№ 409
гр. Шумен, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630100147 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Й. М. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, ет. 2, ап. 7, със съдебен адрес: гр.
Варна, бул. „*** № 44, ет. 4, офис 6, чрез адв. Петър Николов от АК – Варна срещу
ответника „Кредито“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „***“, бул. „*** № 100, бизнес сграда „***“, ет. 5, представлявано от Росен Недялков
Таков.
Ищецът твърди, че на 10.02.2022 г. сключил с ответното дружество - „Кредито“
ЕООД Договор за потребителски кредит № ОL00054761, по силата на който му бил
предоставен потребителски кредит в размер на 300 лева. От своя страна кредитополучателя
се задължил да върне предоставената сума в срок от 15 дни или до 25.02.2022 г., на една
погасителна вноска, при фиксиран лихвен процент по кредита 0% и ГПР 0%. Твърди, че в т.
4 от Договора било предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на
56.27 лв. Така вноската, заедно с начислената „такса“ нарастнала до 356.27 лв., дължима на
крайна падежна дата – 25.02.2022 г.
Излага, че в общите условия на „ Кредито” ЕООД било прието, че в понятието ГПР
на разходите, се включват в процентно отношение всички общи разходи по кредита, към
датата на подписване на Договора. Видно от направените между страните уговорки,
начисленият ГПР бил в размер на 0%, поради което начислената такса за експресно
разглеждане се явявала недължима. Твърди, че възнаграждението за този вид допълнителна
услуга - експресно разглеждане на искането за заем е нищожна и противоречи на закона и
добрите нрави. Таксата, по естеството си била свързана с усвояване и управление на
кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Счита, че упоменатата за дължима „такса за експресно разглеждане“ по естеството си
е неравноправна клауза по договора, по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Текстът на закона ясно
определял, че неравноправни са всички клаузи, които поставят изпълнението на
задължението на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
1
зависи единствено от неговата воля. Смята, че такъв е и настоящият случай. Моли да се
приеме, че с въвеждането и начисляване на таксата по експресно разглеждане по същество
се цели въвеждане на допълнително плащане, което обаче не било включено при
изчисляването на ГПР-то, поради което е налице недействителност на договора, тъй като
потребителят бил лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, а
същият е уговорен предварително между страните като недължим.
В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.
Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответника
„Кредито“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на Й. М. Й., с ЕГН **********, сумата в размер на
56.27 лева /петдесет и шест лева и двадесет и седем ст./, представляваща недължимо
заплатена такса за експресно разглеждане на документи по кредит № OL00041761, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени и всички, сторени по делото
разноски.
В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
упълномощен представител. С депозирана на 05.06.2024 г. молба от пълномощника на
ищеца - адв. Петър Николов от ВАК излага конкретни съображения в подкрепа на исканията
си, както и че няма представени доказателства от страна на ответника за получаване на
преведената сума от ищеца, твърдейки, че последният не е получил същата. ООО
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита иска за погасен с плащане на
претендираната сума, за което ищецът е бил уведомен. Също така смята, че не е дал повод за
завеждане на настоящия иск и плащането на сумата е извършено преди връчване на
исковата молба за отговор. Моли иска да бъде отхвърлен без да му бъдат възлагани
разноски. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията
си.
