скорост от 154 км/ч непосредствено преди влизане в кръстовището, надвишаваща  3 пъти допустимата скорост в населено место от 50 км/ч. В случая нарушаването режима на скоростта е свързано и с преминаването през регулирано със светофари кръстовище при светеща за него червена светлина, която означава, че преминаването през кръстовището е забранено. Според заключението на автотехническата експертиза автопроизшествието е било напълно предотвратимо, но е предизвикано от скоростното предвижване на автомобила „Хюндай купе“ управляван от подсъдимия със скорост 154 км/ч в рамките на гр.Пазарджик, без съобразяване с останалите участници в движението през кръстовището и съответните хоризонтална и вертикална маркировки, както и несъобразяване с техническото средство светофарна уредба, която е светела с червена светлина при навлизането на подсъдимия в кръстовището.

Установи се също, че подсъдимият К. е управлявал автомобилът си и в пияно състояние-с концентграция на алкохол в кръвта над 0.5%, а именно 1.96%о-което представлява нарушение на чл.5,ал.2,т.3 ЗДвП. В случая  обаче пияното състояние е елемент от обективната страна на квалифицирания наказателен състав, поради което и на това основание не следва да се инкриминира нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП. С тази норма не се регламентира правило за движение, а се въвежда забрана за управление на МПС след употреба на алкохол, в концентрация по-висока от 0.5 промила и  тя не може да запълни диспозицията на бланкетните норми по чл. 343-343а НК. За да е съставомерно едно деяние по чл. 343 - 343а от НК следва деецът да е допуснал нарушение на конкретно правило за движение, довело до транспортното произшествие, а ако той е и с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила престъплението е по-тежко наказуемо като извършено в пияно състояние. Конкретния случай е точно такъв.

Цитираните нарушения  на ЗДвП и ППЗДвП от страна на подсъдимия К. като водач на МПС са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат-причинената смърт на Х. П. и те не се оспорват от подсъдимия К. и неговия защитник. Оспорва се  квалификацията по чл.343,ал.3,предл.1-во,б.“б“,прил.1-во НК, а именно, че е управлявал автомобила си  в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта 1,96%о.

Престъпленията по транспорта са включени в раздел Втори на Глава Единадесета „Общоопасни престъпления“ и родов обект на посегателство са обществените отношения в рамките на които се гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност. Обект на защита на престъпленията по транспорта са обществените отношения, свързани с нормалната и безаварийна транспортна дейност. Поначало транспортът е дейност, осъществявана посредством различни видове машини и съоръжения, поради което представлява източник на повишена опасност. Затова тя е регламентирана в специални закони и подзаконови нормативни актове, с които се цели безопасното й осъществяване. Материално правните норми на престъпленията против транспорта са бланкетни по своя характер и във всички случаи следва да бъдат запълнени с конкретните, допуснати от дееца нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на транспортното произшествие и до съставомерния резултат. Относно редът, по който се установява пияно състояние на водач на МПС ЗДвП препраща към Наредба № 30. Съгласно чл.174 ал.4 ЗДвП(изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. Това е Наредба № 30(ДВ.бр.63/2001 г.,изм. и доп.,бр.23/17.03.2006 г.).

Неоснователни са доводите на адв.К., че не може да бъде използвано безпомощното състояние на човек, за да бъде обвинен в престъпление. Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимия К., който също е пострадал при ПТП-то, тъй като е бил в тежко състояние, а именно  травматичен шок, поради което не е изследван с дрегер, а в МБАЛ Пазарджик е взета кръвна проба от медицинско лице без  да се изиска съгласието му. В защитната си реч адв.К. се позовава на Конвенцията за защита на правата и на човешкото достойнство във връзка с прилагане на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината), ратифицирана със Закон приет от 39-то НС – обн.ДВ бр. 21/07.03.2003 г., както и на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането (ЗККК) и Закона за здравето(ЗЗ).

Съдът намира, че както ЗЗ, така и ЗККК, а също и Конвенцията са несъотносими към настоящия казус, тъй като уреждат различни по вид обществени отношения. В ЗЗ са уредени обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, в ЗККК обществени отношения свързани  даряването, вземането, диагностиката и ..т.н на кръв и кръвни съставки и осигуряването на тяхното качество и безопасност. Конвенцията пък има предвид възможността да се прилагат постиженията на биологията и медицината без да се накърнява човешкото достойнство.

Цитираните закони и Конвенция от адв.К. нямат отношение към реда за установяване на алкохол в кръвта на водачи на МПС, тъй като единствения нормативен акт който установява реда за вземане на кръв от водачи на МПС е Наредба № 30. Ето защо съдът намира за неоснователни доводите на защитника, че в случая  е било необходимо да се изиска разрешение от съдия по чл.146 ал.3  НПК, за да се вземе кръвна проба от подсъдимия. Чл.146 НПК урежда съвсем друга хипотеза-на сравнителен анализ. Тогава при отказ на лицето, с чиято кръв трябва да се направи сравнение се иска разрешение от съд.

В случая няма нарушение и на ЕКПЧ, тъй като в няколко свои решения Европейската комисия по правата на човека е постановила, че вземането на проби от кръв или слюнка против волята на заподозрян, за да се разследва престъпление не е нарушение на чл.3 и чл.8 на Конвенцията. Чл.3 и чл.8 от Конвенцията сами по себе си не забраняват прибягването до медицински манипулации против волята на заподозрения с цел от него да бъде получено доказателство за участието му в извършването на престъпление. Но всяка намеса във физическия интегритет на дадено лице с цел да се получат доказателства трябва да се изследва строго и критично. От значение са следните фактори: до каква степен принудителната медицинска интервенция е била необходима с оглед получаването на доказателства; рискът за здравето на заподозрения; начинът, по който е била извършена процедурата, и причинената физическа болка и душевно страдание; до каква степен процедурата е била извършена под медицински контрол; последиците й за здравето на заподозрения(виж, inter alia, Х. с/у Холандия *(20), ж. 8239/78, реш. на Комисията от 4.12.1978, Decisions and Reports (DR) 16, с. 187-189; Шмидт с/у Германия *(21), реш. по допуст., ж. 32352/02, 5.01.2006).

Съдът намира, че процедурата по вземане на кръв за установяване на алкохол в кръвта на водач на МПС посочена в Наредба № 30 е спазена-взета е кръвна проба от подсъдимия К. в медицинско заведение, от медицинско лице след установяване на самоличността на подсъдимия, поради което всички доводи, че е нарушен редът за установяване употреба на алкохол са неоснователни.

Съдът не прие за основателни доводите на защитата на подсъдимия, че поради нарушение на Наредба № 30 при вземане на кръвната проба и нейното изследване  са допуснати нарушения, които опорочават самата кръвна проба и  които  дават основание да се приеме, че същият не се е намирал в пияно състояние по време на извършване на деянието. Още в  ППВС № 1/83 г. е посочено, че пияното състояние на дееца може да се установява с всички доказателствени средства предвидени в НПК-химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта, медицинска експертиза за алкохолната концентрация, химическо изследване на алкохола в кръвта, както и само със свидетелски показания.

Според чл.5 Наредба № 30 „при невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в пътното транспортно произшествие се вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебно заведение,в което са транспортирани за помощ или настанени на лечение. В тези случаи длъжностното лице от съответната служба за контрол не попълва талон за медицинско изследване“.

От показанията на св.д-р С. се установи, че са спазени изискванията на чл.5 Наредбата  и тъй като физическото състояние на подсъдимия К. не е позволявало да бъде изпробван с техническо средство е взета проба от подсъдимия в отделението, където му е оказвана спешна помощ и кръвната проба е изпратена за лабораторно изследване в МБАЛ АД  гр. Пловдив.

Съдът намира, че има допуснатото нарушение на чл.15 от Наредбата и изпращането на пробата в МБАЛ АД гр.Пловдив след повече от 72 часа, което обаче не е опорочило състоянието на кръвната проба, а оттам и резултата от изследването. В протокола за медицинско освидетелстване на подсъдимия не е посочена дата и час на вземане на кръвна проба на подсъдимия, но от показанията на св.С. се установи, че след като  на подс.К. е оказана спешна медицинска помощ  му е  взета кръвна проба по Наредбата. Видно от представената по делото медицинска документация в  10 часа той е преведен в друго отделение на болницата. Явно кръвната проба на подсъдимия е взета докато се е намирал в Спешна медицинска помощ на 15.12.2011 г.( до 10ч, когато е приет в друго отделение на МБАЛ гр.Пазарджик). Кръвната проба е занесена на ръка от св.Д. в химическата лаборатория в МБАЛ АД гр.Пловдив на 19.12.2011 г. в 9 ч или след  като са минали повече от 72 часа.