В съдебно заседание, представляващият ответника „Кредито“ ЕООД, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Индивидуален договор за потребителски кредит №
ОL00054761 е, че на 10.02.2022 г. ответното дружество „Кредито“ ЕООД, в качеството на
заемодател предоставило на ищеца Й. М. Й., в качеството на заемополучател потребителски
кредит в размер на 300 лева. Посочената сума следвало да бъде върната чрез 1 погасителна
вноска, с падеж 25.02.2022 г., като бил договорен ГПР 0.00% и фиксиран годишен лихвен
процент 0.00%, както и била договорена такса за експресно разглеждане от 56.27 лв. Общата
сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 356.27 лв. По смисъла на договора и с
цел липса на всякакви съмнения относно понятията, съдържащи се в него същите имали
следното значение, а именно: „такса за експресно разглеждане“ е индивидуално договорена
и приета за разумна от страните такса за предоставяне на допълнителна услуга, по искане на
кредитополучателят за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на
кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за
срок от 20 минути от постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в
работен ден от 09.00 часа до 18.00 часа, ако е постъпило след този срок искането за кредит
се разглеждало с приоритет в първия следващ работен ден. Съгласно ОУ на договора в т. 2.2
от същият е предвидено, че кредиторът дава право на кредитополучателят изрично да заяви
получаване на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на
кандидатури за кредит, която гарантира експресно разглеждане на искането за кредит от
кредитополучателя. Експресното разглеждане на искането за кредит гарантирало
2
получаване на отговор до 20 минути от изпращането като услугата се предоставяла изцяло и
без забавяне, веднага след получаване на искането за отпускане на кредит. За
допълнителната незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане –видима на сайта на Кредитора
и е описана в условията и параметрите на договора за кредит. Видно от приложения
погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит е посочена една
погасителна вноска от 356.27 лв., включваща главница от 300 лева и такса от 56.27 лева и с
определен падеж на вноската 25.02.2022 г.
От приета по делото като писмено доказателство и неоспорена от страните Разписка
№ 020001505462255/24.02.2022 г., се установява, че ищеца Й. М. Й. е привел в полза на
ответното дружество „Кредито“ ЕООД чрез системата за електронно плащане ePay. bg
сумата от 356.27 лв., като основание е записано „пълно погасяване Й. М. Й. **********“. Т.
е. безспорно е установено, че ищеца Й. М. Й., в качеството на заемополучател е погасил
процесния кредит, в т. ч. и такса за експресно разглеждане в размер на 56.27 лв.
Като писмено доказателство по делото е приета и Разписка за извършено плащане №
2000000396414256/21.02.2024 г., от която става ясно, че в полза на ищеца Й. М. Й. чрез
системата за електронно плащане ePay. bg е преведена сумата от 56.27 лв. на дата
21.02.2024 г., с наредител „Кредито“ ООД, като основание е записано „връщане на
начислена сума по кредит „OL00054761“. От приета по делото като писмено доказателство
Разписка за извършено плащане № 2000000401620630/21.03.2024 г. е видно, че в полза на
ищеца Й. М. Й. чрез системата за електронно плащане ePay. bg е преведена и сумата от 0.86
лв. на дата 21.02.2024 г., с наредител „Кредито“ ООД, като основание е записано „връщане
на надвнесена лихва по кредит „OL00054761“. От приетите по делото като писмено
доказателство имейли от 21.02.2024 г. и от 21.03.2024 г., изпратени до обявения за
кореспонденция с кредитополучателя Й. имейл - *********@***.** става ясно, че ответното
дружество го уведомява последния за осъществен превод надвнесени суми по договор за
кредит № OL00054761 и лихва по същия договор, както и че преведената сума е налична за
усвояване 14 дни. Същевременно обаче ищецът, чрез пълномощника си оспорва, че е бил
уведомен за получаване на сумата, твърдейки, че имейла му е блокиран, както и че не е бил
уведомяван по телефона или друг начин от служители на ответното дружество за изплащане
на посочените суми, както и към настоящия момент не е получил сумите. В тази връзка,
следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, че от страна на ищеца е получена
изпратената покана за заплащане на преведените суми във връзка с процесното дело, както и
не се представят доказателства за реално получаване от ищеца на преведените от ответната
страна суми.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на пълномощно за адв.
Петър Николов; заверено копие на Индивидуален договор за потребителски кредит №
OL00054761/10.02.2022г.; Приложение №1; Стандартен европейски формуляр; Разписка
№0300015054622555/ 24.02.2022 г., разписка за извършено плащане № 2000000396414256 от
21.02.2024 г. чрез платежна система за парични преводи „Изи Пей“ за сумата от 56,27 лв. и
такса от 0,85 лв.; разписка за извършено плащане № 2000000401620630 от 21.03.2024 г. чрез
платежна система за парични преводи „Изи Пей“ за сумата от 0,66 лв.; имейл от 21.02.2024 г.
и от 21.03.2024 г. с уведомление за преведени надвнесени суми по договор за кредит №
OL00054761 и лихва по същия договор, изпратен до имейл *********@***.** - обявен за
кореспонденция с кредитополучателя- Й. по договора; имейл от „Epay.bg“ до:
******@*******.** от 21.02.2024 г., с уведомление за потвърждение на паричен превод по т.1;
имейл от 21.03.24 г. от „Easypay. Support.bg“ - че надплатените суми към Й. са налични за
усвояване; адвокатско пълномощно.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
3
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За
основателността на иска ищецът следва да докаже при пълно и главно доказване, че е
заплатил процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
по делото пълно и главно наличието на валидно основание за получаване на процесната
сума - валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем.
С нормата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, законодателят е вменил задължение на съда да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. И преди
чл. 7, ал. 3 от ГПК обаче, съгласно практиката на СЕС, на националните съдилища е
вменено задължението служебно да следят за неравноправни договорни клаузи, попадащи в
приложното поле на директивите относно потребителската защита, като националният съд
не само се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, но
и служебно разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и
фактически обстоятелства. Съгласно решението по дело С243/08 СЕС, националният съд
следва служебно да следи за неравноправни клаузи в договори с потребителите във всички
случаи, когато от доказателствата по делото може да се установи, че в договора между
страните се съдържа неравноправна клауза, и да не прилага тази клауза.
А съобразно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2020г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни техни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Настоящият случай е такъв, тъй като в исковата молба се навежда възражения за нищожност
на клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения, възникнали по силата на сключения между тях на 10.02.2022 г.
Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00054761. Не е спорен и въпроса, че с
клаузите на договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят наред с
главницата, следва да заплаща на такса за експресно разглеждане.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 10.02.2022 г. по своята
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит, съгласно която Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 10.02.2022 г. е предоставен
паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството си на кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и кредитодателя по силата на сключения
Индивидуален договор за потребителски кредит се ползват от защитата на потребителите,
предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в
потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от
5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Доколкото сключеният между страните договор има правната характеристика на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, действителността на
неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите
4
изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
Ищецът Й. М. Й. оспорва действителността на клаузата от договора за потребителски
кредит, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на такса за експресно разглеждане в
размер на 56.27 лв.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 1 и ал.
3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора,
както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в тежест на
кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си
представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал. 2 от
ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, е присъща на дейността
по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би
следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора за потребителски кредит не става ясно
как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за
ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази
услуга.
Услугата по експресно разглеждане е пряко свързана с договора за потребителски
кредит, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за
кредитоспособността на заемополучателя. Тя е била известна на кредитора към момента на
сключване на процесния договор. Следователно дължимото за нея възнаграждение
представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПКи чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално
се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая
посоченият в договора размер на ГПР от 0.00 % заблуждава потребителя, тъй като не
отразява действителния размер на разходите по кредита. По този начин се стига до
драстично заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
На следващо място, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е
сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на
5
добрите нрави следва да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая поемането на задължение от
страна на потребителя да заплати възнаграждение за услуга, която е присъща на
кредитирането и би следвало да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на
кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се
кумулира към основното му задължение по договора, внася значително неравноправие в
правоотношението и превръща престациите на страните в явно нееквивалентни. Касае се за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговореното по този начин възнаграждение по
договора за кредит третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота,
като недостигът на материални средства у потребителя се използва за явно
облагодетелстване на кредитора – в случая срещу правата, „предоставени“ на потребителя с
посочената клауза, която по правило той не би следвало да заплаща, при кредит в размер на
300 лева потребителят дължи възнаграждение в общ размер на 56.27 лв. Налице е
нееквивалентност на насрещните престации, накърняващо добрите нрави до степен на
недействителност на уговорката.
С оглед установеното по делото противоречие със закона и с добрите нрави на
клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, съдът приема, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК същата е нищожна поради противоречие с императивни
законови разпоредби, а на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради накърняване на
добрите нрави.
Ищеца претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване и по-
специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването
да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е
осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т. е., централният елемент от фактическия
състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е
основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава
и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не
предпоставят вина на получателя.
В конкретния случай, ищеца Й. Иванов цели връщане на получена от ответника
„Кредито“ ЕООД парична сума в размер на 56.27 лв. при първоначална липса на основание.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищеца Й. М. Й., в
качеството на заемополучател е погасил процесния кредит, в т. ч. и такса за експресно
разглеждане в размер на 56.27 лв. Същевременно по делото липсват доказателства, че от
страна на ищеца са получени изпратените по имейл покани за получаване на преведените
суми във връзка с процесното дело, както и не се представят доказателства за реално
получаване от ищеца на преведените от тяхна страна суми.
С оглед на изложеното по-горе досежно нищожността на клаузата на т. 4 от
Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00054761, сключен между ищеца и
„Кредито“ ЕООД на 10.02.2022 г., следва че платената от Иванов такса за експресно
разглеждане в размер на 56.27 лв., въз основа на цитираната клауза, се явява платена при
начална липса на правно основание и подлежи на връщане. Поради изложеното искът по чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
Ето защо, ответникът „Кредито“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Й. М.
Иванов сума в размер на 56.27 лева, представляваща получена от „Кредито“ ЕООД сума без
основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане.
6
По разпределение на разноските по делото:
Спорно се явява обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото
и дали дължи на ищеца направените от него разноски в пълен размер. По общото правило на
чл. 78 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че
разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната
страна вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Трайно се приема в съдебната практика, включително на Върховен касационен съд,
че предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, са кумулативно
изискуеми, като за да се приложи тази разпоредба и разноските в производството да се
възложат в тежест на ищеца, е небходимо, както ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото и да признае иска. Идеята на целия текст на разпоредбата на
чл. 78 от ГПК е страната, която неоснователно с поведението си е довела до това другата
страна да направи разноски за водене на съдебен спор, да поеме отговорността за тези
разноски. Затова в случаите когато делото е образувано въз основа на виновно поведение на
едната страна, то страната, която виновно е причинила завеждането на делото, следва да
понесе и отговорността за разноските. В настоящия случай обаче, съдът намира, че
ответникът „Кредито“ ЕООД с поведението си е станал причина за завеждането на
настоящото производство, поради това следва да отговаря за направените от ищеца
разноски.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „Кредито“ ЕООД дължи на
ищеца направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, с оглед предявеният и уважен иск.
Доколкото обаче пълномощникът на ищеца се е съгласил да му окаже процесуална
защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв. предвижда възнаграждението е 400 лв.
Същевременно обаче според Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на
Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения
при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради
това, че цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф
1 от ДФЕС. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на
настоящия спор, на вида и броя на извършените процесуални действия, изразяващи се в
подаване на искова молба по дело с еднороден предмет с висящи пред ШРС многобройни
такива и с броя на съдебните заседания /едно/, отчитайки, че не се е явявал в съдебно
заседание процесуален представител на ищеца, определя адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ в общ размер на 200 лв.
В същото време на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „Сити Кеш“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски по делото за държавна
такса в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „***“, бул. „*** № 100, бизнес сграда „***“, ет. 5, представлявано от Росен
Недялков Таков да заплати на Й. М. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„***“ № 9, ет. 2, ап. 7, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „*** № 44, ет. 4, офис 6, чрез адв.
Петър Николов от АК – Варна, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал.1 ,
предл. 3 от ЗЗД, по банкова сметка BG23 ВРВI79451069803601 сума в размер на 56.27 лв.
/петдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ – получена сума без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Й. М. Й., ЕГН **********
сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща направените от ищеца разноски за държавна
такса за водене на делото.
ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на адв. Петър Николов от
Адвокатска кантора – Варна, личен № **********, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
„*** № 44, ет. 4, офис 6 сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от иска и съгласно представен списък.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8