В случая от протокола за химическа експертиза на кръвта на подсъдимия  К. № 1188/19.12.2011 г. е  видно, че в кръвта на подс.К. има 1,96 %о алкохол установени чрез 2 проби по газхроматографския метод. От показанията на св.Х.А. се установи, че  опаковката на изследваната кръв  е отговаряла на изискванията по Наредба № 30, със специфичен мирис на кръв. Установи се, че св.А. работи в лабораторията и има право в отсъствие на завеждащия лабораторията-св.Й.Д. да извършва анализ на кръв.Св.А. е подписала и протокола за химическата експертиза. Всички тези обстоятелства дават основание на съда да направи извод, че техническите пропуски при транспортирането на кръвната проба на четвъртия ден след вземането й от подсъдимия не влияят върху извода, че по време на извършване на престъплението подсъдимият К. е бил в пияно състояние.

Деянието подсъдимият К. е извършил по непредпазливост във формата на „престъпна самонадеяност“. Подсъдимият К. притежава необходимата квалификация за управление на МПС. Той е предвиждал настъпването на вредни последици вследствие на нарушаване правилата за движение, но под въздействието на алкохола е имал необоснованата увереност, че ще избегне вредоносния резултат.

С оглед на изложеното съдът прие, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му деяние.

Съдът не прие за основателни доводите на защитника на подсъдимия К., че в досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия К.. Тези доводи не намират опора в материалите по делото. В чл.348 ал.3 НПК е посочено кои нарушения  на процесуалните правила са съществени и в случая няма допуснато подобно нарушение  по време на ДП.

 При определяне на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия К. за извършеното от него по непредпазливост престъпно деяние-причинената смърт на пострадалия  Х. Г. П. съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете  високата обществена опасност на деянието. Сигурността на движението налага спазването на строго установените правила за движение и експлоатация на МПС. Транспортните престъпления са едни от най-често срещаните в резултат на нарушаване на тези правила. Законодателят е въздигнал нарушаването на правилата за движение и изискванията в тях в общоопасни престъпления, тъй като с тях се причиняват  човешки жертви, увреждания, имуществени щети.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която  е много висока, като се има предвид нарушенията на правилата за движение от страна на подсъдимия К., довели до смъртта на невинна жертва-пострадалия П..В случая подсъдимият К. е допуснал  изключително груби нарушения на ЗДвП-управлявал е автомобила си в пияно състояние, надвишаващо 4 пъти, пределно допустимата норма от 0,5%о. Скоростта с която се е движел в населеното място-гр.Пазарджик 3 пъти  надвишава допустимата скорост от 50 км/ч. Не спирането на червен светофар при регулирано със светофарна уредба кръстовище също представлява грубо нарушение на правилата за движение.

         От друга страна съдът прецени ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия К.. Той е млад човек, не е осъждан, неженен, в момента учи и работи. Студент е в Пловдив и работи в „Монди Стамболийски“ ЕАД гр. Стамболийски, положително охарактеризиран. От показанията на св.Р. се установи, че до този момент К. не е имал противообществени прояви, ползва се с  много добро име и авторитет сред съседите си.

Съдът прие, че на подсъдимия К. при условията на чл.54 НК  следва да се определи  наказание  при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и определи наказание от пет години лишаване от свобода.

Съдът не обсъди приложението на чл.66 НК, тъй като с оглед размера на наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия К. то е законно недопустимо. На основание чл.61 т.3 във вр.чл.59 ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр.Пазарджик.

         На основание чл.343г от НК  съдът лиши подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от осем години, считано от влизане в сила на присъдата.  Съдът съобрази, че съгласно чл.49, ал.2 НК срока на наказанието лишаване от права се налага заедно с наказанието лишаване от свобода, то  неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години. В случая съдът съобрази грубите нарушения на ЗДвП допуснати от подс.К. и прецени, че той следва да бъде лишен да управлява МПС за един продължителен период от време.

         В тежест на подсъдимия К. се присъди сумата от 212 лв. разноски по делото за експертизи и свидетел.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                               Председател: